Вредата от мастурбацията

Вредна ли е мастурбацията, каква може да е вредата от нея?

Първо, нека да кажем, че никоя от онези ужасни последици, които лекарите от средновековието са приписвали на мастурбацията не е доказана.

От същите болести трябваше да страдат и всички хора, които имат редовен сексуален живот.

Все пак има последици, които бихме могли да наречем вреда от мастурбацията, те са преди всичко в духовната и психическата област. Те се наблюдават тогава, когато мастурбацията продължава дълго, когато се е превърнала в зависимост и е станала манталитет, когато е придружена от неврози.

Ето някои от тях:

нарцисизъм – едно съсредоточаване на сексуалността върху себе си. Въпреки, картините във въображението, мастурбацията е един вид затваряне в себе си, вместо отваряне към другата личност. Това е осакатяване на сексуалността. Нейното предназначение е да бъде споделена с другия пол. Тя носи удоволствие, пълно едва когато се инвестира в хетеросексуален контакт. Мастурбацията създава една непълна представа сексуалността.

Бягство във въображението, в един нереален свят. Това може да доведе до затрудняване на реалните контакти с другите. При мастурбацията всичко е лесно – представяш си човека, с когото искаш да бъдеш, правиш го достъпен и го оформяш по свое желание. В реалния свят нещата не стоят така. Реалния свят е по-труден. Когато човек срещне трудност при мастурбацията, това го кара още повече да се затваря в себе си и да бяга от реалните контакти

Мастурбацията е почти винаги симптом на самота, тревога, несигурност, липса на себевладеене, на живот без център на интересл

Чувството за вина, което мастурбацията произвежда не е само религиозно. То е свързано с разбирането за естеството на сексуалността и мастурбацията. Осъзнаването, че сексуалността е предназначена за другия води до чувство за непълнота. При вярващите, чувството за вина идва от факта, че си се оставил да бъдеш контролиран от страстта, която се е превърнала в порок.

Принизява сексуалността до чиста гениталност. Сека е отношение – изграждане на взаимоотношения с другия, мастурбацията фокусира вниманието върху гениталността – физическото удовлетворение. „Момчето, момичето, които мастурбират, търсят едно егоистично удоволствие. Удоволствието, с което Бог е съчетал сексуалността е едно споделено удоволствие. Навикът да се мастурбира може да има сериозни последици в смисъл такъв, че той отклонява сексуалността от нейната цел. Онези, които обикновено мастурбират, могат да срещнат сериозни затруднения в това да се почувстват достатъчно свободни физически и психически в отдаването на сексуалната взаимност. Удоволствието е станало за него най-важен обект вместо общуването и споделянето”. (Г. Вандевелд…)

Може да породи комплекси в бъдещите сексуални отношения – затварянето в себе си, навика на самовъзбуда и смущението от това друг да предизвиква възбудата.

Отслабване на характера – превръщането й в навик показва липсата на съпротива и желание за себевладеене. Тя става като отдушник за тревогите и проблемите. Вместо да се бори с трудностите, индивидът бяга и успокоява себе си чрез мастурбация.

Семинар за секса

Дефиниция и същност на мастурбацията

Малко статистика:

Днес в западното общество мастурбацията изглежда е един феномен, въпреки, че е трудно да имаме точни цифри, все пак са правени някои проучвания –

сред американците – 93% от мъжете и 58% от жените поне един път в живота си са мастурбирали

преди 20 годишна вързраст – 72% от мъжете и 33% от жените

в Европа – 85-96% от мъжете са мастурбирали

в Италия – към 12 годишна възраст 1/3 от момчетата към 16г. процентът достига 92%

между 12 и 14 години е най-честа

в 52% от случаите е честа и по рядка в останалите случаи на анкетираните

Установено е, че по-често мастурбацията се среща при момичетата отколкото при момчетата.

Горните цифри са потвърждават и от други изследвания и се оказва, че те не се влияят от религия и социалната среда на тийнейджърите.

Да започнем първо с етимологията на думата. Мастурбация – произхожда от латинския израз manu stuprare (se polluer avec la main ) който е означавал: възбуждане на мъжкия генитален апарат.

При мастурбацията става въпрос за автоеротизъм.

Често като синоним на мастурбацията намираме в книгите термина онанизъм, който е неточен. Този израз е взет от библейския разказ за Онан, който е извършвал прекъсване на половия акт за да не допусне бременност на жената на починалия си брат.

Разказът се намира в Битие 38:8-10

„Тогава рече Юда на Онана: Влез при братовата си жена и извърши към нея длъжността на девер и въздигни потомството на брата си. Но Онан знаеше, че потомството нямаше да бъде негово; затова, когато влизаше при братовата си жена, изливаше семето си на земята, за да не въздигне потомство на брата си. А това, което правеше, бе зло пред Господа; затова и него уби.”

Това, което прави Онан е прекъснат полов акт – изхвърля семенната течност на земята, за да не забременее. Това не е мастурбация. Грехът му е, че отказва да изпълни дълга си.

Истинският символ на мастурбацията е не Онан, а Нарцис.

Според мита Нарцис бил толкова красив, че всички момичета го харесвали, но той отблъсквал тяхната любов. Една от тях се провикнала и поискала от богинята Немезис да го накаже да обича и да не притежава обекта на своята любов. Това проклятие се изпълнило, когато Нарцис, уморен от лов, един ден се надвесил над един извор за да пие вода итам видял отражението на своето лице. Той се влюбил без да разбере, че това е самият той. Думите на Овидий приличат на тези, които психолозите приписват на пациентите, които страдат от нарцисизъм „Без съмнение той пожелал самия себе си, той е обичащият и обекта на любовта, целта, към която са отправени неговите разпалени пожелания, които в същото време го изгарят”. Накрая Нарцис умира изчерпан от това да се желае без да се достигне. Когато отиват да търсят тялото му, на мястото откриват цветето, което носи неговото име. Така, както Нарцис е искал да се наслаждава на образа на самия себе си, така при мастурбацията, мастурбиращия се наслаждава сексуално на образ, който е в самия него, в неговото въображение, а не на някой извън него.

Фройд използва понятието нарцисизъм за да опише начинът, по който един индивид третира своето тяло, подобно на сексуален обект, съзерцавайки го, наслаждавайки му се сексуално, галейки го, милвайки го до като се стигне до пълно удоволетворение.

Без да се опитваме да дадем една изчерпателна дефиниция и все пак няма да подминем възможността да дадем някаква. От една страна всеки знае какво е мастурбацията, от друга страна всички дефиниции, които са давани се преценят като недостатъчни. Все пак като отправна точка може да имаме предвид следната дефиниция:

„Автостимулиране на сексуалните органи, имащо за цел сексуално удовлетворение, оргазъм.”

Мастурбацията може да бъде извършена и чрез стимулиране на някоя от ерогенните зони, не задължително половите органи, като например гърдите. Някои стигат до оргазъм и посредством фантазии.

