(втора част)
Както алкохоликът започва с една случайна бира и стига до това да изпие на екс бутилка ракия, както наркоманът минава от марихуана на кокаин, така и сексуално зависимия напредва неизбежно и прекрачва своя настоящ репертоар от действия, за да стигне до нови граници.  Сексуалната зависимост като всяка друга зависимост се усилва. В началото зависимият има фантазий, после търси начини да ги изрази. Започва с колебание, взимайки предпазни мерки с по-леки форми. Първо личността има зависимост, след това зависимостта притежава личността. Първо ниво: Фантазий, порнография, мастурбация Който се е ангажирал с първото ниво на сексуална зависимост няма да види трудност да оправдае своите действия с либералното поведение на нашето общество по отношение на сексуалния промискуитет...
Дори когато действията са извън Божията воля, се намира рационално обяснение, че това което се практикува не е толкова страшно, колкото това, което хората правят. Фантазирането е една форма на бягство, която изкушава почти всеки. Зависимият сравнява това с по-тежките нива и се чувства на сигурно място. Фантазиите и порнографията са тясно свързани във веригата на зависимостта. Порнографията е една индустрия, основана на комбинацията от фантазиране и мастурбация. Чрез употребата на порнография, зависимия може да мастурбира фантазирайки за връзка с един или много партньори, с деца, мъже, жени. Порнографията е дрога, която е отворена врата към повечето сексуални зависимостти, а е смятана за нещо безобидно от обществото. Тя обаче води похотта до степен на извън всякакъв контрол. Тед Бънди, който е убил 28 жени и деца е бил интервюиран от Д-р Джеймс Добсън няколко часа преди неговата екзекуция. По време на това интервю той е приел напълно своята вина и е поел пълна отговорност за своите действия. Споменал е няколко разсъждения върху въздействието, което порнографията е имала върху неговия живот: „За мен, порнографията е една зависимост. Ти продължаваш да желаеш нещо все по-насилствено, което да ти донесе по-голяма възбуда, но става така, че достигаш до границата на това, което порнографията може да ти достави. Ти достигаш този решителен момент, в който започваш да се питаш дали ако го направиш в действителност няма да ти достави по-голямо удоволствие, отколкото само да четеш и гледаш.: Много малко хора са способни да признаят реалната опасност от порнографията. Тези, които са хванати в нейната клопка, познават нейната власт.”  Порнографията е свързана с мастурбацията. Казано по един по-циничен начин това е, което хората правят, когато употребяват порнография. Порнографията не е форма на изкуство. Тя е помощно средство за мастурбация. Обладания от мастурбация няма уменията, необходими, за да установи автентична близост. Сексът се превръща в един процес, който има един единствен смисъл – самозадоволяване. Зависимият предпочита да мастурбира, отколкото да отдели време, за да развие междуличностни взаимоотношения. Зависимият очаква, че бракът ще елиминира подтика за мастурбация, но след това си дава сметка, че интимният секс изисква много главоболие и социални умения, които му липсват. За сексуално зависимия мастурбацията е като чашката алкохол за алкохолика. Фантазиите, порнографията и мастурбацията изграждат първото ниво на сексуалната зависимост. Те са преди всичко самотни актове. Обществото гледа с намигване на тази форма на забавление, като на нещо незначително, дори понякога я окуражава, намирайки я за нормална. Но тази форма на забавление е отворената врата към по-дълбоките нива на робство. Второ ниво: директна порнография, фетишизъм и авантюри Както при първото ниво, второто не включва криминално поведение. То се различава от първото, че се извършва контакт с друга личност. На първото ниво сексът е върху хартия, видео или в мисълта, на второто ниво, живи хора са включени. То покрива всичко от бара с танцуващи голи жени до извънбрачни авантюри. То включва фетишизъм, телефонен секс, виртуален секс в интернет и т.н. Най-често срещаната форма на зависимост при ниво две са повтарящите се сексуални авантюри. Някой, който е имал една любовна афера, не може да бъде считан за сексуално зависим. Но онези, които наричаме просто „неверни” могат да бъдат считани като сексуално зависими личности, защото не могат да съществуват извън техните повтарящи се любовни авантюри. Трето ниво: дребни криминални нарушения, проституция, воайорство, ексихибиционизъм Сексуалната зависимост води до престъпване на законовата бариера. Третото ниво се отнася до дребни криминални нарушения като проституция, която се счита за престъпление без жертви. Проститутката е едновременно сексуално зависима и жертва на наемния секс. Воайорството – наблюдаване през прозорците, ексхибиционизма – да се показваш с цел да си доставиш удоволствие. Четвърто ниво: тежки криминални нарушения, посегателство на малолетни, кръвосмешение, изнасилване Посегателство на малолетни, кръвосмешението и изнасилването са действия, които характеризират четвъртото ниво на зависимост. Това са нарушения, за които се лежи в затвора. Жертвата плаща една още по-висока цена: често нейната присъда е да живее един живот на емоционални сътресения и болка. Тази жертва може на свой ред да порасне и да стане насилник, повтаряйки веригата на зависимостта от поколение на поколение. Този безкраен цикъл от репресии трябва да ни накара да се изправим срещу сексуално зависимия и да му помогнем да получи лечението, от което се нуждае.
