1.Пазете най-вече невинните изрази на привързаност.
Вместо невинните изрази на привързаност да се превърнат в една прелюдия към “по-сериозни неща” използвайте с внимание някои от тях. Нека когато се държите за ръце това да има смисъл. Изразявайте нежност, когато докосвате приятелски с ръка другия. Уверете се, че приятелската ви целувка изразява истинските ви чувства, а не е само първа крачка към последваща физическа ангажираност.
2.Определете темпото на чувствата си.
Всеки маратонец знае, че не трябва да изразходваш енергията си още в началото на състезанието. Да определяш темпото на чувствата си означава, да осъзнаваш, че трябва да останеш чист до деня на сватбата си. Не е лошо да изразяваш любовта си по невинни начини, но не се забърквай в сексуален смисъл и не допускай нищо, което би разпалило страстите ти в този смисъл.
3.Не подхранвай фантазиите си.
Нормално е да мислиш за секс понякога. В действителност в нашето общество е невъзможно да не мислиш за това. Но избирай внимателно своите развлечения. Определени песни, телевизионни филми и програми само усилват напрежението. Подхранвайки своите мисли с подобни неща само прави още по-трудно да се опазиш чист в своето поведение.
4.Помни чия собственост докосваш.
Твоето тяло не ти принадлежи. Това важи също и за личността с която се срещаш. Тялото на тази личност принадлежи по същия начин на Исус.
5.Дай обещание на Бог и ежедневно подновявай своето посвещение.
Реши къде ще поставиш границата и кажи на Бог, че с Негова помощ няма да преминаваш тази линия до брака. Все пак, наистина трябва да осъзнаваш това, което поемаш като ангажимент. Библията казва, че поемането на ангажимент към Бога е много сериозно нещо. В същото време, осъзнавай че не би могъл да изпълниш обещанията си без Негова помощ. За това е важно да подновяваш посвещението си ежедневно.
6.Приеми Христовото присъствие на всяка среща.
Притчи 3:6 казва: ”Във всичките си пътища Го признавай и Той ще направи прави пътищата ти.” Направи Исус една съзнателна част от емоционалния си живот и ще забележиш разликата. И преди една среща, прекарвай най-малко толкова време подготвяйки се духовно, колкото време отделяш за да се подготвиш физически.
7.Постигнете съгласие върху стандартите и принципите си.
Разговаряйте с приятеля си за това. Не се спирайте само върху негативното (какво няма да направите). Евреи 10:24 ни насърчава “да размишляваме за това как можем да се насърчаваме един друг към любов и добри дела”. Дискутирайте върху начините как можете да си помогнете един на друг да станете по-добри хора.
8.Не бъдете винаги сами.
Прекалено много време сами, въпреки че се нуждаете от това, може да ви доведе до неща за които да съжалявате после. Вашата връзка ще бъде много по-здравословна, ако прекарвате време със семействата си и с другите си приятели.
9.Поставете истинската любов на първо място.
Истинската любов винаги уважава личността на другия. Тя никога не казва: “Ако ме обичаш ти ще…” Вместо това, истинската любов казва: “Тъй като съм толкова загрижен за теб, аз ще те уважавам, ще се отнасям с нежност към теб и никога няма да те карам да правиш нещо, което не желаеш и което чувстваш, че е погрешно.”
10.Заявете едно ново начало.
Ако мислите, че вече сте отишли твърде далече, не се отчайвайте и не се предавайте. Красотата на християнството е, че грехът е забравен и изтрит. Днес може да започнеш едно ново начало и да бъдеш очистен. 1Йоан 1:9 обещава, че ако изповядаме греховете си, Бог не само ще ни прости, но и ще ни очисти. Той ще започне да ви възстановява духовно и емоционално, така че дори и да не сте целомъдрени, вие въпреки това ще имате възможност да отдадете своя специален дар на вашия партньор в брачната нощ.
Един колекционер винаги съхранява в перфектно състояние това, което събира и което счита за голяма ценност. Осъзнайте, че и вие сте голяма ценност и си заслужава да се пазите в перфектно състояние, заради вас самите, заради Бога и заради този, за когото един ден ще се ожените.
ПЪТНИЦИТЕ в автобуса с умиление гледаха как привлекателната млада жена с бялото бастунче, внимателно се качваше по стълбите. Тя плати на шофьора, опипвайки седалките, намери мястото, което бе запазено за нея. Седна и постави куфарчето в скута си, а бастунчето до краката си.
Беше изминала година, от както Сюзън, на 34, бе ослепяла поради докторска грешка. Тя изведнъж бе хвърлена в свят на тъмнина, гняв и самосъжаление. Някога независима Сюзън сега се чувстваше прокълната от съдбата, безсилна и безпомощна, тежейки на всички около нея.
„Как можа това да се случи на мен?" - си казваше тя всеки час, а сърцето й разбито, изпълнено с гняв. Без значение, колко плачеше, проклинаше или молеше, тя знаеше жестоката истина, че зрението й никога няма да се върне. Облак от депресия бе погълнал някога оптимистичната Сюзън. Единственото нещо, което и помагаше, бе подкрепата на нейният любящ съпруг Марк.
Марк беше офицер във военно въздушните сили и обичаше Сюзън с цялото си сърце. Когато тя загуби зрението си, той виждаше как тя потъва в отчаяние и бе твърдо решен да й помогне, да върне силата и увереността й както преди. Тя трябваше да бъде независима отново.
Военният опит на Марк го бе научил как да се справя в такива деликатни ситуации, но въпреки това той знаеше, че това ще е най-трудната битка, която той някога щеше да води.
Един ден Сюзън се почувства готова да се върне на работа, но как щеше да стигне до работното си място? Преди тя взимаше автобуса, но сега беше твърде уплашена да пътува из града сама. Марк се съгласи, да я води до работата и обратно всеки ден, въпреки, че работеха в двата противоположни края на града.
От начало Сюзън се чувстваше добре и в същото време Марк бе щастлив, че може да се грижи за нея, да я пази и закриля. Скоро обаче той разбра, че това не може да продължава така.
„Сюзън ще трябва да започне да използва автобуса отново" -помисли си Марк, но само при мисълта да й каже, той настръхваше, тя все още бе толкова крехка. „Как ли ще реагира?" - помисли си отново.