Ефектът, който се търси чрез мастурбацията не е преди всичко еякулацията, нито дори удоволствието, а най-вече разтоварване от сексуалното напрежение. Разбира се има и други пътища, за разтоварване от сексуалното напрежение – сублимация, развлечение, ще говорим по-нататък за това, но този, който мастурбира избира този път.

Външно погледнато мастурбацията е един самотен акт, но той почти винаги се придружава от фантазми.

В психологически и морален план е важно е да се разграничи склонността към мастурбация от акта на мастурбация. Може да има склонност, желание за мастурбация, без да се премине към действие.

Когато има действие, също трябва да се разграничават различни степени на изживяване на мастурбацията:

случаен и изолиран акт

кратки периоди, които се появяват от време на време

компулсивен акт (принудителен, недоброволен), който е придружен от депресия, извършван без желание и основание

Какво е психическото съдържание на мастурбацията:

То е по-сложно от това, което изглежда на пръв поглед. Могат да бъдат разграничени три съставки: удоволствие, сексуално разтоварване, фантазии, въображение.

Удоволствието – еротично удовлетворение, което кулминира в оргазъм.

Освобождаване на сексуалното напрежение – този елемент изглежда по-важен от предишния. Важно е да се отбележи, че натрупването на сексуално напрежение е по-скоро психологически, отколкото физиологически феномен. Смята се, че при мъжа сексуалната активност се провокира от някакъв вид неизбежен физиологически ритъм на изхвърляне на семенна течност. Това е вярно за пубертета, но не и след това. Сексуалната възбуда, има винаги психическо начало – съзнателно или не – производството на сперма е последица от тази сексуална възбуда, поддържана и водена към оргазъм.

При жената, напротив има физиологически ритъм – овулацията, който се установява през пубертета и приключва с менопаузата. Този ритъм е, както виждате временен. Този ритъм, обаче не е придружен с принудителна сексуална възбуда, както това е при животните например.

Това, което предизвиква сексуалното напрежение, са от една страна еротичните мисли, мечти, сънища, четива, картини; а от друга – конфликтите с другите, неуспеха, отчаянието. Това обяснява, факта, че мастурбацията е по-честа в периоди на неуспех, тъга.

Фантазии, въображение – обикновено мастурбацията е придружена от фантазми, от въображаеми конструкции, които варират според различните индивиди, тъй като зависи от предишни преживявания. Това е най-важната съставка на мастурбацията. Тя присъства почти винаги при мъжете и не чак толкова при жените. Тази съставка може да е повече или по-малко богата. Тя има три измерения: „представа за себе си, стереотипна или порнографска представа и глобална, творческа предствава.”

Семинар за секса

Мотиви за брака

1. Не е добре за човекът да бъде сам

Битие 2 глава

Еклесиаст 4:9-11

По-добре са двама, от колкото един, Понеже те имат добра награда за труда си; Защото, ако паднат, единият ще дигне другаря си; Но горко на оня, който е сам, когато падне, И няма друг да го дигне.

И ако легнат двама заедно ще се стоплят; А един как ще се стопли сам?

2. Сексът

1 Коринтяни 7:1-9

А относно това, що ми писахте: Добре е човек да се не докосва до жена. Но, за да се избягват блудодеянията, нека всеки мъж има своя си жена, и всяка жена да има свой мъж. Мъжът нека има с жената дължимото към нея сношение; подобно и жената с мъжа ...

Обаче, бих желал всичките човеци да бъдат какъвто съм аз. Но всеки има своя особен дар от Бога, един така, а друг инак. А на неженените и вдовиците казвам: Добро е за тях, ако си останат такива, какъвто съм и аз. Но, ако не могат да се въздържат, нека се женят, защото по-добре е да се женят, отколкото да се разжегват.

3. Потомство

Битие 1:26-28

И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята.

И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде.

И Бог ги благослови. И рече им Бог: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я, и владейте над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята.

4. Служене на Бог и духовно израстване

1 Тимотей 3:2-5

Прочее, епископът трябва да бъде непорочен, мъж на една жена, самообладан, разбран, порядъчен, честолюбив, способен да поучава, не навикнал на пияни разправии, не побойник, а кротък, не крамолник, не сребролюбец; който управлява добре своя си дом и държи чадата си в послушание с пълна сериозност; (защото ако човек не знае да управлява своя си дом, как ще се грижи за Божията църква?)

Ефесяни 5:22-32

Жени, подчинявайте се на своите мъже ... както църквата се подчинява на Христа, така и жените нека се подчиняват във всичко на своите мъже.

Мъже, любете жените си както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея ...

"Затова ще остави човек баща си и майка си, и ще се привърже към жена си, и двамата ще станат една плът". Тая тайна е голяма; но аз говоря това за Христа и за църквата.

Семинар за секса

Мотиви за ергенството

1. Индивидуализма

Повече разнообразие в живота ви

Последната напитка в хладилника ви е винаги за вас

Не рискувате да ядосате партньора си като ремонтирате колелото си в банята

Имате повече място в гардероба

Можете да спите, оставяйки радиото да работи цяла нощ

Можете да намерите нещата си там където сте ги оставили

Никой няма да разбере, че не можете да готвите

Можете да слушате постоянно любимата си музика

Можете да спите в диагонал на вашето легло

Имате пълна власт над дистанционното на телевизора

Виеимате последната дума що се отнася до регулиране на температурата в къщи

По-лесно е да имаш повече приятели

Можете да стискате пастата за зъби по средата и да я забравяте отворена, без някой да ви направи сцена

Можете да ядете макароните с конфитюр, без партньора ви да ви прави идиотски забележки

Няма да ви се наложи да правите мили очи на родителите на партньора ви

Няма на кого да отговаряте за действията си

Може да ядете пици в продължение на цял месец

Можете да правите джогинг в апартамента си

Няма нужда да се преструвате, че сте в добро настроение, когато не сте

Няма да чакате банята да се освободи

Ако се загледате по някой, който ви харесва, не ви чака конфликт

Няма да ви се налага да отваряте допълнителна банкова сметка без знанието на партньора си

Няма да се оправдавате за това как сте изхарчили парите си

Един подарък по-малко за Коледа и зарожден ден

Нямате грижи и тревога за евентуална раздяла

Можете да останете на телефона толкова дълго колкото си искате

Можете да напуснете работа без дадавате обяснения на партньора си

Не съществуват конфликти, свързани с часовете за работа

Можете да си почивате следобед без да се оправдавате

Можете да инвестирате повече време в кариерата си

Няма да ви ревнуват от постиженията и работата ви

Можете да украсите и подредите къщата си както искате

Всички съобщения от телефонния секретар са за вас

По-лесно е да бъдете спонтанни

Няма да ходите на детска консултация

Животът е по-малко предвидим

Няма да поделяте колата си с партньора си

Никой няма да отваря пощата ви

Ако спечелите пътуване за двама на островите, можете да идете два пъти

Проучванията показват, че ергените спят по-добре от женените

Може да скриете мръсните чинии във фурната

Можете да стоите до късно до колкото си искате

Може да похарчете парите си за порше вместо за къща

Може да използвате цялата топла вода в бойлера

Можете да поканите приятели да ви гостуват колкото си дълго искате

Не сте задължен да споделяте с друг голямата като гума на камион пица, която токущо сте си направили с голяма любов

Можете да разговаряте със себе си в продължение на часове

Можете да се наслаждавате на тишината

Няма да ви се наложи да лъжете, че не сте женен

2. В очакване на принца/ принцесата

3. Неизлекувани емоционални рани - 43% от жените, които живеят сами казват, че причината за това са емоционални рани от неуспешни връзки и т.н.

