ЧЕТИРИ ВИДА ЛЮБОВ

Ерос, сторге, филия, агапе

Павел писа: “Любовта да бъде нелицемерна” (Рим. 12:9). Да обичаш истински, искрено, непресторено е да обичаш правилния човек, по правилния начин, на правилното време. Какво означава това може да се види в четирите различни думи, които гръцкият език използва за да изрази любов. В това отношение гръцкият език е много по-богат и по-прецизен. Когато се отдалечи от понятието “любов”, нашият език използва много по-слаби думи като “харесване”, “привързаност”, “обич”, “приятелство, дружба”. Не възнамеряваме да използваме единствената дума любов, за да обгърнем невероятното многообразие на ситуации и взаимоотношения - от най-дълбоките и трудни за разбиране до най-светските, езически. Гърците обаче са имали по-ясна концепция за четирите различни видове любов и за подходящите приложения за всеки един от тях. Без това просветление, някой може да обича друг човек по неправилния начин и това да нарани и двамата.

Четирите вида любов са: ерос, сторге, филия и агапе.

ЕРОС - ЧУВСТВЕНА ЛЮБОВ

Ерос не се появява в Новия Завет, вероятно защото в елинския свят е станала по-скоро изразена с намалена стойност и е клоняла повече към нотките на неморалността и блудството. Но всъщност ерос описва дълбоката, страстна, чувствена любов, която може да съществува между мъж и жена.

В християнството ерос е разрешена само между съпрузи; но в това взаимоотношение тя е напълно подходяща и изцяло желателна. Еротичното удоволствие в брака е дар от Бога и може да бъде свободно изследвано във всички негови измерения, и всички негови удоволствия да бъдат вкусени с наслада и радост. Мъжът и неговата съпруга би трябвало да се чувстват свободни да бъдат очаровани от любовта един към друг, да предават себе си един на друг в ерос и да дават и получават един от друг всичкото щастие, което тяхната страст може да издигне.

Библейски препратки за ерос:

• Битие 2:23-25

23 А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена, защото от Мъжа бе взета. 24 Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си и те ще бъдат една плът. 25 А и двамата, човекът и жена му, бяха голи и не се срамуваха.

• Битие 26:8-9

8 А след като беше преседял там дълго време, филистимският цар Авимелех, като погледна от прозореца, видя, че Исаак играеше с жена си Ревека. 9 Тогава Авимелех повика Исаака и рече: Ето, тя наистина ти е жена; а защо каза ти: Сестра ми е? Исаак му каза: Защото си рекох: да не би да бъда убит поради нея.

• Второзаконие 24:5

5 Ако някой се е оженил наскоро, да не отива на война, и нищо да се не натоваря на него; нека бъде свободен у дома си една година и нека весели жената която си е взел.

• Притчи 5:15-19

18 Да бъде благословен твоят извор,

И весели се с жената на младостта си.

19 Тя да ти бъде като любезна кошута

и мила сърна;

Нейните гърди да те задоволяват във всяко време;

И възхищавай се винаги от нейната любов.

Ерос е красиво обрисувана в Соломоновата Песен на песните, която всъщност е серия поеми, възхваляващи любовта между мъж и жена, включително и еротичната любов.

• Песен на пените 4:16-5:1 - поетично описание на първа брачна нощ:

16 Събуди се, северни ветре, и дойди южни,

Повей в градината ми, за да потекат ароматите й.

Нека дойде възлюбеният ми в градината си

И яде изрядните си плодове.

1 Дойдох в градината си, сестро моя, невесто;

Обрах смирната си и ароматите си;

Ядох медената си пита с меда си;

Пих виното си с млякото си.

Яжте, приятели;

Пийте, да! изобилно пийте, възлюбени.

• Първо Коринтяни 7:3-4

3 Мъжът нека има с жената дължимото към нея сношение; подобно и жената с мъжа. 4 Жената не владее своето тяло, а мъжът; така и мъжът не владее своето тяло, а жената. 5 Не лишавайте един друг от съпружеско сношение, освен ако бъде по съгласие за малко време, за да се предавате на молитва, и пак бъдете заедно, да не би сатана да ви изкушава чрез вашата невъзможност да се въздържате. 6 Но, това казвам, като позволение, а не като заповед.

• Евреи 13:14

4 Женитбата нека бъде на почит у всички, и леглото неосквернено; защото Бог ще съди блудниците и прелюбодейците.

От всички тези препратки виждаме, че Бог не е против секса. Напротив, Той е за секса. Иначе нямаше да ни направи полови същества. Но Бог е за секса дотогава, докато той се ограничава в определени рамки - рамките на семейството. Ерос извън брака е строго забранена. Всеки израз на ерос извън границите на брака е белязан от писанието като грях. Никоя съпруга не би трябвало да се осмелява да погледне на друг мъж различен от съпруга си с ерос. Нито може мъж или жена да гледа на друг от същия пол с ерос. Нито може баща да изпитва ерос към своята дъщеря или сестра към своя брат или майка към своя син.

Наказанието за недисциплинирана ерос е жестоко и неизбежно, не само за индивида, но и за обществото. Общност, която допуска освободени изявления на ерос, която разрешава непозволени (извънбрачни) сексуални взаимоотношения, която се смее над библейските категории за неморалност, проклина сама себе си. Тя унищожава неразумно своята собствена душа, и подрива собствените си основи. Никое общество, позволило сексуалните енергии на неговите хора да излязат от контрол или е насърчавало необузданата чувственост, не е оцелявало в сила.

Има множество библейски препратки заявяващи, че ерос може да бъде свободно изявявана само в брака; и дори тогава трябва да остане обект на законите на взаимното уважение, нежност и сдържаност. Но една препратка особено подчертава строгостта с която Христос се отнасяше към тази материя - Матей 5:27-30:

27 Чули сте, че е било казано: “Не прелюбодействувай”. 28 Но Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си. 29 Ако дясното ти око те съблазнява, извади го и хвърли го; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в пъкъла. 30 И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и хвърли я; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да отиде в пъкъла.

Законите на Бога са нито капризничещи, нито своеволни. Ако Христос уверява, че е по-добро да бъдеш сляп, отколкото да имаш блудстващо око, то Той Го прави, не за да наложи безсмислени окови за човешкото удоволствие, но понеже разбира дълбоката връзка на ерос със всяка фибра на нашето същество. Той знае, че еротичната разпуснатост накрая ще донесе на човека скръб много по-горчива от ампутацията или слепотата. Христос би желал да ни спести тази болка.

Но нека отново го кажа: в брака, и особено в християнския брак, съпруг и съпруга могат да открият върховното удоволствие в телата един на друг, и на тях им е дадена свободата от Бога да изследват, който и път на еротично удоволствие те желаят и намират удоволствие в него.

СТОРГЕ - СЕМЕЙНА ЛЮБОВ

Сторге е семейна обич - привързаност на родители към техните деца и на деца към техните родители и привързаност на децата в семейството едно към друго. Както думата „ерос”, така и думата „сторге” не се среща в Новия Завет. В Новия Завет се срещат различни сложни думи, съдържащи “сторге”.

• Филосторгос - братолюбие (Римляни 12:10):

10 В братолюбието си обичайте се един друг като сродници.

Християнската общност не е просто обикновено общество, тя е любящо семейство. По този повод Улиям Баркли казвa:

„Ние трябва да се обичаме един друг с братска любов. Думата, която Павел използва за обич, е ‘филосторгос’ а ‘сторге’ е гръцката дума за семейна любов. Ние трябва да се обичаме един друг понеже сме членове на едно семейство. Ние не сме странници и чужденци един на друг в християнската църква; още по-малко ние сме изолирани единици; ние сме братя и сестри един на друг, понеже имаме един Баща, сам Бог. Християнската църква не е сбор от познати; не е дори събиране на приятели; тя е семейството на Бог.” (William Barclay, The Daily Study Bible, “Romans”, pg. 177. The Saint Andrews Press, Edinburgh. 1962.)

Ето какво и някои коментатори казват относно този пасаж, който показва, че християнската общност не е просто обикновено общество, но любящо семейство. Алберт Барнс например казва следното:

“Думата употребена тук не се появява другаде в НЗ. Тя подходящо подчертава нежна обич, като тази съществуваща между родители и деца; и това означава, че християните би трябвало да имат подобни чувства един към друг, като принадлежащи на едно семейство и обединени в едни и същи принципи и интереси.” (Albert Barnes, Notes on the New Testament, pg. 644. Kregel Publication, Grand Rapids, Michigan. 1966)

Когато учи Тимотей как да се отнася към различните хора в църквата ап. Павел му заръчва (1 Тимотей 5:1):

1 Стар човек не изобличавай, а увещавай го като баща, по-младите като братя, 2 старите жени като майки, по-младите като сестри - със съвършена чистота.

Друг един коментатор на име Матю Хенри казва следното за братолюбието:

“Филосторгос има значимостта не само на любов, но на готовност и склонност към любов, най-искрената, неподправена и свободна обич, благост изливаща се като от извор. Тя подходящо подчертава любовта на родителите към техните деца, която както е най-нежната тъй, е и най-естествената от всички, ненасилствена, непринудена; такава трябва да бъде любовта ни един към друг, и такава ще бъде там, където има нова природа и закона на любовта е написан в сърцето. Този вид обич ни поставя да изразяваме себе си и с думи и с дела с най-великата вежливост и дълг, които може да съществуват… И кое може да е по-сладко от тази страна на небето от това да обичаш и да бъдеш обичан? Този, който напоява, сам себе си ще напои.” (Matthew Henry’s Commentary, Vol. 6, “Acts to Revelation”, pg. 461. Marshall, Morgan, and Scott, London, 1953)

ФИЛИА - ПРИЯТЕЛСКА ЛЮБОВ

Филия представлява любовта на дълбокото приятелство. Тя има смисъла на силна привързаност към някого или нещо. Тя е пълна с топлина и обич.

Думата „филия” сама по себе си се появява само веднъж в Новия Завет - в Яков 4:4

4 Прелюбодейци! не знаете ли, че приятелството (филия) със света е вражда против Бога? И тъй, който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога.

Този на контраст на приятелство („филия) с “вражда” показва интензитета, който филия може да носи.

Друго съществително сродно на филия е филос, което е често превеждано като “приятел” (около тридесет пъти). Филос означава някой (или нещо), което е много скъпо до нечия обич. Намира се в Йоан. 15:13

13 Никой няма по-голяма любов от това щото да даде живота си за приятелите си.

Намира се също в Трето Йоаново 1:14:

14 а надявам се скоро да те видя, и ще се разговорим уста с уста. Мир на тебе. Поздравяват те приятелите. Поздрави приятелите по име.

Очевидно е, че е предполагаемо за християните да имат филия един към друг. Може да се каже, че в християнския свят, филия изразява две неща:

(i) топло приятелство и взаимоотношение, удоволствието в компанията един на друг, радостта от общението, които всички християни би трябвало да споделят един с

друг

(ii) по-дълбоката привързаност, която принадлежи на специалните приятелства - и това е по-подходяща употреба за тази дума. В същината си, филия изразява интензитета на емоция, която надвишава идеята за обикновено или всекидневно приятелство. Тази дълбочина на чувството, е показана чрез начина, по който филия контрастира на омразата, и чрез начина, по който е свързана с целувка, и със върховната жертва, която един приятел може да направи за друг. Тогава християнската любов би трябвало да съдържа силно и пламенно привързване, приятелство, което изковава мощно единство.

Съставни думи, включващи филия:

• филагатос - любящ добротата (добродетел)
• филаделфос - братолюбие
• филандрос - съпружеска любов
• филантропос - човеколюбие (доброжелателство)
• филаргурос - сребролюбие
• филадонос - любов към удоволствието
• филотеос - любов към Бога … и много други

Във всеки случай това е съществително, имащо смисъла на вид любов, която свързва любящия с обекта на неговата обич. В този смисъл филия е по-силна дума от сторге. Както Давид обичаше Йонатан над всичките си приятели; и измежду дванадесетте Исус обичаше най-много Петър, Яков и Йоан; и дори измежду тях тримата, Той обичаше Йоан най-много (сравни Йоан. 20:2).

В 1 Царе 18:1 се казва:

1 И като престана Давид да говори със Саула, душата на Ионатана се свърза с душата на Давида, и Ионатан го обикна както собствената си душа.

Ето това е филия. И според мен една толкова дълбока приятелска любов би трябвало да съществува само между мъже или само между жени и то вярващи. Защото, ако между вярващ и невярващ се развие такова силно приятелство, несъмнено вярващия ще бъде сериозно повлиян.

