петък, 3 октомври 2008 г.

ЗРЯЛОСТ И ЛЮБОВ



Любовта може да има три измерения. Едното е измерението на зависимостта - това е, което се случва с повечето от хората. Съпругът зависи от съпругата, съпругата зависи от съпруга; те се експлоатират взаимно, властват един над друг, притежават се взаимно, принизяват се един друг до състояние на стока. Това се случва в света в 99 % от случаите. Ето защо любовта, която може да отвори портите на рая, отваря само портите на ада.
Втората възможност е любов между две наезависими личности. И това се случва понякога. Но и това води до нещастие, защото има непрестанен конфликт. Не е възможно адаптиране - двамата са толкова независими, че никой не е готов на компромис; да се приспособи към другия.
Поети, артисти, мислители, учени хора, които живеят в известна независимост, са такива, с които не е възможно да се живее - твърде са егоцентрични. Те дават свобода на другия, но тази свобода прилича по-скоро на безразличие, отколкото на свобода. Изглежда по-скоро като че ли тях не ги интерисува, като че ли няма значение за тях. Те си осигуряват взаимно личното пространство. Взаимоотношението изглежда прекалено повърхностно - те се страхуват да навлязат по-дълбоко един в друг, защото са по-привързани към своята свобода, отколкото към любовта и не искат да правят компромиси.
А третата възможност е взаимозависимостта. Тя се случва много рядко, но всеки път, когато се случи, част от рая слиза на Земята. Двама души, които нито са независими, нито са зависими, но се намират в огромна синхронност, като че ли дишат един за друг, една душа в две тела - когато това се случи любовта се е случила. Само това може да се нарече Любов. Другите 2 в действителност не са любов, а са просто някакви комбинации - социални, психологически, биологични, но все пак комбинации. Третата е нещо духовно.
Нуждаене и даване, обичане и имане.
К.С. Люис е разделил любовта на тези два вида:"нуждаеща се любов" и "даряваща любов". Аврам Маслов също разделя любовта на тези два вида. Първият вид той нарича "дефицитна любов", а втората - "душевна любов". Разликата е важна и трябва да се разбере.
"Нуждаещата се любов" или "дефицитната любов" зависи от друг човек. Тя всъщност не е истинска любов - тя е нужда. Ти използваш другия човек като средство. Експлоатираш го, манипулираш го, властваш над него. Но така другият човек бива принизен, почти унищожен. А и той върши съвсем същото. Той също се опитва да те манипулира, да те управлява, да те притежава, да те използва. Крайно нелюбящо е да използваш друго човешко същество. Така че това само прилича на любов, но е фалшива монета. То обаче се случва с почти 99% от хората, защото получаваш първия си урок по любов още от детството.
Ражда се дете, то е зависимо от майката. Любовта му към майката е "дефицитна любов" - то има нужда от майката, не може без нея. То обича майката, защото тя е неговият живот. Всъщност това не е в действителност любов - то би обичало и всяка друга жена, всяка, която би го закриляла, всяка която би му помагала да оцелее, всяка, която би осъществила нуждата му. Майката е нещо като храна, която то яде. Тя не е само млякото му, което то получава, но и също и любовта - тя също е нужда. Милиони хора си остават деца през целия си живот, те никога не порастват. Те стават по-стари физически, но изобщо не израстват умствено; тяхната психика си остава малолетна, незряла. Те винаги имат нужда от любов, те копнеят за нея сякаш е храна.
Човек съзрява в момента, в който започне по-скоро да обича, отколкото да се нуждае. Когато започне да прелива, да споделя, да дава. Акцентът тук е напълно различен. В първия случай акцентът е как да получиш повече. При втория случай е как да даваш повече и да даваш безусловно. Това е израстване, зрелост, идване в себе си. Зрелият човек дава. Само зрелият човек може да дава, защото само зрелият има. Тогава любовта не е зависима. Тогава можеш да обичаш независимо от това дали другият човек те обича или не. Тогава любовта вече не е взаимоотношение, а състояние.
Какво се случва, когато едно цвете цъфне в дълбоката гора, където никой не го оценява, никой не усеща ароматът му, никой не минава покрай него, никой не го нарича "прекрасно". никой не вкусва от неговата красота, от неговата радост, където няма с кой да сподели радостта - какво става с това цвете? Умира ли то? Страда ли? Паникьосва ли се? Самоубива ли се? Не ! То продължава да си цъфти, просто продължава да си цъфти. За него няма разлика дали някой минава край него или не, това е без значение. То продължава да пръска своя аромат. Когато съм сам и тогава ще продължавам да съм така любящ както и когато съм с вас.Не сте вие тези, които създавате любовта ми. Ако вие създавахте любовта ми, тогава е естествено и любовта ми да я няма. Не вие изкарвате любовта ми навън, аз ви обсипвам с нея - това е даряваща любов, това е душевна любов.
Но аз съм напълно съгласен, с К. С. Люис и с Аврам Маслов. Първата разновидност, на любовта, не е "любов", тя е нужда. Как може нуждата да бъде любов? Любовта е лукс. Тя е изобилие. Тя е да имаш толкова много живот, че да не знаеш какво да правиш с него, поради което го споделяш. Другият човек може да го приеме, може и да го пропусне - но що се отася до теб, това е поток, това е преливане.
Реките текат, за вас те текат независимо дали ви има или ви няма. Те не текат заради жаждата ви, те просто си текат там. Можеш да утолиш жаждата си, можеш и да пропуснеш - от теб зависи. Това че можеш да вземеш вода за нивата си, е случайност.
Когато зависиш от другия човек винаги има нещастие. В момента, в който започнеш да зависиш, започваш да се чувстваш нещастен, защото зависимостта е робство. Тогава започваш да си отмъщаваш по разни фини начини, защото човекът, от който трябва да зависиш придобива власт над теб. Никой не харесва някой да има власт над него, никой не обича да бъде зависим, защото зависимостта убива свободата. А любовта не може да разцъфти в зависимост - ЛЮБОВТА Е ЦВЕТЕ НА СВОБОДАТА, тя има нужда от пространство, от абсолютно пространство. Другият човек не трябва да се намесва в него. Това е много деликатно.
Когато зависиш, другият човек непременно ще властва над теб и ти ще се опиташ да властваш над него. Това е борбата, която се води между така наречените влюбени. те са върховни врагове, в непрекъсната битка. Съпрузи и съпруги - какво правят те? Обичането е нещо много рядко - борбата е правило, любовта е изключение. И те във всеки момент се опитват да властват да властват дори и чрез любовта. Ако съпругът помоли съпругата, тя отказва, не иска. Тя е голяма скръндза - дава, но много неохотно, иска да те накара да си въртиш опашката пред нея. А такъв е случаят и със съпруга. Когато съпругата има някаква нужда и го помоли, той й казва, че е уморен. Имал толкова много работа в службата, че наистина се преработил, и би искал да отиде да спи.
Това са начини да манипулираш, да мориш другия човек с глад, да изгладнява все повече и повече, така че да става все по-зависим и по-зависим. Естествено
жените са по-дипломатични в това отношение от мъжете, защото мъжете са по-силни. Той няма защо да търси изтънчени и хитри начини как да бъде силен, той е силен. Той управлява парите - това е силата му. Телесно е по-силен. В продължение на векове е формирал ума на жената да мисли, че той е силният, а тя няма сила.
Мъжът винаги се е опитвал да намери жена, която да е във всяко отношение по-низша от него. Мъжът не иска да се жени за жена, която е по-образована от него, защото тогава силата му е под въпрос. Той не иска да се жени за гена, която е по-висока от него, защото една по-висока жена ще изглежда да е нещо повече от него. Той не иска да се жени за жена, която е прекалено интелектуална, защото тогава тя ще спори, а аргументите могат да унищожат силата. Мъжът не иска да има жена, която е много известна, защото тогава той отива на второ място. И в продължение на векове мъжът е искал да има жена, която да е по-млада от него. Защото по-възрастната жена е по-опитна, а това унищожава силата.
Така, че мъжът винаги е искал жената да е по-принизена - ето защо жените са загубили част от височината си. Няма причина жените да са по-ниски от мъжете, изобщо никаква причина. Те са загубили височината си, защото винаги е била избирана по-ниската жена. Това нещо малко по малко е навлязло в ума толкова дълбоко, че те са загубили част от ръста си, загубили са от интелигентността си, защото не е имало нужда от интелигентни жени - интелигентната жена е представлявала природна аномалия. Сигурно ще се изненадате да научите, че ръстът на жените едва през този век е започнал да се увеличава. Дори и костите им стават по-едри, скелетът им наедрява. Само за 50 години... особено в Америка.
Мъжът вече е бил силен, така че не е имал нужда да бъде много тактичен, не му е трябвало да действа по заобиколен начин. Жените не са имали сила. Когато нямаш сила, трябва да си по-дипломатичен и с това да компенсираш. Единственият начин, по който са могли да се чувстват силни, е като бъдат необходими, като карат мъжа да има постоянна необходимост от тях. Това не е любов, това е пазарлък и те постоянно се пазарят за цената. Това е една непрестанна борба.
К.С. Люис и Аврам Маслов раззделят любовта на две категории. Аз не я деля на две категории. Аз казвам, че първият вид любов не е нещо истинско. Само вторият вид любов е любов.
Любовта се случва само когато си зрял. Ставаш способен да обичаш само когато си израстнал. Когато знаеш, че любовта не е нужда, а преливане. - душевна любов, даряваща любов - тогава даваш без никакви условия.
Първият вид, така наречена любов произтича от дълбоката нужда на човека от другия, докато "даряващата любов" или "душевната любов" прелива от един зрял човек към друг поради изобилие. Тя залива човека. Ти я имаш и тя започва да се движи около теб точно както, когато запалиш една лампа, лъчите започват да се разпръскват в тъмнината. Любовта е страничен продукт от човешката същност. Когато ти "си" , около теб има една аура на любов . Когато ти не си, няма такава аура около теб. А когато нямаш тази аура около себе си, молиш другия човек да ти я даде, тогава ставаш просяк. И другият те моли да я дадеш на него или на нея. И сега двамата просяци простират ръце един към друг, и двамата се надяват другият да я има... И естествено и двамата накрая се чувстват подведени, и двамата се чувстват измамени.
Можеш да попиташ, който и да съпруг и която и да е съпруга, можеш да попиташ и които и да са влюбени - и двамата се чувстват измамени. Това, че си считал, че другият я има, си е било твоя проекция - щом си имал погрешна проекция, другият какво може да направи? Твоята проекция е била разбита, другият не се е оказал в хармония с проекцията ти - това е всичко. Но другият човек не е длъжен да бъде или да живее според очакванията ти.
И ти си измамил другия... това е чувството на другия човек, защото той се е надявал, че любовта ще потече откъм теб. И двамата сте се надявали любовта да потече от другия, и двамата сте били празни - как би могло тогава любовта да се случи? В най-добрия случай можете да бъдете заедно нещастни. Преди сте били нещастни самостоятелно, поотделно, а сега можете да бъдете нещастни заедно. И помнете, когато двама души са нещастни заедно, това не е просто събиране, а умножение.
Били сте обезсърчени в самота, а сега заедно се чувствате обезсърчени. В това има нещо добро, и то е, че можеш да хвърлиш отговорността върху другия - другият те прави нещастен, това му е хубавото. Можеш да се чувстваш спокоен : " С мен всичко е наред, обаче другият човек... Какво да правя с такава съпруга - противна, заядлива? Човек не може да не е нещастен Какво да го правя тоя съпруг - грозен, скръндза?" Сега можеш да хвърлиш вината върху другия, намерил си изкупителна жертва. Но нещастието си остава и се умножава.
Ето го значи парадокса: тези, които се влюбват, нямат никаква любов, затова се влюбват. И тъй като нямат никаква любов не могат да дават. И още нещо един незрял човек винаги се влюбва в друг незрял човек, защото само те могат да си разберат един другиму езика. Зрелият човек обича друг зрял човек. Незрелият човек обича незрял човек.
Можеш да продължиш да сменяш своя съпруг или своята съпруга хиляда и един пъти, и все отново ще попадаш на същия тип жена, и същото нещастие ще се повтаря - в различни форми и нюанси, но пак същото нещастие, почти същото. Можеш да смениш съпругата, но ти не си се променил - кой тогава ще избере новата жена? Ти ще я избереш. Тогава изборът ще дойде отново от твоята незрялост. И отново ще избереш същия тип жена.
Основният проблем с любовта е първо да стане зряла. След това ще си намериш зрял партньор, тогава незрелите хора изобщо няма да те привличат. Това си е просто така: "Подобното - подобно привлича!". Ако си на 25 години няма да се влюбиш в бебе на 2 години. Точно по същия начин, когато си психологически, духовно зрял, няма да се влюбиш в едно бебе. Такова нещо не се случва. Всъщност зрелият човек никога не пада в любовта - той се издига. Само незрелите хора падат - те се спъват и падат в любовта. Някак си са успявали да останат на краката си. Вече не могат да стоят прави - намират някаква жена и край с тях, намират някакъв мъж и всичко свършва. Те винаги са били готови да паднат на земята и да започнат да пълзят Те нямат гръбначен стълб, те нямат целостта да могат да останат сами.
Един зрял човек има интегритета, необходим му да остане сам. И когато такъв човек дава любов, той дава без никакви връзки и закачалки, закачени за любовта - той просто дава. Когато един човек дава любов той се чувства благодарен, че си приел неговата любов, а не обратното. Той не очаква от теб да му благодариш за това - не, изобщо не, той дори няма нужда от твоите благодарности. Той ти благодари, че си приел любовта му. И когато двама зрели хора са влюбени, се случва един от най-големите парадокси на живота, един от най- прекрасните феномени: Те до такава степен са заедно, че са почти едно, но това не унищожава индивидуалността им, а я засилва. Те стават още по-индивидуални. Двама влюбени зрели хора си помагат един друг да стават още по-свободни. В това няма политика, няма дипломация, няма стремеж към доминиране.
Как да властваш над човека, когото обичаш? Само си помисли - доминирането е нещо, като омраза, като гняв, като враждебност. Как можеш да помислиш да доминираш над човек, когото обичаш? Ти ще искаш да го видиш напълно свободен, независим, ще му дадеш индивидуалност. Ето защо аз наричам това най-големия парадокс. Техните индивидуалности не са се заличили - те са се засилили. те се обогатяват взаимно що се отнася до тяхната свобода.
Когато незрели хора се влюбят, те един другиму си унищожават свободата, създават обвързване, изграждат затвор. Зрелите хора, когато са влюбени, си помагат един на друг да бъдат свободни, помагат си в унищожаването на всякакви видове обвързване. И когато любовта тече със свобода, в това има красота. Когато любовта тече със зависимост, в това има грозота.
Помнете, свободата е по-висша ценност в любовта. Свободата е по-висша ценност от любовта. Така че ако любовта унищожава свободата, тя е без стойност. Можеш да изоставиш любовта, но свободата трябва да се спаси. Без свободата никога няма да си щастлив - невъзможно е. Свободата е вътрешно присъща на всеки мъж, на всяка жена - върховната свобода, абсолютната свобода. затова човек започва да мрази всичко, което разрушава свободата.
Не мразиш ли мъжа, с когото си свързана? Не мразиш ли жената, с която си свързан? Мразиш! Това е необходимо зло, трябва да го търпиш. Тъй като не можеш да бъдеш сам, трябва да се уредиш някак си да бъдеш с някого и ще трябва да се приспособиш към изискванията на другия. Трябва да го търпиш, трябва да го понасяш.
Любовта за да бъде наистина любов, трябва да бъде душевна любов, даряваща любов. Дущевната любов означава състояние на любов - когато си пристигнал у дома, когато си познал себе си, тогава в душата ти, в твоето същество възниква любов. Тогава ароматът се разпространява и ти можеш да го даваш на други. Как да дадеш нещо, което нямаш? За да го даваш, първото основно изискване е да го имаш.