4. Служене на Бог и по по-духовен живот

Матей 19:11-12

А той им рече: Не могат всички да приемат тая дума, но ония, на които е дадено. Защото има скопци, които така са родени от утробата на майка си; има пък скопци, които са били скопени от човеци; а има и скопци, които сами себе си са скопили заради небесното царство. Който може да приеме това, нека приеме.

1 Коринтяни 7:7-8

Обаче, бих желал всичките човеци да бъдат какъвто съм аз. Но всеки има своя особен дар от Бога, един така, а друг инак. А на неженените и вдовиците казвам: Добро е за тях, ако си останат такива, какъвто съм и аз.

1 Коринтяни 7:32-35

А аз желая вие да бъдете безгрижни. Нежененият се грижи за това, което е Господно, как да угажда на Господа; а жененият се грижи за това, което е световно, как да угажда на жена си. Тъй също има разлика и между жена и девица. Неомъжената се грижи за това, което е Господно, за да бъде света и в тяло и в дух; а омъжената се грижи за това, което е световно, как да угажда на мъжа си. И това казвам за вашата собствена полза, не да ви държа с оглавник, но заради благоприличието, и за да служите на Господа без отвличане на ума.

Семинар за секса

ЛЮБОВ И СТРАХ

Любовта не задължава. Страхът е изпълнен със задължения. По пътя на страха, каквото и да правим, то е защото трябва да го направим и очакваме другите да направят нещо, защото трябва да го направят. Имаме задължението и веднага след като то се появи, ние започваме да му се съпротивляваме. Колкото повече съпротива оказваме, толкова повече страдаме. Рано или късно се опитваме да избягаме от задълженията. От друга страна, любовта не притежава съпротива. Каквото и да правим, то е защото искаме да го правим. То става удоволствие, то е подобно на игра и ние изпитваме удоволствие от него.

При любовта няма очаквания. Страхът е пълен с очаквания. Посредством страха ние правим нещата, защото трябва да ги направим и очакваме и другите да направят същото. Ето защо страхът наранява, а любовта не наранява. Ние очакваме нещо и ако то не се случи, се чувстваме наранени. Обвиняваме другите, че не изпълняват нашите очаквания. Когато обичаме, нямаме очаквания - правим нещо, защото така искаме и другите хора постъпват по определен начин по същата причина - защото така искат или не искат и в това няма нищо лично. Когато не очакваме нещо да се случи, ако нищо не се случи, това не е важно. Не се чувстваме наранени, защото всичко, което става е О.К. Ето защо почти нищо не ни наранява, когато обичаме. Ние не очакваме, че нашият любим трябва да направи нещо, и съответно нямаме задължения.

Любовта почива върху уважението. Страхът не уважава нищо, включително себе си. Ако аз съжалявам за вас, това означава, че не ви уважавам. Означава, че не можете да правите собствен избор. Когато трябва да правя изборите вместо вас, в тази позиция аз не ви уважавам. Ако не ви уважавам, тогава аз се опитвам да ви контролирам. През повечето време, когато казваме на децата си как да живеят техния си живот, това е защото не ги уважаваме. Съжаляваме ги и се опитваме да направим за тях това, което те самите трябва да направят за себе си. Когато не уважавам себе си, аз се съжалявам, струва ми се че не съм достатъчно добър за този живот. Как да разберете кога не уважавате себе си. Когато казвате: “Горкият аз, не съм достатъчно силен, достатъчно интелигентен, достатъчно красив, не мога да го направя.” Самосъжалението произтича от липсата на респект.

Любовта е безжалостна. Тя не изпитва съжаление към никой, но е състрадателна. Страхът е изпълнен със съжаление, той изпитва съжаление към всеки. Вие ме съжалявате, когато не ме уважавате, когато не смятате, че съм достатъчно силен за да се справя. От друга страна любовта респектира. Обичам те - зная, че можеш да се справиш. Зная, че си достатъчно силен, достатъчно добър и интелигентен, за да направиш свой собствен избор. Не е необходимо да правя избор вместо теб. Ти можеш да го направиш. Ако паднеш, аз ще ти подам своята ръка, мога да ти помогна да станеш. Мога да кажа: “Ти можеш, продължавай напред.” Това е състрадание, но то не е същото като да изпитваш съжаление. Състраданието произтича от уважението и любовта, а чувството на съжаление е резултат от страха и липсата на уважение.

Любовта е напълно отговорна. Страхът избягва отговорността, но това не означава, че няма отговорност. Като се опитваме да избегнем отговорността, ние правим една от най-големите грешки, защото всяко действие има последствие. Всичко, което мислим, всичко, което правим, има последствия. Когато правим избор, ние имаме резултат или реакция. Ако не направим избор, пак имаме резултат или реакция. Ние ще преживеем последствията от нашите действия по един или друг начин. Ето защо всяко човешко същество е напълно отговорно за своите действия, дори и да не иска да носи тази отговорност. Другите хора може да се опитват да платят за вашите грешки, но вие така или иначе ще си платите за грешките и тогава като цяло плащате двойно. Когато другите се опитват да поемат вашата отговорност, това само създава по-голяма драма.

Любовта винаги е мила, страхът не е. Поради страха ние сме изпълнени със задължения и очаквания, не проявяваме респект, избягваме отговорността и изпитваме съжаление. Как да се почувстваме добре, когато толкова ни е страх. Чувстваме се жертва на всичко. Чувстваме се ядосани, тъжни, ревниви или предадени.

Гневът не е нищо друго освен страх с маска. Тъгата, също е страх с маска, ревността също. С всички тези емоции, идващи от страха и предизвикващи страдание, ние само претендираме, че сме мили. Ние не сме мили, защото не се чувстваме добре, не сме щастливи. Ако вие сте на пътя на любовта, нямате задължения, нямате очаквания. Не съжалявате себе си или партньора си. Всичко върви добре за вас и затова усмивката е винаги на лицето ви. Чувствате се добре със себе си, и тъй като сте щастлив, вие сте мил. Любовта винаги е добра и тази доброта ви прави щедър и отваря всички врати. Страхът е егоистичен - това е само за мен. Егоизмът затваря всички врати.

