Ерос, сторге, филия, агапе
Павел писа: “Любовта да бъде нелицемерна” (Рим. 12:9). Да обичаш истински, искрено, непресторено е да обичаш правилния човек, по правилния начин, на правилното време. Какво означава това може да се види в четирите различни думи, които гръцкият език използва за да изрази любов. В това отношение гръцкият език е много по-богат и по-прецизен. Когато се отдалечи от понятието “любов”, нашият език използва много по-слаби думи като “харесване”, “привързаност”, “обич”, “приятелство, дружба”. Не възнамеряваме да използваме единствената дума любов, за да обгърнем невероятното многообразие на ситуации и взаимоотношения - от най-дълбоките и трудни за разбиране до най-светските, езически. Гърците обаче са имали по-ясна концепция за четирите различни видове любов и за подходящите приложения за всеки един от тях. Без това просветление, някой може да обича друг човек по неправилния начин и това да нарани и двамата.
Четирите вида любов са: ерос, сторге, филия и агапе.
ЕРОС - ЧУВСТВЕНА ЛЮБОВ
Ерос не се появява в Новия Завет, вероятно защото в елинския свят е станала по-скоро изразена с намалена стойност и е клоняла повече към нотките на неморалността и блудството. Но всъщност ерос описва дълбоката, страстна, чувствена любов, която може да съществува между мъж и жена.
В християнството ерос е разрешена само между съпрузи; но в това взаимоотношение тя е напълно подходяща и изцяло желателна. Еротичното удоволствие в брака е дар от Бога и може да бъде свободно изследвано във всички негови измерения, и всички негови удоволствия да бъдат вкусени с наслада и радост. Мъжът и неговата съпруга би трябвало да се чувстват свободни да бъдат очаровани от любовта един към друг, да предават себе си един на друг в ерос и да дават и получават един от друг всичкото щастие, което тяхната страст може да издигне.
Библейски препратки за ерос:
- Битие 2:23-25
23 А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена, защото от Мъжа бе взета. 24 Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си и те ще бъдат една плът. 25 А и двамата, човекът и жена му, бяха голи и не се срамуваха.
- Битие 26:8-9
8 А след като беше преседял там дълго време, филистимският цар Авимелех, като погледна от прозореца, видя, че Исаак играеше с жена си Ревека. 9 Тогава Авимелех повика Исаака и рече: Ето, тя наистина ти е жена; а защо каза ти: Сестра ми е? Исаак му каза: Защото си рекох: да не би да бъда убит поради нея.
- Второзаконие 24:5
5 Ако някой се е оженил наскоро, да не отива на война, и нищо да се не натоваря на него; нека бъде свободен у дома си една година и нека весели жената която си е взел.
- Притчи 5:15-19
18 Да бъде благословен твоят извор,
И весели се с жената на младостта си.
19 Тя да ти бъде като любезна кошута
и мила сърна;
Нейните гърди да те задоволяват във всяко време;
И възхищавай се винаги от нейната любов.
Ерос е красиво обрисувана в Соломоновата Песен на песните, която всъщност е серия поеми, възхваляващи любовта между мъж и жена, включително и еротичната любов.
- Песен на пените 4:16-5:1 - поетично описание на първа брачна нощ:
16 Събуди се, северни ветре, и дойди южни,
Повей в градината ми, за да потекат ароматите й.
Нека дойде възлюбеният ми в градината си
И яде изрядните си плодове.
1 Дойдох в градината си, сестро моя, невесто;
Обрах смирната си и ароматите си;
Ядох медената си пита с меда си;
Пих виното си с млякото си.
Яжте, приятели;
Пийте, да! изобилно пийте, възлюбени.
- Първо Коринтяни 7:3-4
3 Мъжът нека има с жената дължимото към нея сношение; подобно и жената с мъжа. 4 Жената не владее своето тяло, а мъжът; така и мъжът не владее своето тяло, а жената. 5 Не лишавайте един друг от съпружеско сношение, освен ако бъде по съгласие за малко време, за да се предавате на молитва, и пак бъдете заедно, да не би сатана да ви изкушава чрез вашата невъзможност да се въздържате. 6 Но, това казвам, като позволение, а не като заповед.
- Евреи 13:14
4 Женитбата нека бъде на почит у всички, и леглото неосквернено; защото Бог ще съди блудниците и прелюбодейците.
