Защо не трябва да сме влюбени? ІІ част

Защо не трябва да сме влюбени?

Или: Как да сме сигурни, че ще се оженим според съвършената воля на Бог? - ІІ част /продължение/ Надеждата, (която е усърдно очакване), че посятото семе ще даде плод и то многократен, помогна на Исус да предаде на смърт душата Си в Гетсимания и тялото Си на Голгота: „Той ще види труда на Своята душа и ще бъде удовлетворен, защото изля душата си към смърт” (Исая 53:11-12). Така е и с нас. Ако ние копнеем да извършим не своята си, но Божията воля, и въпреки болките и скръбта в душата си продължаваме да се отричаме от себе си, тогава всред душевната агония: БОГ ЩЕ НИ ДАДЕ НАДЕЖДА И ВИДЕНИЕ, ЩЕ НИ ПОКАЖЕ ЧАСТ ОТ БЪДЕЩАТА ЖЕТВА, ЧАСТ ОТ ИДВАЩАТА РАДОСТ! И това ще ни помогне да се хванем за надеждата и да пуснем семето в пръстта. Аз преживях това, когато бях в най-голямата душевна агония, през която някога съм преминавал. Изнемощял физически от вътрешна борба и скръб, лежах на леглото си в къщи и продължавах упорито да предавам на смърт постоянно навдигащите се в душата ми чувства и желания. Плътта ми крещеше за своето оцеляване. Точно в този момент Бог ми показа в Духа две живи картини, едната от ляво, а другата отдясно. В тази отляво аз видях себе си в едно обикновено семейство. Всичко беше като при всички други естествени семейства – нормално, обикновено, познато и... скучно до омръзване. Това беше „самотното” зърно, което никога не е било посято, а отдясно аз видях славата на посятото и възкръснало семе – един вълнуващ, помазан и плодоносен живот в сужение и благословение за милиони хора. Без дори да се замислям повече, аз сграбчих това, което се намираше отдясно. Нищо друго повече не ме интересуваше! Исках да видя всички тия огромни множества от хора благословени и ощастливени чрез мен. Личното ми щастие просто избледня като запалена свещ, огряна от светлината на обедно слънце. В този момент аз пуснах семето и хванах надеждата (никога не можете да ги имате и двете едновременно). Сграбчих се за поставената пред мене радост и кръстът окончателно спечели битката за моята душа. В същия миг агонията свърши, дойде огромен мир и невероятна радост (останалото е твърде лично и скъпо за мен за да го споделям). Оказах се на място, в което лични желания, чувства, нужди, претенции, права не определяха нищо, но Бог е все и во все! Това е реалността на това да бъдеш в Христос. Това е мястото, в което ставаш Негов ученик и си започнал да Го следваш в това отношение. Там, където си станал съобразен с Неговия образ. Сега вече си еднакво готов и за „така” и за „иначе”, но те повече нямат никакво значение за теб, защото в твоето сърце царува радостта от надеждата, и мира от твоето съвършено съгласие с Бог. МИЛОСТ ИЛИ ВОЛЯ Далече съм от мисълта, че всички мои читатели ще се втурнат да се отричат от себе си и да търсят съвършено съгласие с Бог, след като прочетат всичко това. Когато е писал „Първо Коринтяни” апостол Павел е бил наясно, че не всички християни ще искат да платят цената за да влязат в своя „особен дар” от Бога и ще предпочетат да удовлетворят своите собствени желания и предпочитания. Затова той е записал следните думи: „но ако не могат да се въздържат, нека се женят...” (І Кор. 7:9). Какви са тези християни, които „не могат да се въздържат”? Това са хора, които не ходят постоянно в Духа и дават място на душевния живот. Ако ходеха постоянно в Духа, носейки кръста си ежедневно, те щяха да могат да се въздържат, защото плодът на Духа включва „себеобуздание” (Гал. 5:23). Точно затова те не са в Божията воля, която е в Духа, но са в Божията милост, която Бог щедро дава дори на тези, които не са напълно съгласни с Него. Такива са християните които търсят, искат и изискват това, което на тях им харесва, и никога не стигат до това, да открият съвършената воля на Бог за техния живот. Те създават семейства, които аз наричам „семейства по Божията милост”. Това са семействата, в които мъжът угажда на жена си, а жената на мъжа си (І Кор. 7:32-34). Семействата, които „ще имат житейски скърби” (І Кор. 