Любовта е безусловна. Страхът изобилства от условия. На пътя на страха, аз ще те обичам, ако ми позволиш да те контролирам, ако си добър към мен, ако подхождаш на образа, който съм си изградил за теб. И понеже ти никога няма да постигнеш този образ, аз те осъждам за това и те обявявам за виновен. Много пъти аз дори се срамувам от теб, защото не си това, което искам. Ако не подхождаш на този образ, ти ме смущаваш, дразниш ме, не мога да проявявам никакво търпение към теб. Аз просто претендирам за доброта. На пътя на любовта няма ако, няма условия. Обичам те без причина, без никакви оправдания. Обичам те такъв какъвто си и ти давам свободата да бъдеш такъв. Ако не те обичам такъв, тогава по-добре да бъда с някой друг, който отговаря на моите изисквания. Нямаме право да променяме, когото и да било и никой няма право да променя нас. Ако решим да се променяме, това трябва да е защото ние така искаме, защото не желаем повече да страдаме.

Повечето хора изживяват целия си живот, вървейки по пътя на страха. Те се обвързват, защото чувстват че трябва да бъдат обвързани. В тази връзка проявяват всички свои очаквания към партньора си и към себе си. Цялата тази драма и страдание съществуват, защото ние използваме канали за комуникация, които са съществували още преди да се родим. Хората съдят и стават жертви, клюкарстват се взаимно, клюкарят с приятели, клюкарят в бара. Карат членовете на семейството да се мразят един друг. Натрупват емоционална отрова и я предават и на децата си. “ Виж баща си – какво ми направи. Не бъди като него. Всички мъже са такива, всички жени са такива.” Ето какво правим с хората, които обичаме толкова много – със собствените си деца, приятели и партньори.

На пътя на страха имаме толкова много условия, очаквания и задължения, че създаваме безброй правила да защитим себе си от емоционалната мъка. А истината е, че не бива да има никакви правила. Тези правила повлияват върху качеството на каналите за комуникация между нас, защото когато се страхуваме, ние лъжем. Ако ти имаш очаквания какъв да бъда, тогава аз се чувствам длъжен да бъда такъв. Истината е, че не съм това, което искаш. Когато съм честен и съм това, което съм, ти се чувстваш наранен, ти се ядосваш. Тогава аз те лъжа, защото се страхувам от твоята присъда. Страхувам се, че ще ме обвиниш, че ще ме осъдиш и ще ме накажеш. И всеки път, когато си спомниш, ти ме наказваш отново и отново за същата грешка.


На пътя на любовта има справедливост. Ако направите грешка, плащате само веднъж за нея и ако вие истински обичате себе си, вие се учите от тази грешка. На пътя на страха няма справедливост. Карате себе си да плащате хиляди пъти за една и съща грешка. Карате приятеля или партньора си да плаща хиляди пъти за същата грешка. Това създава чувство за несправедливост и отваря много емоционални рани. След това, разбира се, смятате, че си сте се провалили. Хората драматизират всичко, дори съвсем прости и дребни неща. Виждаме тези драми в обичайните взаимоотношения..., защото те са на пътя на страха...

Ето какво се случва, когато изхождаме от пътя на страха. Тъй като не те уважавам, аз действам сякаш ти не си достатъчно интелигентен, за да видиш какво е добро и какво не за теб. Допускам, че не си достатъчно силен да влезеш в определени ситуации и да се грижиш за себе си. Аз трябва да те контролирам и казвам: “Нека го направя вместо теб” или “Не прави това”. Опитвам се да потискам твоята половина от връзката и поемам контрола за всичко. Ако аз контролирам цялата връзка, тогава къде е твоята част? Тя не работи....

По пътя на любовта, вие давате повече отколкото взимате. И разбира се, обичате себе си достатъчно, че да позволявате на егоистични хора да се възползват от вас. Вие няма да си отмъщавате, но сте наясно във вашите общувания. Може да кажете: “Не харесвам, когато се опитваш да се възползваш от мен, когато не ме уважаваш, когато не си добър с мен. Не се нуждая от някой, който да злоупотребява с мен с думи, емоционално или физически. Нямам нужда да чувам ругатните ти през цялото време. И не, защото съм по-добър от теб, а защото обичам красотата. Обичам да се смея, обичам да се забавлявам, обичам да обичам. И не защото съм егоист, аз просто не искам голяма жертва край мен. Това не означава, че не те обичам, но аз не мога да поема отговорност за твоя сън. Ако имаш взаимоотношения с мен, ще бъде твърде тежко за твоя паразит, защото няма да реагирам на твоя боклук въобще.” Това не е егоизъм; това е любов към себе си. Егоизмът, контролът и страхът ще разрушат почти всяка връзка. Великодушието, свободата и любовта ще създадат най-красивата връзка: продължаваща любовна история....

Накрая, ако вие разберете, че никой друг не може да ви направи щастливи, и че щастието е резултат на любовта, която извира от вас, тогава сте овладели великото майсторство... Изкуството на Любовта...

Можем да говорим за любовта и да изпишем хиляди книги за нея, но любовта ще е различна за всеки от нас, защото трябва лично да я преживеем. Любовта няма нищо общо с представите, тя е свързана с действието. Любовта в действие може да донесе само щастие. Страхът в действие може да предизвика само страдания.

Единственият начин да овладеете любовта е да я практикувате. Не е необходимо да оправдавате любовта си, да я обяснявате, необходимо е само да се упражнявате в любов. Майсторството се изгражда с практика.

Автор: дон Мигел Руиз 
из "Овладяването на Любовта"

ЦЕНАТА НА УСПЕХА!!! НАУЧЕНО ОТ ЖИВОТА

В какво успях ме МАДАМ?

За какво сте си мечтали, да имате скъпо платена работа, мъж ,който да се грижи за вас или да изкарвате пари, които не може да похарчите, да ви уважават, да сте не зависими, да имате страхотен бизнес?

Успехът за едни жени е истински провал за други. Той има много неприятно лице, когато не се оглежда във вас. А когато все пак го срещнете, с ужас разбирате, че нещо друго си е изгубило. Днес имам работа, изкарвам пари, мога да отида , където си поискам, приятелките ми казват, че съм успяла и свободна жена,с игурно така изглежда отстрани. Само , че в последните няколко години, разбирам, че това, не ми е достатъчно, защото, аз ,,успешната", прекарвам Коледа сама. Този празник е най ужасният момент за равносметка. В него се отпушва не благодарната ми завист към понапълнелите съпрузи и крещящите деца под елхата на не успелите ми приятелки, тези който се гордеят с мен. Кариерата е чудесно нещо,но в леглото не може да те стопли въобще. Те едва ли ще си представят,че точно тази част от живота им,е моя личен провал.Сега бих дала всичко да заведа нероденото си дете на празник,да му направя рожден ден,да се скарам с несъществуващия си съпруг,или да се чудя какво да сготвя.Не искамда слушам колко отегчителен може да бъде един брак.Успехът е необходим за щаститието,но той не може да ви го донесе,защото щастието идва от дребните неща на пръв поглед ,те нямат нищо общо с това, светътда е в краката ви.По скоро е хубаво да споделите КОЛЕДА С НЯКОГО,ДА НАМЕРИТЕ НЯКОЙ КОЙТО ДА ВИ ОБИЧА, НЕ ЗАЩОТО СТЕ УСПЯЛА,А ЗАЩОТО ДОБРЕ РАЗКАЗВАТЕ ВИЦОВЕ.Понякога това са най големите ,най трудните и най сладките успехи!