Както Марк предполагаше, Сюзън бе ужасена от идеята, да пътува с автобуса. „Аз съм сляпа! - тя отговори. - Как да знам, къде отивам.
Чувствам, че ме изоставяш!"
Сърцето на Марк се разкъсваше, чувайки тези думи, но той знаеше, че това трябва да бъде сторено. Той обеща на Сюзън, че всяка сутрин и вечер ще бъде с нея в автобуса, колкото е нужно, докато тя не свикне.
Две седмици Марк придружаваше Сюзън до работа и обратно. Той я научи как да използва и разчита на другите си сетива, най-вече нейният слух, как да разбира къде е, и как да се адаптира по-лесно към новата среда.
Марк й помогна да се сприятели с автобусния шофьор, който да я наглежда и да й пази място. Той дори я караше да се смее през всичките тези мъчителни дни, в които тя се страхуваше да слезе от автобуса сама, или когато изпускаше куфарчето си. Всяка сутрин те пътуваха, а после Марк взимаше такси обратно до неговият офис.
Въпреки всичко» този начин на придвижване беше прекалено скъп и изтощителен дори и от предишния. Марк знаеше, че е въпрос на време Сюзън да започне да използва автобуса съвсем сама. Той вярваше в нея, познаваше я още преди тя да загуби зрението си, знаеше, че тя е силна и може да се справи с всички предизвикателства, и че никога няма да се откаже.
Денят дойде и Сюзън реши, че е готова да опита, да отиде на работа сама. Поне? делник сутринта, преди да тръгне, тя прегърна Марк, нейният съпруг и най-добър приятел. Очите й се напълниха със сълзи от благодарност към неговата лоялност, неговата подкрепа, неговото търпение и любов. Тя каза чао и за първи път те тръгнаха по техните различни маршрути. Понеделник, вторник, сряда, четвъртък, петък, всеки ден минаваше все по-добре от предишния, това караше Сюзън да се чувства по-добре. Тя се справяше и го правеше напълно сама.
Една сутрин както обикновено Сюзън отиваше на работа. Докато се подготвяше да слезе от автобуса, шофьорът каза: „Хей! Завиждам ти!". Сюзън не беше сигурна дали шофьора говореше или не, но въпреки всичко тя си помисли как така, някой може да завиди на една сляпа жена, която едвам бе намерила куража да оцелее през изминалата година.
С любопитство тя попита: „Защо казваш, че ми завиждаш? - а шофьорът отвърна -Сигурно е прекрасно да се грижат така за теб, да те закрилят и обичат". Сюзън нямаше идея, за какво говори шофьора и го попита отново: „Какво искаш да кажеш?". Шофьорът на автобуса отговори: „Знаеш ли, че всяка сутрин през изминалия месец, един добре изглеждащ мъж с униформа седи от другата страна на улицата, наблюдава те, докато слизаш от автобуса. Наблюдава, докато не се увери, че си пресякла улицата, и че влизаш в офис сградата. Тогава той ти изпраща една въздушна целувка, маха ти нежно с ръка и тръгва по своя път. Ти си една щастлива жена."
Сълзи от радост се стекоха по бузите на Сюзън, Въпреки, че тя не може да го види физически, тя винаги е усещала присъствието на Марк. Тя бе щастливка, тя е най-щастливата жена на света, за това, че й бе даден подарък по-могъщ от зрението, подарък, който тя няма нужда да вижда, подаръкът на любовта, който може да донесе светлина, дори там където цари тъмнината.
Мъжът не обича една жена, защото тя е перфектна; тя е перфектна, защото той я обича.
(По идея от лекциите по археология на Стивън Хеджес)
Предмет: бракът
Тема: бракът под Божията благодат
Изложение на целта: библейски примери за бракове под Божията благодат
І. Създадени един за друг
ІІ. Брак за доведена сестра
ІІІ. Брак под Божието ръководство или хазартен брак
ІV. Подменен брак
V. Брак с голяма разлика
VІ. Културно неприемлив брак
VІІ. Брак по служба
VІІІ. Забранена любов, брак по похот
Увод:
Здравейте,
Седмица на семейството е. Обикновено говорим за това как трябва да изглежда християнското семейство. В Библията има много съвети за това как мъжът да се отнася към жената и обратно.
Но днес искам да ви предизвикам. Опитайте се да намерите в Библията съвършеното семейство, което трябва да бъде дадено за пример.
Ако се опитаме да вземем който и да е брак, за който е писано малко повече в Свещеното Писание ще видим, че нито един не изглежда съвършен. Това е така, защото ние хората сме несъвършени. Но това, което ще ни направи впечатление е, че Бог е благославял тези бракове, поддържал ги е и им е дал бъдеще.
Каня ви да разгледаме известни бракове от Библията и да говорим за неща, които обикновено не даваме за пример, за които не обичаме да говорим. Нека да навлезем в кухнята на тези бракове и да видим, че дори и най-невъзможния брак, когато е под Божията благодат може да бъде здрав и щастлив.
І. Създадени един за друг
Сигурни ли сте, че брачният ви партньор е бил създаден точно за вас? Или ако не сте още семеен, очаквате ли да намерите човека, който е създаден за вас? А смятате ли, че съществува някой, който е уникален, който е направен така, че да ви пасва напълно?
Може би си мислите, че ако е така просто трябва да намериш човека, създаден за теб и тогава ще бъдеш щастлив. Така ли е? Но как можеш да бъдеш сигурен, че си намерил този човек? И второ: наистина ли това е достатъчно? Може ли да намериш човека, създаден за теб и бракът ти въпреки всичко да е катастрофа?
Ако някой е можел да бъде сигурен, че партньорът му е бил създаден единствено и само за него самия, то това е Адам. J
Нека да видим какво става с този брак:
Битие 2:22-24
Невероятно имаш човек създаден от теб и за теб, така че идеално да ти пасва. Освен това е без каквито и да са недостатъци. Ева надминава всички мъжки фантазии за женска красота. Има много вицове, които осмиват и се опитват хумористично да обяснят женското несъвършенство (Когато Бог създал жената не останал доволен от работата си и казал, че тя ще се гримира. Или пък Бог обяснил на Адам, че ще направи жена като вземе част от него и го попитал каква очаква да бъде. Адам казал: умна, добра, красива, щедра, милостива, грижлива, креативна, добра компания ... Бог го прекъснал и му казал, че това ще му коства един крак и една ръка. Тогава Адам се замислил и казал: е, добре ето едно ребро, а пък каквото излезе.). Но Адам и Ева са били съвършени и създадени един за друг.