7:28), които никога няма да извикат Божията ревност върху себе си и да постигнат своите максимуми, планирани за тях от Божията любов и мъдрост! Всъщност Божията милост и доброта няма да остави тези християни без благословения и добри дарове, и Бог ще ги използва, доколкото е възможно, но Той винаги е копнял и очаквал да намери хора, които ще се съгласят съвършено с Неговия дизайн на брака, и които ще Го благословят с най-могъщите семейства, които Небето, земята и ада някога са виждали. Глава 6 ЕДИН СЪВЪРШЕН ПЛОД НА ВЪЗКРЕСЕНИЕ Има един важен въпрос, който изисква сериозен отговор. Този въпрос е следният: „Винаги ли, когато сме умрели за нещо, ще го получим обратно във възкресение?” Ако трябва да отговоря само с две думи, то отговорът ще бъде: „Не винаги”. Но този отговор трябва да се обоснове. За целта искам да припомня трите основни неща, които определят образа на Божия Син: заченат от Духа, умрял на кръст, възкръснал в слава. Въпросът, който определя това, дали нещото, за което сме умрели и сме преживяли кръстна смърт ще възкръсне или не, е следният: „По плът или по Дух то е било заченато?” Бог гледа на източника на това нещо, от какъв вид живот е произлязло то? От духовния или от душевния живот? Дали то е дошло в живота ни в следствие от нашето покорно ходене с Бог, или на душата ни просто й се е приискало нещо? БОГ ЩЕ ВЪЗКРЕСИ САМО ОНОВА СЕМЕ, КОЕТО Е ПЪЛНО С ЖИВОТА НА ИСУС ХРИСТОС! Душевния живот е покварен и греховен. Бог осъжда на вечна смърт неговите семена. Той е заложил този принцип и в природата. Ако посеем в земята едно семе, което е гнило и развалено, то никога няма да поникне. Но ако посеем здраво и цяло семе в добра почва, то ще поникне. Така и ония неща в нашия живот, които идват от покварената ни плът и от гнилия душевен живот никога няма да бъдат възкресени и няма да ни бъдат върнати от Бога, ако сме Му ги предали. Но онези, които са от Божия Дух, когато умрем за тях и бъдат посяти, стават неизбежно подлежащи на „възкресение в слава”! Забележете, че Бог изисква всяко семе да премине през смърт, било то душевно или духовно. Това е Божият начин да ни очисти от "стария квас" на душевен и плътски живот, и да ни въведе в победоносно живеене на възкресението на Исус. Но без смърт няма възкресение! ИСААК И ИСМАИЛ За да стане това по-ясно, отново ще дам примера с Авраам и синовете му. Аврам придоби сина си Исмаил по плътска подбуда. Той не беше воден от Божия Дух, да придобие син от слугинята на жена си, но се подведе по съвета на Сарая (Бит. 16:1-2). (Питам се, не страда ли цялото човечество всичкото това зло само, защото някога един мъж, наречен Адам, прие предложението на жена си Ева да яде от забранения плод, воден от душевни симпатии към нея?). Тогава дойде време, когато Бог каза на Авраам да изпъди сина си Исмаил от своя дом. Авраам трябваше да умре за сина си Исмаил и това беше тежко и болезнено за него: „обаче тая дума се видя на Авраам твърде тежка поради сина му” (Бит. 22:11). Но макар и да умря за Исмаил, Авраам никога повече не го видя, нито Исмаил получи дял от наследството на баща си. Исмаил не беше върнат на Авраам обратно във възкресение, защото бе дошъл от плътско желание и душевна логика. Исаак, макар да бе роден по дух, а не по плът, също трябваше да отиде на олтара, но той бе върнат на Авраам във възкресение (Евр. 11:19), благословен премного и преумножен! И така, ако специалният дар от Бога за нас е брак, т. е. инициативата за създаването на брак в нашия живот е родена от Духа, то след като сме пуснали семето на собствения си брак в пръстта, един ден Бог ще ни го върне във възкресение, но ако инициативата е идвала от нашата душа и желаейки брак или копнеейки за определен парньор ние сме търсели своето си, то това семе завинаги ще остане под пръстта. БОЖИИТЕ ДАРОВЕ Това, което е важно да разберем, е, какъв дар Бог е промислил в Своя съвършен план за нас. Както вече казах, бракът не е включен като задължителен Божий план за всеки християнин, но като особен дар за една част от християните. Ако сме честни пред себе си и пред