Повярвайте ми!

Успехът е относителен,той има много различни лица.

Той е онова ,което желайте и онова ,което винаги ще търсите.

ЗА ЛЮБОВТА

Ще дойде ден , когато хората ще покорят
пространството , ветровете , приливите и гравитацията
и Бог ще ги дари със сила да се покорят на любовта.
Тогава , за втори път в историята на света ,
хората ще открият огъня.Cool

Всеки може да бъде велик... , защото всеки може да прави услуги.
За това не е необходимо непременно да си завършил колеж.
Не е нужно и да можеш правилно да съгласуваш подлога и сказуемото.
Имаш нужда само от сърце , пълно с милосърдие.
От душа , направлявана от любов.


Общоприето е схващането , че човек се чувства наранен , когато не получава любов.Но не това ни наскърбява . Болката започва , когато не даваме любов.Родени сме , за да обичаме . Може да се каже че сме машини за любов , създадени от Бога. Ние съществуваме с пълна сила , когато даряваме любов.Светът ни кара да вярваме , че нашето добруване зависи от хората , които ни обичат. Но това е изопачено разбиране , причина за много от нашите проблеми . Истината е , че нашето добруване зависи от това дали даряваме любов.Въпросът не е в това , какво получаваме в замяна . Въпросът е какво даваме !

ЧЕТИРИ ВИДА ЛЮБОВ

Ерос, сторге, филия, агапе

Павел писа: “Любовта да бъде нелицемерна” (Рим. 12:9). Да обичаш истински, искрено, непресторено е да обичаш правилния човек, по правилния начин, на правилното време. Какво означава това може да се види в четирите различни думи, които гръцкият език използва за да изрази любов. В това отношение гръцкият език е много по-богат и по-прецизен. Когато се отдалечи от понятието “любов”, нашият език използва много по-слаби думи като “харесване”, “привързаност”, “обич”, “приятелство, дружба”. Не възнамеряваме да използваме единствената дума любов, за да обгърнем невероятното многообразие на ситуации и взаимоотношения - от най-дълбоките и трудни за разбиране до най-светските, езически. Гърците обаче са имали по-ясна концепция за четирите различни видове любов и за подходящите приложения за всеки един от тях. Без това просветление, някой може да обича друг човек по неправилния начин и това да нарани и двамата.

Четирите вида любов са: ерос, сторге, филия и агапе.

ЕРОС - ЧУВСТВЕНА ЛЮБОВ

Ерос не се появява в Новия Завет, вероятно защото в елинския свят е станала по-скоро изразена с намалена стойност и е клоняла повече към нотките на неморалността и блудството. Но всъщност ерос описва дълбоката, страстна, чувствена любов, която може да съществува между мъж и жена.

В християнството ерос е разрешена само между съпрузи; но в това взаимоотношение тя е напълно подходяща и изцяло желателна. Еротичното удоволствие в брака е дар от Бога и може да бъде свободно изследвано във всички негови измерения, и всички негови удоволствия да бъдат вкусени с наслада и радост. Мъжът и неговата съпруга би трябвало да се чувстват свободни да бъдат очаровани от любовта един към друг, да предават себе си един на друг в ерос и да дават и получават един от друг всичкото щастие, което тяхната страст може да издигне.

Библейски препратки за ерос:

• Битие 2:23-25

23 А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена, защото от Мъжа бе взета. 24 Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си и те ще бъдат една плът. 25 А и двамата, човекът и жена му, бяха голи и не се срамуваха.

• Битие 26:8-9

8 А след като беше преседял там дълго време, филистимският цар Авимелех, като погледна от прозореца, видя, че Исаак играеше с жена си Ревека. 9 Тогава Авимелех повика Исаака и рече: Ето, тя наистина ти е жена; а защо каза ти: Сестра ми е? Исаак му каза: Защото си рекох: да не би да бъда убит поради нея.

• Второзаконие 24:5

5 Ако някой се е оженил наскоро, да не отива на война, и нищо да се не натоваря на него; нека бъде свободен у дома си една година и нека весели жената която си е взел.

• Притчи 5:15-19

18 Да бъде благословен твоят извор,

И весели се с жената на младостта си.

19 Тя да ти бъде като любезна кошута

и мила сърна;

Нейните гърди да те задоволяват във всяко време;

И възхищавай се винаги от нейната любов.

Ерос е красиво обрисувана в Соломоновата Песен на песните, която всъщност е серия поеми, възхваляващи любовта между мъж и жена, включително и еротичната любов.

• Песен на пените 4:16-5:1 - поетично описание на първа брачна нощ:

16 Събуди се, северни ветре, и дойди южни,

Повей в градината ми, за да потекат ароматите й.

Нека дойде възлюбеният ми в градината си

И яде изрядните си плодове.

1 Дойдох в градината си, сестро моя, невесто;

Обрах смирната си и ароматите си;

Ядох медената си пита с меда си;

Пих виното си с млякото си.

Яжте, приятели;

Пийте, да! изобилно пийте, възлюбени.

• Първо Коринтяни 7:3-4

3 Мъжът нека има с жената дължимото към нея сношение; подобно и жената с мъжа. 4 Жената не владее своето тяло, а мъжът; така и мъжът не владее своето тяло, а жената. 5 Не лишавайте един друг от съпружеско сношение, освен ако бъде по съгласие за малко време, за да се предавате на молитва, и пак бъдете заедно, да не би сатана да ви изкушава чрез вашата невъзможност да се въздържате. 6 Но, това казвам, като позволение, а не като заповед.

• Евреи 13:14

4 Женитбата нека бъде на почит у всички, и леглото неосквернено; защото Бог ще съди блудниците и прелюбодейците.

От всички тези препратки виждаме, че Бог не е против секса. Напротив, Той е за секса. Иначе нямаше да ни направи полови същества. Но Бог е за секса дотогава, докато той се ограничава в определени рамки - рамките на семейството. Ерос извън брака е строго забранена. Всеки израз на ерос извън границите на брака е белязан от писанието като грях. Никоя съпруга не би трябвало да се осмелява да погледне на друг мъж различен от съпруга си с ерос. Нито може мъж или жена да гледа на друг от същия пол с ерос. Нито може баща да изпитва ерос към своята дъщеря или сестра към своя брат или майка към своя син.

Наказанието за недисциплинирана ерос е жестоко и неизбежно, не само за индивида, но и за обществото. Общност, която допуска освободени изявления на ерос, която разрешава непозволени (извънбрачни) сексуални взаимоотношения, която се смее над библейските категории за неморалност, проклина сама себе си. Тя унищожава неразумно своята собствена душа, и подрива собствените си основи. Никое общество, позволило сексуалните енергии на неговите хора да излязат от контрол или е насърчавало необузданата чувственост, не е оцелявало в сила.