сряда, 1 октомври 2008 г.

Стълбовете на брака


В нашите брачни взаимоотношения сме призовани да бъдем строители. Ние сме се посветили за цял живот на брачния си партньор. За да се запази това посвещение и от двамата се изисква упорит труд и решителност. В последната си статия аз говорих как да поставим здрава основа в брака. Сравних го с истинска сграда и посочих важността на основата. Успехът или провалът на тази сграда зависи изключително много от основата. Слабата основа означава слаб брак, а здравата основа - здрав брак.
Псалом 127:1 казва: "Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите." В момента двамата с моя съпруг строим къща. Това е един бавен процес, но също така и вълнуващ! През това време ние научихме няколко неща. Всичко започна със строителния план. Часове наред обсъждахме с нашия архитект всяко ъгълче от къщата. Само когато аз и Пламен достигахме до съгласие за нещо то можеше да бъде наистина изпълнено. Така то влизаше в плановете, които строителите следват с точност до сантиметри. По същия начин, за да построиш брак, трябва най-напред да създадеш проект. Той ще оформи бъдещето ти, ще те води и ще освободи видението и мечтите ти. Грешката, която много двойки правят е, че не отделят време, за да създадат проект за брака си. Те не плануват как биха искали да изглежда семейството им след пет или десет години. Вместо това повечето двойки оставят живота просто да си тече и сам да се подреди. Те позволяват на обстоятелствата да определят накъде да вървят и да оформят брака им.
Но след като се положи една богоугодна здрава основа, следващата стъпка е да бъдат издигнати стълбовете. Те са подкрепящата система на сградата. Кои всъщност са стълбовете, които поддържат един силен брак? Ще спра вниманието ви на четири, които са задължителни, за да може един брак да бъде успешен и да устои на бурите в живота.


Стълб N:1
Приемане

Колкото и да ти се иска, никога няма да можеш да промениш партньора си. Понякога реалността на този факт може да бъде осъзната, едва след като са минали години на опити и разочарование. Когато не приемаш безусловно брачния си партньор, точно такъв какъвто е, ти всъщност показваш, че той не е достатъчно добър, че нещо му липсва. Това го поставя в робство, защото го кара да се държи по определен начин, като непрекъснато се опитва да спечели приемането ти. Твоята любов трябва винаги да е постоянна. Тя не трябва да поставя условия - "Обичам те, ако..." или "Обичам те, когато..." Проблемът в този случай създава не този, който "трябва да се промени", а този, който осъжда партньора си.
Исус каза в Матей 7:1-5: "Не съдете, за да не бъдете съдени. Защото с каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери. Защо гледаш съчицата в окото на брат си, а не внимаваш на гредата в своето око? Или как ще речеш на брат си "Остави ме да извадя съчицата от окото ти", а ето гредата в твоето око. Лицемерецо, първо извади гредата от своето око и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата от братовото си око."
Не можеш да бъдеш истински свободен, докато напълно не приемеш брачния си партньор, точно такъв какъвто е и докато той не те приеме по същия начин! Но от друга страна трябва да бъде много ясно, че безусловното приемане от единия партньор в брака не дава право на другия да не прави опити да се променя и да продължава да стои в слабостите или в греховете си.
Ако си поставил условия на брачния си партньор трябва да се откажеш от тях, в противен случай ще загубиш самия него. Примерът на Исус толкова добре илюстрира това. Той дойде и даде живота Си за нас "докато бяхме грешници", докато бяхме лоши, раздразнителни и депресирани. В такъв момент той дойде и ни възлюби!


Стълб N:2
Простителност

"Гневете се, но без да съгрешавате, слънцето да не залезе в разгневяването ви и не давайте място на дявола." (Еф.4:26,27). Христос прости всеки наш грях, чрез кръвта Си, затова и ние трябва да си прощаваме един на друг, както Той прости на нас. Матей 6:14,15 казва: "Защото, ако вие простите на човеците прегрешенията им, то и небесният ви Отец ще прости на вас. Но ако вие не простите на човеците прегрешенията им, то и вашият Отец няма да прости вашите прегрешения." Това показва, че с мярката, с която прощаваме на другите, нашият Баща ще прощава на нас. Има една песен, която казва: "Затвори вратата, дръж дявола навън; затвори вратата, дръж дявола на тъмно. Затвори вратата, дръж дявола навън, запали светлината и всичко ще бъде наред!" Ние не искаме врагът да има място в живота или в браковете ни, затова трябва да затворим вратата и да я заключим... това е, което простителността прави. Тя пази сърцата ни меки спрямо Бога и човека до нас.
В Матей 18:21,22, когато Петър попита Исус колко пъти трябва да прощава на брат си, Исус му отговори: "Седемдесет пъти по седем." Със сигурност ние ще имаме много възможности да бъдем наранени и обидени от партньора си, но трябва да решим да живеем живот на прощение. Справяйте се с конфликтите си всеки ден. Не позволявайте да се натрупват, защото само така врагът няма да има място във вашия дом. Не натрупвайте боклука под килима като се правите, че е изчезнал, защото следващият път, когато се появи проблем ще трябва да се справите с него плюс това, което вече е насъбрано от миналото. Дръжте всичките си сметки платени! Не правете “планини” от “къртичи дупки”!


Стълб N:3
Смирение

"Не правете нищо от егоистични амбиции или от само-мнителност, но в смирение нека всеки счита другия по-горен от себе си. Не мислете всеки само за своето, но всеки и за чуждото." (Филипяни 2:3,4). Има невероятна благодат, която Бог дава на смирения, но Бог се противи на горделивия. Никога не си поставяй за цел в брака да бъдеш прав на всяка цена. Когато Пламен и аз се оженихме, в началото се съревновавахме кой е по-прав от другия. Причината вероятно беше в това, че се оженихме късно, вече бяхме се изградили като независими личности и бяхме свикнали да живеем самостоятелно.
Никой от нас не искаше да се предаде, всеки беше прав. Това е добър пример за това как позволяваме на гордостта да управлява взаимоотношенията ни, без да даваме път на смирението. Всеки ден в брака си, ние сме изправени пред решението как ще отговорим на партньора си - "Ще бъда ли милостив?", "Дори да мисля, че съм прав, ще слушам ли търпеливо и с разбиране?", "Ще налагам ли моята гледна точка или ще приема нейната/неговата?", "Ще ценя ли партньора си повече, отколкото себе си?", "Мисля ли за себе си по-високо отколкото трябва?"
Не трябва да забравяме, че истинското смирение означава да положиш живота си без да чакаш отплата. Бъди отворен и достатъчно силен, за да си признаеш, когато си виновен, без непрекъснато да търсиш неговите / нейните слабости. "Смирете се затова под мощната ръка на Бога, за да ви възвиси Той своевременно." (1Петрово 5:6).


Стълб N:4
Комуникация /Общуване/

Във всяко здравословно взаимоотношение трябва да има двупосочна комуникация. Не е случайност, че Бог ни е дал две уши и само една уста. Нашата анатомия разкрива колко е важно да слушаме. Има разлика между това просто да говориш и наистина да общуваш. Общуването включва цялото ти същество: очен контакт, внимание, приемане и връзка с другия човек. Говоренето са просто думи. Те много лесно влизат през едното и излизат през другото ухо. Нашата цел е да общуваме на “сърдечно ниво”. Как наистина общуваш с партньора си? Не като го поучаваш. Това само издига стени! Как можеш наистина да се свържеш с партньора си и да споделиш сърцето си, като му позволиш и той да сподели свободно своето? Отговорът на този въпрос е различен за всеки един от нас, но има някои универсални неща, които се отнасят за всички. Трябва да говорите на един и същ език. Нямам предвид истински език, а езикът на любовта и разбирането. Атмосферата, която създавате трябва да предразполага към истинско общуване. В нея няма място за обвинения или защитаване. Жените трябва да се чувстват сигурни и обичани, преди да отворят сърцата си. Работете върху това да създавате атмосфера, която ще отвори партньора ви да бъде възприемчив и откликващ. Ако не можете да общувате от сърцата си, никога няма да можете да бъдете в съгласие. А това е едно от най-силните оръжия, които имаме в брака... "когато двама се съгласят за нещо, ще им бъде" (Матей 18:19). Преди няколко години съпругът ми и аз бяхме край Черно море на кратка почивка. Много ясно си спомням къде точно се намирахме на плажа. Спорехме за нещо и никой от двамата не искаше да отстъпи. Беше дълга разгорещена дискусия и изглежда, че нямаше разрешение. Най-накрая, разочарована, аз тръгнах и отидох до колата. Бях ядосана и объркана. Не си спомням за какво спорехме, а само как реагирах. След като стигнах до колата, взех Библията, отворих я и попаднах точно на този стих! Исках Бог да ми каже, че съм права, но вместо това Той ми каза да се съглася с Пламен. Такава сила има в съгласието, но също така има битка преди да стигнем до това място! "Един ще гони 1000, а двама 10 000." Това се случва само, когато има съгласие и обяснява защо врагът идва толкова силно срещу брака. Той предизвиква борби между вас, за да се опита да ви раздели. Затвори вратата за врага! Като правиш това ти ще отвориш вратата за здравословен, жив и растящ брак.
Тези стълбове са необходими за силен брак. Те разбира се не са всичко, от което се нуждаеш, а са само началото.
Време е за строеж! Нека да запретнем ръкави и да работим! Ако правим това заедно, ще свършим много по-бързо и много по-лесно. Нека да укрепим браковете си и да бъдем в съгласие един с друг! Тогава ще можем да бъдем победители и ще обърнем в бягство тези 10 000!

Деби Цолов

Единственият недостатък у жените


Жените имат способности, които изумяват мъжете.

Те носят товари и понасят тегла,

без да губят радостта, любовта и щастието си.

Усмихват се, дори когато им се иска да крещят.

Пеят, когато искат да заплачат.

Плачат, когато са щастливи

и се смеят, когато са притеснени.

Борят се за нещата, в които вярват.

Защитават това, което е право.

Не приемат “НЕ” за отговор,

когато вярват, че има по-добро разрешение на въпроса.

Готови са да се лишат, за да има за всички в тяхното семейство.

Посещават заедно с изплашената си приятелка личния й лекар.

Обичат безрезервно.

Плачат, когато децата им се изявят над останалите,

но пляскат и на техните приятелчета, когато те получават отличия.

Щастливи са, когато чуят за

раждане или за сватба.

Сърцата им са съкрушени при смъртта на приятел.

Скърбят, когато загубят роднина от семейството,

но проявяват сила, дори когато

мислят, че не им остава такава.

Знаят, че прегръдка и целувка

могат да стоплят нараненото сърце.

Жените се срещат в различни форми, размери и цветове.

Те са готови да летят, да тичат, да се разходят с теб и да ти пратят електронно писмо,

за да ти покажат колко много са загрижени за теб.

Женското сърце е това,

което помага на света да продължава да се върти.

Жените носят радост, надежда и обич.

Те са пълни със състрадание и нови идеи.

Оказват морална подкрепа

на своето семейство и приятели.

Жените имат жизнено важни неща, които да споделят

и всичко могат да дадат.

НО АКО ИМА ЕДИН НЕДОСТАТЪК В ЖЕНИТЕ,

ТОВА Е, ЧЕ ЧЕСТО ЗАБРАВЯТ СВОЯТА СТОЙНОСТ

Магазин за съпрузи


Магазин за съпрузи

Магазин, в който се продавали съпрузи, току що отворил врати в Ню Йорк Сити, в който жените можели да отидат и да си изберат съпруг. Сред инструкциите поставени на входа, имало обяснение за това, как работи магазина:

Вие можете да посетите магазина САМО ВЕДНЪЖ!

В магазина имало 6 етажа и характеристиките на мъжете нараствали със всеки следващ етаж. Въпреки това имало едно условие…можеш да си избереш който и да е мъж от съответния етаж или пък можеш да се качиш на по-горен етаж, но нямаш право да се връщаш обратно на по-долния етаж, освен за да напуснеш сградата!

И така, една жена отива в този магазин за съпрузи, за да си намери съпруг...

На първият етаж имало следния надпис:

етаж 1Тези мъже имат работа и обичат Бог.