Цикълът на зависимостта Етапите на сексуална зависимост се движат от невинни прояви до тежки престъпления. Последиците – едновременно за зависимия и за жертвите – са в степента на тежестта на престъплението. Зависимостта е тежка за зависимия при всички нива. Той страда от това, че не може да се освободи от нея. Разбирането на етапите на този цикъл, ще може да помогне на зависимия да намери по-лесно път за освобождение и на тези, които са около него да идентифицират проблема и да се опитат да му помогнат. Обсесия (обладаване) Зависимостта започва с едно действие строго центрирано в самия себе си, било във варианта „горкия аз”, или обсесия с рани от миналото. Зависимият губи умението да се концентрира върху ежедневието и неговия ум става наситен от мисли за това по какъв начин да постигне облекчение. Мисловните превключватели към обсесия могат да бъдат гняв, срам, болка, тревога или някакво друго емоционално сътресение. Превключвателят може да бъде също така и сексуален по природа: форма на порнографията, минаваща сексуално привлекателна личност, снимка в списание или гледане на телевизия. Тези неща могат да отпушат похотта. Какъвто и да е превключвателят, зависимият се чувства подтикнат да намери облекчение колкото може по-бързо. Лов и вербуване Идва време, в което зависимия ще бъде подтикнат към действие. Той започва да търси нещо или някой с оглед на сексуално изживяване. Може да отиде до видеотеката или в нощното заведение, за да се наслаждава на порнографията. Може да излезе, да търси сексуален партньор в някой бар, или просто да се усамоти в банята, за да бъде насаме със своите фантазии и да мастурбира. Идентифицирането и улавянето на жертвата може да бъде толкова просто нещо, като купуването на списание или отиването да се гледа пийпшоу. Или пък сложно – съблазняването на някой. Удовлетворението От една страна, удовлетворението е просто въпрос на оргазъм, било чрез мастурбация или чрез сексуална връзка. Но то не е винаги толкова просто нещо. Повечето зависими не могат да стигнат до оргазъм, освен чрез определен вид фантазии. Когато зависимият намери „добрия” вид порнография, или „добрия” вид партньор, или „добрия” вид перверзно сексуално поведение, това подхранва процеса на сексуална зависимост, за да го доведе до следващото ниво. Връщане към нормалното и оправдание След като се е насладил на своята фантазия и оргазмът е приключил, обсесията изчезва и зависимият се чувства отново „нормален”. Тед Бънди описва дори едно чувство на нормалност след като е извършил убийство. Но както при други зависимости, състоянието на нормалност не трае дълго, нито вечно. Реалността отново се намесва, за да пусне в действие още един път цикъла в действие.  Когато зависимият си даде сметка какво е извършил се появява нуждата действията му да бъдат оправдани. Тогава започват сложни логични упражнения, чиято цел е да се намери рационално оправдание за извършеното. Обвинение, срам и отчаяние Когато зависимият не вярва вече в своите собствени рационализации, той търси някой, върху който да проектира своите проблеми. Търси да обвини някой за ужасните чувства, които се появяват след като еуфорията от удовлетворението е преминала. Обвинява родителите си, обществото, Бог, че са го направили такъв, какъвто е. Готов е да обвини всеки друг, само не и да приеме своята лична отговорност за действията си. Когато зависимият усети, че е трудно да обвинява другите за това, което прави, вината и срамът започват да разкъсват неговата душа. Той се чувства напълно жалък, не толкова за това, което е направил, отколкото за това, в което се е превърнал. Зависимият стига до една точка, при която болката е по-голяма отколкото преди да се поддаде на своите подтици. Чувства се отчаян и без надежда за промяна. Стигнал до тази точка, той може да се обърне към алкохола или да увеличи своята сексуална зависимост с някоя друга форма, за да се опита да избяга от болката. Самоубийството става една възможност. Обещания Зависимият обещава на себе си и на другите, че това повече няма да се случи никога. Повече няма да стъпи на това място. Повече няма да се види с тази личност. Повече няма да прави това... Но неговите обещания служат само, за да се центрира отново неговото внимание върху обладаващата го мисъл и да се отключи процесът още един път. Сексуално зависимият се изправя пред отхвърляне от семейството и дезинтеграция. Иван Мирчев Николов Лекцията е изнесена на семинар, посветен на сексуалните взаимоотношения снимки: www.sxc.hu
| 
Няма коментари:
Публикуване на коментар