Има множество библейски препратки заявяващи, че ерос може да бъде свободно изявявана само в брака; и дори тогава трябва да остане обект на законите на взаимното уважение, нежност и сдържаност. Но една препратка особено подчертава строгостта с която Христос се отнасяше към тази материя - Матей 5:27-30:

27 Чули сте, че е било казано: “Не прелюбодействувай”. 28 Но Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си. 29 Ако дясното ти око те съблазнява, извади го и хвърли го; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в пъкъла. 30 И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и хвърли я; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да отиде в пъкъла.

Законите на Бога са нито капризничещи, нито своеволни. Ако Христос уверява, че е по-добро да бъдеш сляп, отколкото да имаш блудстващо око, то Той Го прави, не за да наложи безсмислени окови за човешкото удоволствие, но понеже разбира дълбоката връзка на ерос със всяка фибра на нашето същество. Той знае, че еротичната разпуснатост накрая ще донесе на човека скръб много по-горчива от ампутацията или слепотата. Христос би желал да ни спести тази болка.

Но нека отново го кажа: в брака, и особено в християнския брак, съпруг и съпруга могат да открият върховното удоволствие в телата един на друг, и на тях им е дадена свободата от Бога да изследват, който и път на еротично удоволствие те желаят и намират удоволствие в него.

СТОРГЕ - СЕМЕЙНА ЛЮБОВ

Сторге е семейна обич - привързаност на родители към техните деца и на деца към техните родители и привързаност на децата в семейството едно към друго. Както думата „ерос”, така и думата „сторге” не се среща в Новия Завет. В Новия Завет се срещат различни сложни думи, съдържащи “сторге”.

• Филосторгос - братолюбие (Римляни 12:10):

10 В братолюбието си обичайте се един друг като сродници.

Християнската общност не е просто обикновено общество, тя е любящо семейство. По този повод Улиям Баркли казвa:

„Ние трябва да се обичаме един друг с братска любов. Думата, която Павел използва за обич, е ‘филосторгос’ а ‘сторге’ е гръцката дума за семейна любов. Ние трябва да се обичаме един друг понеже сме членове на едно семейство. Ние не сме странници и чужденци един на друг в християнската църква; още по-малко ние сме изолирани единици; ние сме братя и сестри един на друг, понеже имаме един Баща, сам Бог. Християнската църква не е сбор от познати; не е дори събиране на приятели; тя е семейството на Бог.” (William Barclay, The Daily Study Bible, “Romans”, pg. 177. The Saint Andrews Press, Edinburgh. 1962.)

Ето какво и някои коментатори казват относно този пасаж, който показва, че християнската общност не е просто обикновено общество, но любящо семейство. Алберт Барнс например казва следното:

“Думата употребена тук не се появява другаде в НЗ. Тя подходящо подчертава нежна обич, като тази съществуваща между родители и деца; и това означава, че християните би трябвало да имат подобни чувства един към друг, като принадлежащи на едно семейство и обединени в едни и същи принципи и интереси.” (Albert Barnes, Notes on the New Testament, pg. 644. Kregel Publication, Grand Rapids, Michigan. 1966)

Когато учи Тимотей как да се отнася към различните хора в църквата ап. Павел му заръчва (1 Тимотей 5:1):

1 Стар човек не изобличавай, а увещавай го като баща, по-младите като братя, 2 старите жени като майки, по-младите като сестри - със съвършена чистота.

Друг един коментатор на име Матю Хенри казва следното за братолюбието:

“Филосторгос има значимостта не само на любов, но на готовност и склонност към любов, най-искрената, неподправена и свободна обич, благост изливаща се като от извор. Тя подходящо подчертава любовта на родителите към техните деца, която както е най-нежната тъй, е и най-естествената от всички, ненасилствена, непринудена; такава трябва да бъде любовта ни един към друг, и такава ще бъде там, където има нова природа и закона на любовта е написан в сърцето. Този вид обич ни поставя да изразяваме себе си и с думи и с дела с най-великата вежливост и дълг, които може да съществуват… И кое може да е по-сладко от тази страна на небето от това да обичаш и да бъдеш обичан? Този, който напоява, сам себе си ще напои.” (Matthew Henry’s Commentary, Vol. 6, “Acts to Revelation”, pg. 461. Marshall, Morgan, and Scott, London, 1953)

ФИЛИА - ПРИЯТЕЛСКА ЛЮБОВ

Филия представлява любовта на дълбокото приятелство. Тя има смисъла на силна привързаност към някого или нещо. Тя е пълна с топлина и обич.

Думата „филия” сама по себе си се появява само веднъж в Новия Завет - в Яков 4:4

4 Прелюбодейци! не знаете ли, че приятелството (филия) със света е вражда против Бога? И тъй, който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога.

Този на контраст на приятелство („филия) с “вражда” показва интензитета, който филия може да носи.

Друго съществително сродно на филия е филос, което е често превеждано като “приятел” (около тридесет пъти). Филос означава някой (или нещо), което е много скъпо до нечия обич. Намира се в Йоан. 15:13

13 Никой няма по-голяма любов от това щото да даде живота си за приятелите си.

Намира се също в Трето Йоаново 1:14:

14 а надявам се скоро да те видя, и ще се разговорим уста с уста. Мир на тебе. Поздравяват те приятелите. Поздрави приятелите по име.

Очевидно е, че е предполагаемо за християните да имат филия един към друг. Може да се каже, че в християнския свят, филия изразява две неща:

(i) топло приятелство и взаимоотношение, удоволствието в компанията един на друг, радостта от общението, които всички християни би трябвало да споделят един с

друг

(ii) по-дълбоката привързаност, която принадлежи на специалните приятелства - и това е по-подходяща употреба за тази дума. В същината си, филия изразява интензитета на емоция, която надвишава идеята за обикновено или всекидневно приятелство. Тази дълбочина на чувството, е показана чрез начина, по който филия контрастира на омразата, и чрез начина, по който е свързана с целувка, и със върховната жертва, която един приятел може да направи за друг. Тогава християнската любов би трябвало да съдържа силно и пламенно привързване, приятелство, което изковава мощно единство.

Съставни думи, включващи филия:

• филагатос - любящ добротата (добродетел)
• филаделфос - братолюбие
• филандрос - съпружеска любов
• филантропос - човеколюбие (доброжелателство)
• филаргурос - сребролюбие
• филадонос - любов към удоволствието
• филотеос - любов към Бога … и много други

Във всеки случай това е съществително, имащо смисъла на вид любов, която свързва любящия с обекта на неговата обич. В този смисъл филия е по-силна дума от сторге. Както Давид обичаше Йонатан над всичките си приятели; и измежду дванадесетте Исус обичаше най-много Петър, Яков и Йоан; и дори измежду тях тримата, Той обичаше Йоан най-много (сравни Йоан. 20:2).