От всички тези препратки виждаме, че Бог не е против секса. Напротив, Той е за секса. Иначе нямаше да ни направи полови същества. Но Бог е за секса дотогава, докато той се ограничава в определени рамки - рамките на семейството. Ерос извън брака е строго забранена. Всеки израз на ерос извън границите на брака е белязан от писанието като грях. Никоя съпруга не би трябвало да се осмелява да погледне на друг мъж различен от съпруга си с ерос. Нито може мъж или жена да гледа на друг от същия пол с ерос. Нито може баща да изпитва ерос към своята дъщеря или сестра към своя брат или майка към своя син.
Наказанието за недисциплинирана ерос е жестоко и неизбежно, не само за индивида, но и за обществото. Общност, която допуска освободени изявления на ерос, която разрешава непозволени (извънбрачни) сексуални взаимоотношения, която се смее над библейските категории за неморалност, проклина сама себе си. Тя унищожава неразумно своята собствена душа, и подрива собствените си основи. Никое общество, позволило сексуалните енергии на неговите хора да излязат от контрол или е насърчавало необузданата чувственост, не е оцелявало в сила.
Има множество библейски препратки заявяващи, че ерос може да бъде свободно изявявана само в брака; и дори тогава трябва да остане обект на законите на взаимното уважение, нежност и сдържаност. Но една препратка особено подчертава строгостта с която Христос се отнасяше към тази материя - Матей 5:27-30:
27 Чули сте, че е било казано: “Не прелюбодействувай”. 28 Но Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си. 29 Ако дясното ти око те съблазнява, извади го и хвърли го; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в пъкъла. 30 И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и хвърли я; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да отиде в пъкъла.
Законите на Бога са нито капризничещи, нито своеволни. Ако Христос уверява, че е по-добро да бъдеш сляп, отколкото да имаш блудстващо око, то Той Го прави, не за да наложи безсмислени окови за човешкото удоволствие, но понеже разбира дълбоката връзка на ерос със всяка фибра на нашето същество. Той знае, че еротичната разпуснатост накрая ще донесе на човека скръб много по-горчива от ампутацията или слепотата. Христос би желал да ни спести тази болка.
Но нека отново го кажа: в брака, и особено в християнския брак, съпруг и съпруга могат да открият върховното удоволствие в телата един на друг, и на тях им е дадена свободата от Бога да изследват, който и път на еротично удоволствие те желаят и намират удоволствие в него.
СТОРГЕ - СЕМЕЙНА ЛЮБОВ
Сторге е семейна обич - привързаност на родители към техните деца и на деца към техните родители и привързаност на децата в семейството едно към друго. Както думата „ерос”, така и думата „сторге” не се среща в Новия Завет. В Новия Завет се срещат различни сложни думи, съдържащи “сторге”.
- Филосторгос - братолюбие (Римляни 12:10):
10 В братолюбието си обичайте се един друг като сродници.
Християнската общност не е просто обикновено общество, тя е любящо семейство. По този повод Улиям Баркли казвa:
„Ние трябва да се обичаме един друг с братска любов. Думата, която Павел използва за обич, е ‘филосторгос’ а ‘сторге’ е гръцката дума за семейна любов. Ние трябва да се обичаме един друг понеже сме членове на едно семейство. Ние не сме странници и чужденци един на друг в християнската църква; още по-малко ние сме изолирани единици; ние сме братя и сестри един на друг, понеже имаме един Баща, сам Бог. Християнската църква не е сбор от познати; не е дори събиране на приятели; тя е семейството на Бог.” (William Barclay, The Daily Study Bible, “Romans”, pg. 177. The Saint Andrews Press, Edinburgh. 1962.)
Ето какво и някои коментатори казват относно този пасаж, който показва, че християнската общност не е просто обикновено общество, но любящо семейство. Алберт Барнс например казва следното:
“Думата употребена тук не се появява другаде в НЗ. Тя подходящо подчертава нежна обич, като тази съществуваща между родители и деца; и това означава, че християните би трябвало да имат подобни чувства един към друг, като принадлежащи на едно семейство и обединени в едни и същи принципи и интереси.” (Albert Barnes, Notes on the New Testament, pg. 644. Kregel Publication, Grand Rapids, Michigan. 1966)
Когато учи Тимотей как да се отнася към различните хора в църквата ап. Павел му заръчва (1 Тимотей 5:1):
1 Стар човек не изобличавай, а увещавай го като баща, по-младите като братя, 2 старите жени като майки, по-младите като сестри - със съвършена чистота.
