Какво е любовта?

Имаме любовта с "АКО". Всички ние сме я получавали и давали.
 "Ако си добро дете, мама ще те обича."
 "Ако наистина ме обичаш, ще спиш с мен..."

 Това, скъпи мои, е една себична и евтина любов. Тя трае само докато са изпълнени условията. Ако едно момиче е "обичано" от своя приятел и от това забременее, изведнъж любовта й бива отнета и той се измъква. На него не му се поема отговорност. Момичето си мисли: "Защо той ме изостави? Не ме ли е обичал?" Докато условията са били изпълнени, той е можел да я обича, но условията са се променили и сега той не иска и да чуе за нея.
 Любовта "АКО", любовта, която е свързана с условия, в крайна сметка действа разрушително, разочарова, и всъщност не е никаква любов. Една любов, която трябва постоянно да бъде печелена и заслужавана, която струва огромни усилия, за да се изпълняват определени изисквания, не заслужава да бъде наречена любов!
 Повечето хора имат такива любовни отношения. Ти също ли? Я провери!

 Освен това познавам и любовта "ЗАЩОТО". Това е "по- благородната" форма на любов.
 "Обичам те, защото си много красива!"
 "Обичам те, защото ми даваш сигурност."
 "О, знаеш ли, обичам го, защото той е толкова забавен..."

Истинската любов

"Не се стреми към красота, тя може да те измами. 
Не се стреми към богатство, то е временно. 
Стреми се към някой, които те кара да се усмихваш, защото е нужна само една усмивка, за да се превърне мрачната нощ в светъл ден. 
Намери този, който кара сърцето ти да се усмихва..."

Общувате ли пълноценно?

Приятелството е много ценно взаимоотношение, което съществува не само между човешки индивиди – в хоризонтален план. Много добър паралел може да намерим и в отношението между Бог и човека – във вертикален план: „И Господ говореше на Мойсей лице с лице, както човек говори с приятеля си.” (Изход 33:11а) Това, което прави впечатление и в двата случая е необходимостта от близка връзка – общуване с поглед, за да се осъществи едно истинско близко приятелство...

101 начина да обичате жена си по нейния начин

1.Общувайте с нея,не я изолирайте.
2.Считайте я за важна.
3.Правете всичко възможно да разберете чувствата ѝ.
4.Молете се с нея всеки ден.
5.Проявявайте интерес към нейните приятели...

На Теб...

Ти пак ме молиш да остана
и твойта нежност аз да съхраня,
та в нощите студени и грижовни,
да мога себе си на теб да посветя.

Ти пак ме молиш да те помня,
и да не хлопам вън на ничия врата.
Ти пак ме молиш да приседна кротко
и на твойто рамо да склоня глава.

Да знаеш искаш, че когато си самотен
аз с готовност ще се отзова
на твоя вик отчаян и тревожен.
Ти искаш да остана вярната жена.

от Галина Христова
Пловдив, 21.02.1996

Копнеж по Небесният Годеник

“Устата му е пълна със сладост и той целият е желателен. Този е любимият ми и този е приятелят ми, о, ерусалимски дъщери.” Песен на песните 5: 16


Във всеотдайната, вярна, непоклатима любов на Суламит към нейният любим, виждаме, отражение на любовта, която ние трябва да подхранваме към небесният Възлюбен на душите ни. Каква беше тази любов?
На първо място, тя харесва всичко в него...

ШЕСТ СТЪПКИ КЪМ ГОЛЯМАТА ВРЪЗКА

1.Създайте едно приятелство

Понякога първото нещо, което ни привлича към някой друг е увлечението, влюбването. Това е нещо нормално. То включва нашите емоции, и чувства, и често е смятано от нас за любов. Влюбването е чувство на привличане. За разлика от него любовта устоява изпита на времето, защото тя е дълбоко посвещение на доброто на другата личност. Влюбването е често повърхностно.

Един по-добър начин (от влюбването) за да започнете връзка е чрез приятелство. Прекарвайте време заедно. Забавлявайте се заедно без натискът от идеята - “това е моето гадже”. Говорете. Израствайте един до друг.

Ако започнете с приятелството, дори след 20 години прекарани заедно, все още ще ви харесва да бъдете заедно. Много по-мъдро е да започнете като приятели отколкото като гаджета.

2.Избягвайте изолацията

Ако прекарвате време само с приятеля си или приятелката си, вие имате малко време за вашите собствени приятели, а така вероятно вие имате една бедна връзка.

В добрата връзка, дори когато двамата прекарват постоянно времето си заедно, те ще поддържат старите си приятелства и ще прекарват време и с други хора. Една добра връзка не включва пълна зависимост; тя включва взаимна любов и уважение които казват: “Обичам те толкова много, че искам да те споделя с твоите приятели.

3.Планирайте забавни и приятни срещи.

Обикновено срещите се състоят от вечери, гледане на филми и разходки. Все пак целта на срещите е да станете по-добри приятели, за това е важно да планирате срещите си, така че да ви помогнат да се опознаете един друг по-добре. Много срещи са скучни, защото хората правят все едни и същи неща, на едно и също място и по едно и също време. Еднообразието може да направи дори една добра връзка да се провали, така че бъдете изобретателни. (Няколко идеи ще намерите накрая на този наръчник.)

4.Не бъдете заедно просто заради сигурността.

Едно от най-трудните неща в живота е да прекъснеш една връзка. Въпреки това, често се налага да бъде направено. Много връзки продължават твърде дълго за да бъдат наистина здравословни. Тогава когато те приключат има твърде много емоционална болка и травми. Често единия или и двамата партньори ще се опитат да възстановят връзката. Но няма нищо по-лошо от това да се опитваш да съчетаваш нещо, което не може да бъде съчетано. Ако се държиш за тази връзка просто заради сигурността, която тя ти предлага, събери цялата си смелост и я прекрати. Колкото по-скоро го сториш, толкова по-лесно ще бъде.

Понякога не знаем как да се държим с човека, с когото сме прекратили връзката си. Опитайте да запазите приятелството си. За да може това да стане, вие трябва да избягвате клюкарството или разказването на отрицателни неща за вашия “ЕКС”.

5.Помнете, че предбрачната връзка е подготовка за брака

Не всеки човек с когото се срещате ще бъде този, за когото искате да се ожените, но повечето хора с които се срещате ще станат нечии брачен партньор. Също така, един ден човека, с когото се срещате ще бъде този за когото бихте пожелали да се ожените. За това срещането е една подготовка за брака. При срещите вие ще научите много за типа личност, за която бихте искали да се ожените. Когато се срещате с множество различни типове хора вие ще придобиете една по-добра представа за този, който бихте искали да бъде ваш съпруг или съпруга.

Учудващо е, когато двама души, които са се срещали само един с друг планират да се оженят. Повечето хора се нуждаят да общуват с повече хора, преди да се спрат на една единствена, специалната, доживотната връзка.

Друго предимство на срещането е, че вие придобивате една по-добра идея за това как да се отнасяте към противоположния пол в различните ситуации. Това може да ви научи на различни важни неща за вас самите и за това как да се държите с друг човек. И тези уроци ще ви помогнат да станете по-чувствителен и да постъпвате по-подходящо, когато вече сте готови да се ожените.

6.Избягвайте твърде бързото сближаване.

Разгледайте този сценарии: Тим и Сю се харесват. В действителност, те си мислят, че се обичат. Те не възнамеряваха да се ангажират физически, но го направиха. Наречете го любопитство, страст, сексуален инстинкт или просто удоволствие от взаимното докосване. Както и да го наричате те имаха интимност, но нито единия, нито другия беше емоционално готов да приеме дълбокото себеотдаване, което върви заедно с физическата интимност. Връзката им започна да се влошава, докато накрая скъсаха. Това е много лошо, тъй като те биха могли да бъдат чудесна двойка. Вместо това те трябва да преживеят болката, емоционалните последствия от прибързаната физическа интимност.

Ако имате или искате да имате една специална връзка, напредвайте бавно, много бавно. Това специално приятелство си заслужава да почака и бавните стъпки са най мъдрите решения, които някога може да направите. Не е срещан нито един случай, при който някой да е изчаквал с физическата близост в една връзка и да е съжалявал след това за чакането. Но със сигурност не може да се каже същото за обратния случай.

Източник: Интернет

КАК ЩЕ РАЗБЕРЕШ, ЧЕ СИ НАМЕРИЛ ЧОВЕКА ЗА ТЕБ?

1.Желаете ли да се отдадете 100% на тази личност през остатъка на своя живот? Изберете някой, който също желае да отдаде напълно себе си на вас.

2.Харесвате ли другия човек? Понякога хората се женят, въпреки че не харесват личността и поведението на партньора си. Те си въобразяват, че е достатъчно само да се обичат един друг. Не е така. Понякога си мислят, че могат да променят другата личност. Но това се случва много рядко. Срещайте се достатъчно дълго време, за да успеете да се опознаете добре.

3.Можете ли да сте откровени с другия човек? Колко открит и честен можете да бъдете? Колкото по-открит можете да бъдете с него, толкова по-голяма е вероятността да имате един добър брак.

4.В какъв смисъл имате нужда от другата личност?

5.Дали любовта ви е насочена към вас самите? Твърде често хората са погълнати от мисълта: “Какво ще спечеля от всичко това?” Те си мислят, че любовта е повече получаване отколкото даване. Това е една ужасна лъжа.

6.Има ли другата личност една зряла любов към Исус Христос? Една такава любов доказва, че целта му в живота е да постави не себе си, а някой друг на първо място. Освен това, една любов, която е свързана с Бога е от най-добрия вид. Как тази личност ви влияе във връзката ви с Христос?

7.Дали другата личност ми помага да бъда балансиран или ме тласка към емоционални приливи и отливи? Чувствате ли се един по-добър човек за по- продължителен период от време?

8.В каква степен имате едни и същи интереси? Това ще стане очевидно, когато прекарвате време заедно. Вие не трябва да се жените за някого, просто защото го обичате; сходството ви един с друг е също толкова важен фактор.

Източник: Интернет

КАКВА Е РАЗЛИКАТА МЕЖДУ ЛЮБОВ И СТРАСТ?

Какво е любов?

-Решение да поставяме благополучието на друга личност преди нашето.

-Дълготрайно общуване и споделяне на чувства.

-Лоялност.

-Честност.

-Търпение.

-Любезност.