На вторият етаж пишело:

етаж 2Тези мъже имат работа, обичат Бог и обичат деца.

На третия етаж пишело:

етаж 3Тези мъже имат работа, обичат Бог, обичат деца и са страшно красиви.

"УОУ", си помислила жената, но усетила, че трябва да продължи нагоре.

Отишла към четвъртия етаж и там пишело:

етаж 4Тези мъже имат работа, обичат Бог обичат деца, страшно красиви са и помагат в домакинството.

"О, имайте милост!" възкликнала тя, "Едвам устоявам!" Все пак тя продължила към петия етаж и там прочела:

етаж 5Тези мъже имат работа, обичат Бог, обичат деца, страшно красиви са, помагат в домакинството и са романтици.

Жената била толкова изкушена да остане, но въпреки това тя продължила към шестия етаж и там прочела:

етаж 6Вие сте 4,363,012 посетител на този етаж. Тук мъже няма. Този етаж съществува само като доказателство за това, че на жените не може да им се угоди.

Благодарим Ви, че пазарувахте в МАГАЗИНА НА СЪПРУЗИ.

Гледайте си в краката докато напускате сградата и имайте приятен ден!

Защо не трябва да сме влюбени? І част

Защо не трябва да сме влюбени?




Или: Как да сме сигурни, че ще се оженим според съвършената воля на Бог? - І част

Автор: Валентин Василев

КАКВО ДА ПРАВИМ, КОГАТО СМЕ ВЛЮБЕНИ?

Никога не съм си мислил, че ще напиша книга, нито съм имал намерение, нито желание за това. Тази книга се появи като следствие от Божия отклик на едно друго мое желание – желанието ми да се оженя. Като човек, който желае Божието в живота си, през 1996 год., повлиян от емоционалното си привличане към едно вярващо момиче, отидох при Бог с молбата да ми я даде за жена. За мен беше важно да знам, че човекът, за когото ще се оженя, е избран и одобрен за това от Бог. Но Божият отговор вместо просто "да" или "не", беше едно мощно действие на Христовия кръст в живота ми, което се впи в плътта ми безпощадно като двуостър меч и издири всичките помисли на сърцето ми, като ги изяви явно пред мен и разобличи тяхната егоистичност.

Последваха месеци на агония; месеци, които може би бяха едни от най-съдбоносните в живота ми; месеци на агонизираща борба с егоистичната ми плът; месеци на ежедневно отричане от своите желания, които ежеминутно надигаха своите несвяти глави и ме атакуваха с умствени и емоционални аргументи. Имам снимка от това време, на която може да се види огромното напрежение на онази борба, изписана на лицето ми. Аз исках да бъда угоден на Бог, не исках да угаждам на себе си, но опозицията, която ми оказа моята плът, беше отвъд всяко мое очакване.

Веднъж като дете присъствах на убиване на змия. Никога не бях виждал такова нещо. Независимо от ударите, които тази змия получаваше, тя отново и отново се извръщаше на различни посоки и продължаваше да бъде заплаха за тези, които бяхме там. В един момент си помислих, че тази змия никога няма да умре. Тя като че ли имаше хиляда живота. Постоянно намираше начин да се извърне от притискането на сопата, с която бе хваната, и отново да се хвърля заплашително с отворена уста. Като че ли ударите можеха само да я омаломощят за известно време, но не можеха да я умъртвят. Нещо подобно беше и битката, която преживях.

Плътта ми, подобно на онази змия, се извръщаше по всякакъв начин, като хапеше ума и емоциите ми с отровните си аргументи. Намираше си съюзници отвсякъде и сред всички. От случайно чутата фраза по телевизията, до твърдения в християнски книги или проповеди, та дори и в криво разбрани стихове от Писанието. Но благодарение на това, че не бях сам в тази битка, чрез Този, които действа в нас, да искаме и да вършим Неговата воля, аз преживях славна победа, като следствие от която Бог, Верният, и Истинният, и Милостивият, ме заведе на Своята трапеза и ми даде на ям от Хляба Му и да пия от Виното Му, като ми разкри Своето сърце, Своя план, Своето намерение, с което е създал брака. И дори до днес, три години по-късно, не ми е отнел дела от тази трапеза, но е обогатил неимоверно познанието ми за това.

Този Хляб и това Вино аз искам да споделя в тази книга с всеки, който би покопнял да достигне Божията съвършена съдба за своя семеен живот. Днес, три години по-късно от тогава, когато след няколко месечната агония аз написах тази книга по един труден и болезнен начин, защото не можех да напиша нищо, докато с живота си не бях се съгласил с него, и не бях го приел в сърцето си не просто със стискане на зъби, но с радост, аз се приближавам все повече и повече до славата на Божието откровение за голямата тайна (Ефесяни 5:32) на брачния завет, поради което ще добавя, и допълня неща, които не знаех ясно преди, а само смътно предвкусвах.

От тогава насам никога не съм съжалявал за решенията, които взех тогава. Напротив, видях как противникът, вече нямайки съюзник вътре в мен, започна яростно да ме атакува отвън, с цел да открадне и да разруши онова, което Бог беше започнал в мен. Той използва кого ли не и какво ли не – от най-близки приятели, до дълбоки стратегически кроежи – само и само да отнеме живота на Божието семе, което бе възкръснало в мен с невероятна сила и носещо потенциал на грандиозна заплаха за царството на тъмнината. Но онова, което Отец е посял, не може да се изкорени! Божието семе в мен беше по-силно от най-смъртоносните атаки, които преживях от тогава, защото Святият Дух го пазеше, понеже беше Негово!

Моята молитва е, всеки, който чете, да преживее действието на Христовия кръст в живота си, за да може чрез него да достигне до славата на Божията съвършена воля в живота си.

Варна, август 1999 год.


Глава 1
ПРАВИЛНИТЕ СТАНДАРТИ

Преди да започна да говоря каквото и да било за любовта и брака, аз искам да поставя правилните стандарти за това. Не стандартите на света или стандартите на душевно религиозната църква, а стандартите на Духа, стандартите на Божието Слово, стандартите на Божията безкомпромисна воля! Ако ще говорим за истинско щастие, за истинска любов и за стоене в съвършената воля на Бог, трябва да сме наясно, че всяко истинско и съвършено нещо е много по-скъпо от всичко останало. За да достигнем до високите и съвършени съдби на Бог за която и да е област на живота, се изисква плащане на цена. Изисква се изгубване на ниското, за да придобием високото; изгубване на доброто, за да придобием съвършеното; изгубване на нашите собствени пътища на естествен живот, за да придобием достъп до свръхестествените пътища на Бог.

Преди всичко бих искал да кажа, че Божията воля има три нива или три степени. Според Римляни 12:2 тези три степени са: добрата, благоугодна и съвършена Божия воля. Исус говори, че сърцата на човеците са като почва. Има отъпкана и закоравена почва, има плитка почва, има буренясала почва, има и добра почва. Всички знаем това от притчата за сеяча. Той каза, че само добрата почва дава плод, но дори и самата добра почва може да даде различно количество плод – „кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет” (Матей 13:23). Точно тези 30, 60 и 100-кратно отговарят на трите степени на Божията воля. Прицелът на тази книга по отношение на любовта и брака, винаги ще бъде насочен към 100-кратния плод, към съвършената воля на Бог, към абсолютния максимум на проявяване на Божията слава в тази област на живота.

Съвършената воля на Бог е всъщност съвършената Му любов! А съвършената Му любов е съвършено себеотричане и живот на съвършено даване. Може би никога до сега вие не сте били предизвиквани към съвършените неща на Бог. Може би сте се задоволявали само с добрите Му дарове. Сега аз бих искал да предизвикам вашето посвещение, да предизвикам вашия глад по нещата на Духа, да извикам съвършените съдби на Бог – да станат явни пред вашите очи!

Тази книга е написана предимно за християни, които още не са встъпили в брачен завет и е насочена към това, да предизвика създаването на такива, според съвършената воля на Бог, според цялата Небесна пълнота за брака. Но ако може да помогне на вече създадени бракове, нека помогне! Далеч съм от мисълта, че това, което ще кажа в нея, ще се хареса на всички. По начало аз не вярвам в книги, които се харесват на всички.

Когато Исус беше в плът на земята, Той далеч не се хареса на всички. Колкото и странно да звучи, истината е, че Бог не се харесва на всички християни. Но както и да е, тази книга е написана за всички, които наистина Го харесват и обичат! „Да бъде волята Му, да дойде Царството Му, да се прославя Името Му, в нас и чрез нас, сега и за винаги!” Амин и Амин.

Глава 2
ОБРАЗЪТ НА НЕГОВИЯ СИН

Няма по-голямо, по-пълно и по-съвършено откровение за Божията воля от Исус Христос. Замисляли ли сте се някога, че ако търсите Божията воля за каквото и да е било нещо, то трябва да я търсите не другаде, но в Христос? Любовта и бракът не правят изключение в това.

Въпреки че Христос не е бил женен по плът, Той със сигурност е имал отношение на Своето сърце към този вид любов и към брака. Исус е 100% човек и поради тази причина, няма никакви основания да мислим, че в даден момент от Своя земен живот Той не е бил сполетян от някакви чувства към някое еврейско момиче, и в Него не се е зародило желание да се ожени. Библията ни казва, че Той "е бил във всичко изкушен като нас" (Евреи 4:15), така че не бива да мислим, че Той е бил подминат в това отношение.

И ако искаме да имаме брак и семейство, които да бъдат така плодоносни и пълноценни, както живота на Исус, то ще трябва да пристъпим към тях с онова сърдечно отношение към Отец, което и Исус имаше: "Аз не мога да върша нищо от себе си... защото не искам моята воля, но волята на Онзи, Който ме е пратил"; „От себе си нищо не върша, но каквото ме е научил Отец"; „Аз върша всякога онова, което е Нему угодно" (Йн 5:30, 8:28-29). Исус не се интересуваше от задоволяването на Собствените Си желания и нужди. Неговото сърце беше така запалено от любовта на Отец, че всичко, за което Той мислеше, беше, как да извърши Неговата съвършена воля.

Исус беше вдигнал кръста на Собственото Си отричане от Себе Си, и всичко, от което се интересуваше, беше, да чува от Отец и да върши това, което Той казва. И това, което Отец Му казваше, беше, че трябва да умре на кръст, да бъде погребан и да възкръсне на третия ден. Това беше пътят на Исус, но това е и пътят на всеки, който иска да бъде Негов ученик: "Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик" (Лука 14:27).

Нека да разберем: НЯМА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ВОЛЯ ОТ БОГ В ЖИВОТА НИ, БЕЗ ОТРИЧАНЕ ОТ СЕБЕ СИ В ОНАЯ ОБЛАСТ, В КОЯТО ИСКАМЕ ТЯ ДА СЕ ОСЪЩЕСТВИ! Ако ние искаме да видим славата на Бог в живота си, трябва да разберем, че Неговата слава се проявява само там, където се върши Неговата воля, и че Неговата воля винаги ще ни поведе към едно място на умиране, погребение и възкресение. Именно възкресението е проявената слава на Бог, а възкресение има само там, където преди това е имало смърт! Разбирате ли?

Някой може да каже: "Какво общо имат тези неща с брака?! Аз просто искам да се оженя, да знам, че съм го направил с правилния човек, и това ми е достатъчно!" Общото е следното: „АКО ИСКАТЕ ДА РАЗБЕРЕТЕ, КОЙ Е ПРАВИЛНИЯТ ЧОВЕК ЗА ВАШИЯ БРАК, ПЪРВО ВИЕ ТРЯБВА ДА СТАНЕТЕ ПРАВИЛНИЯТ ЧОВЕК ЗА БОГА!”

Може би мнозина от вас гледат на хората, които вече са създали семейство, и сигурно някои от тези семейства ви допадат. Така във вас може да се е установило мисленето, че вие просто трябва да си минете от ред, и по възможност искате Бог да ви посочи човека, за който да се ожените, за да сте сигурни, че бракът ви ще бъде благословен и успешен. Може би дори малко завиждате на тези, които са се задомили успешно и бихте искали и вие да имате същото.

Но нека ви кажа, че успехът на християнските семейства около вас, не е моделът, който трябва да следвате. Бог има Свой Собствен модел, който е даден в Неговото Слово, и ние не трябва да се задоволяваме с нищо по-малко! Всеки модел от Бога има своя мярка, свой образец, с който той е съизмерим.

Тази мярка е Самият Божий Син: „да бъдат съобразни с образа на Сина Му” (Римл. 8:29). Какъв е „образът на Сина Му”? Преди всичко образът на някого е това, по което го познаваме. Библията не ни е оставила никаква информация за физическия образ на Исус, и ние не познаваме Христос по плът. По какво тогава разпознаваме образа на нашия Спасител? В кой Христос вярваме ние? Има толкова много окултисти, спиритисти и ню ейджъри, които ще кажат, че също вярват в Христос и общуват с Него. Но това същият Христос ли ще бъде, в Когото ние вярваме? Разбира се че не.

Първо Коринтяни 15:3-4 ни дава белезите, по които да разпознаваме истинския Христос от фалшивите. Там се казва, че Христос умря за греховете ни според Писанията, че бе погребан, и че в третия ден бе възкресен от мъртвите. Това са основните (разбира се не всичките) белези, по които разпознаваме истинския Христос. Тези белези основно характеризират Неговия образ. И смисълът на всичко казано до тук е, че ако искаме нашия бъдещ брак да бъде "съобразен с образа на Сина Му", то той трябва да носи белезите на този образ, т. е. да е преминал през смърт, погребение и възкресение. По-късно ще видим как точно става това.

Следващият задължителен белег от образа на Исус Христос е Неговото рождение от девица. Това ще рече, че Исус не се роди от плътска похот или желание, но от Светия Дух. По същия начин нашият бъдещ брак трябва да се роди не от нашите плътски похоти или душевни желания, но от НЕОПРОВЕРЖИМОТО ДЕЙСТВИЕ НА СВЕТИЯ ДУХ В ЖИВОТА НИ!