Един от пасажите, който не би могъл да бъде напълно разбран, без да се схваща разликата между филия и агапе е Йоан 21:15-17. Тук, когато пита Петър за любовта му към него, първите два пъти Исус използва думата „агапас ме”, а Петър отвръща „фило се”. Третият път Исус пита: „филеис ме”? А Петър отново отвръща „фило се”. След тройното си отричане Петър е по-смирен и не може да си изкриви душата да каже, че обича Исус „повече от всички”, не може да каже, че го обича с „божествена любов”. Но, той е сигурен в себе си, че го обича като приятел.

15 А като позакусиха, Исус казва на Симона Петра: Симоне Ионов, любиш ли Ме повече отколкото Ме любят тия? Казва Му: Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. Той му казва: Паси агънцата Ми. 16 Пак му каза втори път: Симоне Ионов, любиш ли Ме? Казва Му: Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. Той Му казва: Паси овцете Ми. 17 Казва му трети път: Симоне Ионов, Обичаш ли Ме? Петър се наскърби за гдето трети път му рече: Обичаш ли Ме? и Му рече: Господи, Ти всичко знаеш, Ти знаеш, че Те обичам. Исус му казва: Паси овцете Ми.

АГАПЕ - БОЖЕСТВЕНА ЛЮБОВ

За разлика от другите видове любов, агапе е безусловна любов. Тя обича, дори тогава, когато няма причина за това. Агапе е най-известната използвана дума в НЗ за да опише любовта като християнска благодат. Появява се като съществително почти 120 пъти и като глагол (агапао) повече от 130 пъти.

Изненадващото относно агапе е че тя не е била много популярна на класическите гръцки писатели. Всъщност, толкова рядко се е използвала, че по едно време дори се е смятало, че това е нова дума внедрена от ранната църква за да се опише новият вид любов, която Бог е сътворил за човека чрез Христос. Сега обаче е известно, че агапе е била обикновена гръцка дума и нейните лични употреби са били открити в древните писания. Но тя е останала незабележителна дума, докато ранните християни не се хванали за нея и я облагородили чрез употребата й да изразява тази невероятна любов, която е уникална християнска благодат.

В отговор на въроса: “Защо точно агапе а не някоя друга дума?” Уилиям Баркли казва:

„Вярно е да се каже, че всички други думи са имали някакви определени привкуси, които ги правели неподходящи. “Ерос” имала доста дефинирана асоциация с по-нисшата страна на любовта; тя е била много повече свързана със страстите отколкото с любовта. “Сторге” имала много определена връзка със семейната обич; тя никога не е имала широтата, която концепцията за християнска любов изисква. Голямата причина, поради която християнската мисъл се е спряла на “агапе” е, че “агапе” изисква упражняване на усилия от целия човек. Християнската любов не бива да се простира само до най-близките и най-скъпите ни, нашите роднини, близки, приятели и познати - тези, които ни обичат; християнската любов трябва да се простира до християнско общение, до нашия ближен, съсед, до брата, до целия свят. Сега, всички обикновени думи за любов са думи, които изразяват емоция. Те са думи, които са свързани със сърцето. Те изразяват преживяването, което идва до нас нетърсено, и някак си неизбежно. Ние не можем да избегнем обичането на нашите роднини, близки и сродници; кръвта е по-гъста от водата. Ние говорим за изпадане в любов, влюбване. Този вид любов не е постижение; това е нещо, което ни се случва и на което ние не можем да помогнем. Няма никаква специална добродетел във влюбването. Това е нещо, за което ние много малко или нищо не правим съзнателно, умишлено; то просто се случва. “Агапе” обаче е много повече от това.”

Ерос, сторге и филия се характеризират като повече или по-малко неумишлени. Те просто се случват. Те са основани на някои естествени или инстинктивни влечения. Те са селективни. Ние лесно обичаме едни и не обичаме други. От тук и не се свързва с тях и никаква специална добродетел и никаква награда не излиза от тях освен наследеното от радостта да обичаш и бъдеш обичан. По тази причина ерос, сторге и филия не могат да бъдат нареждани (заповядвани). Понеже те се занимават с инстинкти и емоции доброволно дадени без поискване, на нас не може да ни се каже да чувстваме ерос, сторге или филия към някого, още по-малко към всекиго. Основното в тези три вида любов е “харесването” на обичания човек. Но не може да ни бъде заповядано да “харесваме” всички хора, защото има много, които са ни противни, отблъскващи. Дори самият Христос не “харесваше” всички хора. Имаше такива, към които той нямаше никаква обич - напротив те Го изпълваха с презрение (Сравни Мат. 23:13-33; Лк. 13:31-32). Той ги наричаше „лицемери”, „слепи водачи”, „безумни и слепи”, „змии” и „рожби на ехидна”

Така че, другите видове любов - ерос, сторге и филия не могат да бъдат заповядвани. Агапе, обаче, може. Защото тя се издига не от нежелани емоции в сърцето, но от действие на волята. Тя е триумф на волята над обикновените емоции. По този повод Улиям Баркли казва още:

“Агапе” е свързана с ума: това не е просто емоция, която се издига нежелано в нашите сърца. Това е принцип чрез който ние свободно живеем. Агапе е свързана главно с нашата воля. Това е победа, завладяване, постижение. Никой никога не е обичал естествено враговете си. Да се обичат наши врагове е завладяване на всички наши естествени склонности и емоции. Тази агапе, тази християнска любов, не е просто емоционално преживяване, което идва до нас нежелано и нетърсено; това е съзнателен умствен принцип и предумишлено завладяване и постижение на волята. Това всъщност е силата да обичаш необичния, да обичаш хора, които не харесваш. Християнството не ни кара да обичаме своите врагове и хората въобще, така, както обичаме своите най-близки и най-скъпи и тези, които са ни най-приближени; това би било едновременно и невъзможно, и погрешно. То обаче изисква да имаме по всяко време определено отношение на ума и определена насока на волята към всички хора, без значение кои са те. Тогава какво е значението на тази агапе? Най-значимият пасаж за тълкуване значението на агапе е Мат. 5:43-48. Заповядано ни е да обичаме враговете си. Защо? За да бъдем като Бога. И какво е типичното действие на Бога, което е цитирано? Бог изпраща дъжд на праведните и на неправедните, на добрите и на злите. Това идва да ни каже - без значение какъв е човекът, Бог не търси нещо друго освен най-доброто за него. Остави човекът да бъде светия или да бъде грешник. Божието единствено желание е за най-доброто на човека. Сега, ето това е агапе любовта. Агапе е духът, който казва: “Без значение какво ми прави който и да било човек, аз ще внимавам никога да не го нараня; Аз никога няма да търся възмездие; Аз никога не ще търся нищо друго освен неговото най-добро. Това е така да се каже, християнската любов, агапе, непобедимо доброжелателство, непреодолимо добра воля.”

Как да обичаме с агапе? Всеки, който има агапе, трябва да е роден от Бога - защото без новорождение никой не може да преживее агапе. Този човек може да знае за агапе, но не може вероятно да я притежава или да я живее. В Първо Йоаново 4:7-8 се казва:

7 Възлюбени, да любим един другиго, защото любовта е от Бога; и всеки, който люби, роден е от Бога и познава Бога. 8 Който не люби, не е познал Бога; защото Бог е любов.

Християнската любов е продукт от служението на Святия Дух в живота на вярващия, защото това е неговата задача “да излива любовта на Бога в сърцата на хората” (Рим. 5:5).

По определение, врагът е един, когото ти не обичаш! Както казва William Barclay, библейската заповед да обичаме враговете си е противна на всеки естествен инстинкт. Как може да обичаш онези, които те мразят, които биха те използвали, които говорят жлъчно против теб? Не можеш! Не от себе си! Но Святия Дух ни изпълва с любовта на Бога чрез Христос. В Неговата божествена благодат ние можем с готовност да обичаме всички хора, били те приятели или неприятели, добри или зли. Заповядано ни е да предаваме себе си на тази любов, да решим, не просто да се въздържим от нараняването на някого, но активно и позитивно да търсим да вършим добро на всеки човек.

Стихове заповядващи агапе:

• 1 Йоаново 3:10

10 По това се разпознават Божиите чада и дяволските чада; никой, който не върши правда, не е от Бога, нито оня, който не люби брата си.

• 1 Йоан 3:14:

14 Ние знаем, че сме преминали от смърт в живот, защото любим братята. Който не люби, остава в смърт.

• 1 Йоан 3:18

18 Дечица, да не любим с думи нито с език, но с дело и в действителност.

• 1 Йоан 4:21

21 И тая заповед имаме от Него: Който люби Бога, да люби и брата си.

Но запомни: любовта, за която говори апостолът, е агапе и агапе няма нищо общо с емоцията, но е изцяло свързана с волята. Ти не чувстваш агапе, но ти волево желаеш да я вършиш. Това е отношение и действие, което въобще не е свързано с това, дали ти харесваш или не определения човек! Ти може да си празен откъм филия към своя съсед, но ти трябва да си пълен с агапе към него.

Обобщение:

• Към своя брачен партньор би трябвало да си щедър в ерос;
• за своето семейство, включително семейството на Бога в църква, би трябвало да имаш сторге;
• за специални приятели, които Бог ти е подарил - филия;
• но за всеки - особено за братята - Господ ти заповядва да изразяваш Неговото божествено доброжелателство и човеколюбие, което е агапе.

http://propovedi.org/?p=1391

За любовта

Любов, любов... Какво е любов? Сърца, рози, карамфили, топло чувство в сърцето, завиване на свят от сексуално преживяване, агнешко печено или добър купон?
Кой ме обича и защо ме обича? А докога ще ме обича? А дали няма да ме боли главата, след като ме обича? Или пък да ми изпразни портмонето?
Любовта е приятно чувство, което човек изпитва и иска и другите да изпитват към него. То е свързано с действия. Чувствата без действия са любов, която не задоволява. Сладкото на любовта е, че ако тя е пълна и задоволява докрай, тя дава спокойствие, мир, свобода. Но не бива да те разочарова, защото, ако това стане, тя се правръща в една зачеркната и много черна страница в живота.
За жалост обаче това почти винаги става. Няма човек, който да не ни разочарова по някакъв начин. Тонове книги са изписани за любовта и за разочарованието от любовта. Уж всички знаем това, уж имаме опита на предишните поколения, а пак се надяваме. Надяваме се, че на нас няма да ни се случи. Продължаваме да мечтаем за идеалната любов. Съвършената, безрезервна, вечна, прекрасна любов, която никога няма да ни разочарова. Копнежът по нея е така дълбоко заложен в нас, че въпреки действителността, която ни отрезвява на всяка крачка, пак не се отказваме от тази мечта.

Да си обичан безрезервно и да обичаш безрезервно – къде го има това чудо? Това наистина би била една свръхестествена любов. И тя би трябвало да идва от нещо свръхестествено.
Има ли някой в тази вселена, който ме обича наистина? Искам да има нещо свръхестествено, което ме обича безрезервно, което може да ме подкрепи и в най-трудните моменти, което може да ме носи и да ми стопли сърцето.

Да, да, случват се такива неща. И дребни и по- големи неща в живота, които изглеждат, като че ли някой се намесва, погрижва се за нас, предпазва ни от нещо зло, дори спасява живота ни. Можем да ги отминем, като ги впишем в графата "случайности". Но можем и да се замислим за тях. Може би някой наистина се грижи за нас? Може би той ни показва, че съществува? Като че ли той казва: "Да, аз съм тук, аз те обичам, аз внимавам за тебе."

Християните казват, че Бог ни обича, че самият той е любов. И понеже ние, хората, сме направени да приличаме на него, затова и в нас е заложен този неунищожим стремеж към любовта.
Само че Бог е любов наистина, той ни обича и се грижи за нас. А човекът е престанал да обича Бога. Отказал е да му бъде приятел. Обърнал му е гръб.
И какво сега да прави Бог, като обича човека, а човекът не го обича? Да го изхвърли от вкъщи – да му вземе земята и да го запрати в Космоса? Не, Бог му е оставил земята, тръшнал е вратата, излязъл е и му е казал: "Прави каквото си искаш, след като не ме обичаш." Казал е обаче и още нещо – че ако ти си покажеш носа от вратата, и му кажеш: "Чакай малко, sorry, съжалявам, че така направих, ама не мога да се отърва от всичко това, което е зад гърба ми. Някой трябва да ми плати сметката, за да дойда при тебе." – тогава той ще те приеме. Преди 2000 години той е написал в Библията следното:
"Защото Бог толкова възлюби света, че даде своя единороден син, за да не погине никой, който вярва в него, а да има вечен живот. Понеже Бог не изпрати сина си на света, за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез него. Който вярва в него, не е осъден, който не вярва, е вече осъден, защото не е повярвал в името на единородния Божи син." (Евангелие от Йоан 3:16-18).
В тези стихове се казва, че Бог е слязъл на земята, станал е човек и със собствената си кръв ти е платил сметката, така че ти можеш един ден да живееш с него завинаги. Няма цена, която да е по-висока. Дори и президентът на държавата не е по-ценен от самия Творец на вселената и от неговата кръв. Това не е кръвопреливане, а е жертва. Това е един курбан за тебе. Това означава, че самият Бог е принесъл за тебе курбан. Ти само трябва да протегнеш ръка и да го вземеш.
Ако не ти е ясно, питай по-нататък. Ще се помъчим да ти отговорим.