-Изразяване на привързаността и любовта ни един към друг и пред приятели.

-Продължително израстване.

-Подпомагане на друга личност да стане по-добър човек.

-Разбиране и приемане на слабостите на другия и поставяне на негово място.

Какво е страст?

-Любовен емоционален импулс. Не издържа на изпита на времето и изпита на негативните обстоятелства.

-Бързане, припряност, нетърпение, желание.

-Силата на чувствата са във физическата близост, а не в старанието да подпомагаме личността на другия.

-Бързо забравяне на това да се вършат полезни дела за другата личност.

-Предимство на ласките пред всичко друго, което правим заедно.

-Предпочитание да се излиза с приятели, отколкото да бъдеш с другия.

-Загриженост за външния вид и парите.

-Опити да бъдат впечатлени другите.

-Желание да промени характера на другата личност.

-Това, което чувства другия е почти неразбрано и едва усещано.

-Страст е това, което се случва, когато казваш: “Влюбен съм”.

Източник: Интернет

ТРЯБВА ЛИ ХРИСТИЯНИТЕ ДА ИЗЛИЗАТ С НЕХРИСТИЯНИ?

1.Запомнете, че не се опитваме да разграничим добрите от лошите хора в това разглеждане. Много от нехристияните са добри хора. Някои са лоши. Същото нещо важи и за християните. За това трябва от начало да кажем, че не в това е въпросът. Със сигурност не желаем да кажем, че всички християни са добри, а всички нехристияни са лоши и за това вие трябва да се срещате само с християни, защото те са само добри хора.

2.Ще бъде грешка ако започнем разглеждането на този въпрос с предразсъдъка, който казва: “Нехристияните ще те отделят от Бога.” Това може да бъде или да не бъде вярно и често пъти, изглежда че се случва точно така, но няма да е честно да предполагаме такова нещо.

3.Исус каза, че християните трябва да бъдат сол и светлина в този свят и от нас се очаква да имаме много нехристияни като добри приятели.

4.”Мисионерските срещи” (срещите с някои нехристияни, за да ги обърнем за истината) са глупава идея. Хората едва ли стават заради това християни. Това не е начинът да свидетелстваме. Защо ли?! Защото цялата ситуация е дълбоко зависима от емоциите.

5.Нито една от 10 – те заповеди не казва: “Не се женете за нехристияни.” Но има стихове, които ни казват да не се обвързваме с невярващи (2Коринтяни 6), защото ние сме твърде различни в целите си, в ценностите си, в желанията си, в любовта си. Срещите, разбира се, не е задължително да ни обвържат с другия, но това е началото, което започваме в тази посока.

6.Срещането може и понякога довежда до брак. А бракът между християнин и нехристиянин въобще не е добра идея. И често краят на всичко това е проблеми и болка за семейството. Стандартите са различни, ценностите са различни, ориентацията е различна, идеалите, целите и приоритетите са различни (защото ние винаги поставяме Исус на първо място в живота си). Личностите са създадени с дух, душа и тяло. Когато един християнин се ожени за нехристиянин, тяхната връзка включва само 2/3 от личностите им. Защо да избирам толкова непълноценна връзка?

7.И така, не е задължително да е грешно да се срещаш с нехристияни. За много хора, срещите са начин да се опознаят хората. Ако е и с вас така, добре. За други срещите са по-сериозно нещо: това е начин да срещнат своя брачен партньор. Ако при вас е така, срещането с нехристияни е риск, който ще доведе до проблем и объркване. Никой не знае, кога може да се влюби. А такава една връзка е възможно да отдели човека от Бога. Ще рискувате ли спасението си?

Ето ви съвет от един пастор:

“Отговорът ми на въпроса, дали трябва да се срещате с нехристияни, зависи от това, което търсите в тези срещи. Приятно прекарано време? Или търсите романтика, любовна история? Ако отговорът ви е първото, срещите с нехристияни може да не ви навредят. Хората могат да бъдат приятели въпреки различията. Ако обаче харесвате романтиката в тези срещи, съществува реална опасност. Първо започвате просто със срещите. Но някога, някъде вие ще откриете, че сте влюбени в някого, който не споделя вашата вяра в Бог. Тогава вие ще се изправите пред голяма дилема: компромис с вярата си или отхвърляне на любовта към другия. Това е едно много неприятно преживяване, което може да ви нарани дълбоко.

Разбирам, че много хора се срещат просто за да си прекарат приятно времето. Но съм убеден, че някъде дълбоко в сърцето си те се надяват на нещо по-дълбоко. Ето защо достигам до заключението, че не е добра идея да излизате с някого, който не споделя вашата вяра – дори ако това трябва да означава да не излизате с никого. Въпреки, че е трудно да вземете такова решение, много по-трудно ще бъде, когато се влюбите в човек, който не споделя вашите убеждения и който е поел друга посока в живота си, различна от вашата.

Ето ви някои възможни разрешения на проблема със страха да останете самотни. Няма ли начин да прекарвате време с момчета и момичета на вашата възраст от църквата? Организирайте групови екскурзии, вечерни сбирки, гледане на филми. Може би групата във вашата църква ще реши частично вашия проблем. Можете да започнете да търсите срещи с християни от църкви в други градове. Например християнски лагери, летни мпроекти като младежки евангелизации и групи за младежка доброволна служба, младежки конференции и други подобни. С малко повече въображение може да измислите начини за да прекарвате добре времето си заедно с младите от църквата. А един ден ще срещнете подходящия човек, в когото ще се влюбите и с когото ще споделяте една и съща вяра. Надявам се че няма да допуснете компромис с вярата си докато дойде това време. Надявам се, че вярата ви в Бог няма да пострада. Понякога си заслужава да издържим малко време на страдание, заради продължителното време след това на удовлетворение.”

В заключение по този въпрос: Повечето хора не са достатъчно устойчиви за да се срещат с невярващи. Излизането на срещи с някого не е лесна работа, дори когато се срещате с християнин, с когото споделяте еднакви ценности, колко повече ако е невярващ. По-добре е да почакате отколкото да допускате компромис, дори ако чакането изглежда най-трудното нещо, което можете да направите.

Източник: Интернет

Най-щастливата жена

ПЪТНИЦИТЕ в автобуса с умиление гледаха как привлекателната млада жена с бялото бастунче, внимателно се качваше по стълбите. Тя плати на шофьора, опипвайки седалките, намери мястото, което бе запазено за нея. Седна и постави куфарчето в скута си, а бастунчето до краката си.

Беше изминала година, от както Сюзън, на 34, бе ослепяла поради докторска грешка. Тя изведнъж бе хвърлена в свят на тъмнина, гняв и самосъжаление. Някога независима Сюзън сега се чувстваше прокълната от съдбата, безсилна и безпомощна, тежейки на всички около нея.

„Как можа това да се случи на мен?" - си казваше тя всеки час, а сърцето й разбито, изпълнено с гняв. Без значение, колко плачеше, проклинаше или молеше, тя знаеше жестоката истина, че зрението й никога няма да се върне. Облак от депресия бе погълнал някога оптимистичната Сюзън. Единственото нещо, което и помагаше, бе подкрепата на нейният любящ съпруг Марк.

Марк беше офицер във военно въздушните сили и обичаше Сюзън с цялото си сърце. Когато тя загуби зрението си, той виждаше как тя потъва в отчаяние и бе твърдо решен да й помогне, да върне силата и увереността й както преди. Тя трябваше да бъде независима отново.

Военният опит на Марк го бе научил как да се справя в такива деликатни ситуации, но въпреки това той знаеше, че това ще е най-трудната битка, която той някога щеше да води.

Един ден Сюзън се почувства готова да се върне на работа, но как щеше да стигне до работното си място? Преди тя взимаше автобуса, но сега беше твърде уплашена да пътува из града сама. Марк се съгласи, да я води до работата и обратно всеки ден, въпреки, че работеха в двата противоположни края на града.

От начало Сюзън се чувстваше добре и в същото време Марк бе щастлив, че може да се грижи за нея, да я пази и закриля. Скоро обаче той разбра, че това не може да продължава така.

„Сюзън ще трябва да започне да използва автобуса отново" -помисли си Марк, но само при мисълта да й каже, той настръхваше, тя все още бе толкова крехка. „Как ли ще реагира?" - помисли си отново.

Както Марк предполагаше, Сюзън бе ужасена от идеята, да пътува с автобуса. „Аз съм сляпа! - тя отговори. - Как да знам, къде отивам.

Чувствам, че ме изоставяш!"

Сърцето на Марк се разкъсваше, чувайки тези думи, но той знаеше, че това трябва да бъде сторено. Той обеща на Сюзън, че всяка сутрин и вечер ще бъде с нея в автобуса, колкото е нужно, докато тя не свикне.

Две седмици Марк придружаваше Сюзън до работа и обратно. Той я научи как да използва и разчита на другите си сетива, най-вече нейният слух, как да разбира къде е, и как да се адаптира по-лесно към новата среда.

Марк й помогна да се сприятели с автобусния шофьор, който да я наглежда и да й пази място. Той дори я караше да се смее през всичките тези мъчителни дни, в които тя се страхуваше да слезе от автобуса сама, или когато изпускаше куфарчето си. Всяка сутрин те пътуваха, а после Марк взимаше такси обратно до неговият офис.

Въпреки всичко» този начин на придвижване беше прекалено скъп и изтощителен дори и от предишния. Марк знаеше, че е въпрос на време Сюзън да започне да използва автобуса съвсем сама. Той вярваше в нея, познаваше я още преди тя да загуби зрението си, знаеше, че тя е силна и може да се справи с всички предизвикателства, и че никога няма да се откаже.

Денят дойде и Сюзън реши, че е готова да опита, да отиде на работа сама. Поне? делник сутринта, преди да тръгне, тя прегърна Марк, нейният съпруг и най-добър приятел. Очите й се напълниха със сълзи от благодарност към неговата лоялност, неговата подкрепа, неговото търпение и любов. Тя каза чао и за първи път те тръгнаха по техните различни маршрути. Понеделник, вторник, сряда, четвъртък, петък, всеки ден минаваше все по-добре от предишния, това караше Сюзън да се чувства по-добре. Тя се справяше и го правеше напълно сама.