Бога, ще трябва да признем, че това е, което Библията учи, и това е, на което Святият Дух свидетелства. Ако погледнем Матей 19:4-9, ще видим, че Исус говори на учениците Си за съвършеното посвещение на мъжа към жената за цял живот. В този пасаж Исус разкрива първия дар на Бога – брака, в неговото реализиране според съвършената Божия воля. В стих 8-ми се казва: „поради вашето коравосърдечие Моисей ви е позволил да си напускате жените, но отначало не е било така”. От тези Негови думи разбираме, че човешкото коравосърдечие (неверие, егоизъм и липса на посвещение) е враг № 1 за браковете според съвършената Божия воля, и че Божият съвършен модел за брака ни е даден „отначало”, т. е в книгата „Битие”, чието име буквално означава „Книга на началата”. Веднага след това се говори за дара на безбрачието: „Казват Му учениците: Ако е такова задължението на мъжа към жената, по-добре да се не жени. А Той им рече: Не могат всички да приемат тази дума, но ония на които е дадено. Защото има скопци, които така са родени от утробата на майка си, има пък скопци, които са били скопени от човеци, а има и скопци, които сами себе си са скопили заради небесното царство. Който може да приеме това, нека приеме." Забележете, че има хора, на които е дадено да бъдат „скопци заради небесното царство”. От този пасаж разбираме също, че не всички могат да приемат дара на безбрачието. Много християни не разбират, че Божието намерение от Битие 1:28 не е ни най-малко застрашено от безбрачието, което Бог е решил да подари на някои от Своите деца. Бог съвършено е направил Своя баланс, когато е разпределял Своите дарове. Днес е времето, когато хора със сърца, съвършено разположени към своя Бог, ще дарят на човечеството най-прекрасните бракове и най-удивителните безбрачия, които светът някога е виждал. Хора, които са положили на олтара своите желания, очаквания и претенции и са прегърнали с цялата си любов това, което Бог е приготвил за тях преди началото на времената. Ако Бог има за вас безбрачие, аз бих искал да ви насърча да Го последвате в това. Струва си! Той няма да ви разочарова! Доверете Му се и ще видите доброто на Ерусалим в живота си и в живота на другите. Хората, които са последвали Бог в това нещо, и са останали без своя невяста, ще бъдат изпълнени от Бога с такава ревност и огън за Неговата Невяста, че те ще бъдат най-мощните градители на Христовото тяло за всички времена (помнете Павел!). Те са скопците, които приготвят Невястата за Царя (ІІ Кор. 11:1-2). Те са приятелите на Младоженеца (Йоан 3:29). Те носят славата и силата на Новия Ерусалим в своя живот и сужение. О, ако Бог ви е призовал да сте сред тях, за нищо на света не пропускайте да Му се покорите! Не пропускайте този прекрасен живот, който Той ви предлага! Нима не ви харесва живота на Йоан Кръстител? На Павел? На Варнава? На Исус? Не желаете ли да принесете плод изобилен и траен като техния? Ако Бог е поставил безбрачието, като призив във вашия дух, повярвайте ми няма нищо по-малко, което да ви удовлетвори истински. Няма нищо по-малко, което да ви запали за Бог истински. Най-силният огън на любов и ревност гори в центъра на Божията воля. Ще платите ли цената за да бъдете там, ще устоявате ли всеки дъх и всяко слово от Бог, за да пребъдете в нея? Аз копнея да го направя. Бог копнее всички ние да го направим. ВИКЪТ НА ДУХА Прекрасно е да бъдеш верен на това, което Бог има за теб. Прекрасно е да видиш хора, които са поискали да последват Бог в безбрачието. Прекрасно е да видиш хора, които са се посветили да дадат на Бог съвършен брак. Може би се питате: „Ако аз съм умрял за всичко това, не търся своето си и очаквам Божието, как ще разбера какво Бог има за мен?” Ако вие сте умрели за своите претенции и желания и просто си почивате в Божията благодат, Божият Дух – изненадващо за вас – ще ви посети по специален повод, да ви открие Божия съвършен дар за вас. ЗАЩОТО ДЪЛБОКИЯТ ДУХОВЕН СМИСЪЛ НА БРАКА Е ДУХОВНАТА ВОЙНА! Не друго, но духовната война! Няма да се спирам подробно на този въпрос, защото това не е предмет на тази