ЗРЯЛОСТ И ЛЮБОВ

Любовта може да има три измерения. Едното е измерението на зависимостта - това е, което се случва с повечето от хората. Съпругът зависи от съпругата, съпругата зависи от съпруга; те се експлоатират взаимно, властват един над друг, притежават се взаимно, принизяват се един друг до състояние на стока. Това се случва в света в 99 % от случаите. Ето защо любовта, която може да отвори портите на рая, отваря само портите на ада.
Втората възможност е любов между две наезависими личности. И това се случва понякога. Но и това води до нещастие, защото има непрестанен конфликт. Не е възможно адаптиране - двамата са толкова независими, че никой не е готов на компромис; да се приспособи към другия.
Поети, артисти, мислители, учени хора, които живеят в известна независимост, са такива, с които не е възможно да се живее - твърде са егоцентрични. Те дават свобода на другия, но тази свобода прилича по-скоро на безразличие, отколкото на свобода. Изглежда по-скоро като че ли тях не ги интерисува, като че ли няма значение за тях. Те си осигуряват взаимно личното пространство. Взаимоотношението изглежда прекалено повърхностно - те се страхуват да навлязат по-дълбоко един в друг, защото са по-привързани към своята свобода, отколкото към любовта и не искат да правят компромиси.
А третата възможност е взаимозависимостта. Тя се случва много рядко, но всеки път, когато се случи, част от рая слиза на Земята. Двама души, които нито са независими, нито са зависими, но се намират в огромна синхронност, като че ли дишат един за друг, една душа в две тела - когато това се случи любовта се е случила. Само това може да се нарече Любов. Другите 2 в действителност не са любов, а са просто някакви комбинации - социални, психологически, биологични, но все пак комбинации. Третата е нещо духовно.
Нуждаене и даване, обичане и имане.
К.С. Люис е разделил любовта на тези два вида:"нуждаеща се любов" и "даряваща любов". Аврам Маслов също разделя любовта на тези два вида. Първият вид той нарича "дефицитна любов", а втората - "душевна любов". Разликата е важна и трябва да се разбере.
"Нуждаещата се любов" или "дефицитната любов" зависи от друг човек. Тя всъщност не е истинска любов - тя е нужда. Ти използваш другия човек като средство. Експлоатираш го, манипулираш го, властваш над него. Но така другият човек бива принизен, почти унищожен. А и той върши съвсем същото. Той също се опитва да те манипулира, да те управлява, да те притежава, да те използва. Крайно нелюбящо е да използваш друго човешко същество. Така че това само прилича на любов, но е фалшива монета. То обаче се случва с почти 99% от хората, защото получаваш първия си урок по любов още от детството.
Ражда се дете, то е зависимо от майката. Любовта му към майката е "дефицитна любов" - то има нужда от майката, не може без нея. То обича майката, защото тя е неговият живот. Всъщност това не е в действителност любов - то би обичало и всяка друга жена, всяка, която би го закриляла, всяка която би му помагала да оцелее, всяка, която би осъществила нуждата му. Майката е нещо като храна, която то яде. Тя не е само млякото му, което то получава, но и също и любовта - тя също е нужда. Милиони хора си остават деца през целия си живот, те никога не порастват. Те стават по-стари физически, но изобщо не израстват умствено; тяхната психика си остава малолетна, незряла. Те винаги имат нужда от любов, те копнеят за нея сякаш е храна.
Човек съзрява в момента, в който започне по-скоро да обича, отколкото да се нуждае. Когато започне да прелива, да споделя, да дава. Акцентът тук е напълно различен. В първия случай акцентът е как да получиш повече. При втория случай е как да даваш повече и да даваш безусловно. Това е израстване, зрелост, идване в себе си. Зрелият човек дава. Само зрелият човек може да дава, защото само зрелият има. Тогава любовта не е зависима. Тогава можеш да обичаш независимо от това дали другият човек те обича или не. Тогава любовта вече не е взаимоотношение, а състояние.
Какво се случва, когато едно цвете цъфне в дълбоката гора, където никой не го оценява, никой не усеща ароматът му, никой не минава покрай него, никой не го нарича "прекрасно". никой не вкусва от неговата красота, от неговата радост, където няма с кой да сподели радостта - какво става с това цвете? Умира ли то? Страда ли? Паникьосва ли се? Самоубива ли се? Не ! То продължава да си цъфти, просто продължава да си цъфти. За него няма разлика дали някой минава край него или не, това е без значение. То продължава да пръска своя аромат. Когато съм сам и тогава ще продължавам да съм така любящ както и когато съм с вас.Не сте вие тези, които създавате любовта ми. Ако вие създавахте любовта ми, тогава е естествено и любовта ми да я няма. Не вие изкарвате любовта ми навън, аз ви обсипвам с нея - това е даряваща любов, това е душевна любов.
Но аз съм напълно съгласен, с К. С. Люис и с Аврам Маслов. Първата разновидност, на любовта, не е "любов", тя е нужда. Как може нуждата да бъде любов? Любовта е лукс. Тя е изобилие. Тя е да имаш толкова много живот, че да не знаеш какво да правиш с него, поради което го споделяш. Другият човек може да го приеме, може и да го пропусне - но що се отася до теб, това е поток, това е преливане.
Реките текат, за вас те текат независимо дали ви има или ви няма. Те не текат заради жаждата ви, те просто си текат там. Можеш да утолиш жаждата си, можеш и да пропуснеш - от теб зависи. Това че можеш да вземеш вода за нивата си, е случайност.
Когато зависиш от другия човек винаги има нещастие. В момента, в който започнеш да зависиш, започваш да се чувстваш нещастен, защото зависимостта е робство. Тогава започваш да си отмъщаваш по разни фини начини, защото човекът, от който трябва да зависиш придобива власт над теб. Никой не харесва някой да има власт над него, никой не обича да бъде зависим, защото зависимостта убива свободата. А любовта не може да разцъфти в зависимост - ЛЮБОВТА Е ЦВЕТЕ НА СВОБОДАТА, тя има нужда от пространство, от абсолютно пространство. Другият човек не трябва да се намесва в него. Това е много деликатно.
Когато зависиш, другият човек непременно ще властва над теб и ти ще се опиташ да властваш над него. Това е борбата, която се води между така наречените влюбени. те са върховни врагове, в непрекъсната битка. Съпрузи и съпруги - какво правят те? Обичането е нещо много рядко - борбата е правило, любовта е изключение. И те във всеки момент се опитват да властват да властват дори и чрез любовта. Ако съпругът помоли съпругата, тя отказва, не иска. Тя е голяма скръндза - дава, но много неохотно, иска да те накара да си въртиш опашката пред нея. А такъв е случаят и със съпруга. Когато съпругата има някаква нужда и го помоли, той й казва, че е уморен. Имал толкова много работа в службата, че наистина се преработил, и би искал да отиде да спи.
Това са начини да манипулираш, да мориш другия човек с глад, да изгладнява все повече и повече, така че да става все по-зависим и по-зависим. Естествено
жените са по-дипломатични в това отношение от мъжете, защото мъжете са по-силни. Той няма защо да търси изтънчени и хитри начини как да бъде силен, той е силен. Той управлява парите - това е силата му. Телесно е по-силен. В продължение на векове е формирал ума на жената да мисли, че той е силният, а тя няма сила.
Мъжът винаги се е опитвал да намери жена, която да е във всяко отношение по-низша от него. Мъжът не иска да се жени за жена, която е по-образована от него, защото тогава силата му е под въпрос. Той не иска да се жени за гена, която е по-висока от него, защото една по-висока жена ще изглежда да е нещо повече от него. Той не иска да се жени за жена, която е прекалено интелектуална, защото тогава тя ще спори, а аргументите могат да унищожат силата. Мъжът не иска да има жена, която е много известна, защото тогава той отива на второ място. И в продължение на векове мъжът е искал да има жена, която да е по-млада от него. Защото по-възрастната жена е по-опитна, а това унищожава силата.
Така, че мъжът винаги е искал жената да е по-принизена - ето защо жените са загубили част от височината си. Няма причина жените да са по-ниски от мъжете, изобщо никаква причина. Те са загубили височината си, защото винаги е била избирана по-ниската жена. Това нещо малко по малко е навлязло в ума толкова дълбоко, че те са загубили част от ръста си, загубили са от интелигентността си, защото не е имало нужда от интелигентни жени - интелигентната жена е представлявала природна аномалия. Сигурно ще се изненадате да научите, че ръстът на жените едва през този век е започнал да се увеличава. Дори и костите им стават по-едри, скелетът им наедрява. Само за 50 години... особено в Америка.
Мъжът вече е бил силен, така че не е имал нужда да бъде много тактичен, не му е трябвало да действа по заобиколен начин. Жените не са имали сила. Когато нямаш сила, трябва да си по-дипломатичен и с това да компенсираш. Единственият начин, по който са могли да се чувстват силни, е като бъдат необходими, като карат мъжа да има постоянна необходимост от тях. Това не е любов, това е пазарлък и те постоянно се пазарят за цената. Това е една непрестанна борба.
К.С. Люис и Аврам Маслов раззделят любовта на две категории. Аз не я деля на две категории. Аз казвам, че първият вид любов не е нещо истинско. Само вторият вид любов е любов.
Любовта се случва само когато си зрял. Ставаш способен да обичаш само когато си израстнал. Когато знаеш, че любовта не е нужда, а преливане. - душевна любов, даряваща любов - тогава даваш без никакви условия.
Първият вид, така наречена любов произтича от дълбоката нужда на човека от другия, докато "даряващата любов" или "душевната любов" прелива от един зрял човек към друг поради изобилие. Тя залива човека. Ти я имаш и тя започва да се движи около теб точно както, когато запалиш една лампа, лъчите започват да се разпръскват в тъмнината. Любовта е страничен продукт от човешката същност. Когато ти "си" , около теб има една аура на любов . Когато ти не си, няма такава аура около теб. А когато нямаш тази аура около себе си, молиш другия човек да ти я даде, тогава ставаш просяк. И другият те моли да я дадеш на него или на нея. И сега двамата просяци простират ръце един към друг, и двамата се надяват другият да я има... И естествено и двамата накрая се чувстват подведени, и двамата се чувстват измамени.
Можеш да попиташ, който и да съпруг и която и да е съпруга, можеш да попиташ и които и да са влюбени - и двамата се чувстват измамени. Това, че си считал, че другият я има, си е било твоя проекция - щом си имал погрешна проекция, другият какво може да направи? Твоята проекция е била разбита, другият не се е оказал в хармония с проекцията ти - това е всичко. Но другият човек не е длъжен да бъде или да живее според очакванията ти.
И ти си измамил другия... това е чувството на другия човек, защото той се е надявал, че любовта ще потече откъм теб. И двамата сте се надявали любовта да потече от другия, и двамата сте били празни - как би могло тогава любовта да се случи? В най-добрия случай можете да бъдете заедно нещастни. Преди сте били нещастни самостоятелно, поотделно, а сега можете да бъдете нещастни заедно. И помнете, когато двама души са нещастни заедно, това не е просто събиране, а умножение.
Били сте обезсърчени в самота, а сега заедно се чувствате обезсърчени. В това има нещо добро, и то е, че можеш да хвърлиш отговорността върху другия - другият те прави нещастен, това му е хубавото. Можеш да се чувстваш спокоен : " С мен всичко е наред, обаче другият човек... Какво да правя с такава съпруга - противна, заядлива? Човек не може да не е нещастен Какво да го правя тоя съпруг - грозен, скръндза?" Сега можеш да хвърлиш вината върху другия, намерил си изкупителна жертва. Но нещастието си остава и се умножава.
Ето го значи парадокса: тези, които се влюбват, нямат никаква любов, затова се влюбват. И тъй като нямат никаква любов не могат да дават. И още нещо един незрял човек винаги се влюбва в друг незрял човек, защото само те могат да си разберат един другиму езика. Зрелият човек обича друг зрял човек. Незрелият човек обича незрял човек.
Можеш да продължиш да сменяш своя съпруг или своята съпруга хиляда и един пъти, и все отново ще попадаш на същия тип жена, и същото нещастие ще се повтаря - в различни форми и нюанси, но пак същото нещастие, почти същото. Можеш да смениш съпругата, но ти не си се променил - кой тогава ще избере новата жена? Ти ще я избереш. Тогава изборът ще дойде отново от твоята незрялост. И отново ще избереш същия тип жена.
Основният проблем с любовта е първо да стане зряла. След това ще си намериш зрял партньор, тогава незрелите хора изобщо няма да те привличат. Това си е просто така: "Подобното - подобно привлича!". Ако си на 25 години няма да се влюбиш в бебе на 2 години. Точно по същия начин, когато си психологически, духовно зрял, няма да се влюбиш в едно бебе. Такова нещо не се случва. Всъщност зрелият човек никога не пада в любовта - той се издига. Само незрелите хора падат - те се спъват и падат в любовта. Някак си са успявали да останат на краката си. Вече не могат да стоят прави - намират някаква жена и край с тях, намират някакъв мъж и всичко свършва. Те винаги са били готови да паднат на земята и да започнат да пълзят Те нямат гръбначен стълб, те нямат целостта да могат да останат сами.
Един зрял човек има интегритета, необходим му да остане сам. И когато такъв човек дава любов, той дава без никакви връзки и закачалки, закачени за любовта - той просто дава. Когато един човек дава любов той се чувства благодарен, че си приел неговата любов, а не обратното. Той не очаква от теб да му благодариш за това - не, изобщо не, той дори няма нужда от твоите благодарности. Той ти благодари, че си приел любовта му. И когато двама зрели хора са влюбени, се случва един от най-големите парадокси на живота, един от най- прекрасните феномени: Те до такава степен са заедно, че са почти едно, но това не унищожава индивидуалността им, а я засилва. Те стават още по-индивидуални. Двама влюбени зрели хора си помагат един друг да стават още по-свободни. В това няма политика, няма дипломация, няма стремеж към доминиране.
Как да властваш над човека, когото обичаш? Само си помисли - доминирането е нещо, като омраза, като гняв, като враждебност. Как можеш да помислиш да доминираш над човек, когото обичаш? Ти ще искаш да го видиш напълно свободен, независим, ще му дадеш индивидуалност. Ето защо аз наричам това най-големия парадокс. Техните индивидуалности не са се заличили - те са се засилили. те се обогатяват взаимно що се отнася до тяхната свобода.
Когато незрели хора се влюбят, те един другиму си унищожават свободата, създават обвързване, изграждат затвор. Зрелите хора, когато са влюбени, си помагат един на друг да бъдат свободни, помагат си в унищожаването на всякакви видове обвързване. И когато любовта тече със свобода, в това има красота. Когато любовта тече със зависимост, в това има грозота.
Помнете, свободата е по-висша ценност в любовта. Свободата е по-висша ценност от любовта. Така че ако любовта унищожава свободата, тя е без стойност. Можеш да изоставиш любовта, но свободата трябва да се спаси. Без свободата никога няма да си щастлив - невъзможно е. Свободата е вътрешно присъща на всеки мъж, на всяка жена - върховната свобода, абсолютната свобода. затова човек започва да мрази всичко, което разрушава свободата.
Не мразиш ли мъжа, с когото си свързана? Не мразиш ли жената, с която си свързан? Мразиш! Това е необходимо зло, трябва да го търпиш. Тъй като не можеш да бъдеш сам, трябва да се уредиш някак си да бъдеш с някого и ще трябва да се приспособиш към изискванията на другия. Трябва да го търпиш, трябва да го понасяш.
Любовта за да бъде наистина любов, трябва да бъде душевна любов, даряваща любов. Дущевната любов означава състояние на любов - когато си пристигнал у дома, когато си познал себе си, тогава в душата ти, в твоето същество възниква любов. Тогава ароматът се разпространява и ти можеш да го даваш на други. Как да дадеш нещо, което нямаш? За да го даваш, първото основно изискване е да го имаш.