ЗАЩО НЕ ТРЯБВА ДА СМЕ ВЛЮБЕНИ?

Тук е мястото, където искам да поговорим за влюбването. По своята същност влюбването представлява силна душевна привързаност към индивид от противоположния пол. Тази привързаност ражда невероятно силни позитивни емоции, когато е приета и споделена, и невероятно силна болка и измъчване, когато е отхвърлена и несподелена.

Сигурно повечето от вас са преживяли поне едното от двете. Но това, което искам заедно да разбираме е, че нито едното, нито другото вършат Божията воля. Сигурно вече си спечелих опоненти, но аз искам да разясня защо това е така. Защото не нашият новороден дух, а нашата все още необновена душа е техен източник и обект на съществуване.

Библията учи, че когато се новородим, нашият дух става „ново създание” и в него започва да обитава животворящото присъствие на Светия Дух. Но дори и новородени в духа си, нашата човешка душа остава все още необновена и изпълнена не с живота на Бог, а с падналия, покварен и егоистичен стар живот, наследен от първия Адам. Тогава всяко нещо, на което този паднал адамов живот е източник и причинител, се явява грях, душевна нечистота и егоизъм, независимо какъв външен вид на благочестие е успяло да си предаде. Такова нещо е и „влюбеноста”, и за това тя е източник много повече на страдания, отколкото на радости. Някой може да възрази: "Не е вярно, та нали любовта между мъжа и жената е направила толкова много хора радостни и щастливи! И тя е дадена от Бога за наше щастие!" В отговор на това смея да кажа, че „радостите”, които един душевно влюбен човек преживява, имат „същото духовно качество”, както и „удоволствията”, които един блудник получава от своите прелюбодейства.

Второ, трябва да се прави разлика между любов и влюбване. Любовта в семейството представлява пълното и безкористно посвещение и отдаване на брачния партньор. Тя е въпрос не на емоции, а на решение. Аз нямам нищо против емоциите, те са пркрасен дар от Бог в нашия живот, но те нито трябва да ни водят, нито да ни мотивират, нито да ни контролират.

Именно влюбването представлява изключително силна душевна привързаност, която има силата да ни контролира. Тази привързаност в действителност представлява емоционална обвързаност, което всъщност означава, да си вързан от нещо по-силно от тебе. Така стигам до извода, че влюбването е връзване на нашата душа от несвята зависимост. Защо е несвята ли? Защото по своята същност „влюбеността” е изключително себична и егоистична емоция, търсеща не Божието, но своето си. Не вярвам, че съществува честен човек, който да не признае това! А свято е само онова нещо, което е безкомпромисно отделено за Бог.



Бог желае да бъдем свободни от всяко такова връзване и да сме силно привързани единственно към Него. Някои такива връзвания доставят удоволствие на нашия стар човек, като влюбване, сладострастие, цигари, алкохол и т. н., но ние не сме призовани да ходим в стар, а в нов живот.

Християни, ако искаме да ходим с Бог в Неговите съдби и воля, то трябва да се отречем от душевния си живот, да приковем душевните си претенции и права на кръста на собственото ни себеотричане и да извикаме с цялото си сърце, както Исус извика в Гетсимания: „Татко, не моята воля, но Твоята да бъде!” Помислете само, ако Исус не беше постъпил така, къде щяхме да сме ние днес, и щеше ли човечеството да съществува изобщо?

Ако вие вече сте влюбени, било споделено или несподелено, или ако сте от тези, които обикалят насам натам, търсейки за кого да се оженят, то това, което трябва да направите е, да се покаете от това и да извикате към Бог за Неговата съвършена воля!

Някои може би са си помислили, че въпросът с който започва заглавието на моята книга – „Какво да правим когато сме влюбени?” изисква надълго и нашироко да се разискват човешките чувства и душевните проблеми, но вместо това, отговорът му е съвсем прост и кратък – „ПОКАЙ СЕ ОТ ТОВА!”.

Бог има съвършен отговор за вашето влюбване и той е съвършено покаяние. Повярвайте ми, правил съм това не веднъж, зная как боли, но зная и благословенията, които следват покорството. Душевен живот и Божия воля се две несъвместими неща. Ние никога не можем да ги имаме едновременно.

Глава 3
ЧУВСТВА В СЕМЕЙСТВОТО

И все пак, ако някой каже: „Добре, аз желая да последвам Бог в Неговата съвършена воля за брака, но този брак без чувства ли ще бъде? Сух и студен ли ще бъде той?", то какво следва да се отговори на това? Това е сериозен въпрос и отговорът му е следният: Бог създаде емоциите и чувствата и ги направи като прекрасен дар на човеците в техния живот. Те са цветът на живота, и живот без чувства е сух, скучен и безцветен.

Проблемът никога не е бил в самите чувства, но в плътската воля и егоизма, които са превзели нашата способност да чувстваме и са направили приятните емоции търсени и определящи. Бог никога не е имал предвид емоциите да определят нашите мотиви и решения. Неговата воля е, нашите души да са пълни не с душевно родени, а с духовно родени чувства. Душата трябва да изразява чувствата на духа. Това са чувства, родени и храненни от Светия Дух в нас.

Ако, като посветени християни, от нас се очаква да мислим не плътски и душевни мисли, но мисли, дошли от Духа на Истината, то нека разберем, че Той не е само Дух на истинните мисли, но и Дух на истиините чувства. Както има мисли, които са нечисти и несвяти, така има и чувства, които са нечисти и несвяти, но също така има и мисли и чувства, които са от Истината! Ако Бог ви призове да Му служите чрез брак, и вие откликнете на това според Неговата съвършена воля, то вашето посвещение и вярност към брачния ви завет, ще роди най-прекрасното взаимоотношение с вашия семеен партньор, което изобщо някой може да си представи или преживее. То обаче, няма да има нищо общо с душевната влюбеност.

Вашият дух и душа ще преливат от радост и удовлетворение, от това, че можете да бъдете слуга и верен приятел на вашия партньор, че в резултат на това вашето съгласие ежедневно нараства и вашите съвместни молитви стават все по-здрави и все пo-мощни в постигането на Божиите цели и намерения.

Святият Дух ще стане Източник на изключително вълнуващ живот в истинска любов и споделяне, които ще родят най-мощните, красиви и мечтани преживявания, до които е възможно да се стигне в човешка плът. Но най-голямото от всичко ще бъде всеизпълващата радост от плода на спасение и благословение, който такова семейство ще принесе в живота на милиони човешки души по земята.

Ако вие поставите на олтара вашето желание за любовни взаимоотношения и вашата влюбеност, Бог ще стане Гарант на това, че никога няма да бъдете разочаровани от това, което Той има за вас! Нека обаче да кажа, че всичко, за което говорих по-горе се отнася само за онези бракове, които са родени 100% от Духа, които са според съвършената воля на Бог.

А как да сте сигурни ли, че вашият брак ще бъде в съвършената Божия воля? На това е посветена и останалата част от тази книга. С отговорноста на християнин, аз ви обещавам, че когато стигнете до края на тази книга, вие ще знаете Божия отговор на този въпрос. Моята молитва и копнеж към Бога са колкото може повече от вас да се възползват от него!

АВРААМ И ИСААК

Сега искам да се върна на въпроса за образа на Божия Син. Казах вече, че за да бъде нещо по Божията воля, то трябва да бъде съобразено със зачеването, смъртта, погребението и възкресението на Исус Христос. За да стане това по-ясно, ще приведа примера с Авраам и Исаак. Исаак беше Божия, а не Авраамова инициатива. Исмаил беше инициативата на Сарайя и Аврам, но той не наследи обещанието. Исаак се роди по обещание, чрез вяра. Той беше „роденият по Дух” (Гал. 4:28-29).

С други думи, Исаак не се роди от плътска воля или душевно желание, той се роди по Божията воля, чрез действието на Светия Дух. Така той изпълняваше първото условие, но Бог не спря до тук! Той поиска Исаак в жертва (Бит. 22:2). Той трябваше да премине през смърт! Авраам се покори и положи Исаак на олтара, и когато посегна към ножа, за да го заколи, тогава макар и все още не на практика, в сърцето на Авраам жертвата вече беше извършена!

Авраам беше умрял за Исаак и Исаак беше мъртъв за Авраам. И тогава, благодарение на своята твърда вяра в Божието обещание – „по Исаак ще се наименува твоето потомство”, „по един начин на възкресение го и получи назад” (Евр. 11:18-19). Едва след това Бог окончателно заяви: „ще те благословя премного и ще преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг, и потомството ти ще завладее портата на неприятелите си, в твоето потомство ще се благословят всичките народи на земята, защото си послушал гласа Ми” (Бит. 22:17-18).

Исаак, потомъкът на Авраам, бе станал напълно съобразен с образа на Божия Син, сърцето на Бог бе толкова удовлетворено, че Той не щадеше никакви благословения. За мен цитирания по-горе стих съдържа може би най-мощните обещания, които съм срещал в Библията. Те имат невероятно дълбок духовен смисъл, на който тук не е място да се спирам. Но не мога да не отбележа, че никое благословение не може да се сравни с това – БОГ ДА НИ НАПРАВИ БЛАГОСЛОВИТЕЛИ ЗА ЦЯЛОТО ЧОВЕЧЕСТВО.

Душевните християни треперят, да получат някое и друго благословение, но тези, които са духовни, копнеят Бог да ги направи благословители! Ние дори така се благославяме: "Бог да те благослови!", но колко по-велико е, вместо това да кажем: "Бог да те направи благословител!" Бог ще отприщи невиждани благословения за нас, и ще ни направи благословители на милиони други в ония области на живота ни, които са станали „съобразни с образа на Сина Му”!

НУЖДА ОТ СЕМЕЙСТВО?

Може би някои от вас все още не могат да се примирят с това, което казах за влюбването. И това е разбираемо, защото „любовната” територия е била толкова много време неосветена област в тялото на Исус Христос, че плътското мислене и душевните разбирания на християните са заели чудовищни позиции в тази област на християнския живот. Дори здрави и помазани Божии служители, добрите плодове от чието служение са неопровержими, са прегърнали силна заблуда по отношение на брачните взаимоотношения, и с погрешните си поучения за брака замо затвърждават християните в преследването им на собствените си желания.

Разбира се, има и изключения в това отношение, но те като, че ли са „глас в пустинята”. Сатана съвсем успешно е успял да инжектира Христовото тяло с изключително смъртоносни лъжи за брака и семейството, които буквално всеки ден взимат своите жертви. Първата и най-опасна лъжа, която искам тук да разоблича е, че: „НИЕ ИМАМЕ НУЖДА ОТ СЕМЕЙСТВО!” И втора, подобна на нея е, че: „БОГ ИМА ПЛАН ЗА НАС ДА ИМАМЕ СЕМЕЙСТВО!” Тези двете като че ли са стълбовете на някои „християнски” поучения за брака, а всъщност те не са нищо по-малко от коварни сатанински лъжи. (Колко ли много от вас са вече твърдо решени да спорят с мен за това?) А сега ви предстои да видите, че Библейското учение за брака няма нищо общо с тези две лъжи.

Нека първо разгледам въпроса за човешката нужда от семейство. Първо, абсолютно вярно е, че Бог, а не човекът беше инициатор на семейството. В Битие 2:18 Бог, а не Адам каза, че „не е добре за човека да бъде сам”. В този творчески момент, когато Бог взимаше решение да създаде жената и да постанови брака, самият Адам, който беше обект на това решение, нямаше и идея за това (още пък по-малко Ева)! Когато Бог създаваше жената, Адам спеше дълбок сън.

Адам нито чувстваше нужда от тази жена, нито я търсеше, нито се молеше за нея. Той просто пребъдваше в Божията почивка (Бит. 2:21, Евр. 4:10)! Бях чел в една книга за брака, че се казва горе-долу следното: „Бог няма да ти намери жена, ти трябва да си намериш”. Уважавам автора на тази книга, но сравнете неговия модел с модела на Бог от Битие. Божият модел е ние самите да спим „дълбок сън”, докато Той върши в нас и за нас Своите дела. По същия начин Бог подейства, когато сключваше съдбоносния за цялото човечество завет с Авраам. Авраам заспа „дълбок сън” (Бит. 15:12), за да не пречи на Бог да извърши съвършено Своята воля.

Цитираният автор дава в подкрепа на своя модел стиха от Притчи 18:22, където се казва, че „който е намерил съпруга, намерил е добро и е получил благоволение от Господа”. И той тълкува, че щом въпросния човек е намерил съпруга, значи я е и търсил. Но дори самият този стих показва, колко несъвършен е този модел, защото се казва, че този човек е намерил добро, а не съвършено осъществяване на Божията воля в живота си. Това е едно бледо копие на Божиите съдби, които в Стария Завет достигаха само до „доброто”. Такъв брак би бил твърде далеч от славата на Новия Завет, при който доброто не е вече приятел, а враг, понеже Исус никъде не казвал „и тъй, бъдете добри”, но заповяда на всички Свои ученици: „И тъй, бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият Небесен Отец” (Мат. 5:48). И не случайно тези Негови думи са казани не на друго място, а в проповедта на планината, която е Конституцията на Божието Царство. И ако някой търси добър, а не съвършен брак, то той би могъл да го има, но нека не си мисли, че такъв брак е част от Царството на Бог, понеже противоречи на неговата Конституция за съвършенство!

Такъв брак е душевен, плътски и той няма капацитета за постигане на Божиите съвършени цели и намерения на земята. Християнин, който търси съпруга и се моли да получи Божието благоволение в тази област на живота си, ако проси с вяра, несъмнено ще получи добра съпруга от Господа и ще има благословено семейство, но той завинаги ще бъде лишен от възможноста и привилегията, да влезе в съвършените Божии съдби за брака и да стане благословение за милиони други семейства по земята. За твърде много християни днес, всичко, което желаят е, да бъдат благословени. Но разберете, че това е старозаветно, а не новозаветно очакване. Духът на Новия Завет е дух на копнеж – да пожертваш себе си за благословението на цялото човечество, следвайки стъпките на нашия благословен Господ и Спасител Исус Христос.