книга, само ще загатна, че докато повечето християни пищят по задоволяването на душевните си семейни „нужди”, обслужващи интересите на стария човек, има дълбок вик и копнеж и нужда в Божия Дух за семейства, родени от смърт и възкресение, които търсят да угодят на Него, осъзнали, че тяхното духовно съгласие (като партньори в кръвен завет) и техните думи в молитва и изповед са атомните бомби на Отец, хвърлени в цитаделите на мрака, съсипващи и громещи тъмнината и осияващи живот и безсмъртие чрез Благовестието! ТАКА ГОВОРИ ДУХЪТ Това казвам чрез Святия Дух: Едно такова семейство, водено от Бог може да преобърне духовния климат на нации и континенти. Затова, така казва Духът на Господа: „Събудете се вие, спящи, и прогледнете вие, слепи, защото тъмнина покри света, а славата на Господното откровение ви осия! Докога ще бъдете слепи и невежи за Моите пътища? Докога ще стоите под сянката на Моята милост, далече от огъня на Моя съвършен план и воля? Докога ще тъпчете с плътската си воля новия човек във вас и ще разпъвате втори път Христос в себе си? Ето, Аз призовавам Моите семейства, Аз извиквам Моите семейства в съществуване. Омръзна Ми да гледам „вашите” семейства, омръзна Ми да търпя душевните ви заблуди. Аз отварям врата за Моите семейства, такива, каквито светът досега не е виждал. Семейства, които ще разгромят мрака над България и света. Да, казах България! Аз ревнувам за България, Аз копнея да видя България преобразена, но кой ще отиде и кой ще стои?” Знаете ли, че огънят на Божията ревност заобгражда като огнена стена всичко, което е предмет на Неговата съвършена воля. Семействата по Божията съвършена воля не са родени от плът и кръв, те са родени от свят огън, те са родени от Духа на слава и Духа на благодат. Бог се нахвърля като разярен лъв и като пояждащ огън срещу всичко, опитващо се да ги предотврати или разруши. Те са прицел на невероятна сатанинска ярост, но тя е като кибритена клечка във вулкана на Божия огън. Верният Христов войник ще чака заповедта на своя Генерал, било, за да живее с нея, било с нея да умре: „Бъди верен до смърт и Аз ще ти дам венеца на живота” (Откр. 2:10). Глава 7 СЪВЪРШЕНАТА ОСНОВА НА БРАКА В началото на книгата аз ви обещах да получите Божия отговор на въпроса: „Как да сме сигурни, че ще се оженим според съвършената воля на Бог?”, и след всичко казано до тук, може би се питате, дали то е достатъчно, за да знаете отговора. Не, не е достатъчно! Има нещо повече, което вярвам, че Бог иска да знаем, да го разбираме и да го живеем. То се отнася до съвършената основа на брака. Аз вярвам, че има четири неща, които определят съвършената основа на Божия вид брак. Тези четери неща са: 1) Със съвършено правилния човек; 2) По съвършено правилния начин; 3) На съвършено правилното време; 4) В съвършено правилния дух.

Когато Бог ни открие правилния човек, навлизаме в един особен период, когато трябва да сме особено внимателни „да не изгубим онова, което сме изработили” (ІІ Йоан 8). Да не би душата ни да се вкопчи в Божието откровение и да инжектира в него своите желания и очаквания. Затова е нужно да продължим да разпъваме всеки налеп, който душата ни ще се опита да прикачи към Божието откровение и да поддържаме в себе си отношение на пълна зависимост от Господа, като Му поискаме да ни покаже Неговия начин как да стане всичко. Но дори и да сме получили от Господа правилния начин, ние можем да направим нещата на неправилното време. Затова правилните неща трябва да се вършат по правилния начин, но и на правилното време. Но дори всички тези неща да са правилни, ако направим нещата в погрешния дух, то това означава, че сме вън от съвършената воля на Бог. Трябва да е ясно на всеки, че ние сами не можем да се справим с всичко това. Но ние имаме обещанието: „Уповавай на Господа от все сърце и не се облягай на своя разум. Във всичките си пътища признавай Него и Той ще оправя пътеките ти” (Притчи 3:5-6). Ако посланието на този стих стане отношение на нашето сърце, с което да следваме Божиите инструкции за брака, ние можем да бъдем сигурни, че