Ти пак ме молиш да остана
и твойта нежност аз да съхраня,
та в нощите студени и грижовни,
да мога себе си на теб да посветя.
Ти пак ме молиш да те помня,
и да не хлопам вън на ничия врата.
Ти пак ме молиш да приседна кротко
и на твойто рамо да склоня глава.
Да знаеш искаш, че когато си самотен
аз с готовност ще се отзова
на твоя вик отчаян и тревожен.
Ти искаш да остана вярната жена.
от Галина Христова
Пловдив, 21.02.1996
Няма коментари:
Публикуване на коментар