Ние, християните, често се наричаме деца на Авраам по вяра, но истината е, че: ИСТИНСКИТЕ ДЕЦА НА АВРААМ СА ТЕЗИ, КОИТО ХОДЯТ ВЪВ ВЯРАТА НА АВРААМ, ПРАВЯТ ЖЕРТВИТЕ НА АВРААМ И ПОЛУЧАВАТ ОБЕЩАНИЯТА НА АВРААМ, НАЙ-ГОЛЯМОТО ОТ КОИТО Е, ЧЕ В НЕГО ЩЕ СЕ „БЛАГОСЛАВЯТ ВСИЧКИТЕ НАРОДИ НА ЗЕМЯТА”! Ако прицелът на вашата вяра и на вашата любов към Бог стигат само до там, че да желаете добрите, а не съвършените неща на Господа, то тази книга не е за вас. Можете спокойно да я затворите на тази страница и да я подарите на някой друг (сигурно и без това достатъчно ви е ядосала досега). Но ако сте решили да последвате копнежа на вашия дух, да влезете в съвършените съдби на Бог, и да бъдете не просто благословени, но благословители, то продължете да четете, и както ви обещах, когато свършите прочита вие ще знаете как се създава семейство, чрез което Бог ще разтърси високите, земните и подземните места и ще изяви цялата пълнота на Божия Син в него.

И така, досега изредих две неща, които показват, че не някаква човешка нужда, а Божията суверенна инициатива предизвика създаването на семейството. Третото нещо, което е и причината за тази Божия инициатива е, че: КОЙТО ИМАШЕ НУЖДАТА ОТ ЧОВЕШКОТО СЕМЕЙСТВО, БЕ НЕ ЧОВЕКА, НО САМИЯТ БОГ. СЕМЕЙСТВОТО НЕ Е СЪЗДАДЕНО ЗА ЧОВЕКА, НО ЗА БОГ! Така е и писано: „Господ е направил всяко нещо за Себе Си” (Пр. 16:4).

Единственият правилен мотив, с който можем да пристъпим към създаването на семейство е, не да имаме семейството, от което се нуждаем, но да дадем на Бог едно посветено на Него семейство, от което Той се нуждае за Своите цели и намерения на земята. И това ще направим само, ако Бог лично ни е открил, че очаква това от нас.

Четвърто. Като новородени и изпълнени с Духа християни, нямаме нужда от абсолютно нищо друго освен от Христос (с малката добавка на това, за което Павел говори в І Тим. 6:8). В Ефесяни 1:3 се казва, че Бог Отец „в Христос ни е благословил с всяко духовно благословение в небесни места”. Това означава, че „в Христос всяка наша нужда е вече снабдена”, и практически ние не се нуждаем от нищо друго, освен повече и повече от Него.

Когато естествените нужди на нашето тяло от въздух, вода, храна, облекло и сън са снабдени (а ние имаме обещание за това – Мат. 6:25-33!), то всичко друго ние вече сме получили с и в Христос, и претенции за права и нужди ни поставят вън от вече получената Христова благодат. Но някой може да каже, че към споменатите от мен пет задължително необходими неща за нашето тяло спада и „сексуалната нужда”, която намира своето законно задоволяване в брака. На това ще отговоря, че сексът не е нужда, но дар, който не е задължително да бъде използван. Ако вие се лишите от едно от петте задължителни за човешкия организъм неща за достатъчно дълго време, то вие със сигурност ще умрете, било от задушаване, било от жажда, било от глад, било от студ, било от безсъние. Но ако и цял живот да сте лишени от секс, това няма да навреди ни най-малко, нито на вашия живот, нито на вашето здраве.

Съвремените медии, които промиват човешките мозъци с лъжите на демоните на разврат и неморалност ще ви кажат нещо друго по този въпрос, но ние имаме Библейския пример на Исус, Павел и Варнава (І Кор. 9:5-6), и той ни е достатъчен, за да знаем истината по този въпрос.

В Посланието към Колосяните 3:3 четем: „Защото умряхте и животът ви е скрит с Христос в Бога”. Надявам се, че всички вярваме в този стих! Добре, питам тогава: ИМА ЛИ МЪРТЪВ ЧОВЕК НУЖДА ОТ НЕЩО? И ако вие смятате, че се нуждаете от брачен партньор и от семейство, то не е ли само защото сте излезли от Божията благодат, която прави този стих реален в живота ни, като ни държи мъртви спрямо себе си, а живи спрямо Него (Галатяни 2:20)?



Наскоро моята баба почина и беше погребана. Бях там, на гроба й, и повярвайте ми, тя наистина нямаше нужда от абсолютно нищо! Ако претендираме за „права” и „нужди”, това означава, че не пребъдваме „в Христос”, в Когото нашето умиране е реално.

Глава 4
НОСЕЩИ КРЪСТА СИ

Вярвам, че вече сте разбрали какво казва Библията за това – имаме ли ние, като християни нужда от брак или нямаме. Вярвам също, че сте разбрали и факта, че ако Бог съвършено благоволи в създаване на някое семейство, то Неговата, а не човешката нужда движи и мотивира това създаване. Но какво да направим, ако все пак се чувстваме някак си „нуждаещи се”? Отговорът на този въпрос е: „ДА ВДИГНЕМ КРЪСТА СИ, ДА СЕ ОТРЕЧЕМ ОТ СВОИТЕ СИ „НУЖДИ” И ДА СЕ ПОСВЕТИМ НА БОЖИИТЕ НУЖДИ!

И знаете ли? БОЛИ! Да, това боли и то много. И ако вие не сте правили това никога до сега, но желаете да го направите, то може би вече започвате да чувствате силна болка и противоречие в себе си. Това е битката между плътта и духа. Между душевния, адамовия живот, изразяващ човешките желания и плътската воля, и копнежа на новия човек да угажда единствено на Бога: „Плътта силно желае противното на духа, а духът противното на плътта, понеже те се противят едно на друго, за да не можете да правите това, което искате” (Гал. 5:17).

Божието Слово разделя дух от душа (Евр. 4:12) и когато ние му позволим то да го стори в нас, и изберем пътя на духа за сметка на душевните си желания, тогава кръстът е започнал да действа смъртоносно върху делата и проявленията на стария човек и плътта: „А които са Исус Христови, разпнали са плътта заедно със страстите (желанията) и похотите й” (Гал. 5:24).

Но ако вие сте стигнали до тук и болките от действието на кръста са ви обхванали, искам да ви засвидетелствам: Вие сте на верния път, за нищо на света не се отказвайте, но го извървете целия! Истина е, че боли, че никак не е леко – плътта ще ви предложи всякакви алтернативи, ще се извърта на всяка страна, ще ви предлага всякакви сделки и компромисни варианти, но истината е, че тя крещи за своето собствено оцеляване! На нея изобщо не й пука за волята на Бог, но тя ще приема всякакъв духовен и благочестив вид, само и само да оцелее! Борбата с нея ще ви причини много болка, но не се давайте нито за миг, залогът е изключително голям – там, накрая, ви очаква съвършеното благоволение на вашия Бог, там ви очакват благословенията на Авраам!

ГОТОВ ЛИ СИ?

Нека сега да отида още по-дълбоко и на всеки несемеен християнин да задам жестокия за плътта и съдбоносния за духа въпрос: ГОТОВ ЛИ СИ НИКОГА ДА НЕ СЕ ОЖЕНИШ? Пътят към съвършената воля на Бог за брака задължително и неминуемо минава през този въпрос.

Какво, ако Бог ви каже като на Еремия: „Недей си взема жена, нито да родиш синове или дъщери на това място”? И ако под „това място” Бог имаше предвид за Еремия да не се жени в Израилевата земя, какво ако това място за вас е земята на живите? Имате ли готовността да понесете такива Божии думи? Едва, когато станете готови да дадете с радост отговор „ДА!!!”, тогава вие сте направили първата сигурна и най-важна стъпка към съвършените Божии съдби във вашия живот в това отношение! Забележете, че не казах отговор "Да, но..." или "да...", но „ДА!!!”, и при това с радост!

Бог не желае полумърморещи и мънкащи да вършим волята Му. Нито пък желае да я вършим скръбни и начумерени, с познатото на много от нас отношение: „Ех, горкия аз, трябва да се жертвам, трябва да се покорявам, но какво да се прави, щом такава е Божията воля”. Бог желае Неговите слуги да Му служат с пълна радост, защото любовта винаги се радва, и винаги триумфира, и винаги празнува. А вие? Ще платите ли цената, за да получите този отговор „ДА”? Защото трябва първо да го получите чрез Духа, за да можете да го дадете на Бог.

„ТАКА” ИЛИ „ИНАЧЕ”

„Но, но, но... Нали Божият план за нас е семейство?!” КОЙ ВИ ИЗЛЪГА? (Дойде времето и на втората лъжа). КОЙ ВИ ИЗЛЪГА, ЧЕ Е ТОЛКОВА ЕВТИНО ДА НАУЧИТЕ БОЖИЯ ПЛАН ЗА ВАС? Не става със слушане на поучение и четене на Библията! Трябва да се плати цена!

Знам за християни, които си изискват обещания за брак, които са си извадили от Библията. Но кой ви излъга, че можете да вадите произволно стихове – обещания от Библията и да ги изисквате?

Всички Божии обещания за валидни само и единствено в Христос, т. е. когато пребъдваш в Него, носейки кръста си и отричайки се от себе си! Всички обещания са „Да” и „Амин” само в Христовия Дух, а не в нашия душевен живот! И какво ще стане, ако нашата егоистична плът си хареса някое обещание и го изисква? (Не е нужно да казвам колко често се случва това). Не е ли такава молитва мерзост пред Бога? Да, мерзост е (Пр. 28:9)! „Но... Нали Бог отговаря?” Може и дяволът да е отговорил! Ушите му са винаги широко отворени за молитвите на нашата плът.

А дори и Бог да е отговорил, то с благоволение ли е отговорил или с гняв? Не даде ли Бог пъдпъдъци на чревоугодния Израил в пустинята? Не им ли даде и цар, когато Го отхвърлиха, да не царува Той над тях (І Царе 8:7)? Не беше ли Саул изисканият цар, а Давид – царят, дошъл по Божията суверенна инициатива? Е, видяхме сетнината и на двамата. А вие какъв качествен щемпъл желаете да имат отговорите на вашите молитви – „Саул” или „Давид”? Нека разбираме тогава, че Саул се получава с изискване, а Давид с родилни болки и плащане на цена!

(Нека не бъда криво разбран! На не едно място в тази книга аз говоря за „плащане на цена”. Когато казвам това, нямам предвид, че ние си купуваме Божиите дарове или че правим нещо, за да ги заслужим. Исус е платил за всяко благословение със Своята безценна кръв! Но всяко благословение, за което Той е платил, се намира В НЕГО, в небесни места (Еф. 1:3), т. е. те се намират в Духа, в Святия Дух. Колкото са по-големи тези „духовни благословения", толкова са те по-дълбоко и по-високо в Духа. Цената, която плащаме е, да се отричаме от себе си, за да можем да достигнем в тези дълбочини на Духа и да получим благословенията. Това е така, защото в Святия Дух няма нито плът, нито егоизъм. Исус е платил и снабдил, но трябва да дойдем до мястото на откровение и благословение, където тези дарове стават реални за нас. Ние просто плащаме пътя. Даровете на Бог нито можем да платим, нито да заслужим. Те са израз на свръхестествена благодат! – б. а.)

И така, ако желаем да разберем, какъв е Божият план за нас в областа на брака, първо трябва да изоставим всякакви собствени претенции и предпочитания, и да сме готови с радостно сърце да приемем това, което Бог суверенно е предопределил за нас според стиха от І Коринтяни 7:7, където се казва: „Всеки има своя особен дар от Бога, един така, а друг иначе…” Този стих съвсем ясно декларира, че: СЕМЕЙСТВОТО НЕ Е БОЖИЯТ ПЛАН ЗА ВСЕКИ, НО Е БОЖИЯТ ДАР ЗА НЯКОИ! Колко жалко, че този стих почти не се среща в повечето поучения за брак и семейство, които са широко разпространени в църквата.

Проповедник след проповедник повтарят папагалски научените от Библейски училища и семинарии поучения, че „Бог имал за всеки план да се ожени”, а и през ум не им е минавало да изпитат това, което говорят – дали отговаря на Словото, и още пък по-малко да платят цена, за да бъдат в съвета на Господа, и да свалят Неговото Слово директно от Небето! Винаги до сега, когато съм чувал подобни поучения, Божията ревност е пламвала в мен относно това – „Защо никой не говори истината според І Кор. 7:7, защо всеки я заобикаля, защо никой не я прилага?!” Но понеже такива поучения угаждаха на душевните ми желания, аз подтисках и заглушавах вика на Духа в мен. И дълго време съм мълчал, и съм стискал зъби, и съм се уморявал да го задържам (Ер. 20:9), затова този вик сега излиза в тази книга, за да прогласи Божиите съвършени съдби за брака, напук на всички демони на религиозен и душевен комфорт!

Възлюбени, аз не се конфронтирам с вашето щастие, а с плътската воля и с душевните желания, които са най-големите убийци на Божиите съдби в нашия живот!

Помислете, Бог има Своя особен, специален дар за вас в областа на брака. За едни от вас този дар е един „специален брак”, а за други едно „специално безбрачие”. Бог винаги е готов да ни разкрие Своя особен дар за нас, но ние ще сме готови да разберем какъв е той едва, когато сме еднакво готови в сърцата си и за едното и за другото! Когато отидем с радост пред нашия Отец и Му кажем: „Татко за мен е изключително щастие и привилегия да върша Твоята воля. Татко, аз дълбоко вярвам, че Твоите специални дарове за мен са най-доброто, което изобщо би могло да съществува. Аз съм еднакво готов Татко, да Ти служа и да прославям Твоето Име на земята, било чрез брак или чрез безбрачие. За мен е еднакво голяма привилегия да пребъдвам в Теб и "така" и "иначе". Затова Те моля, Татко, открий ми Твоя специален дар за мен и аз ще го прегърна, като най-голямата скъпоценност за мен в тази област на моя живот!”