Една сутрин както обикновено Сюзън отиваше на работа. Докато се подготвяше да слезе от автобуса, шофьорът каза: „Хей! Завиждам ти!". Сюзън не беше сигурна дали шофьора говореше или не, но въпреки всичко тя си помисли как така, някой може да завиди на една сляпа жена, която едвам бе намерила куража да оцелее през изминалата година.

С любопитство тя попита: „Защо казваш, че ми завиждаш? - а шофьорът отвърна -Сигурно е прекрасно да се грижат така за теб, да те закрилят и обичат". Сюзън нямаше идея, за какво говори шофьора и го попита отново: „Какво искаш да кажеш?". Шофьорът на автобуса отговори: „Знаеш ли, че всяка сутрин през изминалия месец, един добре изглеждащ мъж с униформа седи от другата страна на улицата, наблюдава те, докато слизаш от автобуса. Наблюдава, докато не се увери, че си пресякла улицата, и че влизаш в офис сградата. Тогава той ти изпраща една въздушна целувка, маха ти нежно с ръка и тръгва по своя път. Ти си една щастлива жена."

Сълзи от радост се стекоха по бузите на Сюзън, Въпреки, че тя не може да го види физически, тя винаги е усещала присъствието на Марк. Тя бе щастливка, тя е най-щастливата жена на света, за това, че й бе даден подарък по-могъщ от зрението, подарък, който тя няма нужда да вижда, подаръкът на любовта, който може да донесе светлина, дори там където цари тъмнината.

Мъжът не обича една жена, защото тя е перфектна; тя е перфектна, защото той я обича.

Източник: Преписано от сп. Братска Любов

Истинската любов

През цялата човешка история, когато сред разбунтуваното море на историята са идвали на власт най-различни империи и царства с разнообразна култура и мироглед , една Божествена нишка светлина е огрявала пътя, стопляла сърцата и променяла живота, дори на най-закоравени престъпници . Това е истинската любов. Няма по-пълноценен и съвършен дар от Любовта, тя е същността на Божият характер, началото на всичко добро у човека. Любовта не може да се измери с пари, нито да се вземе насила. Тя е безвъзмезден подарък от сърце за сърце, който може да се получи единствено доброволно и с радост.
Този дар не е със земен произход и именно затова никога не отпада. Въпреки това малцина познават истинската любов. Сурови властници от всички епохи са опитвали със насилие и подлост да изискват подчинение и дори любов, но те никога не са я получили, защото истинската любов се дава на драго сърце. Има мнозина, които не разбират нито разпознават истинската цена на любовта, и когато тя почука на тяхната врата, в цялата си чиста красота, те махват надменно с ръка и обричат живота си на вечно търсене на щастието. Защото любовта дава много повече от задоволяването на няклко елементарни човешки нужди. Тя е ново начало, нов път и смисъл в живота, изпълнен с красота и сила. Тя е и пътеводен лъч за погледа, разширяващ кръгозора към безкрайността и вечността , но и топъл огън в сърцето, който ти дава сигурност и радост дори в най-тежкият момент от живота . Какво е любовта? Защо толкова хора не познават любовта? Къде се крие истинската любов и как да я разпознаем? Това са важните въпроси, на които ще потърсим заедно отговорите ...


Какво е любовта?

Не съм срещал по-хубаво описание на истинската любов от това дадено в библията от Апостол Павел в своето първо писмо до Коринтяните 13 глава 1 Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка.
2 И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.
3 И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува.
4 Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,
5 не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,
6 не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,
7 всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.
8 Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.
9 Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме;
10 но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.
11 Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.
12 Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат.
13 И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.


Познаването

1 Йоаново 4:8 Който не люби, не е познал Бога; защото Бог е любов.
В тези прекрасни редове срещаме и един от най-важните признаци на истинската любов, това е познаването. Истинската любов не е сляпа емоция, ти познаваш човека, но именно затова го обичаш. Ние хората често лъжем чувствата си като приписваме на любимият човек, качества, които той не притежава. Въображението ни работи и рисува какви ли не прекрасни картини, за които ние нямаме основания.Това рано или късно води до разочарование и болка. Защо ли за мъжете е толкова интересна темата за „Прекрасната непозната”, която обаче когато стане „Прекрасната позната” вече не е толкова интересна? Не би ли било добре за нас да оценим истинските неща, тези които са познати и за които знаем със сигурност че съществуват? Само тогава човек няма да бъде измамен и любовта може да трае вечно. „Розовите очила” са временно средство за доставяне на удоволствие, но последиците от ползването им са много по-болезнени, от колкото кратковременното удоволствие на изграденият чрез тях нереален свят.
Апостол Павел пише в Филипяни 1:9 „И затова се моля, щото любовта ви да бъде все повече и повече изобилно просветена и всячески проницателна,”


Приемането

Няма по-важно нещо от приемането в човешките взаимоотношения. На земята не съществуват дори две напълно еднакви личности. А когато става дума за отношенията между мъж и жена, разликите понякога са наистина огромни. В общуването между двама има точно 2 пътя: Първият е пътят на приемането, вторият е пътят на диктуването на правилата. Мъже и жени днес са толкова горди с това че са лидерите в семейството.Те диктуват правилата, а партньорът им безпрекословно им се подчинява. Ще отбележa че тези хора още не са разбрали какво е любов, защото любовта не налага, тя не се стреми да оеднакви другият със себе си. Тя приема другата личност, таква каквато е, с нейните слабости и нужди, с нейният различен характер и светоглед. Истинската любов се стреми да направи щастлива именно тази уникална личност. Взаимното приемане е едно от най-прекрасните преживявания, които човек може да изпита на тази земя. Преживяване, което в най-дълбоката си степен може да се изпита само в интимните отношения между мъж и жена и в още по голяма степен между човекът и неговият Създател.
Йоан 15:10 Ако пазите Моите заповеди, ще пребъдвате в любовта Ми, както и Аз опазих заповедите на Отца Си и пребъдвам в Неговата любов.


Доверието

1 Йоаново 5:3 защото ето що е любов към Бога: да пазим неговите заповеди; а заповедите Му не са тежки.
Излишно е да споменавам че без доверие истинската любов просто не може да съществува. Тя включва и едно взаимно поверяване в ръцете на другата личност. Любовта поражда доверие и доверието поражда любов. Единствено чрез доверието в любовта човек може да се почувста истински сигурен и стабилен в този объркан свят, придобива една сигурна основа много по-здрава и непоклатима от парите и властта.


Отказване от себе си

Йоан 15:13 Никой няма по-голяма любов от това щото да даде живота си за приятелите си.
От незапомнени времена се знае че щастието е дотолкова постижимо за всеки човек, до колкото той е способен да се откаже от себе си, от собственото си мнение и желания. Един човек може да е щастлив и с малкото, което има, без това да му пречи да се стреми към просперитет. Друг може да е нещастен, защото някоя малка негова прищявка не е задоволена, такъв човек е обречен на „рядко щастие”. Да смешно и жалко е, но е така. Ако за тези хора щастието се изразява в тяхната презадоволеност в всички отношения, то дори този вид извратено щастие им се усмихва твърде, твърде рядко.


Взаимното удоволствие

1 Йоаново 4:7 Възлюбени, да любим един другиго, защото любовта е от Бога; и всеки, който люби, роден е от Бога и познава Бога.
Ще ви разкажа една история. Тя се развива в САЩ. При известен психолог влиза възрастен мъж и още от вратата започва да вика.
•Искам, искам да се разведа с жена си, тя е ужасен демон в моето семейство, съсипва ми живота, не издържам вече този кошмар. Съска фучи като усойница, мразя я! Исках преди развода да се посъветвам с вас как най-болезнено да направя за нея развода. Как да и го кажа така че най-много да я заболи.
Психологът схванал ситуацията, било му писнало от нахални и своенравни клиенти, но решил все пак да му даде някъкъв съвет. Казал Му:
•Разбирам ситуацията при вас, и това което сте намислили е добре, но ако веднага се разведете с нея никога няма да постигнете желаният от вас ефект, защото тя бързо ще се справи с болката от развода и ще ви забрави. Ще ви дам съвет, направете следното.:От днес започнете да се държите добре с нея, подарявайте и цветя, усмихвайте и се, обръщайте и внимание. В секса се старайте тя да получи повече удоволствие от вас. Сервирайте и закуска в леглото. Направете всичко прекрасно и мило, за което се сещате. И точно в момента в който тя е най-доволна и кажете че я напускате, и така ще я съкрушите напълно. Тя ще бъде най-отчаяна и най-зле и месеци и години няма да може да преживее случилото се. Ако няма желаният ефект елате след 3 месеца да поговорим пак.
Да ви казвам ли резултата? Мисля че всички се досещаме! Още след 2 седмици същият човек цъфнал при психолога с усмивка на лице и кутия бонбони. Психологът попитал, усмихвайки се под мустак.
•Е какво, разведохте ли се ?
•Ами всъщност не... Направих точно това което вие ми какзахте, надминах себе си във всичко, но .... Само няколко дена след това жена ми се промени коренно. Стана отново човекът в който бях влюбен и за когото се ожених. Тя започна също да прави всичко, което аз обичам, започна да оценява моите постъпки. Почувствахме се наистина влюбени и щастливи, дори много повече от преди! А в леглото, никога не сме имали по-добър секс. Братче, ти ми спаси живота.
Това е просто историята на един нещастен американец, открил само един от принципите на истинската любов, но ефекта върху живота му е зашеметяващ. Колко по-голям ще е той в моя и твоя живот, ако изучим принципите на любовта? Библията го казва толкова просто:
„Така са длъжни и мъжете да любят жените си, както своите тела. Който люби жена си, себе си люби.” Ефесяни 5:28


Прощението

1 Йоаново 4:18 В любовта няма страх, но съвършената любов изпъжда страха; защото страхът има в себе си наказание, и който се страхува, не е усъвършенствуван в любовта.
В любовта е възможно да допуснем много грешки, невъзможно е да има истинска любов без прощението. Малко са идеалните на вид хора, но тези, които съвсем не допускат грешки на тази земя не съществуват изобщо. Хората, които се обичат истински, винаги си прощават. Колкото по-бързо и пълно е прощението, толкова по-лесно е възстановяването. Когато една грешка се превърне в навик е необходимо заедно да помислите за изход. Наистина лошо е, когато някой не приема грешките си за грешки, но има и много безболезнени начини те да бъдат поправени с любов. Където търпението не е достатъчно, включете на дълготърпението .


