вторник, 5 октомври 2010 г.

Изневярата на мъжа ми



Преди години, когато бях тинейджър, да се говори за изневяра в християнските семейства беше немислимо. Случаите, за които се знаеше по-скоро бяха изключения. Днес за съжаление все по-често чувам, че дадено семейство е преминало през този ужас и все повече семейства се развеждат, поради тази причина.
Ще ви запозная с една жена, която от близо е познала болката на изневярата. Очите й са тъжни, когато говори за този период от живота си, но въпреки всичко, скрива сълзите си. По разбираеми причини няма да споменаваме името й, но тя е реална и за съжаление преживяното е дало отпечатък в живота й.
Представям ви Една от нас.

Разкажи ни нещо за себе си...
Омъжена съм от десет години и имам две деца. Живея в средно голям град.
Съжалявам, че те връщаме към неприятните моменти от живота ти, но се надявам да помогнем на други жени, попаднали в подобна ситуация... Предусещаше ли, че мъжа ти има увлечение?
Ако трябва да бъда честна – да. Имах съмнения, че една личност е увлечена по него и виждах, че и той не е безразличен. Намираше повод да говори с нея. Няколко пъти го предупреждавах, че тя не е безразлична, но той твърдеше, че си внушавам. За съжаление, усещах нещата, но не знаех как да постъпя, за да не изглеждам като човек, който „задушава” мъжа си от постоянни нападки и съмнения.
И все пак се оказа права. Как разбра за изневярата на съпруга ти?
Той ми каза. Беше в период, когато често работеше нощно време и когато не се прибра през онази нощ, предположих, че работи. Не му звъннах, за да не бъда „досадната” съпруга, която му звъни през 2 часа... Прибра се преди да съмне и още тогава сърцето ми заби учестено – имах усещането, че нещо не е наред. На сутринта, когато се събудих, той плачеше и ми каза: „Направих голяма глупост”. В същия момент вече знаех.
Какви бяха първите ти мисли?
Въпреки че предполагах, че ми е изневерил, това, за което се надявах, е да не е било с нея. Колкото и странно и абурдно да звучи, тогава си помислих – Боже, дано е бил с проститутка, само не и с нея. Незнам защо.  Вероятно, защото като жени ние влагаме повече чувства и отношение към другия и ако една жена изневери, тя би го направила и със сърцето си, не само с тялото. Може би затова съм се надявала да е изневяра само на тялото му, но не и на чувствата към мен.
Попита ли го нещо?
Да, попитах го директно – С кого? И той ми каза името й.
Разкажи ми през какви етапи на емоциите премина?
Имах чувството, че сърцето ми ще се пръсне. Затворих се в банята и плаках незнам колко време. Преминах през различни фази - крещене, удряне с юмрюци по пода и стената, тих и отчаян плач и после отново надигнат гняв... В този момент мразех повече себе си, отколкото него. Няколко години преди това бях преживяла мъчителна раздяла с предишен приятел и чувството, че си излъган, изоставен и наранен се върна като бумеранг. Обвинявах себе си за случилото се.
Защо? Не ти си изневерила, а той...
Така е, но за да се появи такъв проблем в семейството, никога не е виновен само единия. Давах си сметка, че щом втори човек постъпва с мен по този начин, значи вероятността вината да е в мен е много по-голяма. И това не ми даваше мира.
 Как се развиха нещата след това? Помисли за раздяла или...
О, това беше много труден период – и за мен, и за него. Разбира се, първата реакция е да поискам да си стегна багажа и дим да ме няма. В един момент, обаче се оказа, че незнам при кого да отида. Исках да се скрия, но това щеше да ме принуди да кажа на приятелите си – защо го правя?!? Колкото и странно да е – аз не исках да го злепоставям...
Значи опцията „развод” не е стояла на преден план?
Не, възпитана съм в консервативно семейство и честта на семейството е много важна за нас. Затова, за да стигна до такова решение, би трябвало да има много по-страшна причина, нещо което застрашава живота ми или този на децата.
Това означава ли, че обвиняваш всички онези жени, които са предприели тази крачка?
Не, в никакъв случай. Всеки сам за себе си решава и поема тази отговорност. Никой не знае каква е конкретната ситуация на другия. Аз съм християнска и за мен лично бракът е за цял живот, затова съм готова да направя всичко по силите си, за да не стигаме до разглеждане на документи за развод. Това естествено не е лесно и всяко семество го знае.
Как разрешихте създалия се проблем?
На първо място и двамата осъзнавахме, че искаме да преодолеем тази криза и искаме промяна един от друг. И второто - с много, много, много разговори.  Започнахме да „разнищваме” проблема от самото начало – кой какво направил, какво казал, какво си помислил, какво очаквал и т.н. Понякога говорехме спокойно, понякога крещяхме, викахме, плакахме, извинявахме се, прощавахме си, после пак се обвинявахме... И така, докато си кажем всичко честно и си простим взаимно.
Колко време ви отне?
О, седмици, месеци... Нищо не става с вълшебна пръчица. Важното е да не се отказваме. За съжаление няма формула.
Напълно ли си забравила всичко?
Нее, не съм забравила – понякога съвсем реално и физически усещам болка, щом се сетя за преживяното. Случва се да виждам младата дама по улиците – и тогава все едно някой забива нож в сърцето ми. Такова нещо не се забравя, а и не трябва, за да не стигнем пак до подобна ситуация...
Сега щастливи ли сте?
Да, радваме се на децата си, както и един на друг. Като че ли се научихме повече да се ценим - да си го казваме и показваме. Това ни направи по-силни и по-близки. Тежък урок, но важното е, че не ни смаза.
Благодарим ти от сърце за споделеното. Пожелай нещо на читателките на estir.net
Да се усмихват често, да гледат наполовина пълната чаша и да се грижат за любовта си!

estir.net
снимки: www.sxc.hu 

Няма коментари:

Публикуване на коментар