Друг един коментатор на име Матю Хенри казва следното за братолюбието:
“Филосторгос има значимостта не само на любов, но на готовност и склонност към любов, най-искрената, неподправена и свободна обич, благост изливаща се като от извор. Тя подходящо подчертава любовта на родителите към техните деца, която както е най-нежната тъй, е и най-естествената от всички, ненасилствена, непринудена; такава трябва да бъде любовта ни един към друг, и такава ще бъде там, където има нова природа и закона на любовта е написан в сърцето. Този вид обич ни поставя да изразяваме себе си и с думи и с дела с най-великата вежливост и дълг, които може да съществуват… И кое може да е по-сладко от тази страна на небето от това да обичаш и да бъдеш обичан? Този, който напоява, сам себе си ще напои.” (Matthew Henry’s Commentary, Vol. 6, “Acts to Revelation”, pg. 461. Marshall, Morgan, and Scott, London, 1953)
ФИЛИА - ПРИЯТЕЛСКА ЛЮБОВ
Филия представлява любовта на дълбокото приятелство. Тя има смисъла на силна привързаност към някого или нещо. Тя е пълна с топлина и обич.
Думата „филия” сама по себе си се появява само веднъж в Новия Завет - в Яков 4:4
4 Прелюбодейци! не знаете ли, че приятелството (филия) със света е вражда против Бога? И тъй, който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога.
Този на контраст на приятелство („филия) с “вражда” показва интензитета, който филия може да носи.
Друго съществително сродно на филия е филос, което е често превеждано като “приятел” (около тридесет пъти). Филос означава някой (или нещо), което е много скъпо до нечия обич. Намира се в Йоан. 15:13
13 Никой няма по-голяма любов от това щото да даде живота си за приятелите си.
Намира се също в Трето Йоаново 1:14:
14 а надявам се скоро да те видя, и ще се разговорим уста с уста. Мир на тебе. Поздравяват те приятелите. Поздрави приятелите по име.
Очевидно е, че е предполагаемо за християните да имат филия един към друг. Може да се каже, че в християнския свят, филия изразява две неща:
(i) топло приятелство и взаимоотношение, удоволствието в компанията един на друг, радостта от общението, които всички християни би трябвало да споделят един с
друг
(ii) по-дълбоката привързаност, която принадлежи на специалните приятелства - и това е по-подходяща употреба за тази дума. В същината си, филия изразява интензитета на емоция, която надвишава идеята за обикновено или всекидневно приятелство. Тази дълбочина на чувството, е показана чрез начина, по който филия контрастира на омразата, и чрез начина, по който е свързана с целувка, и със върховната жертва, която един приятел може да направи за друг. Тогава християнската любов би трябвало да съдържа силно и пламенно привързване, приятелство, което изковава мощно единство.
Съставни думи, включващи филия:
- филагатос - любящ добротата (добродетел)
- филаделфос - братолюбие
- филандрос - съпружеска любов
- филантропос - човеколюбие (доброжелателство)
- филаргурос - сребролюбие
- филадонос - любов към удоволствието
- филотеос - любов към Бога … и много други
Във всеки случай това е съществително, имащо смисъла на вид любов, която свързва любящия с обекта на неговата обич. В този смисъл филия е по-силна дума от сторге. Както Давид обичаше Йонатан над всичките си приятели; и измежду дванадесетте Исус обичаше най-много Петър, Яков и Йоан; и дори измежду тях тримата, Той обичаше Йоан най-много (сравни Йоан. 20:2).
В 1 Царе 18:1 се казва:
1 И като престана Давид да говори със Саула, душата на Ионатана се свърза с душата на Давида, и Ионатан го обикна както собствената си душа.
Ето това е филия. И според мен една толкова дълбока приятелска любов би трябвало да съществува само между мъже или само между жени и то вярващи. Защото, ако между вярващ и невярващ се развие такова силно приятелство, несъмнено вярващия ще бъде сериозно повлиян.
Един от пасажите, който не би могъл да бъде напълно разбран, без да се схваща разликата между филия и агапе е Йоан 21:15-17. Тук, когато пита Петър за любовта му към него, първите два пъти Исус използва думата „агапас ме”, а Петър отвръща „фило се”. Третият път Исус пита: „филеис ме”? А Петър отново отвръща „фило се”. След тройното си отричане Петър е по-смирен и не може да си изкриви душата да каже, че обича Исус „повече от всички”, не може да каже, че го обича с „божествена любов”. Но, той е сигурен в себе си, че го обича като приятел.