Стълбовете на брака

В нашите брачни взаимоотношения сме призовани да бъдем строители. Ние сме се посветили за цял живот на брачния си партньор. За да се запази това посвещение и от двамата се изисква упорит труд и решителност. В последната си статия аз говорих как да поставим здрава основа в брака. Сравних го с истинска сграда и посочих важността на основата. Успехът или провалът на тази сграда зависи изключително много от основата. Слабата основа означава слаб брак, а здравата основа - здрав брак.
Псалом 127:1 казва: "Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите." В момента двамата с моя съпруг строим къща. Това е един бавен процес, но също така и вълнуващ! През това време ние научихме няколко неща. Всичко започна със строителния план. Часове наред обсъждахме с нашия архитект всяко ъгълче от къщата. Само когато аз и Пламен достигахме до съгласие за нещо то можеше да бъде наистина изпълнено. Така то влизаше в плановете, които строителите следват с точност до сантиметри. По същия начин, за да построиш брак, трябва най-напред да създадеш проект. Той ще оформи бъдещето ти, ще те води и ще освободи видението и мечтите ти. Грешката, която много двойки правят е, че не отделят време, за да създадат проект за брака си. Те не плануват как биха искали да изглежда семейството им след пет или десет години. Вместо това повечето двойки оставят живота просто да си тече и сам да се подреди. Те позволяват на обстоятелствата да определят накъде да вървят и да оформят брака им.
Но след като се положи една богоугодна здрава основа, следващата стъпка е да бъдат издигнати стълбовете. Те са подкрепящата система на сградата. Кои всъщност са стълбовете, които поддържат един силен брак? Ще спра вниманието ви на четири, които са задължителни, за да може един брак да бъде успешен и да устои на бурите в живота.

Стълб N:1
Приемане
Колкото и да ти се иска, никога няма да можеш да промениш партньора си. Понякога реалността на този факт може да бъде осъзната, едва след като са минали години на опити и разочарование. Когато не приемаш безусловно брачния си партньор, точно такъв какъвто е, ти всъщност показваш, че той не е достатъчно добър, че нещо му липсва. Това го поставя в робство, защото го кара да се държи по определен начин, като непрекъснато се опитва да спечели приемането ти. Твоята любов трябва винаги да е постоянна. Тя не трябва да поставя условия - "Обичам те, ако..." или "Обичам те, когато..." Проблемът в този случай създава не този, който "трябва да се промени", а този, който осъжда партньора си.
Исус каза в Матей 7:1-5: "Не съдете, за да не бъдете съдени. Защото с каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери. Защо гледаш съчицата в окото на брат си, а не внимаваш на гредата в своето око? Или как ще речеш на брат си "Остави ме да извадя съчицата от окото ти", а ето гредата в твоето око. Лицемерецо, първо извади гредата от своето око и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата от братовото си око."
Не можеш да бъдеш истински свободен, докато напълно не приемеш брачния си партньор, точно такъв какъвто е и докато той не те приеме по същия начин! Но от друга страна трябва да бъде много ясно, че безусловното приемане от единия партньор в брака не дава право на другия да не прави опити да се променя и да продължава да стои в слабостите или в греховете си.
Ако си поставил условия на брачния си партньор трябва да се откажеш от тях, в противен случай ще загубиш самия него. Примерът на Исус толкова добре илюстрира това. Той дойде и даде живота Си за нас "докато бяхме грешници", докато бяхме лоши, раздразнителни и депресирани. В такъв момент той дойде и ни възлюби!

Стълб N:2
Простителност
"Гневете се, но без да съгрешавате, слънцето да не залезе в разгневяването ви и не давайте място на дявола." (Еф.4:26,27). Христос прости всеки наш грях, чрез кръвта Си, затова и ние трябва да си прощаваме един на друг, както Той прости на нас. Матей 6:14,15 казва: "Защото, ако вие простите на човеците прегрешенията им, то и небесният ви Отец ще прости на вас. Но ако вие не простите на човеците прегрешенията им, то и вашият Отец няма да прости вашите прегрешения." Това показва, че с мярката, с която прощаваме на другите, нашият Баща ще прощава на нас. Има една песен, която казва: "Затвори вратата, дръж дявола навън; затвори вратата, дръж дявола на тъмно. Затвори вратата, дръж дявола навън, запали светлината и всичко ще бъде наред!" Ние не искаме врагът да има място в живота или в браковете ни, затова трябва да затворим вратата и да я заключим... това е, което простителността прави. Тя пази сърцата ни меки спрямо Бога и човека до нас.
В Матей 18:21,22, когато Петър попита Исус колко пъти трябва да прощава на брат си, Исус му отговори: "Седемдесет пъти по седем." Със сигурност ние ще имаме много възможности да бъдем наранени и обидени от партньора си, но трябва да решим да живеем живот на прощение. Справяйте се с конфликтите си всеки ден. Не позволявайте да се натрупват, защото само така врагът няма да има място във вашия дом. Не натрупвайте боклука под килима като се правите, че е изчезнал, защото следващият път, когато се появи проблем ще трябва да се справите с него плюс това, което вече е насъбрано от миналото. Дръжте всичките си сметки платени! Не правете “планини” от “къртичи дупки”!

Стълб N:3
Смирение
"Не правете нищо от егоистични амбиции или от само-мнителност, но в смирение нека всеки счита другия по-горен от себе си. Не мислете всеки само за своето, но всеки и за чуждото." (Филипяни 2:3,4). Има невероятна благодат, която Бог дава на смирения, но Бог се противи на горделивия. Никога не си поставяй за цел в брака да бъдеш прав на всяка цена. Когато Пламен и аз се оженихме, в началото се съревновавахме кой е по-прав от другия. Причината вероятно беше в това, че се оженихме късно, вече бяхме се изградили като независими личности и бяхме свикнали да живеем самостоятелно.
Никой от нас не искаше да се предаде, всеки беше прав. Това е добър пример за това как позволяваме на гордостта да управлява взаимоотношенията ни, без да даваме път на смирението. Всеки ден в брака си, ние сме изправени пред решението как ще отговорим на партньора си - "Ще бъда ли милостив?", "Дори да мисля, че съм прав, ще слушам ли търпеливо и с разбиране?", "Ще налагам ли моята гледна точка или ще приема нейната/неговата?", "Ще ценя ли партньора си повече, отколкото себе си?", "Мисля ли за себе си по-високо отколкото трябва?"
Не трябва да забравяме, че истинското смирение означава да положиш живота си без да чакаш отплата. Бъди отворен и достатъчно силен, за да си признаеш, когато си виновен, без непрекъснато да търсиш неговите / нейните слабости. "Смирете се затова под мощната ръка на Бога, за да ви възвиси Той своевременно." (1Петрово 5:6).

Стълб N:4
Комуникация /Общуване/
Във всяко здравословно взаимоотношение трябва да има двупосочна комуникация. Не е случайност, че Бог ни е дал две уши и само една уста. Нашата анатомия разкрива колко е важно да слушаме. Има разлика между това просто да говориш и наистина да общуваш. Общуването включва цялото ти същество: очен контакт, внимание, приемане и връзка с другия човек. Говоренето са просто думи. Те много лесно влизат през едното и излизат през другото ухо. Нашата цел е да общуваме на “сърдечно ниво”. Как наистина общуваш с партньора си? Не като го поучаваш. Това само издига стени! Как можеш наистина да се свържеш с партньора си и да споделиш сърцето си, като му позволиш и той да сподели свободно своето? Отговорът на този въпрос е различен за всеки един от нас, но има някои универсални неща, които се отнасят за всички. Трябва да говорите на един и същ език. Нямам предвид истински език, а езикът на любовта и разбирането. Атмосферата, която създавате трябва да предразполага към истинско общуване. В нея няма място за обвинения или защитаване. Жените трябва да се чувстват сигурни и обичани, преди да отворят сърцата си. Работете върху това да създавате атмосфера, която ще отвори партньора ви да бъде възприемчив и откликващ. Ако не можете да общувате от сърцата си, никога няма да можете да бъдете в съгласие. А това е едно от най-силните оръжия, които имаме в брака... "когато двама се съгласят за нещо, ще им бъде" (Матей 18:19). Преди няколко години съпругът ми и аз бяхме край Черно море на кратка почивка. Много ясно си спомням къде точно се намирахме на плажа. Спорехме за нещо и никой от двамата не искаше да отстъпи. Беше дълга разгорещена дискусия и изглежда, че нямаше разрешение. Най-накрая, разочарована, аз тръгнах и отидох до колата. Бях ядосана и объркана. Не си спомням за какво спорехме, а само как реагирах. След като стигнах до колата, взех Библията, отворих я и попаднах точно на този стих! Исках Бог да ми каже, че съм права, но вместо това Той ми каза да се съглася с Пламен. Такава сила има в съгласието, но също така има битка преди да стигнем до това място! "Един ще гони 1000, а двама 10 000." Това се случва само, когато има съгласие и обяснява защо врагът идва толкова силно срещу брака. Той предизвиква борби между вас, за да се опита да ви раздели. Затвори вратата за врага! Като правиш това ти ще отвориш вратата за здравословен, жив и растящ брак.
Тези стълбове са необходими за силен брак. Те разбира се не са всичко, от което се нуждаеш, а са само началото.
Време е за строеж! Нека да запретнем ръкави и да работим! Ако правим това заедно, ще свършим много по-бързо и много по-лесно. Нека да укрепим браковете си и да бъдем в съгласие един с друг! Тогава ще можем да бъдем победители и ще обърнем в бягство тези 10 000!