на Неговото време, когато всичко необходимо стане според съвършената основа, ние сме влезли в съвършената воля на нашия Бог, и бракът, който сме сключили, има пълния потенциал да достигне съвършения духовен максимум в Христос Исус – нашия Господ! А сега искам да се спра по отделно на всеки един от тези четери камъка, съставляваши съвършената основа. (Като казвам „основа”, аз не измествам факта, че Самият Христос е неизменната основа за всичко в нашия живот (І Кор. 3:11), но имам предвид, че тези четири основни духовни камъка са единственно верният ориентир, че нашият брак е основан върху Христос. – б. а.) СЪВЪРШЕНО ПРАВИЛНИЯТ ЧОВЕК Излишно е да казвам, че Бог е Този, Който има приоритета да определи партньорите и да ги подготви за това, което Той очаква от тях. За разлика от нашите човешки очаквания, когато Бог планира един брак, Той не се ръководи от това – дали характерите на брачните партньори си допадат, нито пък от това, че „трябва” да се харесват и разбират един друг! Бог изобщо не е бил повлиян от нашите естествени характеристики, от нашите душевни склонности и нагласи. Това, което е решаващо за Бога, е бъдещите съпрузи да имат еднакъв копнеж и огън за Бога; еднаква жажда и еднакъв глад по Него. Бог събира сърца, които са еднакво склонни да Му се покоряват, еднакво склонни да Го следват, еднакво склонни да се жертват за Него. Интересното е, че в естествения свят по човешки казано, тези бракове изглеждат невъзможни, абсурдни и немислими. Те изглеждат като лудост дори в очите на самите бъдещи съпрузи, когато гледат не с очите на вярата, а с очите на човешката логика. Тези бракове са буквално изпълнение на стиха от І Коринтяни 1:27, където се казва: „Но Бог избра глупавите неща на света, за да посрами мъдрите, също избра Бог немощ-ните неща на света, за да посрами силните, още и долните и презряните неща на света избра Бог, да! и ония, които ги няма, за да посрами тия, които ги има”. Няма по-глупави, абсурдни, немощни и презряни бракове в очите на плътското мислене от тези, които Бог е замислил. Ако вие стигнете до момента, когато Бог ви открива вашия съвършен партньор, то след като прецените с естествения си ум това, което Бог ви предлага, сигурно ще решите, че ако зависеше от вас, и насила не бихте сключили брак с този човек – не, защото той или тя са лоши християни, а защото изобщо не си допадате. Но съвършеният партньор не се предполага да ти допада душевно, защото място за душевен живот в такъв брак няма! Силата на този брак се състои в дълбокото посвещение към Бог, Който живее и обитава в другия, към новия човек в него, към съвършената съдба, която Бог е гравирал на неговия дух, към съвършеното съгласие във всичко, що е Божията воля. Осъществяването на такъв брак обикновенно ще изглежда абсолютно невъзможно, и ние ще трябва да ходим с вяра за него. Великите обещания на Бог изискват велика вяра и велико устояване (спомнете си за Авраам). Ако вие не трябва да ходите с вяра за брака, който вярвате, че Бог е определил за вас и всичко става някак си лесно и естествено, то това е сигурен белег, че този брак не е според съвършената воля на Бог. Ако сатана не изпраща своите гиганти и исполини, за да ви разочарова, уплаши и откаже, то това означава, че той не е обезпокоен от този брак. А повярвайте ми – всичко, което е според съвършената воля на Бог, плаши до смърт дявола!

СЪВЪРШЕНО ПРАВИЛНИЯТ НАЧИН Правилният начин означава, да търсим Бог да ни води във всичко, което се очаква от нас да направим като бъдещи съпрузи, да молим Бог да ни вдъхнови, когато правим предложението. Също да ни научи как да се отнасяме един към друг до предложението за брак и след него, а също и по време и на годежния период. (За срам го казвам: някои „християнски” двойки се държат толкова лигаво, че ако искат да ходят с Бог, трябва веднага да се покаят!). Брачният завет не е завет между двамата партньори пред Бога, но е завет с Бога, един спрямо друг. Затова Самият Бог е Който разпределя взаимоотношенията в брачния завет, както преди, така и след сключването му. Ние можем