В 1 Царе 18:1 се казва:

1 И като престана Давид да говори със Саула, душата на Ионатана се свърза с душата на Давида, и Ионатан го обикна както собствената си душа.

Ето това е филия. И според мен една толкова дълбока приятелска любов би трябвало да съществува само между мъже или само между жени и то вярващи. Защото, ако между вярващ и невярващ се развие такова силно приятелство, несъмнено вярващия ще бъде сериозно повлиян.

Един от пасажите, който не би могъл да бъде напълно разбран, без да се схваща разликата между филия и агапе е Йоан 21:15-17. Тук, когато пита Петър за любовта му към него, първите два пъти Исус използва думата „агапас ме”, а Петър отвръща „фило се”. Третият път Исус пита: „филеис ме”? А Петър отново отвръща „фило се”. След тройното си отричане Петър е по-смирен и не може да си изкриви душата да каже, че обича Исус „повече от всички”, не може да каже, че го обича с „божествена любов”. Но, той е сигурен в себе си, че го обича като приятел.

15 А като позакусиха, Исус казва на Симона Петра: Симоне Ионов, любиш ли Ме повече отколкото Ме любят тия? Казва Му: Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. Той му казва: Паси агънцата Ми. 16 Пак му каза втори път: Симоне Ионов, любиш ли Ме? Казва Му: Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. Той Му казва: Паси овцете Ми. 17 Казва му трети път: Симоне Ионов, Обичаш ли Ме? Петър се наскърби за гдето трети път му рече: Обичаш ли Ме? и Му рече: Господи, Ти всичко знаеш, Ти знаеш, че Те обичам. Исус му казва: Паси овцете Ми.

АГАПЕ - БОЖЕСТВЕНА ЛЮБОВ

За разлика от другите видове любов, агапе е безусловна любов. Тя обича, дори тогава, когато няма причина за това. Агапе е най-известната използвана дума в НЗ за да опише любовта като християнска благодат. Появява се като съществително почти 120 пъти и като глагол (агапао) повече от 130 пъти.

Изненадващото относно агапе е че тя не е била много популярна на класическите гръцки писатели. Всъщност, толкова рядко се е използвала, че по едно време дори се е смятало, че това е нова дума внедрена от ранната църква за да се опише новият вид любов, която Бог е сътворил за човека чрез Христос. Сега обаче е известно, че агапе е била обикновена гръцка дума и нейните лични употреби са били открити в древните писания. Но тя е останала незабележителна дума, докато ранните християни не се хванали за нея и я облагородили чрез употребата й да изразява тази невероятна любов, която е уникална християнска благодат.

В отговор на въроса: “Защо точно агапе а не някоя друга дума?” Уилиям Баркли казва:

„Вярно е да се каже, че всички други думи са имали някакви определени привкуси, които ги правели неподходящи. “Ерос” имала доста дефинирана асоциация с по-нисшата страна на любовта; тя е била много повече свързана със страстите отколкото с любовта. “Сторге” имала много определена връзка със семейната обич; тя никога не е имала широтата, която концепцията за християнска любов изисква. Голямата причина, поради която християнската мисъл се е спряла на “агапе” е, че “агапе” изисква упражняване на усилия от целия човек. Християнската любов не бива да се простира само до най-близките и най-скъпите ни, нашите роднини, близки, приятели и познати - тези, които ни обичат; християнската любов трябва да се простира до християнско общение, до нашия ближен, съсед, до брата, до целия свят. Сега, всички обикновени думи за любов са думи, които изразяват емоция. Те са думи, които са свързани със сърцето. Те изразяват преживяването, което идва до нас нетърсено, и някак си неизбежно. Ние не можем да избегнем обичането на нашите роднини, близки и сродници; кръвта е по-гъста от водата. Ние говорим за изпадане в любов, влюбване. Този вид любов не е постижение; това е нещо, което ни се случва и на което ние не можем да помогнем. Няма никаква специална добродетел във влюбването. Това е нещо, за което ние много малко или нищо не правим съзнателно, умишлено; то просто се случва. “Агапе” обаче е много повече от това.”

Ерос, сторге и филия се характеризират като повече или по-малко неумишлени. Те просто се случват. Те са основани на някои естествени или инстинктивни влечения. Те са селективни. Ние лесно обичаме едни и не обичаме други. От тук и не се свързва с тях и никаква специална добродетел и никаква награда не излиза от тях освен наследеното от радостта да обичаш и бъдеш обичан. По тази причина ерос, сторге и филия не могат да бъдат нареждани (заповядвани). Понеже те се занимават с инстинкти и емоции доброволно дадени без поискване, на нас не може да ни се каже да чувстваме ерос, сторге или филия към някого, още по-малко към всекиго. Основното в тези три вида любов е “харесването” на обичания човек. Но не може да ни бъде заповядано да “харесваме” всички хора, защото има много, които са ни противни, отблъскващи. Дори самият Христос не “харесваше” всички хора. Имаше такива, към които той нямаше никаква обич - напротив те Го изпълваха с презрение (Сравни Мат. 23:13-33; Лк. 13:31-32). Той ги наричаше „лицемери”, „слепи водачи”, „безумни и слепи”, „змии” и „рожби на ехидна”

Така че, другите видове любов - ерос, сторге и филия не могат да бъдат заповядвани. Агапе, обаче, може. Защото тя се издига не от нежелани емоции в сърцето, но от действие на волята. Тя е триумф на волята над обикновените емоции. По този повод Улиям Баркли казва още:

“Агапе” е свързана с ума: това не е просто емоция, която се издига нежелано в нашите сърца. Това е принцип чрез който ние свободно живеем. Агапе е свързана главно с нашата воля. Това е победа, завладяване, постижение. Никой никога не е обичал естествено враговете си. Да се обичат наши врагове е завладяване на всички наши естествени склонности и емоции. Тази агапе, тази християнска любов, не е просто емоционално преживяване, което идва до нас нежелано и нетърсено; това е съзнателен умствен принцип и предумишлено завладяване и постижение на волята. Това всъщност е силата да обичаш необичния, да обичаш хора, които не харесваш. Християнството не ни кара да обичаме своите врагове и хората въобще, така, както обичаме своите най-близки и най-скъпи и тези, които са ни най-приближени; това би било едновременно и невъзможно, и погрешно. То обаче изисква да имаме по всяко време определено отношение на ума и определена насока на волята към всички хора, без значение кои са те. Тогава какво е значението на тази агапе? Най-значимият пасаж за тълкуване значението на агапе е Мат. 5:43-48. Заповядано ни е да обичаме враговете си. Защо? За да бъдем като Бога. И какво е типичното действие на Бога, което е цитирано? Бог изпраща дъжд на праведните и на неправедните, на добрите и на злите. Това идва да ни каже - без значение какъв е човекът, Бог не търси нещо друго освен най-доброто за него. Остави човекът да бъде светия или да бъде грешник. Божието единствено желание е за най-доброто на човека. Сега, ето това е агапе любовта. Агапе е духът, който казва: “Без значение какво ми прави който и да било човек, аз ще внимавам никога да не го нараня; Аз никога няма да търся възмездие; Аз никога не ще търся нищо друго освен неговото най-добро. Това е така да се каже, християнската любов, агапе, непобедимо доброжелателство, непреодолимо добра воля.”