Глава 5
ПУСНИ СЕМЕТО В ПРЪСТТА!

От личен опит бих могъл да кажа, че за повечето от вас няма да е нито лесно, нито бързо да се достигне до това състояние на сърцето, при което то да може с радост да се моли с такава молитва. На мен ми трябваха седмици, дори месеци, които преминаха в постоянна душевна агония, в постоянна сърдечна болка и в преживяване на Матей 26:37-39.

Ние толкова много сме свикнали да търсим своето си, да угаждаме на душите си, че не искаме да пуснем семето в пръстта, не искаме да предадем на смърт собствените си желания, да изгубим личния си живот и да заживеем само за Исус. Но повярвайте ми, това е истинското християнство!

През последните няколко години в Бългрия слушахме твърде много проповеди за просперитет, за сеене и жънене на финанси. Хиляди български християни се втурнаха да сеят пари, за да жънат пари, но колко бяха тези, които обърнаха внимание на следните думи на Исус: „Истина ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно, но ако умре, дава много плод. Който обича душата си, ще я изгуби, и който мрази душата си на този свят, ще я запази във вечен живот” (Йоан 12:24-25).

Колко бяха тези, които пуснаха душите си като семе в пръстта, за да умрат всякакви душевни желания и претенции? Колко посяха личния си живот, за да пожънат хиляди други животи? Колко се отрекоха от личното си щастие, за да видят милиони други хора ощастливени поради техните жертви? Колко бяха тези, които предпочетоха смъртта да действа в тях, за да може животът да действа в другите (ІІ Кор. 4:12)? Колко разбраха, че любовта е пребъдваща жертва, и отдадоха сърцата си в посвещение към Божията любов? Слава на Бога, имало е такива хора, но те останаха малцинство. Те останаха скрити и незабелязани от другите, които бяха насочили очите си към служения тип „комета” и „фоерверк”. Но е наближило времето, когато целия свят ще бъде изпълнен с плода от техните жертви!

А вие искате ли да бъдете сред тях, да бъдете, като Исус, Който беше най-великото Божие Семе? Колко е чудесно, че това Семе бе посято и умря! Не сме ли всички ние, които сме спасени, част от Неговата жетва? Какво изобилие от живот, спасение, освобождение, благословение, радост, мир и любов действат в нас поради смъртта, която подейства в Исус! Не сме ли ние Негови ученици? Не трябва ли да ходим в Неговите стъпки? И само за брака ли става въпрос тук, или това важи за всяка област на живота ни? Да, за всяка област!

СКРЪБ, ЖЕРТВА И НАДЕЖДА

Сега искам да се спра по-подробно на онзи болезнен период от време, в който се борим със своята себичност и егоизъм, докато решим, че ще следваме Господа в това, което Той има за нас, каквото и да е то и колкото и да ни струва. Докато се решим да пуснем семето, наречено „брак и семейство”, да умре в пръстта. Този период аз наричам болките на смъртта. Той е особено болезнен за тези, които вече са се настроили да се женят и са в процес на „молене и търсене”, а още повече за тези, които са успели и да се влюбят.

Както вече казах, при мен този период беше особено дълъг и болезнен. Душата ми беше изключително упорита и настойчива в търсенето и държането на своето си. Аргументите на плъския ми ум бяха повече от „убедителни” и изобретателноста му да тълкува всеки прочетен ред (било от Библията, било от християнска книга, било от каквото и да е друго) в подкрепа на плътската ми воля, беше просто удивителна. Всичко, което можех да кажа за себе си през този период бе, че „душата ми е прескръбна до смърт” (Мат. 26:38).

Това беше време, през което вдигнатият кръст (постоянното отричане от себе си и от своите неща) постепенно умъртвяваше всичко, което не е Христос в душата ми. Време, през което Словото на Истината постоянно разделя дух от душа, за да установи Живота и Господството на Исус Христос в тях. И всичко това продължава до момента, в който окончателно пуснем семето в пръстта, и умрем в сърцата си спрямо своя брак и семейство. Когато повече не се вълнуваме, ще ги имаме ли или няма да ги имаме, но всичко, което ни вълнува е, да вършим волята на Бога, нашия Небесен Баща.

Може би, както вече казах, някои от вас вече са почувствали тези болки на смъртта в душата си. И вероятно някои решават да извървят пътя до край, и да извикат Божията пламенна ревност върху своя живот и служение, а други се противят и бунтуват. На всеки искам да кажа думите, които веднъж бях чел в едно християнско списание: ВИЕ ПРАВИТЕ ВАШИТЕ РЕШЕНИЯ, А ВАШИТЕ РЕШЕНИЯ ПРАВЯТ ВАС! Когато се предадем на такава смърт, ние всъщност полагаме душите си на Божия олтар (спомнете си Авраам) и преживяваме кръстна смърт. Умираме на собствения си кръст. Така ние се отричаме от нашето право сами да решаваме какво е добро за нас и какво не е, и предаваме това право на Бога. По този начин ние сме Му повярвали, доверили сме Му се и влизаме в Неговата почивка, като сме си починали от своите си дела (Евр. 4:10). Така сме заспали „дълбок сън” и сме в позиция на очакване, Господ да ни събуди (на Своето време!) и да ни представи нещо, което сега не знаем, но за което сме напълно уверени, че е съвършената Му воля за нас. Обаче има един духовен факт, без който ние не можем да стигнем до тук, и за който искам сега да говоря. Този духовен факт е надеждата.

Пътят към съвършената любов преминава първо през съвършената вяра и съвършената надежда. След като сме повярвали Словото, и сме сме се вдъхновили от него, да вдигнем кръста си и да следваме Исус, ние се нуждаем от надежда, за да можем да предадем душевния си живот в жертва. Нека разберем, че: БЕЗ НАДЕЖДА НИЕ НЕ МОЖЕМ ДА ПРАВИМ ЖЕРТВИ!

Исус го направи по този начин, Той умря на кръста във вяра и чрез надежда: „като гледаме на Исус, начинателя и усъвършителя на вярата ни, Който заради предстоящата Нему радост издържа кръст и седна отдясно на Божия престол”. Радостта, която Исус очакваше и се надяваше да получи след кръста, Му помогна да го издържи.

/следва/

Защо не трябва да сме влюбени? ІІ част

Защо не трябва да сме влюбени?




Или: Как да сме сигурни, че ще се оженим според съвършената воля на Бог? - ІІ част /продължение/

Надеждата, (която е усърдно очакване), че посятото семе ще даде плод и то многократен, помогна на Исус да предаде на смърт душата Си в Гетсимания и тялото Си на Голгота: „Той ще види труда на Своята душа и ще бъде удовлетворен, защото изля душата си към смърт” (Исая 53:11-12).

Така е и с нас. Ако ние копнеем да извършим не своята си, но Божията воля, и въпреки болките и скръбта в душата си продължаваме да се отричаме от себе си, тогава всред душевната агония: БОГ ЩЕ НИ ДАДЕ НАДЕЖДА И ВИДЕНИЕ, ЩЕ НИ ПОКАЖЕ ЧАСТ ОТ БЪДЕЩАТА ЖЕТВА, ЧАСТ ОТ ИДВАЩАТА РАДОСТ! И това ще ни помогне да се хванем за надеждата и да пуснем семето в пръстта. Аз преживях това, когато бях в най-голямата душевна агония, през която някога съм преминавал.

Изнемощял физически от вътрешна борба и скръб, лежах на леглото си в къщи и продължавах упорито да предавам на смърт постоянно навдигащите се в душата ми чувства и желания. Плътта ми крещеше за своето оцеляване. Точно в този момент Бог ми показа в Духа две живи картини, едната от ляво, а другата отдясно. В тази отляво аз видях себе си в едно обикновено семейство. Всичко беше като при всички други естествени семейства – нормално, обикновено, познато и... скучно до омръзване. Това беше „самотното” зърно, което никога не е било посято, а отдясно аз видях славата на посятото и възкръснало семе – един вълнуващ, помазан и плодоносен живот в сужение и благословение за милиони хора.

Без дори да се замислям повече, аз сграбчих това, което се намираше отдясно. Нищо друго повече не ме интересуваше! Исках да видя всички тия огромни множества от хора благословени и ощастливени чрез мен. Личното ми щастие просто избледня като запалена свещ, огряна от светлината на обедно слънце. В този момент аз пуснах семето и хванах надеждата (никога не можете да ги имате и двете едновременно). Сграбчих се за поставената пред мене радост и кръстът окончателно спечели битката за моята душа.

В същия миг агонията свърши, дойде огромен мир и невероятна радост (останалото е твърде лично и скъпо за мен за да го споделям). Оказах се на място, в което лични желания, чувства, нужди, претенции, права не определяха нищо, но Бог е все и во все! Това е реалността на това да бъдеш в Христос. Това е мястото, в което ставаш Негов ученик и си започнал да Го следваш в това отношение. Там, където си станал съобразен с Неговия образ. Сега вече си еднакво готов и за „така” и за „иначе”, но те повече нямат никакво значение за теб, защото в твоето сърце царува радостта от надеждата, и мира от твоето съвършено съгласие с Бог.

МИЛОСТ ИЛИ ВОЛЯ

Далече съм от мисълта, че всички мои читатели ще се втурнат да се отричат от себе си и да търсят съвършено съгласие с Бог, след като прочетат всичко това. Когато е писал „Първо Коринтяни” апостол Павел е бил наясно, че не всички християни ще искат да платят цената за да влязат в своя „особен дар” от Бога и ще предпочетат да удовлетворят своите собствени желания и предпочитания. Затова той е записал следните думи: „но ако не могат да се въздържат, нека се женят...” (І Кор. 7:9).

Какви са тези християни, които „не могат да се въздържат”? Това са хора, които не ходят постоянно в Духа и дават място на душевния живот. Ако ходеха постоянно в Духа, носейки кръста си ежедневно, те щяха да могат да се въздържат, защото плодът на Духа включва „себеобуздание” (Гал. 5:23). Точно затова те не са в Божията воля, която е в Духа, но са в Божията милост, която Бог щедро дава дори на тези, които не са напълно съгласни с Него.

Такива са християните които търсят, искат и изискват това, което на тях им харесва, и никога не стигат до това, да открият съвършената воля на Бог за техния живот. Те създават семейства, които аз наричам „семейства по Божията милост”. Това са семействата, в които мъжът угажда на жена си, а жената на мъжа си (І Кор. 7:32-34). Семействата, които „ще имат житейски скърби” (І Кор. 7:28), които никога няма да извикат Божията ревност върху себе си и да постигнат своите максимуми, планирани за тях от Божията любов и мъдрост!

Всъщност Божията милост и доброта няма да остави тези християни без благословения и добри дарове, и Бог ще ги използва, доколкото е възможно, но Той винаги е копнял и очаквал да намери хора, които ще се съгласят съвършено с Неговия дизайн на брака, и които ще Го благословят с най-могъщите семейства, които Небето, земята и ада някога са виждали.

Глава 6
ЕДИН СЪВЪРШЕН ПЛОД НА ВЪЗКРЕСЕНИЕ

Има един важен въпрос, който изисква сериозен отговор. Този въпрос е следният: „Винаги ли, когато сме умрели за нещо, ще го получим обратно във възкресение?” Ако трябва да отговоря само с две думи, то отговорът ще бъде: „Не винаги”. Но този отговор трябва да се обоснове. За целта искам да припомня трите основни неща, които определят образа на Божия Син: заченат от Духа, умрял на кръст, възкръснал в слава. Въпросът, който определя това, дали нещото, за което сме умрели и сме преживяли кръстна смърт ще възкръсне или не, е следният: „По плът или по Дух то е било заченато?” Бог гледа на източника на това нещо, от какъв вид живот е произлязло то? От духовния или от душевния живот? Дали то е дошло в живота ни в следствие от нашето покорно ходене с Бог, или на душата ни просто й се е приискало нещо?

БОГ ЩЕ ВЪЗКРЕСИ САМО ОНОВА СЕМЕ, КОЕТО Е ПЪЛНО С ЖИВОТА НА ИСУС ХРИСТОС! Душевния живот е покварен и греховен. Бог осъжда на вечна смърт неговите семена. Той е заложил този принцип и в природата. Ако посеем в земята едно семе, което е гнило и развалено, то никога няма да поникне. Но ако посеем здраво и цяло семе в добра почва, то ще поникне. Така и ония неща в нашия живот, които идват от покварената ни плът и от гнилия душевен живот никога няма да бъдат възкресени и няма да ни бъдат върнати от Бога, ако сме Му ги предали. Но онези, които са от Божия Дух, когато умрем за тях и бъдат посяти, стават неизбежно подлежащи на „възкресение в слава”! Забележете, че Бог изисква всяко семе да премине през смърт, било то душевно или духовно. Това е Божият начин да ни очисти от "стария квас" на душевен и плътски живот, и да ни въведе в победоносно живеене на възкресението на Исус. Но без смърт няма възкресение!

ИСААК И ИСМАИЛ

За да стане това по-ясно, отново ще дам примера с Авраам и синовете му. Аврам придоби сина си Исмаил по плътска подбуда. Той не беше воден от Божия Дух, да придобие син от слугинята на жена си, но се подведе по съвета на Сарая (Бит. 16:1-2). (Питам се, не страда ли цялото човечество всичкото това зло само, защото някога един мъж, наречен Адам, прие предложението на жена си Ева да яде от забранения плод, воден от душевни симпатии към нея?).

Тогава дойде време, когато Бог каза на Авраам да изпъди сина си Исмаил от своя дом. Авраам трябваше да умре за сина си Исмаил и това беше тежко и болезнено за него: „обаче тая дума се видя на Авраам твърде тежка поради сина му” (Бит. 22:11). Но макар и да умря за Исмаил, Авраам никога повече не го видя, нито Исмаил получи дял от наследството на баща си.