да имаме хиляди идеи относно тези неща, но Бог е Който знае истински. Ние трябва да поддържаме зависимост от Него да ни вдъхновява за всяко нещо. Ако пазим себе си в правилния начин, това ще ни предпази да не изпаднем от правилния дух. СЪВЪРШЕНО ПРАВИЛНОТО ВРЕМЕ Времената и годините са под особения суверенитет на Бог Отец. Той ги е „положил в Собствената Си власт” (ДА 1:7). Точно затова трябва да чуем лично от Него правилното време за нашия брак. Да пазим сърцата си толкова близко до Неговото, че да бъдем в пълна хармония с Неговите времена и сезони. Бог лично е скрил времената и сезоните от човеците, за да ги държи будни и трезвени (Матей 25:13)! Бог се прославя в това, когато времената са скрити от нас: „Слава за Бога е да скрива всяко нещо, а слава за царете е да издирват работите” (Пр. 25:2). Но и ние, като Негови царе и свещенници, влизаме в Неговата слава, когато прилежно и усърдно Го търсим, да познаем Неговите тайни и Неговите времена. Трябва да разберем едно, че: НИКОГА НЕ СМЕ В НЕГОВАТА СЛАВА, АКО НЕ СМЕ В НЕГОВОТО ВРЕМЕ! Може всичко друго да изглежда наред, но ако не сме във времето Му, то нито сме във славата Му! Може да сме на правилното място, но ако не сме там в правилното време, срещата няма да се състои. Колко много християни се провалят в това отношение! Аз не искам ние да сме едни от тях. Изкушението да избързаш е много голямо. Нашата плът никога не е търпелива. Цялата Библия е пронизана от посланието „Чакай Господа!” И докато чакаш да ти посочи времето, по-добре използвай да Го опознаеш по-добре, да се научиш да слушаш сърцето Му, да улавяш движението на Духа Му, да се променяш и да растеш в Него. Защото често не ние чакаме Бога, а Той чака нас, да отидем на онова място в Божия Дух, където Той е приготвил благословението. Ключът към това – да разпознаем Божието време, е, да пазим себе си в правилния дух. ПРАВИЛНИЯТ ДУХ Не можем да подценим нито един от четирите камъка на съвършената основа, определена от Бога за брака. Ако пропуснем дори само един, то основата няма да е стабилна, ще се получат свличания, пропуквания и проломи в стените на бъдещото семейство, които ще бъдат отворени врати за изкривявания и изкълчвания в брачния завет и взаимоотношения. Съвършената воля на Бог изисква съвършено послушание във всичко! Когато нашият брак вече е факт, правилният начин и правилното време, в които той е станал реалност, остават като една заложена в миналото основа, която не може да се промени. (Разбира се ние трябва да продължим да търсим Божиите начини и времена във всичко, което ни предстои.) Но другите две неща (правилния човек и правилния дух) трябва да продължат с нас непроменени, ако искаме да останем в Божията съвършена воля. Ние повече не можем да сменим правилния човек с друг (до смъртта му) и никога не трябва да изпадаме от правилния дух. Кой е правилният дух? Първо искам да кажа, че в Библията „дух” винаги е свързан със „сърце”. Или „дух” е онази духовна личност, или онова настроение, или онова отношение, което владее сърцето ни. Да бъдем на правилния дух означава: СЪРЦЕТО НИ ДА СЕ УПРАВЛЯВА ОТ ПРАВИЛНАТА ДУХОВНА ЛИЧНОСТ, ДА ИМА ПРАВИЛНОТО ОТНОШЕНИЕ И ПРАВИЛНОТО НАСТРОЕНИЕ (ОЧАКВАНЕ И МОТИВАЦИЯ). Коя е правилната духовна Личност, Която трябва да определи настроението и отноше-нието на сърцето ни относно брака? Това е Личността на Исус Христос! „Имайте в себе си същия дух, който беше и в Христос Исус, Който... се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга.” (Филипяни 2:5-7). Кой е Исус Христос? Преди всичко Той е Божият Агнец, Който се пожертва за нас. Той е Този, Който „не дойде да Му служат, но да служи и да даде живота Си откуп за мнозина” (Марк 10:45). Ако Този същият Исус Христос владее нашето сърце, то ние няма да търсим или очакваме от своя брак нищо за себе си! Всякакви очаквания за романтика, сексуални преживявания, свой собствен дом, деца и други подобни неща трябва да бъдат оставени! Не казвам, че няма да ги има, но че те не трябва да ни мотивират и стимулират към брака. Ние трябва да сме готови никога