15 А като позакусиха, Исус казва на Симона Петра: Симоне Ионов, любиш ли Ме повече отколкото Ме любят тия? Казва Му: Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. Той му казва: Паси агънцата Ми. 16 Пак му каза втори път: Симоне Ионов, любиш ли Ме? Казва Му: Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. Той Му казва: Паси овцете Ми. 17 Казва му трети път: Симоне Ионов, Обичаш ли Ме? Петър се наскърби за гдето трети път му рече: Обичаш ли Ме? и Му рече: Господи, Ти всичко знаеш, Ти знаеш, че Те обичам. Исус му казва: Паси овцете Ми.
АГАПЕ - БОЖЕСТВЕНА ЛЮБОВ
За разлика от другите видове любов, агапе е безусловна любов. Тя обича, дори тогава, когато няма причина за това. Агапе е най-известната използвана дума в НЗ за да опише любовта като християнска благодат. Появява се като съществително почти 120 пъти и като глагол (агапао) повече от 130 пъти.
Изненадващото относно агапе е че тя не е била много популярна на класическите гръцки писатели. Всъщност, толкова рядко се е използвала, че по едно време дори се е смятало, че това е нова дума внедрена от ранната църква за да се опише новият вид любов, която Бог е сътворил за човека чрез Христос. Сега обаче е известно, че агапе е била обикновена гръцка дума и нейните лични употреби са били открити в древните писания. Но тя е останала незабележителна дума, докато ранните християни не се хванали за нея и я облагородили чрез употребата й да изразява тази невероятна любов, която е уникална християнска благодат.
В отговор на въроса: “Защо точно агапе а не някоя друга дума?” Уилиям Баркли казва:
„Вярно е да се каже, че всички други думи са имали някакви определени привкуси, които ги правели неподходящи. “Ерос” имала доста дефинирана асоциация с по-нисшата страна на любовта; тя е била много повече свързана със страстите отколкото с любовта. “Сторге” имала много определена връзка със семейната обич; тя никога не е имала широтата, която концепцията за християнска любов изисква. Голямата причина, поради която християнската мисъл се е спряла на “агапе” е, че “агапе” изисква упражняване на усилия от целия човек. Християнската любов не бива да се простира само до най-близките и най-скъпите ни, нашите роднини, близки, приятели и познати - тези, които ни обичат; християнската любов трябва да се простира до християнско общение, до нашия ближен, съсед, до брата, до целия свят. Сега, всички обикновени думи за любов са думи, които изразяват емоция. Те са думи, които са свързани със сърцето. Те изразяват преживяването, което идва до нас нетърсено, и някак си неизбежно. Ние не можем да избегнем обичането на нашите роднини, близки и сродници; кръвта е по-гъста от водата. Ние говорим за изпадане в любов, влюбване. Този вид любов не е постижение; това е нещо, което ни се случва и на което ние не можем да помогнем. Няма никаква специална добродетел във влюбването. Това е нещо, за което ние много малко или нищо не правим съзнателно, умишлено; то просто се случва. “Агапе” обаче е много повече от това.”
Ерос, сторге и филия се характеризират като повече или по-малко неумишлени. Те просто се случват. Те са основани на някои естествени или инстинктивни влечения. Те са селективни. Ние лесно обичаме едни и не обичаме други. От тук и не се свързва с тях и никаква специална добродетел и никаква награда не излиза от тях освен наследеното от радостта да обичаш и бъдеш обичан. По тази причина ерос, сторге и филия не могат да бъдат нареждани (заповядвани). Понеже те се занимават с инстинкти и емоции доброволно дадени без поискване, на нас не може да ни се каже да чувстваме ерос, сторге или филия към някого, още по-малко към всекиго. Основното в тези три вида любов е “харесването” на обичания човек. Но не може да ни бъде заповядано да “харесваме” всички хора, защото има много, които са ни противни, отблъскващи. Дори самият Христос не “харесваше” всички хора. Имаше такива, към които той нямаше никаква обич - напротив те Го изпълваха с презрение (Сравни Мат. 23:13-33; Лк. 13:31-32). Той ги наричаше „лицемери”, „слепи водачи”, „безумни и слепи”, „змии” и „рожби на ехидна”
Така че, другите видове любов - ерос, сторге и филия не могат да бъдат заповядвани. Агапе, обаче, може. Защото тя се издига не от нежелани емоции в сърцето, но от действие на волята. Тя е триумф на волята над обикновените емоции. По този повод Улиям Баркли казва още:
“Агапе” е свързана с ума: това не е просто емоция, която се издига нежелано в нашите сърца. Това е принцип чрез който ние свободно живеем. Агапе е свързана главно с нашата воля. Това е победа, завладяване, постижение. Никой никога не е обичал естествено враговете си. Да се обичат наши врагове е завладяване на всички наши естествени склонности и емоции. Тази агапе, тази християнска любов, не е просто емоционално преживяване, което идва до нас нежелано и нетърсено; това е съзнателен умствен принцип и предумишлено завладяване и постижение на волята. Това всъщност е силата да обичаш необичния, да обичаш хора, които не харесваш. Християнството не ни кара да обичаме своите врагове и хората въобще, така, както обичаме своите най-близки и най-скъпи и тези, които са ни най-приближени; това би било едновременно и невъзможно, и погрешно. То обаче изисква да имаме по всяко време определено отношение на ума и определена насока на волята към всички хора, без значение кои са те. Тогава какво е значението на тази агапе? Най-значимият пасаж за тълкуване значението на агапе е Мат. 5:43-48. Заповядано ни е да обичаме враговете си. Защо? За да бъдем като Бога. И какво е типичното действие на Бога, което е цитирано? Бог изпраща дъжд на праведните и на неправедните, на добрите и на злите. Това идва да ни каже - без значение какъв е човекът, Бог не търси нещо друго освен най-доброто за него. Остави човекът да бъде светия или да бъде грешник. Божието единствено желание е за най-доброто на човека. Сега, ето това е агапе любовта. Агапе е духът, който казва: “Без значение какво ми прави който и да било човек, аз ще внимавам никога да не го нараня; Аз никога няма да търся възмездие; Аз никога не ще търся нищо друго освен неговото най-добро. Това е така да се каже, християнската любов, агапе, непобедимо доброжелателство, непреодолимо добра воля.”
Как да обичаме с агапе? Всеки, който има агапе, трябва да е роден от Бога - защото без новорождение никой не може да преживее агапе. Този човек може да знае за агапе, но не може вероятно да я притежава или да я живее. В Първо Йоаново 4:7-8 се казва:
7 Възлюбени, да любим един другиго, защото любовта е от Бога; и всеки, който люби, роден е от Бога и познава Бога. 8 Който не люби, не е познал Бога; защото Бог е любов.
Християнската любов е продукт от служението на Святия Дух в живота на вярващия, защото това е неговата задача “да излива любовта на Бога в сърцата на хората” (Рим. 5:5).
По определение, врагът е един, когото ти не обичаш! Както казва William Barclay, библейската заповед да обичаме враговете си е противна на всеки естествен инстинкт. Как може да обичаш онези, които те мразят, които биха те използвали, които говорят жлъчно против теб? Не можеш! Не от себе си! Но Святия Дух ни изпълва с любовта на Бога чрез Христос. В Неговата божествена благодат ние можем с готовност да обичаме всички хора, били те приятели или неприятели, добри или зли. Заповядано ни е да предаваме себе си на тази любов, да решим, не просто да се въздържим от нараняването на някого, но активно и позитивно да търсим да вършим добро на всеки човек.
Стихове заповядващи агапе:
- 1 Йоаново 3:10
10 По това се разпознават Божиите чада и дяволските чада; никой, който не върши правда, не е от Бога, нито оня, който не люби брата си.
- 1 Йоан 3:14:
14 Ние знаем, че сме преминали от смърт в живот, защото любим братята. Който не люби, остава в смърт.
- 1 Йоан 3:18
18 Дечица, да не любим с думи нито с език, но с дело и в действителност.
- 1 Йоан 4:21
21 И тая заповед имаме от Него: Който люби Бога, да люби и брата си.
Но запомни: любовта, за която говори апостолът, е агапе и агапе няма нищо общо с емоцията, но е изцяло свързана с волята. Ти не чувстваш агапе, но ти волево желаеш да я вършиш. Това е отношение и действие, което въобще не е свързано с това, дали ти харесваш или не определения човек! Ти може да си празен откъм филия към своя съсед, но ти трябва да си пълен с агапе към него.
Обобщение:
- Към своя брачен партньор би трябвало да си щедър в ерос;
- за своето семейство, включително семейството на Бога в църква, би трябвало да имаш сторге;
- за специални приятели, които Бог ти е подарил - филия;
- но за всеки - особено за братята - Господ ти заповядва да изразяваш Неговото божествено доброжелателство и човеколюбие, което е агапе.
http://propovedi.org/?p=1391