Битие 3:6, 12, 17-19, 24
Трагедия – идеалното семейство, имат всичко, което си поискат. Не са лишени от никакви блага (нали за това си мечтаят младите – дом, кола, добри заплати ...). Но стигат до тази трагедия – отхвърлят Бог, губят рая и вечния живот.
Изводи:
- Не е достатъчно да си намерил правилния човек, необходимо е да вършите правилните неща.
- Не е достатъчно да имате всичко и да сте съвършени като личности. Необходимо е да изградите отношения един с друг и отношения с Бог, за да имате щастлив брак.
- Дори да сте извършили най-тежкото престъпление в живота, да сте отхвърлили Бог, Божията благодат е достатъчно голяма, за да покрие грехът ви и да ви помогне да вървите напред и да продължите да служите. Битие 3:15
Бог не изоставя Адам и Ева. Семейството им продължава напред и дава живот на планетата земя, носейки последиците от греха, но и живеейки под Божията благодат.
ІІ. Брак за доведена сестра
Това е бракът за човек, който много добре познаваш, израснал си с него. Първата любов, детската любов. Мъжът е по-възрастен с десетина години, полюшвал е момичето, докато е било бебе. После го е пазил, закрилял, бил е нейният герой. Тя му се е възхищавала – той е толкова силен и умен, зрял, мъдър, способен. Те се познават толкова добре, че нищо не може да ги изненада в отношенията им, в личностите им.
Мъжът в един такъв брак се чувства велик. Жена му го обожава. Нарича го господар.
Сещате ли се за пример от Библията?
Авраам и Сара. Те са роднини. Тя е негова доведена сестра. Израснали са заедно. Цял живот са били заедно.
Сигурно си представяме бракът на Сара и Авраам като идеалният брак. Но я се опитайте да си представите вашият брак по следният начин:
- Нямате дете след дълъг брачен живот в една култура, в която потомството е много значимо и осмисля живота. Това вече си е провал.
- Напускате дома си и започвате да живеете скитнически, чергарски живот. Колко жени биха се съгласили на това?
- Сара урежда втори брак на мъжа си. Сигурно си мислим, че за мъжа е добре дошло. Авраам е моногамен. За него не е било лесно. Сара си навлича куп неприятности и съперничество в любовта.
- На два пъти стигате до гладна смърт – Авраам е бил богат, но при две големи гладувания е принуден да търси помощ от Египет и при Герарския цар Авимелех.
- Авраам проявява слабост и допуска жена му Сара да влезе в харем (Битие 12:10 и 20 гл.) – какво голямо разочарование за Сара. Той е героят, който сега постъпва като страхливец и я изоставя. Как бихте се чувствали пред такова предателство?
Несъвършен брак. Брак с проблеми.
Изводи:
- Колкото и да познаваш човека до теб, винаги може да те изненада неприятно.
- Кризите в живота могат до доведат до кризи в отношенията. Гладът принуждава Авраам да предаде Сара. Когато в едно семейство се преживяват трудни финансови моменти има риск за отношенията им.
- Женската емоционалност и наранена гордост са лош съветник.
- Въпреки всички грешки Бог използва това семейство, за да произлезе от него еврейския народ. Бог прави от този народ силен и известен.
- Исус Христос произлиза от потомството на Авраам.
- Ние днес сме духовни потомци на Авраам и Сара – наследници по обещание.
- Божията благодат може да покрие всяка слабост, грешка, грях и да запази едно несъвършено семейство.
ІІІ. Брак под Божието водителство или хазартен брак
Какво ли щеше да е, ако Бог ни посочеше жената или мъжът с която/който да се свържем? Страхотно. Молим се, поставяме знаци и Бог ни води. Отиваме и казваме на жената или мъжа – ти си човека. Ще се оженя за теб.
Ако така стават нещата защо изобщо трябва да си правим труда ние да търсим. Пращаме най-доверения човек и му казваме, моли се и ми намери жена, разчитам на теб.
Кой от вас е готов да се ожени така? Можете ли да разчитате на случайността или пък на вкуса на някой друг. Ами ако жената не ти хареса?
Има такава история за брак в Библията – синът е 40 годишен девственик, живее със стария си баща. Майка му е починала и той скърби за нея. Не може да си хареса жена от тези, които познава, а и май не се интересува много от жени. Баща му решава да действа и да го ожени. Авраам и Исаак.
Как ще се чувствате, ако родителите ви уреждат брака ви?
А ако някой друг избира вашия брачен партньор вместо самите вие? Е, ще кажете, аз вярвам, че щом Бог води този човек, всичко ще е наред.
Нека да видим какво се случва:
Битие 24:2 ...,10 ...
Вижте какъв знак си поставя – да ми даде да пия, да напои и камилите ми. Слугата си поставя знак, търси яка жена – една камила пие 50-70 литра вода, десетина камили (ст. 10) – 500-700 литра. Глиненият съд е тежал около 30 кг. заедно с водата. Слугата търси отзивчива жена и Ревека идва с бонус - красива. Ето това е търсил.
Ревека тръгва още на другия ден – тя няма търпение да види своя принц.
Романтика – да си влюбен в някой, без да го познаваш, без дори да си го виждал. Днес много хора се запознават в интернет и някои се женят. Но тук имаме двама, които никога не са се виждали, не са си писали и очакват момента да се видят и да се оженят.
Битие 24:62-67
Няма годеж, няма ухажване, няма личен избор. Каква история само. На никой не бих препоръчал да се жени по този начин. Този брак може да се нарече хазартен. Но се оказва успешен. Но не съвършен. И тук имаме проблеми с безплодието.
Исаак повтаря грешките на баща си. И той решава да спаси живота си, като изостави жена си и излъже, че не му е жена.
В този брак виждам отново проявена Божията благодат – може да се ожениш за човек, който не познаваш и пак бракът ти да не е толкова лош. Но това не е рецепта за щастлив брак. Това е доказателство за нуждата от Божията благодат в брака.