да не получим тези неща от брака си! Да не претендираме за тях, да бъдем свободни от тяхната притегателна сила в сърцата си! Да се откажем от всичко, което бихме желали за себе си, и да вървим към бъдещия брак с отношение на хора, които ще служат на човечеството чрез него, а не като такива, които очакват най-после да получат това, което са желали. Това се включва в правилния дух и е основна част от него. Всичките ни очаквания трябва да бъдат насочени към това, което ще дадем чрез брака си, а не към това, което бихме могли да получим. Нека разберем, че: БРАКЪТ В СЪВЪРШЕНАТА ВОЛЯ НА БОГ Е ПРЕДИ ВСИЧКО НЕ ДРУГО, НО ЖЕРТВА! Ако искаме нашето семейство да пребъдва в съвършената воля на Бог, то трябва да сме верни последователи на Агнето! И ако пристъпваме към брака, в който сме призовани от Бог с жертвонастроени сърца, отрекли се от всякакви лични права и очаквания, то наистина сме в правилния дух и сме готови Бог да ни открие правилното време. И както вече казах, правилният дух, духът на жертвеност, духът на отдаване трябва да пребъде в нас през всичките дни на семейния живот. Когато едно семейство изгуби правилния дух, то автоматично изпада от съвършената воля на Бог. Правилният дух е сладко благоухание, издигащо се непрестанно от нашите сърца и удовлетворяващо сърцето на нашия Бог. ЕДИНСТВЕНО ДОСТАТЪЧНАТА ПРИЧИНА Ако трябва да обобщя всичко казано в тази книга само в едно изречение, то това изречение ще бъде следното: ЕДИН БРАК Е СЪЗДАДЕН СПОРЕД СЪВЪРШЕНАТА ВОЛЯ НА БОГ, КОГАТО ЕДИНСТВЕНАТА ПРИЧИНА ЗА НЕГОВОТО СЪЗДАВАНЕ НЕ Е НИЩО ДРУГО, НО САМИЯТ ИСУС ХРИСТОС, И КОГАТО ЕДИНСТВЕНАТА ПРИЧИНА ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА ЕДИН БРАК НЕ Е НИЩО ДРУГО, НО САМИЯТ ИСУС ХРИСТОС, ТО ТОГАВА ТОЗИ БРАК Е СЪЗДАДЕН СПОРЕД СЪВЪРШЕНАТА БОЖИЯ ВОЛЯ. Ако вие сте на път да сключите брачен завет, моля изпитайте вашите сърца за това – Христос ли е единствената причина за брака, който се каните да сключите? Или има и нещо друго? Ако да речем, че вие и вашият бъдещ партньор изгубите вашата връзка с Христос, все още ще има ли причини този брак да бъде създаден? Отговорете си честно на тези въпроси, защото от техните отговори зависи дали вашият брак ще бъде „в Христос” или ще бъде вън от Него. В Посланието към Колосяните 2:6 се казва: „И тъй, както сте приели Христос Исус, Господа, така и се обхождайте в Него”, което означава, че за да бъде нашата обхода „в Него”, то тя трябва да съответства на начина, по който сме приели нашия Господ. Добре, по какъв начин ние Го приехме? Ние Го приехме като единствено достатъчната причина за нашето спасение! (А, ако вие не сте Го сторили по този начин, по-добре е веднага да го сторите, в противен случай сте застрашени от вечно осъждение!) И така, ако Христос продължава да бъде единствено достатъчната причина за всяка следваща спасението стъпка в нашия живот, то наистина тази стъпка е направена „в Него” и Бог съвършено благоволи в нея. СЪВЪРШЕНИЯТ БРАЧЕН ЗАВЕТ Когато Бог започна да ми показва какво представлява семейство и семейно взаимоотношение според съвършената Му воля, аз занемях. Никога не съм можел да си представя такова нещо. Аз видях най-прекрасното взаимоотношение, което въобще е възможно между двама души на земята. Взаимоотношение, което се явява огледалното отражение на взаимоотношението, което има Христос със Своята истинска Невяста. Ето какво ми показа Бог: КАКТО Е ДУХЪТ ЗА ДУШАТА, КАКТО Е ХРИСТОС ЗА ЦЪРКВАТА, ТАКА Е И МЪЖЪТ ЗА ЖЕНАТА. Християните също като светските хора искат да се женят, за да задоволят някакъв първичен инстинкт за дом, за деца, за сексуално удовлетворение. Без да знаят какво значи любов, какво значи заветно обвързване, какво значи брачно посвещение. Основното в скючването на брак е, че с това: ти губиш личния си живот! Колко от вас имат това отношение в себе си? Нима не разбирате, че бракът е сериозна жертва, безрезервно посвещение. Той не е създаден за забавление! Вижте бракът е КРЪВЕН ЗАВЕТ, а не пътуване със света на романтиката! Той е пътуване със света на съвършеното съгласие между