Деби Цолов

Единственият недостатък у жените

Жените имат способности, които изумяват мъжете.

Те носят товари и понасят тегла,

без да губят радостта, любовта и щастието си.

Усмихват се, дори когато им се иска да крещят.

Пеят, когато искат да заплачат.

Плачат, когато са щастливи

и се смеят, когато са притеснени.

Борят се за нещата, в които вярват.

Защитават това, което е право.

Не приемат “НЕ” за отговор,

когато вярват, че има по-добро разрешение на въпроса.

Готови са да се лишат, за да има за всички в тяхното семейство.

Посещават заедно с изплашената си приятелка личния й лекар.

Обичат безрезервно.

Плачат, когато децата им се изявят над останалите,

но пляскат и на техните приятелчета, когато те получават отличия.

Щастливи са, когато чуят за

раждане или за сватба.

Сърцата им са съкрушени при смъртта на приятел.

Скърбят, когато загубят роднина от семейството,

но проявяват сила, дори когато

мислят, че не им остава такава.

Знаят, че прегръдка и целувка

могат да стоплят нараненото сърце.

Жените се срещат в различни форми, размери и цветове.

Те са готови да летят, да тичат, да се разходят с теб и да ти пратят електронно писмо,

за да ти покажат колко много са загрижени за теб.

Женското сърце е това,

което помага на света да продължава да се върти.

Жените носят радост, надежда и обич.

Те са пълни със състрадание и нови идеи.

Оказват морална подкрепа

на своето семейство и приятели.

Жените имат жизнено важни неща, които да споделят

и всичко могат да дадат.

НО АКО ИМА ЕДИН НЕДОСТАТЪК В ЖЕНИТЕ,

ТОВА Е, ЧЕ ЧЕСТО ЗАБРАВЯТ СВОЯТА СТОЙНОСТ

Магазин за съпрузи

Магазин за съпрузи

Магазин, в който се продавали съпрузи, току що отворил врати в Ню Йорк Сити, в който жените можели да отидат и да си изберат съпруг. Сред инструкциите поставени на входа, имало обяснение за това, как работи магазина:

Вие можете да посетите магазина САМО ВЕДНЪЖ!

В магазина имало 6 етажа и характеристиките на мъжете нараствали със всеки следващ етаж. Въпреки това имало едно условие…можеш да си избереш който и да е мъж от съответния етаж или пък можеш да се качиш на по-горен етаж, но нямаш право да се връщаш обратно на по-долния етаж, освен за да напуснеш сградата!

И така, една жена отива в този магазин за съпрузи, за да си намери съпруг...

На първият етаж имало следния надпис:

етаж 1 – Тези мъже имат работа и обичат Бог.

На вторият етаж пишело:

етаж 2 – Тези мъже имат работа, обичат Бог и обичат деца.

На третия етаж пишело:

етаж 3 – Тези мъже имат работа, обичат Бог, обичат деца и са страшно красиви.

"УОУ", си помислила жената, но усетила, че трябва да продължи нагоре.

Отишла към четвъртия етаж и там пишело:

етаж 4 – Тези мъже имат работа, обичат Бог обичат деца, страшно красиви са и помагат в домакинството.

"О, имайте милост!" възкликнала тя, "Едвам устоявам!" Все пак тя продължила към петия етаж и там прочела:

етаж 5 – Тези мъже имат работа, обичат Бог, обичат деца, страшно красиви са, помагат в домакинството и са романтици.

Жената била толкова изкушена да остане, но въпреки това тя продължила към шестия етаж и там прочела:

етаж 6 – Вие сте 4,363,012 посетител на този етаж. Тук мъже няма. Този етаж съществува само като доказателство за това, че на жените не може да им се угоди.

Благодарим Ви, че пазарувахте в МАГАЗИНА НА СЪПРУЗИ.

Гледайте си в краката докато напускате сградата и имайте приятен ден!

Защо не трябва да сме влюбени? І част

Защо не трябва да сме влюбени?

Или: Как да сме сигурни, че ще се оженим според съвършената воля на Бог? - І част Автор: Валентин Василев КАКВО ДА ПРАВИМ, КОГАТО СМЕ ВЛЮБЕНИ? Никога не съм си мислил, че ще напиша книга, нито съм имал намерение, нито желание за това. Тази книга се появи като следствие от Божия отклик на едно друго мое желание – желанието ми да се оженя. Като човек, който желае Божието в живота си, през 1996 год., повлиян от емоционалното си привличане към едно вярващо момиче, отидох при Бог с молбата да ми я даде за жена. За мен беше важно да знам, че човекът, за когото ще се оженя, е избран и одобрен за това от Бог. Но Божият отговор вместо просто "да" или "не", беше едно мощно действие на Христовия кръст в живота ми, което се впи в плътта ми безпощадно като двуостър меч и издири всичките помисли на сърцето ми, като ги изяви явно пред мен и разобличи тяхната егоистичност. Последваха месеци на агония; месеци, които може би бяха едни от най-съдбоносните в живота ми; месеци на агонизираща борба с егоистичната ми плът; месеци на ежедневно отричане от своите желания, които ежеминутно надигаха своите несвяти глави и ме атакуваха с умствени и емоционални аргументи. Имам снимка от това време, на която може да се види огромното напрежение на онази борба, изписана на лицето ми. Аз исках да бъда угоден на Бог, не исках да угаждам на себе си, но опозицията, която ми оказа моята плът, беше отвъд всяко мое очакване. Веднъж като дете присъствах на убиване на змия. Никога не бях виждал такова нещо. Независимо от ударите, които тази змия получаваше, тя отново и отново се извръщаше на различни посоки и продължаваше да бъде заплаха за тези, които бяхме там. В един момент си помислих, че тази змия никога няма да умре. Тя като че ли имаше хиляда живота. Постоянно намираше начин да се извърне от притискането на сопата, с която бе хваната, и отново да се хвърля заплашително с отворена уста. Като че ли ударите можеха само да я омаломощят за известно време, но не можеха да я умъртвят. Нещо подобно беше и битката, която преживях. Плътта ми, подобно на онази змия, се извръщаше по всякакъв начин, като хапеше ума и емоциите ми с отровните си аргументи. Намираше си съюзници отвсякъде и сред всички. От случайно чутата фраза по телевизията, до твърдения в християнски книги или проповеди, та дори и в криво разбрани стихове от Писанието. Но благодарение на това, че не бях сам в тази битка, чрез Този, които действа в нас, да искаме и да вършим Неговата воля, аз преживях славна победа, като следствие от която Бог, Верният, и Истинният, и Милостивият, ме заведе на Своята трапеза и ми даде на ям от Хляба Му и да пия от Виното Му, като ми разкри Своето сърце, Своя план, Своето намерение, с което е създал брака. И дори до днес, три години по-късно, не ми е отнел дела от тази трапеза, но е обогатил неимоверно познанието ми за това. Този Хляб и това Вино аз искам да споделя в тази книга с всеки, който би покопнял да достигне Божията съвършена съдба за своя семеен живот. Днес, три години по-късно от тогава, когато след няколко месечната агония аз написах тази книга по един труден и болезнен начин, защото не можех да напиша нищо, докато с живота си не бях се съгласил с него, и не бях го приел в сърцето си не просто със стискане на зъби, но с радост, аз се приближавам все повече и повече до славата на Божието откровение за голямата тайна (Ефесяни 5:32) на брачния завет, поради което ще добавя, и допълня неща, които не знаех ясно преди, а само смътно предвкусвах. От тогава насам никога не съм съжалявал за решенията, които взех тогава. Напротив, видях как противникът, вече нямайки съюзник вътре в мен, започна яростно да ме атакува отвън, с цел да открадне и да разруши онова, което Бог беше започнал в мен. Той използва кого ли не и какво ли не – от най-близки приятели, до дълбоки стратегически кроежи – само и само да отнеме живота на Божието семе, което бе възкръснало в мен с невероятна сила и носещо потенциал на грандиозна заплаха за царството на тъмнината. Но онова, което Отец е посял, не може да се изкорени! Божието семе в мен беше по-силно от най-смъртоносните атаки, които преживях от тогава, защото Святият Дух го пазеше, понеже беше Негово! Моята молитва е, всеки, който чете, да преживее действието на Христовия кръст в живота си, за да може чрез него да достигне до славата на Божията съвършена воля в живота си. Варна, август 1999 год. Глава 1 ПРАВИЛНИТЕ СТАНДАРТИ Преди да започна да говоря каквото и да било за любовта и брака, аз искам да поставя правилните стандарти за това. Не стандартите на света или стандартите на душевно религиозната църква, а стандартите на Духа, стандартите на Божието Слово, стандартите на Божията безкомпромисна воля! Ако ще говорим за истинско щастие, за истинска любов и за стоене в съвършената воля на Бог, трябва да сме наясно, че всяко истинско и съвършено нещо е много по-скъпо от всичко останало. За да достигнем до високите и съвършени съдби на Бог за която и да е област на живота, се изисква плащане на цена. Изисква се изгубване на ниското, за да придобием високото; изгубване на доброто, за да придобием съвършеното; изгубване на нашите собствени пътища на естествен живот, за да придобием достъп до свръхестествените пътища на Бог. Преди всичко бих искал да кажа, че Божията воля има три нива или три степени. Според Римляни 12:2 тези три степени са: добрата, благоугодна и съвършена Божия воля. Исус говори, че сърцата на човеците са като почва. Има отъпкана и закоравена почва, има плитка почва, има буренясала почва, има и добра почва. Всички знаем това от притчата за сеяча. Той каза, че само добрата почва дава плод, но дори и самата добра почва може да даде различно количество плод – „кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет” (Матей 13:23). Точно тези 30, 60 и 100-кратно отговарят на трите степени на Божията воля. Прицелът на тази книга по отношение на любовта и брака, винаги ще бъде насочен към 100-кратния плод, към съвършената воля на Бог, към абсолютния максимум на проявяване на Божията слава в тази област на живота. Съвършената воля на Бог е всъщност съвършената Му любов! А съвършената Му любов е съвършено себеотричане и живот на съвършено даване. Може би никога до сега вие не сте били предизвиквани към съвършените неща на Бог. Може би сте се задоволявали само с добрите Му дарове. Сега аз бих искал да предизвикам вашето посвещение, да предизвикам вашия глад по нещата на Духа, да извикам съвършените съдби на Бог – да станат явни пред вашите очи! Тази книга е написана предимно за християни, които още не са встъпили в брачен завет и е насочена към това, да предизвика създаването на такива, според съвършената воля на Бог, според цялата Небесна пълнота за брака. Но ако може да помогне на вече създадени бракове, нека помогне! Далеч съм от мисълта, че това, което ще кажа в нея, ще се хареса на всички. По начало аз не вярвам в книги, които се харесват на всички. Когато Исус беше в плът на земята, Той далеч не се хареса на всички. Колкото и странно да звучи, истината е, че Бог не се харесва на всички християни. Но както и да е, тази книга е написана за всички, които наистина Го харесват и обичат! „Да бъде волята Му, да дойде Царството Му, да се прославя Името Му, в нас и чрез нас, сега и за винаги!” Амин и Амин. Глава 2 ОБРАЗЪТ НА НЕГОВИЯ СИН Няма по-голямо, по-пълно и по-съвършено откровение за Божията воля от Исус Христос. Замисляли ли сте се някога, че ако търсите Божията воля за каквото и да е било нещо, то трябва да я търсите не другаде, но в Христос? Любовта и бракът не правят изключение в това. Въпреки че Христос не е бил женен по плът, Той със сигурност е имал отношение на Своето сърце към този вид любов и към брака. Исус е 100% човек и поради тази причина, няма никакви основания да мислим, че в даден момент от Своя земен живот Той не е бил сполетян от някакви чувства към някое еврейско момиче, и в Него не се е зародило желание да се ожени. Библията ни казва, че Той "е бил във всичко изкушен като нас" (Евреи 4:15), така че не бива да мислим, че Той е бил подминат в това отношение. И ако искаме да имаме брак и семейство, които да бъдат така плодоносни и пълноценни, както живота на Исус, то ще трябва да пристъпим към тях с онова сърдечно отношение към Отец, което и Исус имаше: "Аз не мога да върша нищо от себе си... защото не искам моята воля, но волята на Онзи, Който ме е пратил"; „От себе си нищо не върша, но каквото ме е научил Отец"; „Аз върша всякога онова, което е Нему угодно" (Йн 5:30, 8:28-29). Исус не се интересуваше от задоволяването на Собствените Си желания и нужди. Неговото сърце беше така запалено от любовта на Отец, че всичко, за което Той мислеше, беше, как да извърши Неговата съвършена воля. Исус беше вдигнал кръста на Собственото Си отричане от Себе Си, и всичко, от което се интересуваше, беше, да чува от Отец и да върши това, което Той казва. И това, което Отец Му казваше, беше, че трябва да умре на кръст, да бъде погребан и да възкръсне на третия ден. Това беше пътят на Исус, но това е и пътят на всеки, който иска да бъде Негов ученик: "Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик" (Лука 14:27). Нека да разберем: НЯМА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ВОЛЯ ОТ БОГ В ЖИВОТА НИ, БЕЗ ОТРИЧАНЕ ОТ СЕБЕ СИ В ОНАЯ ОБЛАСТ, В КОЯТО ИСКАМЕ ТЯ ДА СЕ ОСЪЩЕСТВИ! Ако ние искаме да видим славата на Бог в живота си, трябва да разберем, че Неговата слава се проявява само там, където се върши Неговата воля, и че Неговата воля винаги ще ни поведе към едно място на умиране, погребение и възкресение. Именно възкресението е проявената слава на Бог, а възкресение има само там, където преди това е имало смърт! Разбирате ли? Някой може да каже: "Какво общо имат тези неща с брака?! Аз просто искам да се оженя, да знам, че съм го направил с правилния човек, и това ми е достатъчно!" Общото е следното: „АКО ИСКАТЕ ДА РАЗБЕРЕТЕ, КОЙ Е ПРАВИЛНИЯТ ЧОВЕК ЗА ВАШИЯ БРАК, ПЪРВО ВИЕ ТРЯБВА ДА СТАНЕТЕ ПРАВИЛНИЯТ ЧОВЕК ЗА БОГА!” Може би мнозина от вас гледат на хората, които вече са създали семейство, и сигурно някои от тези семейства ви допадат. Така във вас може да се е установило мисленето, че вие просто трябва да си минете от ред, и по възможност искате Бог да ви посочи човека, за който да се ожените, за да сте сигурни, че бракът ви ще бъде благословен и успешен. Може би дори малко завиждате на тези, които са се задомили успешно и бихте искали и вие да имате същото. Но нека ви кажа, че успехът на християнските семейства около вас, не е моделът, който трябва да следвате. Бог има Свой Собствен модел, който е даден в Неговото Слово, и ние не трябва да се задоволяваме с нищо по-малко! Всеки модел от Бога има своя мярка, свой образец, с който той е съизмерим. Тази мярка е Самият Божий Син: „да бъдат съобразни с образа на Сина Му” (Римл. 8:29). Какъв е „образът на Сина Му”? Преди всичко образът на някого е това, по което го познаваме. Библията не ни е оставила никаква информация за физическия образ на Исус, и ние не познаваме Христос по плът. По какво тогава разпознаваме образа на нашия Спасител? В кой Христос вярваме ние? Има толкова много окултисти, спиритисти и ню ейджъри, които ще кажат, че също вярват в Христос и общуват с Него. Но това същият Христос ли ще бъде, в Когото ние вярваме? Разбира се че не. Първо Коринтяни 15:3-4 ни дава белезите, по които да разпознаваме истинския Христос от фалшивите. Там се казва, че Христос умря за греховете ни според Писанията, че бе погребан, и че в третия ден бе възкресен от мъртвите. Това са основните (разбира се не всичките) белези, по които разпознаваме истинския Христос. Тези белези основно характеризират Неговия образ. И смисълът на всичко казано до тук е, че ако искаме нашия бъдещ брак да бъде "съобразен с образа на Сина Му", то той трябва да носи белезите на този образ, т. е. да е преминал през смърт, погребение и възкресение. По-късно ще видим как точно става това. Следващият задължителен белег от образа на Исус Христос е Неговото рождение от девица. Това ще рече, че Исус не се роди от плътска похот или желание, но от Светия Дух. По същия начин нашият бъдещ брак трябва да се роди не от нашите плътски похоти или душевни желания, но от НЕОПРОВЕРЖИМОТО ДЕЙСТВИЕ НА СВЕТИЯ ДУХ В ЖИВОТА НИ! ЗАЩО НЕ ТРЯБВА ДА СМЕ ВЛЮБЕНИ? Тук е мястото, където искам да поговорим за влюбването. По своята същност влюбването представлява силна душевна привързаност към индивид от противоположния пол. Тази привързаност ражда невероятно силни позитивни емоции, когато е приета и споделена, и невероятно силна болка и измъчване, когато е отхвърлена и несподелена. Сигурно повечето от вас са преживяли поне едното от двете. Но това, което искам заедно да разбираме е, че нито едното, нито другото вършат Божията воля. Сигурно вече си спечелих опоненти, но аз искам да разясня защо това е така. Защото не нашият новороден дух, а нашата все още необновена душа е техен източник и обект на съществуване. Библията учи, че когато се новородим, нашият дух става „ново създание” и в него започва да обитава животворящото присъствие на Светия Дух. Но дори и новородени в духа си, нашата човешка душа остава все още необновена и изпълнена не с живота на Бог, а с падналия, покварен и егоистичен стар живот, наследен от първия Адам. Тогава всяко нещо, на което този паднал адамов живот е източник и причинител, се явява грях, душевна нечистота и егоизъм, независимо какъв външен вид на благочестие е успяло да си предаде. Такова нещо е и „влюбеноста”, и за това тя е източник много повече на страдания, отколкото на радости. Някой може да възрази: "Не е вярно, та нали любовта между мъжа и жената е направила толкова много хора радостни и щастливи! И тя е дадена от Бога за наше щастие!" В отговор на това смея да кажа, че „радостите”, които един душевно влюбен човек преживява, имат „същото духовно качество”, както и „удоволствията”, които един блудник получава от своите прелюбодейства. Второ, трябва да се прави разлика между любов и влюбване. Любовта в семейството представлява пълното и безкористно посвещение и отдаване на брачния партньор. Тя е въпрос не на емоции, а на решение. Аз нямам нищо против емоциите, те са пркрасен дар от Бог в нашия живот, но те нито трябва да ни водят, нито да ни мотивират, нито да ни контролират. Именно влюбването представлява изключително силна душевна привързаност, която има силата да ни контролира. Тази привързаност в действителност представлява емоционална обвързаност, което всъщност означава, да си вързан от нещо по-силно от тебе. Така стигам до извода, че влюбването е връзване на нашата душа от несвята зависимост. Защо е несвята ли? Защото по своята същност „влюбеността” е изключително себична и егоистична емоция, търсеща не Божието, но своето си. Не вярвам, че съществува честен човек, който да не признае това! А свято е само онова нещо, което е безкомпромисно отделено за Бог.