В една посока

Исая 45:22 Към Мене погледнете и спасени бъдете всички земни краища; Защото Аз съм Бог, и няма друг.
Много млади хора постоянно се взират и оценяват недостатъците и предимствата на своя партньор, понякога виждат прекрасни неща, тогава те го величаят и въздигат на пиедестал, но понякога забелязват слабостите му, тогава той се снижава в техните очи. Но истинската любов не е постоянно взиране един във друг, напротив тя е гледане в обща посока, и не само гледане, а и вървене. Образно казано любовта не е място или време, тя е път и посока в живота. Ако двамата влюбени градят връзката си така че тя да устои за вечността, тогава те вече имат посоката, а и пътя ще им се стори по-лек.


Без срокове и условия

Истинската любов няма нищо общо с кандидатстването ни за работно място. В любовта никой не поставя условия и срокове на другият, но всеки изпълнава съвестно задълженията си от любов . Ако човекът който обичате не успее да свърши всичко,което се изисква от него, това не е краят на света,той има нужда от вашата подкрепа и насърчение . Влизайки в дома изоставете напрежението и служебните си проблеми пред входната врата. Направете усилия домът ви да остане място на сигурност и уют. Тогава, дори вечерята ви да бъде само хляб и сол, ще имате много прекрасни мигове в живота си. Христос ни показа Своята любов в това че ни възлюби докато още бяхме грешници и следователно Негови противници, помислете колко удивителна е Божията любов?
Римляни 5:8 „Но Бог препоръчва Своята към нас любов в това, че, когато още бяхме грешници, Христос умря за нас.”


С очите на любовта

Несъмнено когато обича човек вижда света по различен начин, дребните недостатъци изчезват и на тяхно място се появява едно прелестно съвършенство. Една от най-красивите книги в библията е посветена изцяло на любовта между мъж и жена. Ето как двамата влюбени в тази книга виждат с очите на любовта:
Песен на песните 4:7 Ти си все красива, любезна моя; И недостатък няма в тебе.
Песен на песните 5 глава 10 Възлюбеният ми е бял и румен, Личи и между десет хиляди.
11 Главата му е като най-чисто злато; Косите му са къдрави, черни като гарван;
12 Очите му, умити в мляко, и като прилично вложени скъпоценни камъни, Са подобни на очите на гълъби при водните потоци;
13 Бузите му са като лехи с аромати, Като бряг с благоуханни растения; Устните му са като кремове, от които капе плавка смирна;
14 Ръцете му са като златни цилиндри покрити с хрисолит; Тялото му е като изделие от слонова кост украсено със сапфири;
15 Краката му са като мраморни стълбове Закрепени на подложки от чисто злато; Изгледът му е като Ливан, изящен като кедрове;
16 Устата му са много сладки; и той цял е прелестен. Такъв е възлюбеният ми, и такъв е приятелят ми, О ерусалимски дъщери.
Песен на песните 6 глава : 3 Аз съм на възлюбения си, и възлюбеният ми е мой; …
5 Отвърни очите си от мене, Защото те ме обладаха…
9 Но една е гълъбицата ми, съвършената ми. Тя е безподобната на майка си, отборната на родителката си; Видяха я дъщерите, и рекоха: Блазе й! Да! цариците и наложниците, и те я похвалиха.
10 Коя е тая, която поглежда като зората, Красива като луната, чиста като слънцето, Страшна като войска със знамена?
Въпреки архаичният език тук неминуемо впечатлява възхищението, което двамата влюбени изпитват един към друг. Чувството е неповторимo.
Несъмнено хора без никакви недостатъци не съществуват, но любимата не гледа например на белегът на ръката на своя възлюбен, а той не мрънка под нос за това че възлюбената му е с 10 сантиметра по-ниска от ‘идеалната’ височина...
Защо толкова много хора се взират в недостатъците на хората около себе си? Защо всичко красиво е обект на завист, а това което е извън нормите на презрение? Колко много ние имаме нужда да погледнем с очите на любовта и то не само към нашият партньор, но и към всички хора в този свят. Ако това ви звучи невъзможно ще ви кажа че за любовта невъзможни неща не съществуват. Не мислете че ще останете ощетени ако гледате и постъпвате с любов към хората. Любовта има свойството да се връща обратно, понякога пряко от човекът, когото обичате, понякога по най-различни неразгадаеми начини, от неочаквани места и посоки. Ще се изненадате когато разберете че това е така! Може би решението да обичате другите е най-голямата стъпка към вашето лично щастие. Вземете го сега, днес на момента. Това решение донесе щастие и любов в живота ми, позволете на Божественото докосване да промени живота ви.
Римляни 5:5 А надеждата не посрамява, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух.


Любовта се развива и расте

1 Коринтяни 16:14 Всичко у вас да става с любов
Колкото повече опознаваш любимата личност, толкова повече ще знаеш какво обича, ще знаеш как да я допълниш съвършено. Хармонията и красотата в дома се гради с времето. Ако Бог е главната личност около която е построен дома, хармонията ще трае вечно.
1 Петрово 4:8 Преди всичко имайте усърдна любов помежду си, защото любовта покрива множество грехове.


Истинската любов прави трудните неща лесни

1 Йоаново 3:16 От това познаваме любовта, че Той даде живота Си за нас. Така и ние сме длъжни да дадем живота си за братята,
“И тъй, Яков работи за Рахил седем години; но, поради любовта му към нея, те му се видяха като няколко дни. “Битие 29:20
В библията пише много за любовта. Яков, родоначалникът на евреите, беше влюбен в Рахил. Той работи 7 години, като условие да я вземе за своя съпруга. След това работи още 7, защото го измамиха, но поради любовта си към нея цялото това време му се стори като няколко дена. Яков даде 14 години от живота си за да се ожени за Рахил, и останалите години на живота му бяха посветени на това да я обича, да я прави щастлива, да споделя с нея добро и зло, радост и болка. Днес, когато виждаме колко много е принизена любовта, не искаме ли и ние да преживеем това, което е най-доброто и прекрасно нещо в живота? Ако живеем 200 години и за тях никой не ни обикне истински, имал ли е смисъл нашият живот?
Еремия 31:3 Господ ми се яви отдавна и рече: Наистина те възлюбих с вечна любов; Затова продължих да ти показвам милост.
Да Бог ни възлюби от вечността, но ползва ли ни тази любов, ако остане несподелена? На кого бихме поверили живота си, на Този, който ни обича, или на някого, който нехае за нас? Кое би било по-разумното?


Точността

Представете си следната ситуация. Вашата любима, или любим човек пристига със самолет при вас. Как бихте реагирали, бихте ли се подготвили, бихте ли отишли половин час по-рано на летището? Или ще си седите у вас и когато този „когото обичате” ви позвъни за да попита къде сте, ще му отговорите ли „Днес има много интересен сериал..


Източник: интернет

Любовта е разбиране

Уенди Биъри, 12.12.2005

Казвали ли сте някога: “Бих искал някой да ме разбира!” Желанието да бъдеш опознат и разбран е част от това, да бъдем хора. Мисля си, че Адам и Ева са знаели, че Бог напълно ги разбира, но когато грехът навлиза в света, тяхното взаимоотношение с Бога завинаги се променя. Въпреки че Той ги разбираше все още, те изгубиха способността си да проумеят тази истина. Ние, хората, изгубваме способността си да се разбираме, освен ако не положим сериозни усилия.
Може да изглежда лесно да разберем думите, които някой казва. Дори си мислим, че разбираме езика на тялото и интонацията на гласа. Но да разберем какъв е всъщност човекът и как мисли, е много сложен процес. Обаче този процес е нужен, ако искаме да се наслаждаваме на общението и близостта, която Бог иска да имаме. Силни приятелства и пълноценни бракове се основават на този начин на разбиране.
Как можем да разберем някого? Първото нещо, което трябва да направим, е да разберем себе си. За това малко стана въпрос в предишната статия. Тогава трябва да спрем да мислим за себе си и да се съсредоточим върху човека, който бихме искали да разберем. Доколко е различен от нас и доколко е близък до нас? Какво го прави щастлив и какво го дразни? Обича ли да стои вкъщи, или повече излиза навън? Това беше една област, в която трябваше да се науча да разбирам съпруга си.
Съпругът ми аз имаме много силни и здрави взаимоотношения. Много сме близки, обичаме да бъдем заедно и сме често заедно във всичко. Личностите ни и даденостите ни са много еднакви. Но имаше една област, в която често нямахме съгласие. Или по-точно – една област, която много ме ядосваше. Винаги съпругът ми мислеше какво да купи или да продаде, за да вземе нещо различно. Спомням си, че веднъж той продаде доста от инструментите си, за да си купи woodwind synthesizer. Но след това не го хареса и започна да планува, да продава и да купува нещо друго. Друг път той продаде едно кожено яке и някои други неща, за да купи нещо друго.
Този вид активност от негова страна ме безпокоеше. Изглеждаше ми сякаш съпругът ми не е задоволен. Имаше ли нещо неправилно в брака ни? След врме започна да работи с компютри и мобилни телефони. Започна да изучава различни варианти, планове и схеми, чрез които да подобрява техниката. Тогава наистина започнах да се тревожа за него!
Тогава един приятел каза нещо, което ми помогна да разбера съпруга си. Много мъже по природа искат да завладяват. Има един воин вътре в тях; някой, който иска да постига нови неща, да се приспособява към новите предизвикателства. Точно затова мъже се качват на кораби и изследват света. Затова мъже се катерят по планинските върхове и откриват нови предизвикателства. За мъжете на днешния свят технологията е ново море, в което те трябва да плават. Така че, когато съпругът ми разучава нова програма или придобива нова способност за някакво хоби, той завладява. Аз се шегувам и казвам, че той може да придобие нови умения или да открие ново хоби дотогава, докато живее с една и съща жена!
Открих, че когато разбрах това за съпруга си, можех да му се наслаждавам, без да го съдя.
От друга стара, съпругът ми се научи да разбира „маята”, нужда от “гнездо”. По време на 16-годишния си брак сме се местили девет пъти. Пет от тези премествания са били на други континенти. Когато отидем на някое място, той има много работа и служение. Но аз трябва да се грижа за установяването на семейството ни. Това означава да разопаковам багажа, да подреждам куфарите, да пазарувам храна и други нужни неща, да почиствам и да украсявам. Много от тези неща върша сама, но когато се нуждая от помощта му, той ме разбира достатъчно добре, за да е на разположение. Само преди няколко седмици все още обмислях къде искам да сложа кушетката във всекидневната. И посред нощ той ми помагаше да я преместя на местата, на които исках да стои. Зная, че искаше да отиде да спи, но не се оплакваше. Той ме обича достатъчно, за да разбере, че местенето на кушетката там, където аз искам, е важно за мен.
Това са само някои примера за това, как да разбираме другите. Често се шегуваме с другите или пък ги игнорираме, когато техните нужди са различни от нашите. Да се разбираме едни други, е част от това да се обичаме. Всички знаем, че най-голямата заповед на Бога е да се обичаме. Опитай се да погледнете на тези, които обичате, опитайте се да разберете колко специални са те и се научете да ги разбирате. Усилието си струва!