Как да обичаме с агапе? Всеки, който има агапе, трябва да е роден от Бога - защото без новорождение никой не може да преживее агапе. Този човек може да знае за агапе, но не може вероятно да я притежава или да я живее. В Първо Йоаново 4:7-8 се казва:

7 Възлюбени, да любим един другиго, защото любовта е от Бога; и всеки, който люби, роден е от Бога и познава Бога. 8 Който не люби, не е познал Бога; защото Бог е любов.

Християнската любов е продукт от служението на Святия Дух в живота на вярващия, защото това е неговата задача “да излива любовта на Бога в сърцата на хората” (Рим. 5:5).

По определение, врагът е един, когото ти не обичаш! Както казва William Barclay, библейската заповед да обичаме враговете си е противна на всеки естествен инстинкт. Как може да обичаш онези, които те мразят, които биха те използвали, които говорят жлъчно против теб? Не можеш! Не от себе си! Но Святия Дух ни изпълва с любовта на Бога чрез Христос. В Неговата божествена благодат ние можем с готовност да обичаме всички хора, били те приятели или неприятели, добри или зли. Заповядано ни е да предаваме себе си на тази любов, да решим, не просто да се въздържим от нараняването на някого, но активно и позитивно да търсим да вършим добро на всеки човек.

Стихове заповядващи агапе:

• 1 Йоаново 3:10

10 По това се разпознават Божиите чада и дяволските чада; никой, който не върши правда, не е от Бога, нито оня, който не люби брата си.

• 1 Йоан 3:14:

14 Ние знаем, че сме преминали от смърт в живот, защото любим братята. Който не люби, остава в смърт.

• 1 Йоан 3:18

18 Дечица, да не любим с думи нито с език, но с дело и в действителност.

• 1 Йоан 4:21

21 И тая заповед имаме от Него: Който люби Бога, да люби и брата си.

Но запомни: любовта, за която говори апостолът, е агапе и агапе няма нищо общо с емоцията, но е изцяло свързана с волята. Ти не чувстваш агапе, но ти волево желаеш да я вършиш. Това е отношение и действие, което въобще не е свързано с това, дали ти харесваш или не определения човек! Ти може да си празен откъм филия към своя съсед, но ти трябва да си пълен с агапе към него.

Обобщение:

• Към своя брачен партньор би трябвало да си щедър в ерос;
• за своето семейство, включително семейството на Бога в църква, би трябвало да имаш сторге;
• за специални приятели, които Бог ти е подарил - филия;
• но за всеки - особено за братята - Господ ти заповядва да изразяваш Неговото божествено доброжелателство и човеколюбие, което е агапе.

http://propovedi.org/?p=1391

За любовта

Любов, любов... Какво е любов? Сърца, рози, карамфили, топло чувство в сърцето, завиване на свят от сексуално преживяване, агнешко печено или добър купон?
Кой ме обича и защо ме обича? А докога ще ме обича? А дали няма да ме боли главата, след като ме обича? Или пък да ми изпразни портмонето?
Любовта е приятно чувство, което човек изпитва и иска и другите да изпитват към него. То е свързано с действия. Чувствата без действия са любов, която не задоволява. Сладкото на любовта е, че ако тя е пълна и задоволява докрай, тя дава спокойствие, мир, свобода. Но не бива да те разочарова, защото, ако това стане, тя се правръща в една зачеркната и много черна страница в живота.
За жалост обаче това почти винаги става. Няма човек, който да не ни разочарова по някакъв начин. Тонове книги са изписани за любовта и за разочарованието от любовта. Уж всички знаем това, уж имаме опита на предишните поколения, а пак се надяваме. Надяваме се, че на нас няма да ни се случи. Продължаваме да мечтаем за идеалната любов. Съвършената, безрезервна, вечна, прекрасна любов, която никога няма да ни разочарова. Копнежът по нея е така дълбоко заложен в нас, че въпреки действителността, която ни отрезвява на всяка крачка, пак не се отказваме от тази мечта.

Да си обичан безрезервно и да обичаш безрезервно – къде го има това чудо? Това наистина би била една свръхестествена любов. И тя би трябвало да идва от нещо свръхестествено.
Има ли някой в тази вселена, който ме обича наистина? Искам да има нещо свръхестествено, което ме обича безрезервно, което може да ме подкрепи и в най-трудните моменти, което може да ме носи и да ми стопли сърцето.

Да, да, случват се такива неща. И дребни и по- големи неща в живота, които изглеждат, като че ли някой се намесва, погрижва се за нас, предпазва ни от нещо зло, дори спасява живота ни. Можем да ги отминем, като ги впишем в графата "случайности". Но можем и да се замислим за тях. Може би някой наистина се грижи за нас? Може би той ни показва, че съществува? Като че ли той казва: "Да, аз съм тук, аз те обичам, аз внимавам за тебе."

Християните казват, че Бог ни обича, че самият той е любов. И понеже ние, хората, сме направени да приличаме на него, затова и в нас е заложен този неунищожим стремеж към любовта.
Само че Бог е любов наистина, той ни обича и се грижи за нас. А човекът е престанал да обича Бога. Отказал е да му бъде приятел. Обърнал му е гръб.
И какво сега да прави Бог, като обича човека, а човекът не го обича? Да го изхвърли от вкъщи – да му вземе земята и да го запрати в Космоса? Не, Бог му е оставил земята, тръшнал е вратата, излязъл е и му е казал: "Прави каквото си искаш, след като не ме обичаш." Казал е обаче и още нещо – че ако ти си покажеш носа от вратата, и му кажеш: "Чакай малко, sorry, съжалявам, че така направих, ама не мога да се отърва от всичко това, което е зад гърба ми. Някой трябва да ми плати сметката, за да дойда при тебе." – тогава той ще те приеме. Преди 2000 години той е написал в Библията следното:
"Защото Бог толкова възлюби света, че даде своя единороден син, за да не погине никой, който вярва в него, а да има вечен живот. Понеже Бог не изпрати сина си на света, за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез него. Който вярва в него, не е осъден, който не вярва, е вече осъден, защото не е повярвал в името на единородния Божи син." (Евангелие от Йоан 3:16-18).
В тези стихове се казва, че Бог е слязъл на земята, станал е човек и със собствената си кръв ти е платил сметката, така че ти можеш един ден да живееш с него завинаги. Няма цена, която да е по-висока. Дори и президентът на държавата не е по-ценен от самия Творец на вселената и от неговата кръв. Това не е кръвопреливане, а е жертва. Това е един курбан за тебе. Това означава, че самият Бог е принесъл за тебе курбан. Ти само трябва да протегнеш ръка и да го вземеш.
Ако не ти е ясно, питай по-нататък. Ще се помъчим да ти отговорим.