Бог желае да бъдем свободни от всяко такова връзване и да сме силно привързани единственно към Него. Някои такива връзвания доставят удоволствие на нашия стар човек, като влюбване, сладострастие, цигари, алкохол и т. н., но ние не сме призовани да ходим в стар, а в нов живот. Християни, ако искаме да ходим с Бог в Неговите съдби и воля, то трябва да се отречем от душевния си живот, да приковем душевните си претенции и права на кръста на собственото ни себеотричане и да извикаме с цялото си сърце, както Исус извика в Гетсимания: „Татко, не моята воля, но Твоята да бъде!” Помислете само, ако Исус не беше постъпил така, къде щяхме да сме ние днес, и щеше ли човечеството да съществува изобщо? Ако вие вече сте влюбени, било споделено или несподелено, или ако сте от тези, които обикалят насам натам, търсейки за кого да се оженят, то това, което трябва да направите е, да се покаете от това и да извикате към Бог за Неговата съвършена воля! Някои може би са си помислили, че въпросът с който започва заглавието на моята книга – „Какво да правим когато сме влюбени?” изисква надълго и нашироко да се разискват човешките чувства и душевните проблеми, но вместо това, отговорът му е съвсем прост и кратък – „ПОКАЙ СЕ ОТ ТОВА!”. Бог има съвършен отговор за вашето влюбване и той е съвършено покаяние. Повярвайте ми, правил съм това не веднъж, зная как боли, но зная и благословенията, които следват покорството. Душевен живот и Божия воля се две несъвместими неща. Ние никога не можем да ги имаме едновременно. Глава 3 ЧУВСТВА В СЕМЕЙСТВОТО И все пак, ако някой каже: „Добре, аз желая да последвам Бог в Неговата съвършена воля за брака, но този брак без чувства ли ще бъде? Сух и студен ли ще бъде той?", то какво следва да се отговори на това? Това е сериозен въпрос и отговорът му е следният: Бог създаде емоциите и чувствата и ги направи като прекрасен дар на човеците в техния живот. Те са цветът на живота, и живот без чувства е сух, скучен и безцветен. Проблемът никога не е бил в самите чувства, но в плътската воля и егоизма, които са превзели нашата способност да чувстваме и са направили приятните емоции търсени и определящи. Бог никога не е имал предвид емоциите да определят нашите мотиви и решения. Неговата воля е, нашите души да са пълни не с душевно родени, а с духовно родени чувства. Душата трябва да изразява чувствата на духа. Това са чувства, родени и храненни от Светия Дух в нас. Ако, като посветени християни, от нас се очаква да мислим не плътски и душевни мисли, но мисли, дошли от Духа на Истината, то нека разберем, че Той не е само Дух на истинните мисли, но и Дух на истиините чувства. Както има мисли, които са нечисти и несвяти, така има и чувства, които са нечисти и несвяти, но също така има и мисли и чувства, които са от Истината! Ако Бог ви призове да Му служите чрез брак, и вие откликнете на това според Неговата съвършена воля, то вашето посвещение и вярност към брачния ви завет, ще роди най-прекрасното взаимоотношение с вашия семеен партньор, което изобщо някой може да си представи или преживее. То обаче, няма да има нищо общо с душевната влюбеност. Вашият дух и душа ще преливат от радост и удовлетворение, от това, че можете да бъдете слуга и верен приятел на вашия партньор, че в резултат на това вашето съгласие ежедневно нараства и вашите съвместни молитви стават все по-здрави и все пo-мощни в постигането на Божиите цели и намерения. Святият Дух ще стане Източник на изключително вълнуващ живот в истинска любов и споделяне, които ще родят най-мощните, красиви и мечтани преживявания, до които е възможно да се стигне в човешка плът. Но най-голямото от всичко ще бъде всеизпълващата радост от плода на спасение и благословение, който такова семейство ще принесе в живота на милиони човешки души по земята. Ако вие поставите на олтара вашето желание за любовни взаимоотношения и вашата влюбеност, Бог ще стане Гарант на това, че никога няма да бъдете разочаровани от това, което Той има за вас! Нека обаче да кажа, че всичко, за което говорих по-горе се отнася само за онези бракове, които са родени 100% от Духа, които са според съвършената воля на Бог. А как да сте сигурни ли, че вашият брак ще бъде в съвършената Божия воля? На това е посветена и останалата част от тази книга. С отговорноста на християнин, аз ви обещавам, че когато стигнете до края на тази книга, вие ще знаете Божия отговор на този въпрос. Моята молитва и копнеж към Бога са колкото може повече от вас да се възползват от него! АВРААМ И ИСААК Сега искам да се върна на въпроса за образа на Божия Син. Казах вече, че за да бъде нещо по Божията воля, то трябва да бъде съобразено със зачеването, смъртта, погребението и възкресението на Исус Христос. За да стане това по-ясно, ще приведа примера с Авраам и Исаак. Исаак беше Божия, а не Авраамова инициатива. Исмаил беше инициативата на Сарайя и Аврам, но той не наследи обещанието. Исаак се роди по обещание, чрез вяра. Той беше „роденият по Дух” (Гал. 4:28-29). С други думи, Исаак не се роди от плътска воля или душевно желание, той се роди по Божията воля, чрез действието на Светия Дух. Така той изпълняваше първото условие, но Бог не спря до тук! Той поиска Исаак в жертва (Бит. 22:2). Той трябваше да премине през смърт! Авраам се покори и положи Исаак на олтара, и когато посегна към ножа, за да го заколи, тогава макар и все още не на практика, в сърцето на Авраам жертвата вече беше извършена! Авраам беше умрял за Исаак и Исаак беше мъртъв за Авраам. И тогава, благодарение на своята твърда вяра в Божието обещание – „по Исаак ще се наименува твоето потомство”, „по един начин на възкресение го и получи назад” (Евр. 11:18-19). Едва след това Бог окончателно заяви: „ще те благословя премного и ще преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг, и потомството ти ще завладее портата на неприятелите си, в твоето потомство ще се благословят всичките народи на земята, защото си послушал гласа Ми” (Бит. 22:17-18). Исаак, потомъкът на Авраам, бе станал напълно съобразен с образа на Божия Син, сърцето на Бог бе толкова удовлетворено, че Той не щадеше никакви благословения. За мен цитирания по-горе стих съдържа може би най-мощните обещания, които съм срещал в Библията. Те имат невероятно дълбок духовен смисъл, на който тук не е място да се спирам. Но не мога да не отбележа, че никое благословение не може да се сравни с това – БОГ ДА НИ НАПРАВИ БЛАГОСЛОВИТЕЛИ ЗА ЦЯЛОТО ЧОВЕЧЕСТВО. Душевните християни треперят, да получат някое и друго благословение, но тези, които са духовни, копнеят Бог да ги направи благословители! Ние дори така се благославяме: "Бог да те благослови!", но колко по-велико е, вместо това да кажем: "Бог да те направи благословител!" Бог ще отприщи невиждани благословения за нас, и ще ни направи благословители на милиони други в ония области на живота ни, които са станали „съобразни с образа на Сина Му”! НУЖДА ОТ СЕМЕЙСТВО? Може би някои от вас все още не могат да се примирят с това, което казах за влюбването. И това е разбираемо, защото „любовната” територия е била толкова много време неосветена област в тялото на Исус Христос, че плътското мислене и душевните разбирания на християните са заели чудовищни позиции в тази област на християнския живот. Дори здрави и помазани Божии служители, добрите плодове от чието служение са неопровержими, са прегърнали силна заблуда по отношение на брачните взаимоотношения, и с погрешните си поучения за брака замо затвърждават християните в преследването им на собствените си желания. Разбира се, има и изключения в това отношение, но те като, че ли са „глас в пустинята”. Сатана съвсем успешно е успял да инжектира Христовото тяло с изключително смъртоносни лъжи за брака и семейството, които буквално всеки ден взимат своите жертви. Първата и най-опасна лъжа, която искам тук да разоблича е, че: „НИЕ ИМАМЕ НУЖДА ОТ СЕМЕЙСТВО!” И втора, подобна на нея е, че: „БОГ ИМА ПЛАН ЗА НАС ДА ИМАМЕ СЕМЕЙСТВО!” Тези двете като че ли са стълбовете на някои „християнски” поучения за брака, а всъщност те не са нищо по-малко от коварни сатанински лъжи. (Колко ли много от вас са вече твърдо решени да спорят с мен за това?) А сега ви предстои да видите, че Библейското учение за брака няма нищо общо с тези две лъжи. Нека първо разгледам въпроса за човешката нужда от семейство. Първо, абсолютно вярно е, че Бог, а не човекът беше инициатор на семейството. В Битие 2:18 Бог, а не Адам каза, че „не е добре за човека да бъде сам”. В този творчески момент, когато Бог взимаше решение да създаде жената и да постанови брака, самият Адам, който беше обект на това решение, нямаше и идея за това (още пък по-малко Ева)! Когато Бог създаваше жената, Адам спеше дълбок сън. Адам нито чувстваше нужда от тази жена, нито я търсеше, нито се молеше за нея. Той просто пребъдваше в Божията почивка (Бит. 2:21, Евр. 4:10)! Бях чел в една книга за брака, че се казва горе-долу следното: „Бог няма да ти намери жена, ти трябва да си намериш”. Уважавам автора на тази книга, но сравнете неговия модел с модела на Бог от Битие. Божият модел е ние самите да спим „дълбок сън”, докато Той върши в нас и за нас Своите дела. По същия начин Бог подейства, когато сключваше съдбоносния за цялото човечество завет с Авраам. Авраам заспа „дълбок сън” (Бит. 15:12), за да не пречи на Бог да извърши съвършено Своята воля. Цитираният автор дава в подкрепа на своя модел стиха от Притчи 18:22, където се казва, че „който е намерил съпруга, намерил е добро и е получил благоволение от Господа”. И той тълкува, че щом въпросния човек е намерил съпруга, значи я е и търсил. Но дори самият този стих показва, колко несъвършен е този модел, защото се казва, че този човек е намерил добро, а не съвършено осъществяване на Божията воля в живота си. Това е едно бледо копие на Божиите съдби, които в Стария Завет достигаха само до „доброто”. Такъв брак би бил твърде далеч от славата на Новия Завет, при който доброто не е вече приятел, а враг, понеже Исус никъде не казвал „и тъй, бъдете добри”, но заповяда на всички Свои ученици: „И тъй, бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият Небесен Отец” (Мат. 5:48). И не случайно тези Негови думи са казани не на друго място, а в проповедта на планината, която е Конституцията на Божието Царство. И ако някой търси добър, а не съвършен брак, то той би могъл да го има, но нека не си мисли, че такъв брак е част от Царството на Бог, понеже противоречи на неговата Конституция за съвършенство! Такъв брак е душевен, плътски и той няма капацитета за постигане на Божиите съвършени цели и намерения на земята. Християнин, който търси съпруга и се моли да получи Божието благоволение в тази област на живота си, ако проси с вяра, несъмнено ще получи добра съпруга от Господа и ще има благословено семейство, но той завинаги ще бъде лишен от възможноста и привилегията, да влезе в съвършените Божии съдби за брака и да стане благословение за милиони други семейства по земята. За твърде много християни днес, всичко, което желаят е, да бъдат благословени. Но разберете, че това е старозаветно, а не новозаветно очакване. Духът на Новия Завет е дух на копнеж – да пожертваш себе си за благословението на цялото човечество, следвайки стъпките на нашия благословен Господ и Спасител Исус Христос. Ние, християните, често се наричаме деца на Авраам по вяра, но истината е, че: ИСТИНСКИТЕ ДЕЦА НА АВРААМ СА ТЕЗИ, КОИТО ХОДЯТ ВЪВ ВЯРАТА НА АВРААМ, ПРАВЯТ ЖЕРТВИТЕ НА АВРААМ И ПОЛУЧАВАТ ОБЕЩАНИЯТА НА АВРААМ, НАЙ-ГОЛЯМОТО ОТ КОИТО Е, ЧЕ В НЕГО ЩЕ СЕ „БЛАГОСЛАВЯТ ВСИЧКИТЕ НАРОДИ НА ЗЕМЯТА”! Ако прицелът на вашата вяра и на вашата любов към Бог стигат само до там, че да желаете добрите, а не съвършените неща на Господа, то тази книга не е за вас. Можете спокойно да я затворите на тази страница и да я подарите на някой друг (сигурно и без това достатъчно ви е ядосала досега). Но ако сте решили да последвате копнежа на вашия дух, да влезете в съвършените съдби на Бог, и да бъдете не просто благословени, но благословители, то продължете да четете, и както ви обещах, когато свършите прочита вие ще знаете как се създава семейство, чрез което Бог ще разтърси високите, земните и подземните места и ще изяви цялата пълнота на Божия Син в него. И така, досега изредих две неща, които показват, че не някаква човешка нужда, а Божията суверенна инициатива предизвика създаването на семейството. Третото нещо, което е и причината за тази Божия инициатива е, че: КОЙТО ИМАШЕ НУЖДАТА ОТ ЧОВЕШКОТО СЕМЕЙСТВО, БЕ НЕ ЧОВЕКА, НО САМИЯТ БОГ. СЕМЕЙСТВОТО НЕ Е СЪЗДАДЕНО ЗА ЧОВЕКА, НО ЗА БОГ! Така е и писано: „Господ е направил всяко нещо за Себе Си” (Пр. 16:4). Единственият правилен мотив, с който можем да пристъпим към създаването на семейство е, не да имаме семейството, от което се нуждаем, но да дадем на Бог едно посветено на Него семейство, от което Той се нуждае за Своите цели и намерения на земята. И това ще направим само, ако Бог лично ни е открил, че очаква това от нас. Четвърто. Като новородени и изпълнени с Духа християни, нямаме нужда от абсолютно нищо друго освен от Христос (с малката добавка на това, за което Павел говори в І Тим. 6:8). В Ефесяни 1:3 се казва, че Бог Отец „в Христос ни е благословил с всяко духовно благословение в небесни места”. Това означава, че „в Христос всяка наша нужда е вече снабдена”, и практически ние не се нуждаем от нищо друго, освен повече и повече от Него. Когато естествените нужди на нашето тяло от въздух, вода, храна, облекло и сън са снабдени (а ние имаме обещание за това – Мат. 6:25-33!), то всичко друго ние вече сме получили с и в Христос, и претенции за права и нужди ни поставят вън от вече получената Христова благодат. Но някой може да каже, че към споменатите от мен пет задължително необходими неща за нашето тяло спада и „сексуалната нужда”, която намира своето законно задоволяване в брака. На това ще отговоря, че сексът не е нужда, но дар, който не е задължително да бъде използван. Ако вие се лишите от едно от петте задължителни за човешкия организъм неща за достатъчно дълго време, то вие със сигурност ще умрете, било от задушаване, било от жажда, било от глад, било от студ, било от безсъние. Но ако и цял живот да сте лишени от секс, това няма да навреди ни най-малко, нито на вашия живот, нито на вашето здраве. Съвремените медии, които промиват човешките мозъци с лъжите на демоните на разврат и неморалност ще ви кажат нещо друго по този въпрос, но ние имаме Библейския пример на Исус, Павел и Варнава (І Кор. 9:5-6), и той ни е достатъчен, за да знаем истината по този въпрос. В Посланието към Колосяните 3:3 четем: „Защото умряхте и животът ви е скрит с Христос в Бога”. Надявам се, че всички вярваме в този стих! Добре, питам тогава: ИМА ЛИ МЪРТЪВ ЧОВЕК НУЖДА ОТ НЕЩО? И ако вие смятате, че се нуждаете от брачен партньор и от семейство, то не е ли само защото сте излезли от Божията благодат, която прави този стих реален в живота ни, като ни държи мъртви спрямо себе си, а живи спрямо Него (Галатяни 2:20)?