Исмаил не беше върнат на Авраам обратно във възкресение, защото бе дошъл от плътско желание и душевна логика. Исаак, макар да бе роден по дух, а не по плът, също трябваше да отиде на олтара, но той бе върнат на Авраам във възкресение (Евр. 11:19), благословен премного и преумножен! И така, ако специалният дар от Бога за нас е брак, т. е. инициативата за създаването на брак в нашия живот е родена от Духа, то след като сме пуснали семето на собствения си брак в пръстта, един ден Бог ще ни го върне във възкресение, но ако инициативата е идвала от нашата душа и желаейки брак или копнеейки за определен парньор ние сме търсели своето си, то това семе завинаги ще остане под пръстта.

БОЖИИТЕ ДАРОВЕ

Това, което е важно да разберем, е, какъв дар Бог е промислил в Своя съвършен план за нас. Както вече казах, бракът не е включен като задължителен Божий план за всеки християнин, но като особен дар за една част от християните. Ако сме честни пред себе си и пред Бога, ще трябва да признем, че това е, което Библията учи, и това е, на което Святият Дух свидетелства.

Ако погледнем Матей 19:4-9, ще видим, че Исус говори на учениците Си за съвършеното посвещение на мъжа към жената за цял живот. В този пасаж Исус разкрива първия дар на Бога – брака, в неговото реализиране според съвършената Божия воля. В стих 8-ми се казва: „поради вашето коравосърдечие Моисей ви е позволил да си напускате жените, но отначало не е било така”. От тези Негови думи разбираме, че човешкото коравосърдечие (неверие, егоизъм и липса на посвещение) е враг № 1 за браковете според съвършената Божия воля, и че Божият съвършен модел за брака ни е даден „отначало”, т. е в книгата „Битие”, чието име буквално означава „Книга на началата”.

Веднага след това се говори за дара на безбрачието: „Казват Му учениците: Ако е такова задължението на мъжа към жената, по-добре да се не жени. А Той им рече: Не могат всички да приемат тази дума, но ония на които е дадено. Защото има скопци, които така са родени от утробата на майка си, има пък скопци, които са били скопени от човеци, а има и скопци, които сами себе си са скопили заради небесното царство. Който може да приеме това, нека приеме." Забележете, че има хора, на които е дадено да бъдат „скопци заради небесното царство”.

От този пасаж разбираме също, че не всички могат да приемат дара на безбрачието. Много християни не разбират, че Божието намерение от Битие 1:28 не е ни най-малко застрашено от безбрачието, което Бог е решил да подари на някои от Своите деца. Бог съвършено е направил Своя баланс, когато е разпределял Своите дарове.

Днес е времето, когато хора със сърца, съвършено разположени към своя Бог, ще дарят на човечеството най-прекрасните бракове и най-удивителните безбрачия, които светът някога е виждал. Хора, които са положили на олтара своите желания, очаквания и претенции и са прегърнали с цялата си любов това, което Бог е приготвил за тях преди началото на времената. Ако Бог има за вас безбрачие, аз бих искал да ви насърча да Го последвате в това. Струва си! Той няма да ви разочарова! Доверете Му се и ще видите доброто на Ерусалим в живота си и в живота на другите.

Хората, които са последвали Бог в това нещо, и са останали без своя невяста, ще бъдат изпълнени от Бога с такава ревност и огън за Неговата Невяста, че те ще бъдат най-мощните градители на Христовото тяло за всички времена (помнете Павел!). Те са скопците, които приготвят Невястата за Царя (ІІ Кор. 11:1-2). Те са приятелите на Младоженеца (Йоан 3:29). Те носят славата и силата на Новия Ерусалим в своя живот и сужение. О, ако Бог ви е призовал да сте сред тях, за нищо на света не пропускайте да Му се покорите!

Не пропускайте този прекрасен живот, който Той ви предлага! Нима не ви харесва живота на Йоан Кръстител? На Павел? На Варнава? На Исус? Не желаете ли да принесете плод изобилен и траен като техния? Ако Бог е поставил безбрачието, като призив във вашия дух, повярвайте ми няма нищо по-малко, което да ви удовлетвори истински. Няма нищо по-малко, което да ви запали за Бог истински.

Най-силният огън на любов и ревност гори в центъра на Божията воля. Ще платите ли цената за да бъдете там, ще устоявате ли всеки дъх и всяко слово от Бог, за да пребъдете в нея? Аз копнея да го направя. Бог копнее всички ние да го направим.

ВИКЪТ НА ДУХА

Прекрасно е да бъдеш верен на това, което Бог има за теб. Прекрасно е да видиш хора, които са поискали да последват Бог в безбрачието.

Прекрасно е да видиш хора, които са се посветили да дадат на Бог съвършен брак. Може би се питате: „Ако аз съм умрял за всичко това, не търся своето си и очаквам Божието, как ще разбера какво Бог има за мен?” Ако вие сте умрели за своите претенции и желания и просто си почивате в Божията благодат, Божият Дух – изненадващо за вас – ще ви посети по специален повод, да ви открие Божия съвършен дар за вас.

ЗАЩОТО ДЪЛБОКИЯТ ДУХОВЕН СМИСЪЛ НА БРАКА Е ДУХОВНАТА ВОЙНА! Не друго, но духовната война! Няма да се спирам подробно на този въпрос, защото това не е предмет на тази книга, само ще загатна, че докато повечето християни пищят по задоволяването на душевните си семейни „нужди”, обслужващи интересите на стария човек, има дълбок вик и копнеж и нужда в Божия Дух за семейства, родени от смърт и възкресение, които търсят да угодят на Него, осъзнали, че тяхното духовно съгласие (като партньори в кръвен завет) и техните думи в молитва и изповед са атомните бомби на Отец, хвърлени в цитаделите на мрака, съсипващи и громещи тъмнината и осияващи живот и безсмъртие чрез Благовестието!

ТАКА ГОВОРИ ДУХЪТ

Това казвам чрез Святия Дух: Едно такова семейство, водено от Бог може да преобърне духовния климат на нации и континенти.

Затова, така казва Духът на Господа: „Събудете се вие, спящи, и прогледнете вие, слепи, защото тъмнина покри света, а славата на Господното откровение ви осия! Докога ще бъдете слепи и невежи за Моите пътища? Докога ще стоите под сянката на Моята милост, далече от огъня на Моя съвършен план и воля? Докога ще тъпчете с плътската си воля новия човек във вас и ще разпъвате втори път Христос в себе си?

Ето, Аз призовавам Моите семейства, Аз извиквам Моите семейства в съществуване. Омръзна Ми да гледам „вашите” семейства, омръзна Ми да търпя душевните ви заблуди. Аз отварям врата за Моите семейства, такива, каквито светът досега не е виждал. Семейства, които ще разгромят мрака над България и света. Да, казах България! Аз ревнувам за България, Аз копнея да видя България преобразена, но кой ще отиде и кой ще стои?”

Знаете ли, че огънят на Божията ревност заобгражда като огнена стена всичко, което е предмет на Неговата съвършена воля. Семействата по Божията съвършена воля не са родени от плът и кръв, те са родени от свят огън, те са родени от Духа на слава и Духа на благодат. Бог се нахвърля като разярен лъв и като пояждащ огън срещу всичко, опитващо се да ги предотврати или разруши. Те са прицел на невероятна сатанинска ярост, но тя е като кибритена клечка във вулкана на Божия огън.

Верният Христов войник ще чака заповедта на своя Генерал, било, за да живее с нея, било с нея да умре: „Бъди верен до смърт и Аз ще ти дам венеца на живота” (Откр. 2:10).


Глава 7
СЪВЪРШЕНАТА ОСНОВА НА БРАКА

В началото на книгата аз ви обещах да получите Божия отговор на въпроса: „Как да сме сигурни, че ще се оженим според съвършената воля на Бог?”, и след всичко казано до тук, може би се питате, дали то е достатъчно, за да знаете отговора. Не, не е достатъчно! Има нещо повече, което вярвам, че Бог иска да знаем, да го разбираме и да го живеем. То се отнася до съвършената основа на брака.

Аз вярвам, че има четири неща, които определят съвършената основа на Божия вид брак. Тези четери неща са:

1) Със съвършено правилния човек;
2) По съвършено правилния начин;
3) На съвършено правилното време;
4) В съвършено правилния дух.



Когато Бог ни открие правилния човек, навлизаме в един особен период, когато трябва да сме особено внимателни „да не изгубим онова, което сме изработили” (ІІ Йоан 8). Да не би душата ни да се вкопчи в Божието откровение и да инжектира в него своите желания и очаквания.

Затова е нужно да продължим да разпъваме всеки налеп, който душата ни ще се опита да прикачи към Божието откровение и да поддържаме в себе си отношение на пълна зависимост от Господа, като Му поискаме да ни покаже Неговия начин как да стане всичко. Но дори и да сме получили от Господа правилния начин, ние можем да направим нещата на неправилното време.

Затова правилните неща трябва да се вършат по правилния начин, но и на правилното време. Но дори всички тези неща да са правилни, ако направим нещата в погрешния дух, то това означава, че сме вън от съвършената воля на Бог.

Трябва да е ясно на всеки, че ние сами не можем да се справим с всичко това. Но ние имаме обещанието: „Уповавай на Господа от все сърце и не се облягай на своя разум. Във всичките си пътища признавай Него и Той ще оправя пътеките ти” (Притчи 3:5-6). Ако посланието на този стих стане отношение на нашето сърце, с което да следваме Божиите инструкции за брака, ние можем да бъдем сигурни, че на Неговото време, когато всичко необходимо стане според съвършената основа, ние сме влезли в съвършената воля на нашия Бог, и бракът, който сме сключили, има пълния потенциал да достигне съвършения духовен максимум в Христос Исус – нашия Господ!

А сега искам да се спра по отделно на всеки един от тези четери камъка, съставляваши съвършената основа. (Като казвам „основа”, аз не измествам факта, че Самият Христос е неизменната основа за всичко в нашия живот (І Кор. 3:11), но имам предвид, че тези четири основни духовни камъка са единственно верният ориентир, че нашият брак е основан върху Христос. – б. а.)

СЪВЪРШЕНО ПРАВИЛНИЯТ ЧОВЕК

Излишно е да казвам, че Бог е Този, Който има приоритета да определи партньорите и да ги подготви за това, което Той очаква от тях. За разлика от нашите човешки очаквания, когато Бог планира един брак, Той не се ръководи от това – дали характерите на брачните партньори си допадат, нито пък от това, че „трябва” да се харесват и разбират един друг! Бог изобщо не е бил повлиян от нашите естествени характеристики, от нашите душевни склонности и нагласи. Това, което е решаващо за Бога, е бъдещите съпрузи да имат еднакъв копнеж и огън за Бога; еднаква жажда и еднакъв глад по Него. Бог събира сърца, които са еднакво склонни да Му се покоряват, еднакво склонни да Го следват, еднакво склонни да се жертват за Него.

Интересното е, че в естествения свят по човешки казано, тези бракове изглеждат невъзможни, абсурдни и немислими. Те изглеждат като лудост дори в очите на самите бъдещи съпрузи, когато гледат не с очите на вярата, а с очите на човешката логика. Тези бракове са буквално изпълнение на стиха от І Коринтяни 1:27, където се казва: „Но Бог избра глупавите неща на света, за да посрами мъдрите, също избра Бог немощ-ните неща на света, за да посрами силните, още и долните и презряните неща на света избра Бог, да! и ония, които ги няма, за да посрами тия, които ги има”. Няма по-глупави, абсурдни, немощни и презряни бракове в очите на плътското мислене от тези, които Бог е замислил.

Ако вие стигнете до момента, когато Бог ви открива вашия съвършен партньор, то след като прецените с естествения си ум това, което Бог ви предлага, сигурно ще решите, че ако зависеше от вас, и насила не бихте сключили брак с този човек – не, защото той или тя са лоши християни, а защото изобщо не си допадате. Но съвършеният партньор не се предполага да ти допада душевно, защото място за душевен живот в такъв брак няма! Силата на този брак се състои в дълбокото посвещение към Бог, Който живее и обитава в другия, към новия човек в него, към съвършената съдба, която Бог е гравирал на неговия дух, към съвършеното съгласие във всичко, що е Божията воля. Осъществяването на такъв брак обикновенно ще изглежда абсолютно невъзможно, и ние ще трябва да ходим с вяра за него.

Великите обещания на Бог изискват велика вяра и велико устояване (спомнете си за Авраам). Ако вие не трябва да ходите с вяра за брака, който вярвате, че Бог е определил за вас и всичко става някак си лесно и естествено, то това е сигурен белег, че този брак не е според съвършената воля на Бог. Ако сатана не изпраща своите гиганти и исполини, за да ви разочарова, уплаши и откаже, то това означава, че той не е обезпокоен от този брак. А повярвайте ми – всичко, което е според съвършената воля на Бог, плаши до смърт дявола!



СЪВЪРШЕНО ПРАВИЛНИЯТ НАЧИН

Правилният начин означава, да търсим Бог да ни води във всичко, което се очаква от нас да направим като бъдещи съпрузи, да молим Бог да ни вдъхнови, когато правим предложението. Също да ни научи как да се отнасяме един към друг до предложението за брак и след него, а също и по време и на годежния период. (За срам го казвам: някои „християнски” двойки се държат толкова лигаво, че ако искат да ходят с Бог, трябва веднага да се покаят!). Брачният завет не е завет между двамата партньори пред Бога, но е завет с Бога, един спрямо друг.

Затова Самият Бог е Който разпределя взаимоотношенията в брачния завет, както преди, така и след сключването му. Ние можем да имаме хиляди идеи относно тези неща, но Бог е Който знае истински. Ние трябва да поддържаме зависимост от Него да ни вдъхновява за всяко нещо. Ако пазим себе си в правилния начин, това ще ни предпази да не изпаднем от правилния дух.