ІV. Подменен брак
Представете си, че сте пред брачния олтар. Чакал сте този момент седем години. Булото покрива лицето й, но всеки момент ти ще го вдигнеш и ще я целунеш.
Прочитате брачните клетви, пасторът произнася молитвата. Разменяте си пръстените.
Ти вдигаш булото, за да целунеш булката и какво да видиш, нейната сестра.
В Библията тази история звучи още по-жестоко. Младоженецът е работил седем години, за да вземе невястата, лудо влюбен. На сватбеното тържество го напиват и по време на първата брачна нощ му подменят булката.
Яков и Лиа.
Битие 29:21-25
Измамен в брака. Случва ли се и днес това по по-различен начин:
Момче вижда момиче и започва да се облича добре, да се държи кавалерски, говори мило. Тя започва да си прави прически, смее се на шегите му. И двамата се преструват и се опитват да се представят по най-добрия начин. Това е нормално. Но всеки крие истинското си аз. Влюбени са и са готови да преплуват океана, да прескочат планини.
Женят се, минава месец-два и всеки разбира за кого се е оженил.
Е, какво става с такъв брак? Може ли да просъществува? Може ли да бъде благословен от Бог?
Божията благодат е невероятна. От този брак се раждат половината от племената на Израил.
V. Брак с голяма разлика
Преди известно време се ожениха хора от църквата с 20 годишна разлика - мъжът по-възрастен. Родителите на момичето бяха против. Искаха от мен като пастор да говоря с тях преди да сключат брак. Говорих приятелски, за да разбера какво мислят. Много се обичаха и разбираха трудността, която произтича от разликата. Ожениха се.
Но представете си мъжът е на около 70 години, момичето е на около 14-15. Какво ще кажете за такъв брак. Може ли да просъществува? Какво е бъдещето на този брак? Ако вие сте пастор, ще извършите ли бракосъчетание?
Отново Яков и Рахил. Всъщност тя става на 21-22 г. когато се женят, но той решава да я вземе за жена, когато е 14-15 г. Някои изчисляват живота на Яков, когато отива в Падан Арам на 77 г., други на около 60. Но при всички положения разликата е голяма.
Какво ще кажете за такъв брак? Какво ще кажете на младоженците? Каква проповед да изнесе пастора?
От този брак се ражда другата половина от Израилевия народ.
Това е невероятно. Този брак е велик единствено заради Божията благодат.
VІ. Невъзможна любов, културно неприемлив брак
Той е бял, тя е черна. Живеят в общество с предразсъдъци.
Обществото се надига срещу брака му, най-близките, брат и сестра:
Числа 12:1
Това почти коства служенето на Мойсей.
Но в крайна сметка кой е Мойсей – Бог казва, че такъв пророк повече няма да се издигне.
И най-неприемливия брак може да бъде благословен от Бог.
VІІ. Брак по служба и социална позиция
В някои страни мъже и жени от различни класи не могат да се оженят. В Индия за такова нещо убиват.
Е, ако сте от управляващата класа, трябва да си вземете жена от тази класа.
Битие 41:45, 50; 46:20
Какво не е наред в този брак?
Фараон избира жената на Йосиф. Тя е дъщеря не на кой да е, а на езически жрец.
Ние говорим за това, че не е подходящо вярващ да се жени за невярваща и обратно.
А какво се случва тук? Той е израснал в семейството на поклонник на Йехова, Твореца на света. Тя в окултен дом. Какво ще излезе от този брак? Две от племената на Божия народ.
Има ли логика? Това ли е рецептата за щастлив брак? Бихте ли препоръчали такъв брак?
А защо Бог благославя нещо, което ние смятаме, че не трябва да бъде благословено?
Не знам. Това е акт на Божията благодат.
VІІІ. Забранена любов – брак по похот
Той е влиятелен с власт. Тя красива. И двамата са женени. За него обаче няма пречки. Поръчва смъртта на съпруга й и я взима за жена. Толкова много се обичат, че нищо не може да се изправи пред любовта им.
Някои хора казват, че когато двама души се обичат всичко им е позволено.
Давид и Витсавее.
2 Царее 11 гл. – накратко историята.
Какво може да стане с един брак, който е започнал с прелюбодейство, минал е през измама и убийство. Тук съм шокиран. Бог толкова много е благословил този брак, че като потомък от него се ражда Исус Христос – Спасителят на света, Божият Син.
За много от нас това е позната история, чували сме я. Но въпреки това е шокираща.
Представете си, че при пастора отива двойка, мъжът е станал причина жената да се разведе или жената се е вмъкнала и разрушила брака. Сега двамата искат да се женят и да бъдат благословени. Какво ще направи пастора? Аз не мога да благословя такъв брак.
Бог осъжда прелюбодейството, лъжата и убийството на Давид. Но Бог закрепя и прави успешен брака му с Витсавее. Невероятно.
Заключение:
Е, несъвършени, неуместни, неприемливи, скандални бракове. Те бележат биографиите на героите на вярата в Библията.
Тези бракове ни учат, че:
- Няма грешки в брака, които да не могат да бъдат простени от Божията благодат.
- Един път създаден бракът е обект на Божието благословение.
- Няма разочарование в брака, което да не може да бъде преодоляно с помощта на Бог.
- За Бог няма непреодолим проблем в брака – финансов, междуличностен, биологичен ...
- Няма непреодолими различия в брака – етнически, религиозни, възрастови, културни, когато двамата се обичат и обичат Бог – различията биват превъзмогнати.
Ако си мислите, че вашата ситуация е невъзможна, че сте се оженили за неподходящия човек припомнете си този списък с бракове. Потърсете заедно с вашия брачен партньор Божията благодат и благословения.
Ще бъдете благословени повече отколкото може да си представите.
Бог да благослови семействата и браковете в църквата ни! Амин!
Поредно стихотворение … и този път е с грешки. То е като целият ми живот.
Живот изпълнен с грешки.
Но какво всъщност е да постъпваш правилно и да не грешиш. Дали е да разбираш Божията промисъл и да вършиш Неговата воля или да разбираш гласа на мъдростта и да правиш чудесата на човешкия стремеж към съвършенство (стремеж, колкото глупав, толкова и страшен, в своята същност).
