сряда, 22 октомври 2008 г.

За любовта

Любов, любов... Какво е любов? Сърца, рози, карамфили, топло чувство в сърцето, завиване на свят от сексуално преживяване, агнешко печено или добър купон?
Кой ме обича и защо ме обича? А докога ще ме обича? А дали няма да ме боли главата, след като ме обича? Или пък да ми изпразни портмонето?
Любовта е приятно чувство, което човек изпитва и иска и другите да изпитват към него. То е свързано с действия. Чувствата без действия са любов, която не задоволява. Сладкото на любовта е, че ако тя е пълна и задоволява докрай, тя дава спокойствие, мир, свобода. Но не бива да те разочарова, защото, ако това стане, тя се правръща в една зачеркната и много черна страница в живота.
За жалост обаче това почти винаги става. Няма човек, който да не ни разочарова по някакъв начин. Тонове книги са изписани за любовта и за разочарованието от любовта. Уж всички знаем това, уж имаме опита на предишните поколения, а пак се надяваме. Надяваме се, че на нас няма да ни се случи. Продължаваме да мечтаем за идеалната любов. Съвършената, безрезервна, вечна, прекрасна любов, която никога няма да ни разочарова. Копнежът по нея е така дълбоко заложен в нас, че въпреки действителността, която ни отрезвява на всяка крачка, пак не се отказваме от тази мечта.

Да си обичан безрезервно и да обичаш безрезервно – къде го има това чудо? Това наистина би била една свръхестествена любов. И тя би трябвало да идва от нещо свръхестествено.
Има ли някой в тази вселена, който ме обича наистина? Искам да има нещо свръхестествено, което ме обича безрезервно, което може да ме подкрепи и в най-трудните моменти, което може да ме носи и да ми стопли сърцето.

Да, да, случват се такива неща. И дребни и по- големи неща в живота, които изглеждат, като че ли някой се намесва, погрижва се за нас, предпазва ни от нещо зло, дори спасява живота ни. Можем да ги отминем, като ги впишем в графата "случайности". Но можем и да се замислим за тях. Може би някой наистина се грижи за нас? Може би той ни показва, че съществува? Като че ли той казва: "Да, аз съм тук, аз те обичам, аз внимавам за тебе."

Християните казват, че Бог ни обича, че самият той е любов. И понеже ние, хората, сме направени да приличаме на него, затова и в нас е заложен този неунищожим стремеж към любовта.
Само че Бог е любов наистина, той ни обича и се грижи за нас. А човекът е престанал да обича Бога. Отказал е да му бъде приятел. Обърнал му е гръб.
И какво сега да прави Бог, като обича човека, а човекът не го обича? Да го изхвърли от вкъщи – да му вземе земята и да го запрати в Космоса? Не, Бог му е оставил земята, тръшнал е вратата, излязъл е и му е казал: "Прави каквото си искаш, след като не ме обичаш." Казал е обаче и още нещо – че ако ти си покажеш носа от вратата, и му кажеш: "Чакай малко, sorry, съжалявам, че така направих, ама не мога да се отърва от всичко това, което е зад гърба ми. Някой трябва да ми плати сметката, за да дойда при тебе." – тогава той ще те приеме. Преди 2000 години той е написал в Библията следното:
"Защото Бог толкова възлюби света, че даде своя единороден син, за да не погине никой, който вярва в него, а да има вечен живот. Понеже Бог не изпрати сина си на света, за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез него. Който вярва в него, не е осъден, който не вярва, е вече осъден, защото не е повярвал в името на единородния Божи син." (Евангелие от Йоан 3:16-18).
В тези стихове се казва, че Бог е слязъл на земята, станал е човек и със собствената си кръв ти е платил сметката, така че ти можеш един ден да живееш с него завинаги. Няма цена, която да е по-висока. Дори и президентът на държавата не е по-ценен от самия Творец на вселената и от неговата кръв. Това не е кръвопреливане, а е жертва. Това е един курбан за тебе. Това означава, че самият Бог е принесъл за тебе курбан. Ти само трябва да протегнеш ръка и да го вземеш.
Ако не ти е ясно, питай по-нататък. Ще се помъчим да ти отговорим.