Наскоро моята баба почина и беше погребана. Бях там, на гроба й, и повярвайте ми, тя наистина нямаше нужда от абсолютно нищо! Ако претендираме за „права” и „нужди”, това означава, че не пребъдваме „в Христос”, в Когото нашето умиране е реално. Глава 4 НОСЕЩИ КРЪСТА СИ Вярвам, че вече сте разбрали какво казва Библията за това – имаме ли ние, като християни нужда от брак или нямаме. Вярвам също, че сте разбрали и факта, че ако Бог съвършено благоволи в създаване на някое семейство, то Неговата, а не човешката нужда движи и мотивира това създаване. Но какво да направим, ако все пак се чувстваме някак си „нуждаещи се”? Отговорът на този въпрос е: „ДА ВДИГНЕМ КРЪСТА СИ, ДА СЕ ОТРЕЧЕМ ОТ СВОИТЕ СИ „НУЖДИ” И ДА СЕ ПОСВЕТИМ НА БОЖИИТЕ НУЖДИ! И знаете ли? БОЛИ! Да, това боли и то много. И ако вие не сте правили това никога до сега, но желаете да го направите, то може би вече започвате да чувствате силна болка и противоречие в себе си. Това е битката между плътта и духа. Между душевния, адамовия живот, изразяващ човешките желания и плътската воля, и копнежа на новия човек да угажда единствено на Бога: „Плътта силно желае противното на духа, а духът противното на плътта, понеже те се противят едно на друго, за да не можете да правите това, което искате” (Гал. 5:17). Божието Слово разделя дух от душа (Евр. 4:12) и когато ние му позволим то да го стори в нас, и изберем пътя на духа за сметка на душевните си желания, тогава кръстът е започнал да действа смъртоносно върху делата и проявленията на стария човек и плътта: „А които са Исус Христови, разпнали са плътта заедно със страстите (желанията) и похотите й” (Гал. 5:24). Но ако вие сте стигнали до тук и болките от действието на кръста са ви обхванали, искам да ви засвидетелствам: Вие сте на верния път, за нищо на света не се отказвайте, но го извървете целия! Истина е, че боли, че никак не е леко – плътта ще ви предложи всякакви алтернативи, ще се извърта на всяка страна, ще ви предлага всякакви сделки и компромисни варианти, но истината е, че тя крещи за своето собствено оцеляване! На нея изобщо не й пука за волята на Бог, но тя ще приема всякакъв духовен и благочестив вид, само и само да оцелее! Борбата с нея ще ви причини много болка, но не се давайте нито за миг, залогът е изключително голям – там, накрая, ви очаква съвършеното благоволение на вашия Бог, там ви очакват благословенията на Авраам! ГОТОВ ЛИ СИ? Нека сега да отида още по-дълбоко и на всеки несемеен християнин да задам жестокия за плътта и съдбоносния за духа въпрос: ГОТОВ ЛИ СИ НИКОГА ДА НЕ СЕ ОЖЕНИШ? Пътят към съвършената воля на Бог за брака задължително и неминуемо минава през този въпрос. Какво, ако Бог ви каже като на Еремия: „Недей си взема жена, нито да родиш синове или дъщери на това място”? И ако под „това място” Бог имаше предвид за Еремия да не се жени в Израилевата земя, какво ако това място за вас е земята на живите? Имате ли готовността да понесете такива Божии думи? Едва, когато станете готови да дадете с радост отговор „ДА!!!”, тогава вие сте направили първата сигурна и най-важна стъпка към съвършените Божии съдби във вашия живот в това отношение! Забележете, че не казах отговор "Да, но..." или "да...", но „ДА!!!”, и при това с радост! Бог не желае полумърморещи и мънкащи да вършим волята Му. Нито пък желае да я вършим скръбни и начумерени, с познатото на много от нас отношение: „Ех, горкия аз, трябва да се жертвам, трябва да се покорявам, но какво да се прави, щом такава е Божията воля”. Бог желае Неговите слуги да Му служат с пълна радост, защото любовта винаги се радва, и винаги триумфира, и винаги празнува. А вие? Ще платите ли цената, за да получите този отговор „ДА”? Защото трябва първо да го получите чрез Духа, за да можете да го дадете на Бог. „ТАКА” ИЛИ „ИНАЧЕ” „Но, но, но... Нали Божият план за нас е семейство?!” КОЙ ВИ ИЗЛЪГА? (Дойде времето и на втората лъжа). КОЙ ВИ ИЗЛЪГА, ЧЕ Е ТОЛКОВА ЕВТИНО ДА НАУЧИТЕ БОЖИЯ ПЛАН ЗА ВАС? Не става със слушане на поучение и четене на Библията! Трябва да се плати цена! Знам за християни, които си изискват обещания за брак, които са си извадили от Библията. Но кой ви излъга, че можете да вадите произволно стихове – обещания от Библията и да ги изисквате? Всички Божии обещания за валидни само и единствено в Христос, т. е. когато пребъдваш в Него, носейки кръста си и отричайки се от себе си! Всички обещания са „Да” и „Амин” само в Христовия Дух, а не в нашия душевен живот! И какво ще стане, ако нашата егоистична плът си хареса някое обещание и го изисква? (Не е нужно да казвам колко често се случва това). Не е ли такава молитва мерзост пред Бога? Да, мерзост е (Пр. 28:9)! „Но... Нали Бог отговаря?” Може и дяволът да е отговорил! Ушите му са винаги широко отворени за молитвите на нашата плът. А дори и Бог да е отговорил, то с благоволение ли е отговорил или с гняв? Не даде ли Бог пъдпъдъци на чревоугодния Израил в пустинята? Не им ли даде и цар, когато Го отхвърлиха, да не царува Той над тях (І Царе 8:7)? Не беше ли Саул изисканият цар, а Давид – царят, дошъл по Божията суверенна инициатива? Е, видяхме сетнината и на двамата. А вие какъв качествен щемпъл желаете да имат отговорите на вашите молитви – „Саул” или „Давид”? Нека разбираме тогава, че Саул се получава с изискване, а Давид с родилни болки и плащане на цена! (Нека не бъда криво разбран! На не едно място в тази книга аз говоря за „плащане на цена”. Когато казвам това, нямам предвид, че ние си купуваме Божиите дарове или че правим нещо, за да ги заслужим. Исус е платил за всяко благословение със Своята безценна кръв! Но всяко благословение, за което Той е платил, се намира В НЕГО, в небесни места (Еф. 1:3), т. е. те се намират в Духа, в Святия Дух. Колкото са по-големи тези „духовни благословения", толкова са те по-дълбоко и по-високо в Духа. Цената, която плащаме е, да се отричаме от себе си, за да можем да достигнем в тези дълбочини на Духа и да получим благословенията. Това е така, защото в Святия Дух няма нито плът, нито егоизъм. Исус е платил и снабдил, но трябва да дойдем до мястото на откровение и благословение, където тези дарове стават реални за нас. Ние просто плащаме пътя. Даровете на Бог нито можем да платим, нито да заслужим. Те са израз на свръхестествена благодат! – б. а.) И така, ако желаем да разберем, какъв е Божият план за нас в областа на брака, първо трябва да изоставим всякакви собствени претенции и предпочитания, и да сме готови с радостно сърце да приемем това, което Бог суверенно е предопределил за нас според стиха от І Коринтяни 7:7, където се казва: „Всеки има своя особен дар от Бога, един така, а друг иначе…” Този стих съвсем ясно декларира, че: СЕМЕЙСТВОТО НЕ Е БОЖИЯТ ПЛАН ЗА ВСЕКИ, НО Е БОЖИЯТ ДАР ЗА НЯКОИ! Колко жалко, че този стих почти не се среща в повечето поучения за брак и семейство, които са широко разпространени в църквата. Проповедник след проповедник повтарят папагалски научените от Библейски училища и семинарии поучения, че „Бог имал за всеки план да се ожени”, а и през ум не им е минавало да изпитат това, което говорят – дали отговаря на Словото, и още пък по-малко да платят цена, за да бъдат в съвета на Господа, и да свалят Неговото Слово директно от Небето! Винаги до сега, когато съм чувал подобни поучения, Божията ревност е пламвала в мен относно това – „Защо никой не говори истината според І Кор. 7:7, защо всеки я заобикаля, защо никой не я прилага?!” Но понеже такива поучения угаждаха на душевните ми желания, аз подтисках и заглушавах вика на Духа в мен. И дълго време съм мълчал, и съм стискал зъби, и съм се уморявал да го задържам (Ер. 20:9), затова този вик сега излиза в тази книга, за да прогласи Божиите съвършени съдби за брака, напук на всички демони на религиозен и душевен комфорт! Възлюбени, аз не се конфронтирам с вашето щастие, а с плътската воля и с душевните желания, които са най-големите убийци на Божиите съдби в нашия живот! Помислете, Бог има Своя особен, специален дар за вас в областа на брака. За едни от вас този дар е един „специален брак”, а за други едно „специално безбрачие”. Бог винаги е готов да ни разкрие Своя особен дар за нас, но ние ще сме готови да разберем какъв е той едва, когато сме еднакво готови в сърцата си и за едното и за другото! Когато отидем с радост пред нашия Отец и Му кажем: „Татко за мен е изключително щастие и привилегия да върша Твоята воля. Татко, аз дълбоко вярвам, че Твоите специални дарове за мен са най-доброто, което изобщо би могло да съществува. Аз съм еднакво готов Татко, да Ти служа и да прославям Твоето Име на земята, било чрез брак или чрез безбрачие. За мен е еднакво голяма привилегия да пребъдвам в Теб и "така" и "иначе". Затова Те моля, Татко, открий ми Твоя специален дар за мен и аз ще го прегърна, като най-голямата скъпоценност за мен в тази област на моя живот!” Глава 5 ПУСНИ СЕМЕТО В ПРЪСТТА! От личен опит бих могъл да кажа, че за повечето от вас няма да е нито лесно, нито бързо да се достигне до това състояние на сърцето, при което то да може с радост да се моли с такава молитва. На мен ми трябваха седмици, дори месеци, които преминаха в постоянна душевна агония, в постоянна сърдечна болка и в преживяване на Матей 26:37-39. Ние толкова много сме свикнали да търсим своето си, да угаждаме на душите си, че не искаме да пуснем семето в пръстта, не искаме да предадем на смърт собствените си желания, да изгубим личния си живот и да заживеем само за Исус. Но повярвайте ми, това е истинското християнство! През последните няколко години в Бългрия слушахме твърде много проповеди за просперитет, за сеене и жънене на финанси. Хиляди български християни се втурнаха да сеят пари, за да жънат пари, но колко бяха тези, които обърнаха внимание на следните думи на Исус: „Истина ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно, но ако умре, дава много плод. Който обича душата си, ще я изгуби, и който мрази душата си на този свят, ще я запази във вечен живот” (Йоан 12:24-25). Колко бяха тези, които пуснаха душите си като семе в пръстта, за да умрат всякакви душевни желания и претенции? Колко посяха личния си живот, за да пожънат хиляди други животи? Колко се отрекоха от личното си щастие, за да видят милиони други хора ощастливени поради техните жертви? Колко бяха тези, които предпочетоха смъртта да действа в тях, за да може животът да действа в другите (ІІ Кор. 4:12)? Колко разбраха, че любовта е пребъдваща жертва, и отдадоха сърцата си в посвещение към Божията любов? Слава на Бога, имало е такива хора, но те останаха малцинство. Те останаха скрити и незабелязани от другите, които бяха насочили очите си към служения тип „комета” и „фоерверк”. Но е наближило времето, когато целия свят ще бъде изпълнен с плода от техните жертви! А вие искате ли да бъдете сред тях, да бъдете, като Исус, Който беше най-великото Божие Семе? Колко е чудесно, че това Семе бе посято и умря! Не сме ли всички ние, които сме спасени, част от Неговата жетва? Какво изобилие от живот, спасение, освобождение, благословение, радост, мир и любов действат в нас поради смъртта, която подейства в Исус! Не сме ли ние Негови ученици? Не трябва ли да ходим в Неговите стъпки? И само за брака ли става въпрос тук, или това важи за всяка област на живота ни? Да, за всяка област! СКРЪБ, ЖЕРТВА И НАДЕЖДА Сега искам да се спра по-подробно на онзи болезнен период от време, в който се борим със своята себичност и егоизъм, докато решим, че ще следваме Господа в това, което Той има за нас, каквото и да е то и колкото и да ни струва. Докато се решим да пуснем семето, наречено „брак и семейство”, да умре в пръстта. Този период аз наричам болките на смъртта. Той е особено болезнен за тези, които вече са се настроили да се женят и са в процес на „молене и търсене”, а още повече за тези, които са успели и да се влюбят. Както вече казах, при мен този период беше особено дълъг и болезнен. Душата ми беше изключително упорита и настойчива в търсенето и държането на своето си. Аргументите на плъския ми ум бяха повече от „убедителни” и изобретателноста му да тълкува всеки прочетен ред (било от Библията, било от християнска книга, било от каквото и да е друго) в подкрепа на плътската ми воля, беше просто удивителна. Всичко, което можех да кажа за себе си през този период бе, че „душата ми е прескръбна до смърт” (Мат. 26:38). Това беше време, през което вдигнатият кръст (постоянното отричане от себе си и от своите неща) постепенно умъртвяваше всичко, което не е Христос в душата ми. Време, през което Словото на Истината постоянно разделя дух от душа, за да установи Живота и Господството на Исус Христос в тях. И всичко това продължава до момента, в който окончателно пуснем семето в пръстта, и умрем в сърцата си спрямо своя брак и семейство. Когато повече не се вълнуваме, ще ги имаме ли или няма да ги имаме, но всичко, което ни вълнува е, да вършим волята на Бога, нашия Небесен Баща. Може би, както вече казах, някои от вас вече са почувствали тези болки на смъртта в душата си. И вероятно някои решават да извървят пътя до край, и да извикат Божията пламенна ревност върху своя живот и служение, а други се противят и бунтуват. На всеки искам да кажа думите, които веднъж бях чел в едно християнско списание: ВИЕ ПРАВИТЕ ВАШИТЕ РЕШЕНИЯ, А ВАШИТЕ РЕШЕНИЯ ПРАВЯТ ВАС! Когато се предадем на такава смърт, ние всъщност полагаме душите си на Божия олтар (спомнете си Авраам) и преживяваме кръстна смърт. Умираме на собствения си кръст. Така ние се отричаме от нашето право сами да решаваме какво е добро за нас и какво не е, и предаваме това право на Бога. По този начин ние сме Му повярвали, доверили сме Му се и влизаме в Неговата почивка, като сме си починали от своите си дела (Евр. 4:10). Така сме заспали „дълбок сън” и сме в позиция на очакване, Господ да ни събуди (на Своето време!) и да ни представи нещо, което сега не знаем, но за което сме напълно уверени, че е съвършената Му воля за нас. Обаче има един духовен факт, без който ние не можем да стигнем до тук, и за който искам сега да говоря. Този духовен факт е надеждата. Пътят към съвършената любов преминава първо през съвършената вяра и съвършената надежда. След като сме повярвали Словото, и сме сме се вдъхновили от него, да вдигнем кръста си и да следваме Исус, ние се нуждаем от надежда, за да можем да предадем душевния си живот в жертва. Нека разберем, че: БЕЗ НАДЕЖДА НИЕ НЕ МОЖЕМ ДА ПРАВИМ ЖЕРТВИ! Исус го направи по този начин, Той умря на кръста във вяра и чрез надежда: „като гледаме на Исус, начинателя и усъвършителя на вярата ни, Който заради предстоящата Нему радост издържа кръст и седна отдясно на Божия престол”. Радостта, която Исус очакваше и се надяваше да получи след кръста, Му помогна да го издържи. /следва/