Поредно стихотворение … и този път е с грешки. Е, какво пък, какво ако реша да не отдам необходимата чест на дума като „омраза”и я напиша с „У”.заслужава ли тази дума моето усърдие да науча как се пише правилно. Има ли място тя в моето съзнание, когато правилно пиша думата „Любов”? какво значение има една запетая, когато думите са недостатъчни, за да опишат тази топлина в сърцето ми. Когато всичките думи на света са толкова безсилни, за да опишат едно толкова простичко нещо като … нейната усмивка. Точно тогава си даваш сметка, колко смешно всъщност е да се стремиш да пишеш правилно, след като най-важното, най-смисленото … най-правилното се казва не с думи и слова, а просто … с една усмивка.
Хайде, предизвиквам ви вас – думи! Хайде, опишете ми нея. Опишете я достойно и без грешки. Напишете правилно това, което изпитва сърцето ми щом я зърне. Можете ли да надраскате на белия лист нейният глас, очите й? можете ли вие да създадете тази красота, която е направил Бог?
Достойни ли сте вие, думи, да си съперничите с една единствена … роза. Как вие ще се изправите пред нея и ще дръзнете да твърдите, че сте силни, след като не можете да устоите на вятъра и губите красотата си, след една единствена правописна грешка. Няма кой вас да опази с похлупак от бурята, няма кой да опази и розите в полето, но моята роза е единствена в света. Тя избра мен да дари с една единствена простичка … усмивка.
Хайде, предизвиквам вас, думи! Нарисувайте ми овца, опитомете ми лисица. Накарайте някого да потръпне, да се вълнува, да мечтае … да обича. Къде ви отиде силата? Къде ви отиде гордостта? Защо се уморихте? Защо се отказахте да си съперничите с тези най-простички Божии творение? Къде се скрихте? Защо не настоявате за своята правилност и красота? Къде ви отиде съвършенството?
Поредно стихотворение … и този път е с грешки. То е като целият ми живот.
Живот изпълнен с грешки.
Но точно тези грешки казват повече от всички думи, защото Бог не търси правилните думи. Бог не търси граматични правила. Бог търси съкрушеното сърце. Сърце, което е преживяло достатъчно много грешки, за да разбере, че да постъпваш правилно, означава просто да обичаш. Тогава Бог те дарява с роза, с опитомена лисичка, с цвета на житото, с нарисувана овца … с нейната усмивка!
Мастурбацията е въпрос, по който всички са готови да спорят. Дори и в църквата се забелязват различни идеи по тази тема. Една от най-големите причини за мнoгoто мнения по въпроса, е удобството, което тя предоставя. Мастурбацията дава възможност на хората да задоволяват себе си, без да разчитат за това на някой друг. Да не споменаваме, че този вид полово удоволствие може да бъде доставено когато и където пожелаем.
Освен, че притежава гъвкавост, мастурбацията съдържа и огромен елемент на безопасност – предпазване от болести, нежелана бременност и проблемни връзки. За това като съберем всичките тези фактори, можем да си направим извода, че мастурбацията създава много удовлетворение. А всичко, което кара хората да се чувстват добре, ги прави склонни да се водят от личното удоволствие, вместо от истината.
Но бих желал да разгледам проблема от Библейска гледна точка. Аз вярвам, че мастурбацията не е здравословна и не е според Словото поради следните причини:
1. Мастурбацията е да правиш секс със себе си. Бог не създаде секса за един човек, а за двама. В Битие 1:28 се казва: „И Бог ги благослови. И рече им Бог: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я, и владейте над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята.” Забележете къде пада ударението „за ТЯХ”, не за нея или него. Сексът беше създаден за двойки (брачни), а не за отделния индивид.
2. Мастурбацията обезчестява тялото, а то не беше създадено за самоудоволствие (сексуално). Мастурбацията е злоупотреба с естествената цел на нашето тяло. Бог желае човек да живее като жива жертва, свята и угодна на Бог (Римляни 12:1). Бог иска да използваме духовно нашите тела, правейки ги „святи обиталища” (І Кор. 3:16). Мастурбацията не прославя Бог.
3. Мастурбацията е извратено използване на нашия ум. Тя стимулира въображението. Храни се с образи. Във ІІ Кор. 10:5 четем: „Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христа”. Словото ни учи да „избягваме зли помисли, въображения”. Задайте си въпроса: Мисли ли Исус, Месията, за голи жени?
4. Мастурбацията е неправилно използване на нашите емоции. Тя ни кара да се чувстваме добре както външно, така и вътрешно; да търсим сексуални удоволствия, за да възприемаме живота по-добре. За много хора тя е изход от стреса и товара на ежедневието. Но Господ Бог иска мъжете и жените да Му се доверяват напълно, за да са свободни и щастливи.
Притчи 3:4-5 „Така ще намериш благоволение и добро име пред Бога и човеците. Уповавай на Господа от все сърце, и не се облягай на своя разум.”
„И Амнон я намрази с много голяма омраза, така че омразата, с която я намрази, беше по-силна от любовта, с която я беше обикнал. И Амнон й каза: Стани, махай се!” 2 Царе 13:15
Амнон изгарял от страст по своята полу-сестра Тамар. (2царе 13:1-22) Тя била красива и той бил решен да я притежава и то веднага. Въпреки,че знаел че намерението му е ясно забранено от Божия закон, той бил така обзет от желанието по нея, че всички останали разсъждения изглеждали незначителни. И така, той се престорил на болен, примамил я в стаята си и я изнасилил. Бил готов да пожертва всичко за този един миг на страстта.Но след това похотта му се превърнала в омраза. След като я бил използвал егоистично, той я презрял и вероятно си пожелал никога да нея беше виждал. Наредил да я изхвърлят навън и да заключат вратата след нея.Тази кратка история,в наши дни се повтаря всеки ден.