Източник: Евангелски вестник

Какво ми каза баба?

- Бабче, как да разбера, че съм се влюбила?

- Много просто, момичето ми. Помниш ли как се запознахте?

- Разбира се. Помня не само как се запознахме, но и всяка наша среща: Как за първи път се усмихнахме един на друг, как са хванахме за първи път за ръце, как се целунахме. Знаеш ли, бабо, аз дори помня всичко, абсолютно всичко, което съм му разказвала; на какво се смеехме, как се приготвях за всяка среща; с какво бях облечена, за да му се харесам. Това любов ли е, бабче?

- Не, внучке. Любовта е, когато помниш с какво е бил облечен той на срещите. А ако помниш себе си, това е влюбеност. Прибери си куклите в скрина, момиче.

***

Бабче, кажи ми кога настъпва моментът за раздяла? Може би е по-добре да си тръгваш веднага след първата нощ, докато още няма неоправдани надежди, без да дочакваш изясняването на отношенията, оставайки в паметта си само смътен приятен спомен? Или след много, много нощи, когато всичко лека-полека изчезва само, неизвестно къде и защо; спокойна "екологична" раздяла, без болката на нещо разкъсващо, без рев и викове?

- Тук всичко е много просто, дете. Трябва да си тръгваш не след някакво определено количество нощи, а след първото утро, когато не ти се иска да станеш по-рано и да му приготвиш закуска. Свари му тогава кафе, целуни го за сбогом и затвори вратата.

***

Бабче, и досега го сънувам...

- Дъще, спомни си ланския сняг.

- Какво общо има тука миналогодишния сняг? Аз исках да ме посъветваш, а не да говорим за времето.

- Ами че съвета вече ти го дадох. Ако още те боли, ако още не е забравено докрай, ако вътре още трепва, кажи си сама наум: "Лански сняг..." И се отнасяй към всичко, което е било с вас, точно по същия начин. Не е възможно да се запази снежинката през лятото, внучке, идва и нейното време да се разтопи. И макар че сега ти е трудно да повярваш, но задължително ще падне нов сняг. Просто се довери на времето и го дочакай, свеж, чист, първи сняг. А ако още тъгуваш по това, което е отминало, повтаряй си наум: "лански сняг е, лански, лански ..."

***

- Бабче, аз ще се боря за любовта си. Няма просто така да им го дам. Няма да отпусна ръце, няма да се предам без бой!

- Момичето ми, знаеш ли онази любима игра от училищните празненства, когато трябва да се бяга около столовете, които са с един по-малко от играчите; а когато кажат стоп и музиката спре, всеки се старае да успее и да заеме стола пръв? Е, ти нали играеш точно тази игра, когато се опитваш да се "бориш". Защо да бягате двама или дори трима около един стол, да се опитваш да надхитриш съперничките си и да го заемеш първа, ставайки за смях на околните, да нервничиш и да се ядосваш? Огледай се наоколо - до стената има други незаети столове. Ти си вече голяма, зряла, време е да престанеш да играеш детски игри.

***

- Бабче, защо ме боли толкова? Аз ревнувам буквално от всяко женско име, което той произнася. Когато не вдига телефона, аз вече си представям, че той е с друга. Когато той ми разказва за някоя жена, аз веднага започвам да си мисля "има ли нещо?" Ревнувам го и от "бившите", от приятелите му, от колегите в работата, от случайни срещи. Как да престана да се измъчвам, а, бабо?

- Дете, ревността е чувство измамно. Ти не ревнуваш, ти се страхуваш да не го изгубиш. Не се бой обаче, това е безсмислено. Защото ако няма повод за ревност, да се ревнува е глупаво, а когато вече има повод, е късно.

***

- Всички мъже са еднакви! Бабче, още щом ми каже "Здрасти" и аз вече знам как ще се държи той по-нататък, какви вицове ще ми разказва, как ще се усмихва, как ще ме докосва, как ще се сърди и ще си тръгва.

- Не си права, момичето ми. Всички мъже са различни. Просто ние харесваме мъже, които си приличат. Ти харесваш ли "скромни", домошари? Тогава защо се оплакваш, че пак ти се е паднал досадник, който не иска да излиза от вкъщи? Ако си избираш мъж, който е душа на компанията, не се учудвай, че ще ти се наложи да го делиш с приятелите му, а доста често и с паралелни приятелки. Ако обичаш романтичните, бъди готова не само за свещи, стихове и шампанско, но и за периодични депресии и изчезвания, които той ще ти обяснява като творчески кризи. Избираш ли си мъж, зад чийто гръб да се чувстваш като зад "каменна стена", не се учудвай, че не можеш да откриеш в тази стена врата за навън. Жените избират мъже, които си приличат, а после се учудват, че те всички са еднакви.

***

- Бабо, не знам как да му кажа, но да не му причиня болка. Той не е заслужил баналното "хайде да си останем приятели". Той е добър, а на мен ми се налага да постъпя с него жестоко. Какво да правя, бабо, как да му кажа, че между нас всичко е свършено?

- Запомни, момичето ми: в последното изречение, което ти кажеш на мъжа при раздяла, той трябва да чуе не само неизбежната жестокост, но и благодарност за всичко хубаво, което сте имали с него. Нали когато той ще си спомня за теб, неизбежно ще си припомня и раздялата ви. И ако искаш очите му да се усмихват, когато си спомня за тебе, не изяснявай отношения на прощаване. Само едно му кажи: "Не се нуждая повече от твоето присъствие, за да те обичам". И край, тръгни си.

***

- Бабче, не знам дали си струва да му разказвам всичко това. Като че ли нищо кой знае какво не се е случило, а ако той изведнъж научи? И сякаш нямам какво да си признавам, но не мога и да разказвам. И как мога да изисквам от него да бъде честен с мен, ако самата аз започвам да крия нещо и да не се доизказвам?

- Момичето ми, запомни три прости правила. Първото е: никога и при никакви обстоятелства не го лъжи. Второ: никога и при никакви обстоятелства не му изменяй. И третото: ако вече си го излъгала и изневерила, при никакви условия не му разказвай за това. Само помни, дете, колкото и да искаш, последното правило следва само след първите две.

***

- Бабче, не разбирам какво става: той изведнъж, без обяснения просто изчезна. Всичко вървеше добре, а после...Вече не го виждам, телефонът мълчи, и вече не се срещаме дори случайно. Може да се е случило нещо? Или все пак съм го обидила с нещо, може би си струва да му се позвъни и да се поговори, да се изясни, какво все пак става?

- Дъще, не си струва, повярвай ми. Нали и ти самата знаеш отговора, само че не искаш да си го признаеш. Той не звъни, защото не иска - много е просто. Запомни, дете, докато мъжът се интересува от жената, той няма да изчезне. Ще счупи телефона да звъни, ще обикаля около входа, ще организира случайни срещи. И никакви причини, дори най-жестоките, няма да станат причина той да не е до нея, ако той иска именно това. И ако ти не искаш да го караш в отговор на твоя въпрос "защо е изчезнал от живота ти", да ти казва, че е бил много зает или е имал много работа, то по-добре не питай. И ако не си търсиш излишно повод да си причиниш болка като чуеш истината, по-добре не питай. Нали и така знаеш отговора.

ЛЮБОВ И СТРАХ

Любовта не задължава. Страхът е изпълнен със задължения. По пътя на страха, каквото и да правим, то е защото трябва да го направим и очакваме другите да направят нещо, защото трябва да го направят. Имаме задължението и веднага след като то се появи, ние започваме да му се съпротивляваме. Колкото повече съпротива оказваме, толкова повече страдаме. Рано или късно се опитваме да избягаме от задълженията. От друга страна, любовта не притежава съпротива. Каквото и да правим, то е защото искаме да го правим. То става удоволствие, то е подобно на игра и ние изпитваме удоволствие от него.

При любовта няма очаквания. Страхът е пълен с очаквания. Посредством страха ние правим нещата, защото трябва да ги направим и очакваме и другите да направят същото. Ето защо страхът наранява, а любовта не наранява. Ние очакваме нещо и ако то не се случи, се чувстваме наранени. Обвиняваме другите, че не изпълняват нашите очаквания. Когато обичаме, нямаме очаквания - правим нещо, защото така искаме и другите хора постъпват по определен начин по същата причина - защото така искат или не искат и в това няма нищо лично. Когато не очакваме нещо да се случи, ако нищо не се случи, това не е важно. Не се чувстваме наранени, защото всичко, което става е О.К. Ето защо почти нищо не ни наранява, когато обичаме. Ние не очакваме, че нашият любим трябва да направи нещо, и съответно нямаме задължения.

Любовта почива върху уважението. Страхът не уважава нищо, включително себе си. Ако аз съжалявам за вас, това означава, че не ви уважавам. Означава, че не можете да правите собствен избор. Когато трябва да правя изборите вместо вас, в тази позиция аз не ви уважавам. Ако не ви уважавам, тогава аз се опитвам да ви контролирам. През повечето време, когато казваме на децата си как да живеят техния си живот, това е защото не ги уважаваме. Съжаляваме ги и се опитваме да направим за тях това, което те самите трябва да направят за себе си. Когато не уважавам себе си, аз се съжалявам, струва ми се че не съм достатъчно добър за този живот. Как да разберете кога не уважавате себе си. Когато казвате: “Горкият аз, не съм достатъчно силен, достатъчно интелигентен, достатъчно красив, не мога да го направя.” Самосъжалението произтича от липсата на респект.