Бог, мъжа и жената! Това е един невероятен, нов, съвместен, прекрасен живот на съгласие и единство. Знаете ли какво ми показа Бог? Какво Той очаква от родителите? Желанието на Бог е, когато детето вижда своя баща: ДА РАЗБИРА КАКЪВ Е ОТЕЦ, КОЙТО Е В НЕБЕСАТА! И когато вижда своята майка: ДА РАЗБИРА КАКВА Е ХРИСТОВАТА ЦЪРКВА И НЕГОВА НЕВЯСТА! И гледайки техните взаимоотношения: ДА СЕ УЧИ КАК ДА ВЯРВА, ДА ОБИЧА И ДА ОБЩУВА СЪС СВОЯ БОГ! Да бъдеш родител е служение! То е гиганска отговорност спрямо децата! Защото Бог ще държи строго отговорен всеки родител, вярващ или невярващ, за всеки лош пример, който са дали на своите деца, за всяка изкривена представа за Бащата и Невястата, която чрез живота си са положили във тях! А всичко това е невъзможно да бъде изпълнено според Божията воля, ако родителите не са се научили да имат единството на кръвния брачен завет, не са положили живота си в жертва на брачния олтар, не са се отрекли от себе си, не само в Христовия завет, но и в брачния! Защото няма завет без умиране! Защото в момента на сключване на брачния завет влиза в сила отпреди взетото решение, че всеки умира за себе си и живее за другия. Затова в брака не може да има егоизъм, не може да има свади, и последното неразбирателство трябва да се изглади в годежния период. Няма основание за дразги. Ти вече не живееш за себе си, но за другия. Мнозина и идея си нямат какво значи това! Те мислят за себе си и за своя (бъдещ или настоящ) брачен патрньор така: „Аз съм аз, а той/тя/ е той/тя/, и всеки си има своя собствен живот, собствена независима воля, собствени желания и планове, но някак си ще живеем заедно, защото се харесваме, допадаме и т. н.” Те често имат тайни един от друг, имат хиляди несподелени неща. В Христовия брак няма такова нещо! ЗАЩОТО ТИ СИ ТОТАЛНО ОТКРИТ, ПРОЗРАЧЕН И ОТКРОВЕН С ПАРТНЬОРА СИ! НЯМА ТАЙНИ, НЯМА ЛЪЖИ, НЯМА НЕСПОДЕЛЕНИ НЕЩА, ЗАЩОТО АКО И ДА СА БИЛИ ДВАМА, ПАК СЕГА ЧРЕЗ ЗАВЕТА НЕ СА ДВАМА НО ЕДИН ЧОВЕК! ИМА ТОТАЛНО ДОВЕРИЕ ЕДИН С ДРУГ, ДОВЕРИЕ ОСНОВАНО, НЕ ТОЛКОВА НА ЛИЧНО ОПОЗНАВАНЕ, НО НА БОЖИЕТО СВИДЕТЕЛСТВО ЗА ДРУГИЯ! В БРАКА ТИ ВЕЧЕ НЕ СИ СЕБЕ СИ, НО ЗАЕДНО СТЕ ЕДИН НОВ ЧОВЕК – ЕДНА ПЛЪТ, ЕДИН УМ, ЕДНО СЪРЦЕ, ЕДНА ВОЛЯ, ЕДНО ВИДЕНИЕ, ЕДНА ЦЕЛ В ПЪЛНО СЪГЛАСИЕ С ЕДИНИЯ ЖИВ И ИСТИНЕН БОГ! Глава 9 МОГЪЩИ В БОГ „Защото очите на Господа тичат насам натам по цялата земя, за да показва Себе Си мощен по отношение на тия, чието сърце е предано на Него” (ІІ Лет. 16:9). Няма по-голяма сила във Вселената от силата на единството и съгласието. Няма по-голямо изражение на тази сила от това, когато двама души се съгласят съвършено в съвършената воля на Бог. Бог създаде семейството като съвършен инструмент за постигане на Своите цели и намерения на земята. Нека си спомним, че много преди Бог да създаде Църквата, Той създаде семейството. То беше предопределено да напълни и подчини земята чрез оживотворяващата и господстваща Божия мощ (Бит. 1:28), която се освобождава чрез тяхното съгласие с Него. Нека стане ясно, че аз не говоря за сила, а за МОЩ. Силата побеждава, но мощта помита! Силата се противопоставя, но мощта се налага! Силата устоява, но мощта пребъдва! Днес Бог търси съдове, хора със съвършено предани на Него сърца, мъже и жени, които да свърже в съвършеното съгласие на брачния завет, за да изяви в тях и чрез тях Своята Небесна Мощ. Дошло е времето, когато ние ще видим не силата на Бог, но Неговата Мощ, тържествуваща в Исусовото Име по земята, разбиваща тежките духовни климати, спасяваща цели нации в един ден, въздаваща на нечестието по земята и приготвяща пътя за триумфалното завръщане на нашия Господ и Спасител Исус Христос. Ние сме призовани да платим цената за това. Нас, а не други е избрал Бог да бъдем очевидци на Неговото пришествие. Семействата, които Той извиква и сътворява пророчески чрез тази книга и чрез ония, които прогласяват Божия призив за съвършено покорство, ще бъдат тези, които ще имат огромен дял в изливането на Божията слава в последното време. Вие и аз можем да бъдем част от това! Разград, 1996 год. Валентин Василев