В нашето така наречено свободно общество моралните норми са почти напълно премахнати. Предбрачният секс се приема като нещо нормално. Двойки живеят заедно без обвързване. Проституцията се разрешава с закони. Хомосексуалността е станала общоприет алтернативен начин на живот.Запознаваш се с някого, когото харесваш и всичко е ясно – няма по-висши закони. Глупаво е да се обвързваш с закон. Важното е да получиш всичко, което искаш. Така всяка мисъл за правда и неправда се измества и човек си внушава, че това е единственият начин да се води добър живот. И така, втурваш се като Амнон през глава в нещо, което се надяваш да ти донесе удовлетворение. Но това, което първоначално е изглеждало толкова хубаво, често в последствие се оказва катастрофа. Чувството за вина е неизбежно, колкото и яростно да се отрича. Загубата на уважение води до огорчение..то пък избликва често в кавги и в крайна сметка се сгъстява до открита омраза. Човекът, който някога е изглеждал така прекрасен, сега е направо отблъскващ. От там вече има само една малка крачка до малтретиране, съдилища и дори убийство.
Хората все още не са престанали да се измъкват от отговорност, като търсят други извинения за своето непослушание. За да оправдаят свободната любов и извънбрачните си сексуални отношения, много от тях са готови да изкривят Писанията.
Трябва да кажем, че сексуалната нечистота не е престанала да бъде зло.(1 Сол. 4:3) и не е престанала да взема своите жертви.
Все още е вярно,че ще пожънем това, което посеем (Гал.6:7).
Все още е вярно,че пътят на престъпниците е неравен (Притчи 13:15б).
Все още е вярно,че Бог ще съди блудниците и прелюбодейците (Евр 13:4б).
Все още е вярно, че сексуално разпуснатите хора няма да бъдат допуснати в небето (1 Кор 6:9,10) и че техният дял ще бъде в огненото езеро (Откр 21:8).
Независимо от всички свои протести хората не могат да избягат от чувството за вина и нечистота. Не могат да избягат и от физическите и психическите увреждания.Сексуалното желание е твърде несигурна основа за изграждане на трайна връзка. Ако хората пренебрегват Божиите принципи за морална чистота, това води до собственото им страдание и в крайна сметка до гибел.
Когато Бог ни заповядва да бъдем чисти, Той ни дава и силата , от която се нуждаем , за да останем чисти.(Пс 68:35). Невинността не е просто отсъствие на полови сношения, а е присъствие на чистота. Това означава да подчиниш поривите и желанията си на Божия авторитет и да се стремиш да останеш в състояние на невинност. Поради тази причина невинността трябва да започне в ума ти. Във 2Кор 10:5 се казва,че трябва да „пленяваме всеки разум да се покорява на Христос”. Какво би казал Бог за мислите ти? Стремиш ли се към чистота? Разсъждаваш ли над духовната зрялост на приятеля си толкова време, колкото отделяш на въпроса каква физическа близост е допустима?Да бягаме от блудство означава не просто да се въздържаме от полово сношение, а дори да не мислим за него.Ако умът ни допусне дори намек за нещо нечисто, съзнателно и бързо да отблъскваме тези мисли. ”И тогава страстта зачева и ражда грях,а грехът, като се развия напълно, ражда смърт.” (Яков 1:15) грехът е процес, а не изолирано събитие. Започва с мисъл, засилва се с любопитство и стига кулминацията си с действие. Поради тази причина Бог ни подтиква да бягаме при още първия знак за грях.
Провалът на един човек не означава, че Бог е сложил край на взаимоотношенията си с него. Ако човекът е спасен, той може да признае и остави своя грях, и да бъде напълно уверен, че Бог му е простил. Той е Верен на Своето обещание и може да прости праведно, защото Спасителят е платил цената за греха и казва: „Пиши това за моя сметка!” Единствено Божията благодат може да донесе прошка, изцеление и възстановяване. За да се втурнеш към чистота, се втурни към Христос, защото е писано: „Бъдете святи, понеже Аз съм свят!” (1 Лет 1:16).
Предвид сложността и дълбочината на темата, се налага да бъда доста подробна и обяснителна. Искренно се надявам това да не попречи на читателското ви любопитство Ще се опитам на по-достъпен език да поясня що е това комплекс и т.н. Комплексите са отражение на нашият начин по който се възприемаме и гледаме на себе си. В много случай това е несъзнателно възприета оценка или самооценка на собствената ни личност. Това е чувство, което е свързано с негативно отношение или усещане за недостатъчност или погрешност по отношение на визия, поведение, начин на мислене или действие. Комплексът се заражда и закотвя в личността под влияние на чужди думи или сравнения с другите. Наи-често това става в детска възраст, когато детето израства и се изгражда като личност и характер, но поради факта, че то все още няма правилни, и ясно изградени критерий за оценка и самооценка, разбиране за различията на хората, детето е лесно податливо на външни влияния, отношения и натрапвания. Появата на комплексите често става и в резултат на изказани думи от родителите. С един пример ще илюстрирам такъв вид ситуация: „Виж как Женя танцува и утре ще е на конкурса, уж ходите заедно в школта по танци, а ти не си се класирала, защо даваме пари за тези уроци като ти не отиваш утре...” Това е реална възможност детето да се почувства недостатъчно и да се комплексира по отношение на свойте танцови умения, да изпадне в състояние на съревнователност, за да се докаже пред майка си. Много е вероятно то да се огорчи поради невъзможността да бъде като Женя и това да подтисне потенциала който е заложен в него. Предствете си например, че то има добри гласови заложби и може да стане певица, или има афинитет към езиците, но поради отношението и очакванията на майката то вече се чувства недостатъчно добро и ще се страхува да не би отново да разочарова родителите си. В резюме: Комплексите са свързани с негативните чувства който са породени в нас, от това което са ни казали или си мислим, че неможем да бъдем или да направим. Това разбиране и начин на самооценяване спира и подтиска желанието да се борим и развиваме. Комплексите оказват влияние върху самочувствието и като правило винаги дават отражение върху поведението ни, това се забелязва от другите и често го използват в наш ущърб. Следващият важен момент е как да се справим с тези чувства за малоценност? Според мен има два ефективни метода: 1. Да се вгледаме в себе си и да видим заложбите, дарбите, уменията, желанията, който имаме, да разберем, че те са от основната част която ни прави различни и уникални. Именно това е част от идентичността, която Бог е положил в нас. Ако ние не опознаем себе си, не разпознаем дарбите, уменията и не ги развием, това не се ли явява като бунт? Пример: да предположим, че имаш организаторски