Любовта е безжалостна. Тя не изпитва съжаление към никой, но е състрадателна. Страхът е изпълнен със съжаление, той изпитва съжаление към всеки. Вие ме съжалявате, когато не ме уважавате, когато не смятате, че съм достатъчно силен за да се справя. От друга страна любовта респектира. Обичам те - зная, че можеш да се справиш. Зная, че си достатъчно силен, достатъчно добър и интелигентен, за да направиш свой собствен избор. Не е необходимо да правя избор вместо теб. Ти можеш да го направиш. Ако паднеш, аз ще ти подам своята ръка, мога да ти помогна да станеш. Мога да кажа: “Ти можеш, продължавай напред.” Това е състрадание, но то не е същото като да изпитваш съжаление. Състраданието произтича от уважението и любовта, а чувството на съжаление е резултат от страха и липсата на уважение.

Любовта е напълно отговорна. Страхът избягва отговорността, но това не означава, че няма отговорност. Като се опитваме да избегнем отговорността, ние правим една от най-големите грешки, защото всяко действие има последствие. Всичко, което мислим, всичко, което правим, има последствия. Когато правим избор, ние имаме резултат или реакция. Ако не направим избор, пак имаме резултат или реакция. Ние ще преживеем последствията от нашите действия по един или друг начин. Ето защо всяко човешко същество е напълно отговорно за своите действия, дори и да не иска да носи тази отговорност. Другите хора може да се опитват да платят за вашите грешки, но вие така или иначе ще си платите за грешките и тогава като цяло плащате двойно. Когато другите се опитват да поемат вашата отговорност, това само създава по-голяма драма.

Любовта винаги е мила, страхът не е. Поради страха ние сме изпълнени със задължения и очаквания, не проявяваме респект, избягваме отговорността и изпитваме съжаление. Как да се почувстваме добре, когато толкова ни е страх. Чувстваме се жертва на всичко. Чувстваме се ядосани, тъжни, ревниви или предадени.

Гневът не е нищо друго освен страх с маска. Тъгата, също е страх с маска, ревността също. С всички тези емоции, идващи от страха и предизвикващи страдание, ние само претендираме, че сме мили. Ние не сме мили, защото не се чувстваме добре, не сме щастливи. Ако вие сте на пътя на любовта, нямате задължения, нямате очаквания. Не съжалявате себе си или партньора си. Всичко върви добре за вас и затова усмивката е винаги на лицето ви. Чувствате се добре със себе си, и тъй като сте щастлив, вие сте мил. Любовта винаги е добра и тази доброта ви прави щедър и отваря всички врати. Страхът е егоистичен - това е само за мен. Егоизмът затваря всички врати.

Любовта е безусловна. Страхът изобилства от условия. На пътя на страха, аз ще те обичам, ако ми позволиш да те контролирам, ако си добър към мен, ако подхождаш на образа, който съм си изградил за теб. И понеже ти никога няма да постигнеш този образ, аз те осъждам за това и те обявявам за виновен. Много пъти аз дори се срамувам от теб, защото не си това, което искам. Ако не подхождаш на този образ, ти ме смущаваш, дразниш ме, не мога да проявявам никакво търпение към теб. Аз просто претендирам за доброта. На пътя на любовта няма ако, няма условия. Обичам те без причина, без никакви оправдания. Обичам те такъв какъвто си и ти давам свободата да бъдеш такъв. Ако не те обичам такъв, тогава по-добре да бъда с някой друг, който отговаря на моите изисквания. Нямаме право да променяме, когото и да било и никой няма право да променя нас. Ако решим да се променяме, това трябва да е защото ние така искаме, защото не желаем повече да страдаме.

Повечето хора изживяват целия си живот, вървейки по пътя на страха. Те се обвързват, защото чувстват че трябва да бъдат обвързани. В тази връзка проявяват всички свои очаквания към партньора си и към себе си. Цялата тази драма и страдание съществуват, защото ние използваме канали за комуникация, които са съществували още преди да се родим. Хората съдят и стават жертви, клюкарстват се взаимно, клюкарят с приятели, клюкарят в бара. Карат членовете на семейството да се мразят един друг. Натрупват емоционална отрова и я предават и на децата си. “ Виж баща си – какво ми направи. Не бъди като него. Всички мъже са такива, всички жени са такива.” Ето какво правим с хората, които обичаме толкова много – със собствените си деца, приятели и партньори.

На пътя на страха имаме толкова много условия, очаквания и задължения, че създаваме безброй правила да защитим себе си от емоционалната мъка. А истината е, че не бива да има никакви правила. Тези правила повлияват върху качеството на каналите за комуникация между нас, защото когато се страхуваме, ние лъжем. Ако ти имаш очаквания какъв да бъда, тогава аз се чувствам длъжен да бъда такъв. Истината е, че не съм това, което искаш. Когато съм честен и съм това, което съм, ти се чувстваш наранен, ти се ядосваш. Тогава аз те лъжа, защото се страхувам от твоята присъда. Страхувам се, че ще ме обвиниш, че ще ме осъдиш и ще ме накажеш. И всеки път, когато си спомниш, ти ме наказваш отново и отново за същата грешка.


На пътя на любовта има справедливост. Ако направите грешка, плащате само веднъж за нея и ако вие истински обичате себе си, вие се учите от тази грешка. На пътя на страха няма справедливост. Карате себе си да плащате хиляди пъти за една и съща грешка. Карате приятеля или партньора си да плаща хиляди пъти за същата грешка. Това създава чувство за несправедливост и отваря много емоционални рани. След това, разбира се, смятате, че си сте се провалили. Хората драматизират всичко, дори съвсем прости и дребни неща. Виждаме тези драми в обичайните взаимоотношения..., защото те са на пътя на страха...

Ето какво се случва, когато изхождаме от пътя на страха. Тъй като не те уважавам, аз действам сякаш ти не си достатъчно интелигентен, за да видиш какво е добро и какво не за теб. Допускам, че не си достатъчно силен да влезеш в определени ситуации и да се грижиш за себе си. Аз трябва да те контролирам и казвам: “Нека го направя вместо теб” или “Не прави това”. Опитвам се да потискам твоята половина от връзката и поемам контрола за всичко. Ако аз контролирам цялата връзка, тогава къде е твоята част? Тя не работи....

По пътя на любовта, вие давате повече отколкото взимате. И разбира се, обичате себе си достатъчно, че да позволявате на егоистични хора да се възползват от вас. Вие няма да си отмъщавате, но сте наясно във вашите общувания. Може да кажете: “Не харесвам, когато се опитваш да се възползваш от мен, когато не ме уважаваш, когато не си добър с мен. Не се нуждая от някой, който да злоупотребява с мен с думи, емоционално или физически. Нямам нужда да чувам ругатните ти през цялото време. И не, защото съм по-добър от теб, а защото обичам красотата. Обичам да се смея, обичам да се забавлявам, обичам да обичам. И не защото съм егоист, аз просто не искам голяма жертва край мен. Това не означава, че не те обичам, но аз не мога да поема отговорност за твоя сън. Ако имаш взаимоотношения с мен, ще бъде твърде тежко за твоя паразит, защото няма да реагирам на твоя боклук въобще.” Това не е егоизъм; това е любов към себе си. Егоизмът, контролът и страхът ще разрушат почти всяка връзка. Великодушието, свободата и любовта ще създадат най-красивата връзка: продължаваща любовна история....

Накрая, ако вие разберете, че никой друг не може да ви направи щастливи, и че щастието е резултат на любовта, която извира от вас, тогава сте овладели великото майсторство... Изкуството на Любовта...

Можем да говорим за любовта и да изпишем хиляди книги за нея, но любовта ще е различна за всеки от нас, защото трябва лично да я преживеем. Любовта няма нищо общо с представите, тя е свързана с действието. Любовта в действие може да донесе само щастие. Страхът в действие може да предизвика само страдания.

Единственият начин да овладеете любовта е да я практикувате. Не е необходимо да оправдавате любовта си, да я обяснявате, необходимо е само да се упражнявате в любов. Майсторството се изгражда с практика.

Автор: дон Мигел Руиз 
из "Овладяването на Любовта"

ЗА ЛЮБОВТА

Ще дойде ден , когато хората ще покорят
пространството , ветровете , приливите и гравитацията
и Бог ще ги дари със сила да се покорят на любовта.
Тогава , за втори път в историята на света ,
хората ще открият огъня.Cool

Всеки може да бъде велик... , защото всеки може да прави услуги.
За това не е необходимо непременно да си завършил колеж.
Не е нужно и да можеш правилно да съгласуваш подлога и сказуемото.
Имаш нужда само от сърце , пълно с милосърдие.
От душа , направлявана от любов.


Общоприето е схващането , че човек се чувства наранен , когато не получава любов.Но не това ни наскърбява . Болката започва , когато не даваме любов.Родени сме , за да обичаме . Може да се каже че сме машини за любов , създадени от Бога. Ние съществуваме с пълна сила , когато даряваме любов.Светът ни кара да вярваме , че нашето добруване зависи от хората , които ни обичат. Но това е изопачено разбиране , причина за много от нашите проблеми . Истината е , че нашето добруване зависи от това дали даряваме любов.Въпросът не е в това , какво получаваме в замяна . Въпросът е какво даваме !

ЧЕТИРИ ВИДА ЛЮБОВ

Ерос, сторге, филия, агапе

Павел писа: “Любовта да бъде нелицемерна” (Рим. 12:9). Да обичаш истински, искрено, непресторено е да обичаш правилния човек, по правилния начин, на правилното време. Какво означава това може да се види в четирите различни думи, които гръцкият език използва за да изрази любов. В това отношение гръцкият език е много по-богат и по-прецизен. Когато се отдалечи от понятието “любов”, нашият език използва много по-слаби думи като “харесване”, “привързаност”, “обич”, “приятелство, дружба”. Не възнамеряваме да използваме единствената дума любов, за да обгърнем невероятното многообразие на ситуации и взаимоотношения - от най-дълбоките и трудни за разбиране до най-светските, езически. Гърците обаче са имали по-ясна концепция за четирите различни видове любов и за подходящите приложения за всеки един от тях. Без това просветление, някой може да обича друг човек по неправилния начин и това да нарани и двамата.

Четирите вида любов са: ерос, сторге, филия и агапе.

ЕРОС - ЧУВСТВЕНА ЛЮБОВ

Ерос не се появява в Новия Завет, вероятно защото в елинския свят е станала по-скоро изразена с намалена стойност и е клоняла повече към нотките на неморалността и блудството. Но всъщност ерос описва дълбоката, страстна, чувствена любов, която може да съществува между мъж и жена.