СЪВЪРШЕНО ПРАВИЛНОТО ВРЕМЕ

Времената и годините са под особения суверенитет на Бог Отец. Той ги е „положил в Собствената Си власт” (ДА 1:7). Точно затова трябва да чуем лично от Него правилното време за нашия брак. Да пазим сърцата си толкова близко до Неговото, че да бъдем в пълна хармония с Неговите времена и сезони. Бог лично е скрил времената и сезоните от човеците, за да ги държи будни и трезвени (Матей 25:13)! Бог се прославя в това, когато времената са скрити от нас: „Слава за Бога е да скрива всяко нещо, а слава за царете е да издирват работите” (Пр. 25:2).

Но и ние, като Негови царе и свещенници, влизаме в Неговата слава, когато прилежно и усърдно Го търсим, да познаем Неговите тайни и Неговите времена. Трябва да разберем едно, че: НИКОГА НЕ СМЕ В НЕГОВАТА СЛАВА, АКО НЕ СМЕ В НЕГОВОТО ВРЕМЕ! Може всичко друго да изглежда наред, но ако не сме във времето Му, то нито сме във славата Му! Може да сме на правилното място, но ако не сме там в правилното време, срещата няма да се състои. Колко много християни се провалят в това отношение! Аз не искам ние да сме едни от тях.

Изкушението да избързаш е много голямо. Нашата плът никога не е търпелива. Цялата Библия е пронизана от посланието „Чакай Господа!” И докато чакаш да ти посочи времето, по-добре използвай да Го опознаеш по-добре, да се научиш да слушаш сърцето Му, да улавяш движението на Духа Му, да се променяш и да растеш в Него. Защото често не ние чакаме Бога, а Той чака нас, да отидем на онова място в Божия Дух, където Той е приготвил благословението.

Ключът към това – да разпознаем Божието време, е, да пазим себе си в правилния дух.

ПРАВИЛНИЯТ ДУХ

Не можем да подценим нито един от четирите камъка на съвършената основа, определена от Бога за брака. Ако пропуснем дори само един, то основата няма да е стабилна, ще се получат свличания, пропуквания и проломи в стените на бъдещото семейство, които ще бъдат отворени врати за изкривявания и изкълчвания в брачния завет и взаимоотношения.

Съвършената воля на Бог изисква съвършено послушание във всичко! Когато нашият брак вече е факт, правилният начин и правилното време, в които той е станал реалност, остават като една заложена в миналото основа, която не може да се промени. (Разбира се ние трябва да продължим да търсим Божиите начини и времена във всичко, което ни предстои.) Но другите две неща (правилния човек и правилния дух) трябва да продължат с нас непроменени, ако искаме да останем в Божията съвършена воля. Ние повече не можем да сменим правилния човек с друг (до смъртта му) и никога не трябва да изпадаме от правилния дух. Кой е правилният дух?

Първо искам да кажа, че в Библията „дух” винаги е свързан със „сърце”. Или „дух” е онази духовна личност, или онова настроение, или онова отношение, което владее сърцето ни. Да бъдем на правилния дух означава: СЪРЦЕТО НИ ДА СЕ УПРАВЛЯВА ОТ ПРАВИЛНАТА ДУХОВНА ЛИЧНОСТ, ДА ИМА ПРАВИЛНОТО ОТНОШЕНИЕ И ПРАВИЛНОТО НАСТРОЕНИЕ (ОЧАКВАНЕ И МОТИВАЦИЯ).

Коя е правилната духовна Личност, Която трябва да определи настроението и отноше-нието на сърцето ни относно брака? Това е Личността на Исус Христос! „Имайте в себе си същия дух, който беше и в Христос Исус, Който... се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга.” (Филипяни 2:5-7). Кой е Исус Христос? Преди всичко Той е Божият Агнец, Който се пожертва за нас. Той е Този, Който „не дойде да Му служат, но да служи и да даде живота Си откуп за мнозина” (Марк 10:45). Ако Този същият Исус Христос владее нашето сърце, то ние няма да търсим или очакваме от своя брак нищо за себе си!

Всякакви очаквания за романтика, сексуални преживявания, свой собствен дом, деца и други подобни неща трябва да бъдат оставени! Не казвам, че няма да ги има, но че те не трябва да ни мотивират и стимулират към брака. Ние трябва да сме готови никога да не получим тези неща от брака си! Да не претендираме за тях, да бъдем свободни от тяхната притегателна сила в сърцата си! Да се откажем от всичко, което бихме желали за себе си, и да вървим към бъдещия брак с отношение на хора, които ще служат на човечеството чрез него, а не като такива, които очакват най-после да получат това, което са желали. Това се включва в правилния дух и е основна част от него.

Всичките ни очаквания трябва да бъдат насочени към това, което ще дадем чрез брака си, а не към това, което бихме могли да получим. Нека разберем, че: БРАКЪТ В СЪВЪРШЕНАТА ВОЛЯ НА БОГ Е ПРЕДИ ВСИЧКО НЕ ДРУГО, НО ЖЕРТВА!

Ако искаме нашето семейство да пребъдва в съвършената воля на Бог, то трябва да сме верни последователи на Агнето! И ако пристъпваме към брака, в който сме призовани от Бог с жертвонастроени сърца, отрекли се от всякакви лични права и очаквания, то наистина сме в правилния дух и сме готови Бог да ни открие правилното време.

И както вече казах, правилният дух, духът на жертвеност, духът на отдаване трябва да пребъде в нас през всичките дни на семейния живот. Когато едно семейство изгуби правилния дух, то автоматично изпада от съвършената воля на Бог. Правилният дух е сладко благоухание, издигащо се непрестанно от нашите сърца и удовлетворяващо сърцето на нашия Бог.

ЕДИНСТВЕНО ДОСТАТЪЧНАТА ПРИЧИНА

Ако трябва да обобщя всичко казано в тази книга само в едно изречение, то това изречение ще бъде следното: ЕДИН БРАК Е СЪЗДАДЕН СПОРЕД СЪВЪРШЕНАТА ВОЛЯ НА БОГ, КОГАТО ЕДИНСТВЕНАТА ПРИЧИНА ЗА НЕГОВОТО СЪЗДАВАНЕ НЕ Е НИЩО ДРУГО, НО САМИЯТ ИСУС ХРИСТОС, И КОГАТО ЕДИНСТВЕНАТА ПРИЧИНА ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА ЕДИН БРАК НЕ Е НИЩО ДРУГО, НО САМИЯТ ИСУС ХРИСТОС, ТО ТОГАВА ТОЗИ БРАК Е СЪЗДАДЕН СПОРЕД СЪВЪРШЕНАТА БОЖИЯ ВОЛЯ.

Ако вие сте на път да сключите брачен завет, моля изпитайте вашите сърца за това – Христос ли е единствената причина за брака, който се каните да сключите? Или има и нещо друго? Ако да речем, че вие и вашият бъдещ партньор изгубите вашата връзка с Христос, все още ще има ли причини този брак да бъде създаден? Отговорете си честно на тези въпроси, защото от техните отговори зависи дали вашият брак ще бъде „в Христос” или ще бъде вън от Него.

В Посланието към Колосяните 2:6 се казва: „И тъй, както сте приели Христос Исус, Господа, така и се обхождайте в Него”, което означава, че за да бъде нашата обхода „в Него”, то тя трябва да съответства на начина, по който сме приели нашия Господ. Добре, по какъв начин ние Го приехме? Ние Го приехме като единствено достатъчната причина за нашето спасение! (А, ако вие не сте Го сторили по този начин, по-добре е веднага да го сторите, в противен случай сте застрашени от вечно осъждение!) И така, ако Христос продължава да бъде единствено достатъчната причина за всяка следваща спасението стъпка в нашия живот, то наистина тази стъпка е направена „в Него” и Бог съвършено благоволи в нея.

СЪВЪРШЕНИЯТ БРАЧЕН ЗАВЕТ

Когато Бог започна да ми показва какво представлява семейство и семейно взаимоотношение според съвършената Му воля, аз занемях. Никога не съм можел да си представя такова нещо. Аз видях най-прекрасното взаимоотношение, което въобще е възможно между двама души на земята. Взаимоотношение, което се явява огледалното отражение на взаимоотношението, което има Христос със Своята истинска Невяста. Ето какво ми показа Бог: КАКТО Е ДУХЪТ ЗА ДУШАТА, КАКТО Е ХРИСТОС ЗА ЦЪРКВАТА, ТАКА Е И МЪЖЪТ ЗА ЖЕНАТА.

Християните също като светските хора искат да се женят, за да задоволят някакъв първичен инстинкт за дом, за деца, за сексуално удовлетворение. Без да знаят какво значи любов, какво значи заветно обвързване, какво значи брачно посвещение.

Основното в скючването на брак е, че с това: ти губиш личния си живот! Колко от вас имат това отношение в себе си? Нима не разбирате, че бракът е сериозна жертва, безрезервно посвещение. Той не е създаден за забавление! Вижте бракът е КРЪВЕН ЗАВЕТ, а не пътуване със света на романтиката! Той е пътуване със света на съвършеното съгласие между Бог, мъжа и жената! Това е един невероятен, нов, съвместен, прекрасен живот на съгласие и единство.

Знаете ли какво ми показа Бог? Какво Той очаква от родителите? Желанието на Бог е, когато детето вижда своя баща: ДА РАЗБИРА КАКЪВ Е ОТЕЦ, КОЙТО Е В НЕБЕСАТА! И когато вижда своята майка: ДА РАЗБИРА КАКВА Е ХРИСТОВАТА ЦЪРКВА И НЕГОВА НЕВЯСТА! И гледайки техните взаимоотношения: ДА СЕ УЧИ КАК ДА ВЯРВА, ДА ОБИЧА И ДА ОБЩУВА СЪС СВОЯ БОГ!

Да бъдеш родител е служение! То е гиганска отговорност спрямо децата! Защото Бог ще държи строго отговорен всеки родител, вярващ или невярващ, за всеки лош пример, който са дали на своите деца, за всяка изкривена представа за Бащата и Невястата, която чрез живота си са положили във тях! А всичко това е невъзможно да бъде изпълнено според Божията воля, ако родителите не са се научили да имат единството на кръвния брачен завет, не са положили живота си в жертва на брачния олтар, не са се отрекли от себе си, не само в Христовия завет, но и в брачния! Защото няма завет без умиране! Защото в момента на сключване на брачния завет влиза в сила отпреди взетото решение, че всеки умира за себе си и живее за другия.

Затова в брака не може да има егоизъм, не може да има свади, и последното неразбирателство трябва да се изглади в годежния период. Няма основание за дразги. Ти вече не живееш за себе си, но за другия.

Мнозина и идея си нямат какво значи това! Те мислят за себе си и за своя (бъдещ или настоящ) брачен патрньор така: „Аз съм аз, а той/тя/ е той/тя/, и всеки си има своя собствен живот, собствена независима воля, собствени желания и планове, но някак си ще живеем заедно, защото се харесваме, допадаме и т. н.” Те често имат тайни един от друг, имат хиляди несподелени неща. В Христовия брак няма такова нещо!

ЗАЩОТО ТИ СИ ТОТАЛНО ОТКРИТ, ПРОЗРАЧЕН И ОТКРОВЕН С ПАРТНЬОРА СИ! НЯМА ТАЙНИ, НЯМА ЛЪЖИ, НЯМА НЕСПОДЕЛЕНИ НЕЩА, ЗАЩОТО АКО И ДА СА БИЛИ ДВАМА, ПАК СЕГА ЧРЕЗ ЗАВЕТА НЕ СА ДВАМА НО ЕДИН ЧОВЕК! ИМА ТОТАЛНО ДОВЕРИЕ ЕДИН С ДРУГ, ДОВЕРИЕ ОСНОВАНО, НЕ ТОЛКОВА НА ЛИЧНО ОПОЗНАВАНЕ, НО НА БОЖИЕТО СВИДЕТЕЛСТВО ЗА ДРУГИЯ!

В БРАКА ТИ ВЕЧЕ НЕ СИ СЕБЕ СИ, НО ЗАЕДНО СТЕ ЕДИН НОВ ЧОВЕК – ЕДНА ПЛЪТ, ЕДИН УМ, ЕДНО СЪРЦЕ, ЕДНА ВОЛЯ, ЕДНО ВИДЕНИЕ, ЕДНА ЦЕЛ В ПЪЛНО СЪГЛАСИЕ С ЕДИНИЯ ЖИВ И ИСТИНЕН БОГ!


Глава 9
МОГЪЩИ В БОГ

„Защото очите на Господа тичат насам натам по цялата земя, за да показва Себе Си мощен по отношение на тия, чието сърце е предано на Него” (ІІ Лет. 16:9).

Няма по-голяма сила във Вселената от силата на единството и съгласието. Няма по-голямо изражение на тази сила от това, когато двама души се съгласят съвършено в съвършената воля на Бог. Бог създаде семейството като съвършен инструмент за постигане на Своите цели и намерения на земята.

Нека си спомним, че много преди Бог да създаде Църквата, Той създаде семейството. То беше предопределено да напълни и подчини земята чрез оживотворяващата и господстваща Божия мощ (Бит. 1:28), която се освобождава чрез тяхното съгласие с Него.

Нека стане ясно, че аз не говоря за сила, а за МОЩ. Силата побеждава, но мощта помита! Силата се противопоставя, но мощта се налага! Силата устоява, но мощта пребъдва!

Днес Бог търси съдове, хора със съвършено предани на Него сърца, мъже и жени, които да свърже в съвършеното съгласие на брачния завет, за да изяви в тях и чрез тях Своята Небесна Мощ.

Дошло е времето, когато ние ще видим не силата на Бог, но Неговата Мощ, тържествуваща в Исусовото Име по земята, разбиваща тежките духовни климати, спасяваща цели нации в един ден, въздаваща на нечестието по земята и приготвяща пътя за триумфалното завръщане на нашия Господ и Спасител Исус Христос. Ние сме призовани да платим цената за това.

Нас, а не други е избрал Бог да бъдем очевидци на Неговото пришествие. Семействата, които Той извиква и сътворява пророчески чрез тази книга и чрез ония, които прогласяват Божия призив за съвършено покорство, ще бъдат тези, които ще имат огромен дял в изливането на Божията слава в последното време. Вие и аз можем да бъдем част от това!

Разград, 1996 год.
Валентин Василев