умения, но искаш на всяка цена да си проповедник. Правиш много различни активности за да проповядваш, но това което казваш не трогва аудиторията и това е силно изразено от нейното поведение. Ситуацията се повтря всеки път и ти си казваш „Ех, ако бях като ... (някой изявен проповедник), сега щяха да ме слушат, а аз нямаше да се чувствам нещастен.” В съшото време хората те уважават и много те ценят поради факта че отлично организараш всичко за конференциите, или други неща където проявяваш в пълен блясък организатирските си умения. Поради факта, че не можеш да си като проповедник „Х” това те подтиска, огорчава и дава негативно отражение в другите ти дейности. Ако не се промени фокуса и начина на разсъждение, много скоро това мислене ще породи и комплекс за малоценност. Ако си изпаднал в такава ситуация, опитай се да отговориш на въпроса : Кое ще зарадва сърцето на Бога, това че гледаш в купанката на другите или това че се вглеждаш в себе си и развиваш уменията който са ти дадени? 2. Вторият метод се състой в това да се научим да претълкуваме нещата който действат като комплекси, който спъват и ограничават развитието ни във всяка една сфера – духовна, душевна и телесна (естественият свят, живота на тази земя). Какво означава да претълкуваме? – да видим положителната страна на дадено качество, умение или физически белег, който сме възприели като комплекс. Да се замислим с какво можем да компенсираме или променим тази нагласа. Например: -пълен съм и това отблъсква хората – напълно е вероятно Не килограмите да са причина да те отбягват хората, а начина по който се обличаш или непрекъснато мърморене и недоволство когато ти предложат да излезете на лека разходка; - носът ми е голям/гърбав – добре, така е , но например Шер не се спря от сценични изяви поради формата на носа си, напротив, тя използва този „недостатък” и го показа като част от своя чар и магнетичност. А какво да кажем за факта, че целият еврейски народ е с такива антропологични данни! - никой на иска да говори с мен защото съм глупав – а дали е така, кой ще ми каже (пееше Васко Кеца ). Е, аз не съм убедена в това. По-скоро се замисли дали твойте интереси съвпадат с интересите на групата към която искаш да се присъединиш. А дори е напълно вероятно, самият ти да не си събрал смелост и да заговориш другите хора около теб.
Така, за днес съм до тук. Ако ви е любопитно какво мисля според Библията, и кой е любимият ми герой, който е бил измъчван от комплекси (за протокола – не е заекващият Мойсей), ще се постарая размишленията ми до няколко дена да станат част от форума. Бъдете Благословени!
Как "правилно" да се запознаем? Особено ако първия ни контакт е бил по интернет. Какви препоръки можете да дадете за първа среща? Какви са вашите опитности? Д.
Как "правилно" да се запознаем? Кавичките са много на място, защото критериите за правилно и грешно имат различна стойност за всеки човек. Но предвид, че живеем в малък дял от човешката цивилизация е достатъчно за да разберем, че през вековете и до днес са изградени и съхранени модели и правила за общуване между хората. След това изречение вероятно от вас извира въпроса "Нашите баби не са имали компютри, интернет и т.н. как може това което е било преди да е актуално и сега?" Разбира се, че може и Е актуално. Например ако си припомните с кого през годините ви е било приятно да се запознаете, или от училище кой преподавател ви е оставил трайни приятни спомени убедена съм че в съзнанието ви ще изникне усмихнат лъчезарен образ който веднага или след не дълго умуване ще го свържете и с име. Сега в нашата техно-комуникация е имало прозорливи мозъци които са сътворили тези малки емотикони изразяващи различни емоционални човешки състояния (откъдето всъщност произлиза наименованието). В този ред на мисли искам да ви насърча да прилагате поне по една усмихната картинка, с която да подчертаете вашето положително отношение и очакване. Всеки обича и иска да общува с позитивни усмихнати хора, без значение, дали иска да получи от този заряд или да се опита да им смачка фасона с оправданието, че денят не е толкова светъл и усмихнат, а да им покажат реалността… Да, жалко за последната група, защото вярвам никой не е забравил онзи Библейски пасаж където се казва, че Бог има мисли за бъдеще, за добро и за надежда, или леко преведено на днешен език принципа звучи така – най-хубавото нещо тепърва предстои! Ако това не го вярвате, то тогава искам да ви запитам - Какво е за вас вярата? Така, сега следва втората стъпка в процеса на запознаването. За ваше разочарование или облекчение ще ви кажа, че тя с нищо не е по-различна от тази която се е ползвала в библейски времена, но за съжаление ние почти винаги я пренебрегваме! Вярвам сте изчели по-горните редове и това, което вече се предполага е, че запознаването е преминало в процес на опознаване. За тази цел е МНОГО препоръчително да отделите време и прочетете още веднъж информацията от другия човек – за това как се описва като характер, какво иска, мечтае, вярва… а не само да се любувате на снимките или физическите характеристики! Вярно, не винаги тези графи са попълнени, или е поставено „любимото” (предполагам на всички ни) изречение „Ще кажа по-късно” !!! Тук е мястото където трябва да се замислим – когато сочим с показалец другите… Запитай те се това, което сте попълнили или не сте, е вярно или достатъчно. Отделете време да разсъждавате, дали това което е посочено примерно като, характер ще отговори на твоят темперамент… или готов ли си да подкрепиш този човек да постигне неговите мечти, даже имаш ли смелост да ги приемеш като свой???
Друга важна стъпка която често се бърка или заменя с прибързаност (хайде ще се видим и значи ще се вземем) е ПРИЯТЕЛСТВОТО. Понеже не искам да спирам да вярвам, че всички сме природно интелигентни, затова смятам поясненията тук са излишни. Но, ако греша, или сте несигурни, кой, какъв смисъл влага в тези понятия, чувствайте се свободни да дискутираме.
Ето!!! Идва заветният момент – утре се уговорих с Х… да се срещнем в ….Всъщност не точно това е най-важното в този момент. Вие сте извървели дългият път ОТ вземане на решение да вложите малко пари за пътни, цветя, почерпка и каквото вие сте си избрали, ДО момента в който се виждате на живо, очи в очи. Сърцето ви бие лудо, в главата ви прескачат мисли от рода на – ще го/я харесам ли, а той/тя мен? Това ли е точният човек за мен, за какво да си говорим, ами ако се притесня и си „глътна граматиката”… И какво ли още не в тази посока. Спокойно! Поемете дълбоко въздух и го изпуснете бавно, наистина бавно. Повторете това упражнение няколко пъти и ще усетите как ритъма на сърцето се успокоява.