В християнството ерос е разрешена само между съпрузи; но в това взаимоотношение тя е напълно подходяща и изцяло желателна. Еротичното удоволствие в брака е дар от Бога и може да бъде свободно изследвано във всички негови измерения, и всички негови удоволствия да бъдат вкусени с наслада и радост. Мъжът и неговата съпруга би трябвало да се чувстват свободни да бъдат очаровани от любовта един към друг, да предават себе си един на друг в ерос и да дават и получават един от друг всичкото щастие, което тяхната страст може да издигне.

Библейски препратки за ерос:

• Битие 2:23-25

23 А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена, защото от Мъжа бе взета. 24 Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си и те ще бъдат една плът. 25 А и двамата, човекът и жена му, бяха голи и не се срамуваха.

• Битие 26:8-9

8 А след като беше преседял там дълго време, филистимският цар Авимелех, като погледна от прозореца, видя, че Исаак играеше с жена си Ревека. 9 Тогава Авимелех повика Исаака и рече: Ето, тя наистина ти е жена; а защо каза ти: Сестра ми е? Исаак му каза: Защото си рекох: да не би да бъда убит поради нея.

• Второзаконие 24:5

5 Ако някой се е оженил наскоро, да не отива на война, и нищо да се не натоваря на него; нека бъде свободен у дома си една година и нека весели жената която си е взел.

• Притчи 5:15-19

18 Да бъде благословен твоят извор,

И весели се с жената на младостта си.

19 Тя да ти бъде като любезна кошута

и мила сърна;

Нейните гърди да те задоволяват във всяко време;

И възхищавай се винаги от нейната любов.

Ерос е красиво обрисувана в Соломоновата Песен на песните, която всъщност е серия поеми, възхваляващи любовта между мъж и жена, включително и еротичната любов.

• Песен на пените 4:16-5:1 - поетично описание на първа брачна нощ:

16 Събуди се, северни ветре, и дойди южни,

Повей в градината ми, за да потекат ароматите й.

Нека дойде възлюбеният ми в градината си

И яде изрядните си плодове.

1 Дойдох в градината си, сестро моя, невесто;

Обрах смирната си и ароматите си;

Ядох медената си пита с меда си;

Пих виното си с млякото си.

Яжте, приятели;

Пийте, да! изобилно пийте, възлюбени.

• Първо Коринтяни 7:3-4

3 Мъжът нека има с жената дължимото към нея сношение; подобно и жената с мъжа. 4 Жената не владее своето тяло, а мъжът; така и мъжът не владее своето тяло, а жената. 5 Не лишавайте един друг от съпружеско сношение, освен ако бъде по съгласие за малко време, за да се предавате на молитва, и пак бъдете заедно, да не би сатана да ви изкушава чрез вашата невъзможност да се въздържате. 6 Но, това казвам, като позволение, а не като заповед.

• Евреи 13:14

4 Женитбата нека бъде на почит у всички, и леглото неосквернено; защото Бог ще съди блудниците и прелюбодейците.

От всички тези препратки виждаме, че Бог не е против секса. Напротив, Той е за секса. Иначе нямаше да ни направи полови същества. Но Бог е за секса дотогава, докато той се ограничава в определени рамки - рамките на семейството. Ерос извън брака е строго забранена. Всеки израз на ерос извън границите на брака е белязан от писанието като грях. Никоя съпруга не би трябвало да се осмелява да погледне на друг мъж различен от съпруга си с ерос. Нито може мъж или жена да гледа на друг от същия пол с ерос. Нито може баща да изпитва ерос към своята дъщеря или сестра към своя брат или майка към своя син.

Наказанието за недисциплинирана ерос е жестоко и неизбежно, не само за индивида, но и за обществото. Общност, която допуска освободени изявления на ерос, която разрешава непозволени (извънбрачни) сексуални взаимоотношения, която се смее над библейските категории за неморалност, проклина сама себе си. Тя унищожава неразумно своята собствена душа, и подрива собствените си основи. Никое общество, позволило сексуалните енергии на неговите хора да излязат от контрол или е насърчавало необузданата чувственост, не е оцелявало в сила.

Има множество библейски препратки заявяващи, че ерос може да бъде свободно изявявана само в брака; и дори тогава трябва да остане обект на законите на взаимното уважение, нежност и сдържаност. Но една препратка особено подчертава строгостта с която Христос се отнасяше към тази материя - Матей 5:27-30:

27 Чули сте, че е било казано: “Не прелюбодействувай”. 28 Но Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си. 29 Ако дясното ти око те съблазнява, извади го и хвърли го; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в пъкъла. 30 И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и хвърли я; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да отиде в пъкъла.

Законите на Бога са нито капризничещи, нито своеволни. Ако Христос уверява, че е по-добро да бъдеш сляп, отколкото да имаш блудстващо око, то Той Го прави, не за да наложи безсмислени окови за човешкото удоволствие, но понеже разбира дълбоката връзка на ерос със всяка фибра на нашето същество. Той знае, че еротичната разпуснатост накрая ще донесе на човека скръб много по-горчива от ампутацията или слепотата. Христос би желал да ни спести тази болка.

Но нека отново го кажа: в брака, и особено в християнския брак, съпруг и съпруга могат да открият върховното удоволствие в телата един на друг, и на тях им е дадена свободата от Бога да изследват, който и път на еротично удоволствие те желаят и намират удоволствие в него.

СТОРГЕ - СЕМЕЙНА ЛЮБОВ

Сторге е семейна обич - привързаност на родители към техните деца и на деца към техните родители и привързаност на децата в семейството едно към друго. Както думата „ерос”, така и думата „сторге” не се среща в Новия Завет. В Новия Завет се срещат различни сложни думи, съдържащи “сторге”.

• Филосторгос - братолюбие (Римляни 12:10):

10 В братолюбието си обичайте се един друг като сродници.

Християнската общност не е просто обикновено общество, тя е любящо семейство. По този повод Улиям Баркли казвa:

„Ние трябва да се обичаме един друг с братска любов. Думата, която Павел използва за обич, е ‘филосторгос’ а ‘сторге’ е гръцката дума за семейна любов. Ние трябва да се обичаме един друг понеже сме членове на едно семейство. Ние не сме странници и чужденци един на друг в християнската църква; още по-малко ние сме изолирани единици; ние сме братя и сестри един на друг, понеже имаме един Баща, сам Бог. Християнската църква не е сбор от познати; не е дори събиране на приятели; тя е семейството на Бог.” (William Barclay, The Daily Study Bible, “Romans”, pg. 177. The Saint Andrews Press, Edinburgh. 1962.)

Ето какво и някои коментатори казват относно този пасаж, който показва, че християнската общност не е просто обикновено общество, но любящо семейство. Алберт Барнс например казва следното:

“Думата употребена тук не се появява другаде в НЗ. Тя подходящо подчертава нежна обич, като тази съществуваща между родители и деца; и това означава, че християните би трябвало да имат подобни чувства един към друг, като принадлежащи на едно семейство и обединени в едни и същи принципи и интереси.” (Albert Barnes, Notes on the New Testament, pg. 644. Kregel Publication, Grand Rapids, Michigan. 1966)

Когато учи Тимотей как да се отнася към различните хора в църквата ап. Павел му заръчва (1 Тимотей 5:1):

1 Стар човек не изобличавай, а увещавай го като баща, по-младите като братя, 2 старите жени като майки, по-младите като сестри - със съвършена чистота.

Друг един коментатор на име Матю Хенри казва следното за братолюбието:

“Филосторгос има значимостта не само на любов, но на готовност и склонност към любов, най-искрената, неподправена и свободна обич, благост изливаща се като от извор. Тя подходящо подчертава любовта на родителите към техните деца, която както е най-нежната тъй, е и най-естествената от всички, ненасилствена, непринудена; такава трябва да бъде любовта ни един към друг, и такава ще бъде там, където има нова природа и закона на любовта е написан в сърцето. Този вид обич ни поставя да изразяваме себе си и с думи и с дела с най-великата вежливост и дълг, които може да съществуват… И кое може да е по-сладко от тази страна на небето от това да обичаш и да бъдеш обичан? Този, който напоява, сам себе си ще напои.” (Matthew Henry’s Commentary, Vol. 6, “Acts to Revelation”, pg. 461. Marshall, Morgan, and Scott, London, 1953)

ФИЛИА - ПРИЯТЕЛСКА ЛЮБОВ

Филия представлява любовта на дълбокото приятелство. Тя има смисъла на силна привързаност към някого или нещо. Тя е пълна с топлина и обич.

Думата „филия” сама по себе си се появява само веднъж в Новия Завет - в Яков 4:4

4 Прелюбодейци! не знаете ли, че приятелството (филия) със света е вражда против Бога? И тъй, който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога.

Този на контраст на приятелство („филия) с “вражда” показва интензитета, който филия може да носи.

Друго съществително сродно на филия е филос, което е често превеждано като “приятел” (около тридесет пъти). Филос означава някой (или нещо), което е много скъпо до нечия обич. Намира се в Йоан. 15:13

13 Никой няма по-голяма любов от това щото да даде живота си за приятелите си.

Намира се също в Трето Йоаново 1:14:

14 а надявам се скоро да те видя, и ще се разговорим уста с уста. Мир на тебе. Поздравяват те приятелите. Поздрави приятелите по име.

Очевидно е, че е предполагаемо за християните да имат филия един към друг. Може да се каже, че в християнския свят, филия изразява две неща:

(i) топло приятелство и взаимоотношение, удоволствието в компанията един на друг, радостта от общението, които всички християни би трябвало да споделят един с

друг

(ii) по-дълбоката привързаност, която принадлежи на специалните приятелства - и това е по-подходяща употреба за тази дума. В същината си, филия изразява интензитета на емоция, която надвишава идеята за обикновено или всекидневно приятелство. Тази дълбочина на чувството, е показана чрез начина, по който филия контрастира на омразата, и чрез начина, по който е свързана с целувка, и със върховната жертва, която един приятел може да направи за друг. Тогава християнската любов би трябвало да съдържа силно и пламенно привързване, приятелство, което изковава мощно единство.