Така, сега какво да правим с мислите? Най-точната, изпитана рецепта е да ги изтласкате и на тяхно място да сложите една съвсем малка но ефективна молитва в посока и съдържание близо до тази: Господи помогни ми да видя този човек с твоите очи, по начина, по които Ти гледаш на него. Ти, Боже си го сътворил и Ти Го познаваш най-добре, и аз искам да видя доброто в него! Недей допуска да бъдем заблудени, а да ходим с увереност за бъдещето което Ти си изговорил за всеки един от нас!”
Убедена съм, че ако направите това Бог няма да ви разочарова и ще ви помогне да градите преди всичко едно искрено приятелство, което е необходимо да присъства в основата на всяко семейство. А какво ще стане след това – зависи от вас и от личните ви взаимоотношенията с Бога.
Вероятно повечето от вас си мислят: „Абе, каква християнка е тая? Тя чак накрая спомена за молитва?” Ако това е така, искам да ви питам – дали наистина предавате на Бог вашият живот? Общувате ли с Него, споделяте ли, молите ли Го за насърчения, напътствия? Искате ли да познаете неговата воля и бъдеще за вас, и да ги изпълните? Ако това е така, то вие сте направили наистина първата стъпка, преди да зачетете първият профил от сайта Двама за Христос!
Избора какъв ще бъдеш е изцяло твой. Ако си лъв и си привлекателен самец, и искаш да играеш по закона на джунглата… Колко лъвици биха се съгласили да те оставят да се измъкнеш без никаква отговорност, чувство за принадлежност и собственост?
Законите на джунглата = на законите на любовта ?
Една малка история и сравнения по ваше усмотрение… Представете си една голяма джунгла (нашият скромен свят ;)). В нея, Царя харесва някоя си лъвица, представя се пред нея, върти опашка, промъква се в леговището й, и после се измъква със скалъпено „извинение” че има работа, и изчезва на някъде в саваната. Там с най-голямо удоволствие се оглежда, изправя се и реве с пълен глас. Повдига нос и усеща миризма като песен, изпълнена с разнообразни феромони, премесени с прясно разкъсана плът, малко мърша и … превъзбуден хуква на там. А това там се оказва съвсем близката пряка, изпълнена с цяло стадо хиени, кръжащи и дърпащи полу-раздран труп, подканящи да се приближиш да споделиш трапезата. Лъва се изправя и тръгва уверено, подмамен от ласкателствата на чуждата глутница. Пристъпва гордо и си повтаря, аз съм мъж, аз съм цар, аз съм лъв, и искам да се нахраня, и ще си взема своето. Още една крачка, качва се на отсрещният тротоар и в един миг глутницата от хиени се закача за него. Коя дърпа ухо, коя опашка, друга портфейл, трета забива нокти в гърба, някоя прави сполучливи опити да го захапе за врата… и в един момент от властелин на джунглата, царят се е превърнал в жертва. Хиените са се хванали здраво и точно в момента, в който почти се е предал, изскача спасението – една Лъвица. Тя смело и храбро прогонва наглите хиени, с мощен замах отскубва последната впита като пиявица освирепяла хиена и прочиства гърло с мощен рев огласявайки своята територия. После застава като тихо коте до него, ближе раните му и го лекува. А той милия, започва малко по малко да му проблясва за радостта и блаженството от моногамията и тръгва като безропотно кутре към олтара. След време, в една хубава топла вечер лъва се събужда от далечен, но познат аромат на феромони и разкъсана плът. Поглежда старите белези на врата и опашката, и със задоволство си казва колко добре му стоят. В далечината се чува воя на дивото стадо хиени, като песен на морски сирени, се прокрадва до него и го кани на разходка. Царят излиза величествено от леговището и с бързи прибежки се отправя по посока на воя. Оглежда проучващо обстановката и се втурва след хиените. За части от секундата те отново са впити заедно, но този път лъва захапва най-младата и грациозната. Борбата се превръща в танц и не след дълго той се отправя назад с чувството на владетел. Няколко пъти поред той излиза повикан от воя и спомена, и се завръща в леговището с по някоя невестулка, случайно уловена по пътя, и я хвърля пред малките лъвчета с маниера сякаш е донесъл палто от норки за майка им. Уви, малките телца на невестулките вече не са достатъчни да изхранят подрастващите лъвчета и лъва все по-често се пита дали си струва да се прибере на следващата вечер, а лъвицата се чуди защо така отслабват силите на царя и той не носи полагаемата трапеза. Най-малкото лъвче дръпва опашката на баща си и се отрива в задните му лапи, тогава властелина смирено си казва – утре е последно, и отново попада в капана. На сутринта излиза и тръгва в познатата за него посока. Сърцето и слабините му се тресат от вълнение за поредната порция „танц”. Краката му са отслабнали, но той не усеща, че отново разстоянието до срещата се е увеличило, поема дъх и продължава към миризмата. Лъвицата тихо и опитно пристъпва след него, очакваща да види развоя на денят му. И там в онази далечна поляна, глутницата хиени отново се впива в него, той със задоволство обгръща най-младите, но една стара позната се впива в гърлото му и го обръща, той няма сили, а също така се чуди дали да се съпротивлява. Екстаз и агония минават през цялото му тяло и той се свлича тежко в праха. Стри спомени нахлуват в помраченото му съзнание за времето когато беше Лъвът, Царят, владетелят на саваната. Лъвицата потресена от гледката, невнимателно бута сух клон и той изпращява. Жертвата смътно дочува този звук, но хиените наострят уши, носовете им безпогрешно долавят миризмата донесена от повея, настръхват в очакване дали ще се втурнат заедно или ще се разбягат поотделно, както и други пъти е ставало. Лъвицата разбира че няма време за губене. Изправя се уверено и изревава с мощен глас, събира наново въздух в гърдите си и пристъпва заплашително напред. Онези малки зверчета объркано се втурват в различни посоки, женската с няколко скока е дошла до лобното място и оглежда мъжа си. Сяда като тиха пазителка до него и зачаква той да се свести, и да избере – дали да се прибере сам у дома или тя ще го замъкне като поредната жертва с която да нахрани децата си...