Съставни думи, включващи филия:

• филагатос - любящ добротата (добродетел)
• филаделфос - братолюбие
• филандрос - съпружеска любов
• филантропос - човеколюбие (доброжелателство)
• филаргурос - сребролюбие
• филадонос - любов към удоволствието
• филотеос - любов към Бога … и много други

Във всеки случай това е съществително, имащо смисъла на вид любов, която свързва любящия с обекта на неговата обич. В този смисъл филия е по-силна дума от сторге. Както Давид обичаше Йонатан над всичките си приятели; и измежду дванадесетте Исус обичаше най-много Петър, Яков и Йоан; и дори измежду тях тримата, Той обичаше Йоан най-много (сравни Йоан. 20:2).

В 1 Царе 18:1 се казва:

1 И като престана Давид да говори със Саула, душата на Ионатана се свърза с душата на Давида, и Ионатан го обикна както собствената си душа.

Ето това е филия. И според мен една толкова дълбока приятелска любов би трябвало да съществува само между мъже или само между жени и то вярващи. Защото, ако между вярващ и невярващ се развие такова силно приятелство, несъмнено вярващия ще бъде сериозно повлиян.

Един от пасажите, който не би могъл да бъде напълно разбран, без да се схваща разликата между филия и агапе е Йоан 21:15-17. Тук, когато пита Петър за любовта му към него, първите два пъти Исус използва думата „агапас ме”, а Петър отвръща „фило се”. Третият път Исус пита: „филеис ме”? А Петър отново отвръща „фило се”. След тройното си отричане Петър е по-смирен и не може да си изкриви душата да каже, че обича Исус „повече от всички”, не може да каже, че го обича с „божествена любов”. Но, той е сигурен в себе си, че го обича като приятел.

15 А като позакусиха, Исус казва на Симона Петра: Симоне Ионов, любиш ли Ме повече отколкото Ме любят тия? Казва Му: Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. Той му казва: Паси агънцата Ми. 16 Пак му каза втори път: Симоне Ионов, любиш ли Ме? Казва Му: Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. Той Му казва: Паси овцете Ми. 17 Казва му трети път: Симоне Ионов, Обичаш ли Ме? Петър се наскърби за гдето трети път му рече: Обичаш ли Ме? и Му рече: Господи, Ти всичко знаеш, Ти знаеш, че Те обичам. Исус му казва: Паси овцете Ми.

АГАПЕ - БОЖЕСТВЕНА ЛЮБОВ

За разлика от другите видове любов, агапе е безусловна любов. Тя обича, дори тогава, когато няма причина за това. Агапе е най-известната използвана дума в НЗ за да опише любовта като християнска благодат. Появява се като съществително почти 120 пъти и като глагол (агапао) повече от 130 пъти.

Изненадващото относно агапе е че тя не е била много популярна на класическите гръцки писатели. Всъщност, толкова рядко се е използвала, че по едно време дори се е смятало, че това е нова дума внедрена от ранната църква за да се опише новият вид любов, която Бог е сътворил за човека чрез Христос. Сега обаче е известно, че агапе е била обикновена гръцка дума и нейните лични употреби са били открити в древните писания. Но тя е останала незабележителна дума, докато ранните християни не се хванали за нея и я облагородили чрез употребата й да изразява тази невероятна любов, която е уникална християнска благодат.

В отговор на въроса: “Защо точно агапе а не някоя друга дума?” Уилиям Баркли казва:

„Вярно е да се каже, че всички други думи са имали някакви определени привкуси, които ги правели неподходящи. “Ерос” имала доста дефинирана асоциация с по-нисшата страна на любовта; тя е била много повече свързана със страстите отколкото с любовта. “Сторге” имала много определена връзка със семейната обич; тя никога не е имала широтата, която концепцията за християнска любов изисква. Голямата причина, поради която християнската мисъл се е спряла на “агапе” е, че “агапе” изисква упражняване на усилия от целия човек. Християнската любов не бива да се простира само до най-близките и най-скъпите ни, нашите роднини, близки, приятели и познати - тези, които ни обичат; християнската любов трябва да се простира до християнско общение, до нашия ближен, съсед, до брата, до целия свят. Сега, всички обикновени думи за любов са думи, които изразяват емоция. Те са думи, които са свързани със сърцето. Те изразяват преживяването, което идва до нас нетърсено, и някак си неизбежно. Ние не можем да избегнем обичането на нашите роднини, близки и сродници; кръвта е по-гъста от водата. Ние говорим за изпадане в любов, влюбване. Този вид любов не е постижение; това е нещо, което ни се случва и на което ние не можем да помогнем. Няма никаква специална добродетел във влюбването. Това е нещо, за което ние много малко или нищо не правим съзнателно, умишлено; то просто се случва. “Агапе” обаче е много повече от това.”

Ерос, сторге и филия се характеризират като повече или по-малко неумишлени. Те просто се случват. Те са основани на някои естествени или инстинктивни влечения. Те са селективни. Ние лесно обичаме едни и не обичаме други. От тук и не се свързва с тях и никаква специална добродетел и никаква награда не излиза от тях освен наследеното от радостта да обичаш и бъдеш обичан. По тази причина ерос, сторге и филия не могат да бъдат нареждани (заповядвани). Понеже те се занимават с инстинкти и емоции доброволно дадени без поискване, на нас не може да ни се каже да чувстваме ерос, сторге или филия към някого, още по-малко към всекиго. Основното в тези три вида любов е “харесването” на обичания човек. Но не може да ни бъде заповядано да “харесваме” всички хора, защото има много, които са ни противни, отблъскващи. Дори самият Христос не “харесваше” всички хора. Имаше такива, към които той нямаше никаква обич - напротив те Го изпълваха с презрение (Сравни Мат. 23:13-33; Лк. 13:31-32). Той ги наричаше „лицемери”, „слепи водачи”, „безумни и слепи”, „змии” и „рожби на ехидна”

Така че, другите видове любов - ерос, сторге и филия не могат да бъдат заповядвани. Агапе, обаче, може. Защото тя се издига не от нежелани емоции в сърцето, но от действие на волята. Тя е триумф на волята над обикновените емоции. По този повод Улиям Баркли казва още:

“Агапе” е свързана с ума: това не е просто емоция, която се издига нежелано в нашите сърца. Това е принцип чрез който ние свободно живеем. Агапе е свързана главно с нашата воля. Това е победа, завладяване, постижение. Никой никога не е обичал естествено враговете си. Да се обичат наши врагове е завладяване на всички наши естествени склонности и емоции. Тази агапе, тази християнска любов, не е просто емоционално преживяване, което идва до нас нежелано и нетърсено; това е съзнателен умствен принцип и предумишлено завладяване и постижение на волята. Това всъщност е силата да обичаш необичния, да обичаш хора, които не харесваш. Християнството не ни кара да обичаме своите врагове и хората въобще, така, както обичаме своите най-близки и най-скъпи и тези, които са ни най-приближени; това би било едновременно и невъзможно, и погрешно. То обаче изисква да имаме по всяко време определено отношение на ума и определена насока на волята към всички хора, без значение кои са те. Тогава какво е значението на тази агапе? Най-значимият пасаж за тълкуване значението на агапе е Мат. 5:43-48. Заповядано ни е да обичаме враговете си. Защо? За да бъдем като Бога. И какво е типичното действие на Бога, което е цитирано? Бог изпраща дъжд на праведните и на неправедните, на добрите и на злите. Това идва да ни каже - без значение какъв е човекът, Бог не търси нещо друго освен най-доброто за него. Остави човекът да бъде светия или да бъде грешник. Божието единствено желание е за най-доброто на човека. Сега, ето това е агапе любовта. Агапе е духът, който казва: “Без значение какво ми прави който и да било човек, аз ще внимавам никога да не го нараня; Аз никога няма да търся възмездие; Аз никога не ще търся нищо друго освен неговото най-добро. Това е така да се каже, християнската любов, агапе, непобедимо доброжелателство, непреодолимо добра воля.”

Как да обичаме с агапе? Всеки, който има агапе, трябва да е роден от Бога - защото без новорождение никой не може да преживее агапе. Този човек може да знае за агапе, но не може вероятно да я притежава или да я живее. В Първо Йоаново 4:7-8 се казва:

7 Възлюбени, да любим един другиго, защото любовта е от Бога; и всеки, който люби, роден е от Бога и познава Бога. 8 Който не люби, не е познал Бога; защото Бог е любов.

Християнската любов е продукт от служението на Святия Дух в живота на вярващия, защото това е неговата задача “да излива любовта на Бога в сърцата на хората” (Рим. 5:5).

По определение, врагът е един, когото ти не обичаш! Както казва William Barclay, библейската заповед да обичаме враговете си е противна на всеки естествен инстинкт. Как може да обичаш онези, които те мразят, които биха те използвали, които говорят жлъчно против теб? Не можеш! Не от себе си! Но Святия Дух ни изпълва с любовта на Бога чрез Христос. В Неговата божествена благодат ние можем с готовност да обичаме всички хора, били те приятели или неприятели, добри или зли. Заповядано ни е да предаваме себе си на тази любов, да решим, не просто да се въздържим от нараняването на някого, но активно и позитивно да търсим да вършим добро на всеки човек.

Стихове заповядващи агапе:

• 1 Йоаново 3:10

10 По това се разпознават Божиите чада и дяволските чада; никой, който не върши правда, не е от Бога, нито оня, който не люби брата си.

• 1 Йоан 3:14:

14 Ние знаем, че сме преминали от смърт в живот, защото любим братята. Който не люби, остава в смърт.

• 1 Йоан 3:18

18 Дечица, да не любим с думи нито с език, но с дело и в действителност.

• 1 Йоан 4:21

21 И тая заповед имаме от Него: Който люби Бога, да люби и брата си.

Но запомни: любовта, за която говори апостолът, е агапе и агапе няма нищо общо с емоцията, но е изцяло свързана с волята. Ти не чувстваш агапе, но ти волево желаеш да я вършиш. Това е отношение и действие, което въобще не е свързано с това, дали ти харесваш или не определения човек! Ти може да си празен откъм филия към своя съсед, но ти трябва да си пълен с агапе към него.

Обобщение:

• Към своя брачен партньор би трябвало да си щедър в ерос;
• за своето семейство, включително семейството на Бога в църква, би трябвало да имаш сторге;
• за специални приятели, които Бог ти е подарил - филия;
• но за всеки - особено за братята - Господ ти заповядва да изразяваш Неговото божествено доброжелателство и човеколюбие, което е агапе.

http://propovedi.org/?p=1391