сряда, 6 октомври 2010 г.

Копнеж по Небесният Годеник


“Устата му е пълна със сладост и той целият е желателен. Този е любимият ми и този е приятелят ми, о, ерусалимски дъщери.” Песен на песните 5: 16


Във всеотдайната, вярна, непоклатима любов на Суламит към нейният любим, виждаме, отражение на любовта, която ние трябва да подхранваме към небесният Възлюбен на душите ни. Каква беше тази любов?
На първо място, тя харесва всичко в него... Тя възхвалява красотата на неговото тяло: главата, косата, очите, бузите, устните, ръцете, краката, външен вид, устата (5:10-16). Ние, разбира се, не говорим за външния вид на Исус, но трябва по същият начин да хвалим в детайли моралните добродетели и съвършенство.
Тя мислеше за него ден и нощ. Независимо дали работеше на лозето или ляга за да почива през нощта, дори когато сънува, той окриля мислите й. Е, и за нас е добре любовта ни към Господ Исус, да е толкова голяма, че да изпълва сърцата ни от зори до здрач.
Тя има очи само за него. Други, може би, се опитват да я ухажват и се опитват да спечелят сърцето й с ласкателни думи, но тя изобщо не приема тези ласкателства, а ги поставя в нозете на своя любим човек. Затова, когато света се опитва да ни съблазни, трябва да кажем: „Аз преминах през света! Светът е голям и хубав, но копнежът ми ме привлича далеч от тази земя… Има мир за всички, близки и далечни, в раните на Божият Агнец, на Голготският кръст!"
Тя с готовност говори за него ден и нощ. Нейната устата говори това, което изпълва сърцето й. Нейните устни са като перо на бързописец (Псалм 45:1). И ние би трябвало да говорим за Исус Христос с по-голяма радост и готовност, отколкото за каквото и да било друго. За съжаление, при нас това не винаги е така.
Тя много силно усеща своята недостатъчност. Тя се извинява за неспретнатият си външен вид, за простотата си, за това че не е откликнала веднага на любимият си. Когато се замислим за нашата греховност, за нашите упорити опити да се отвърнем от правия път, за нашето неподчинение, ние виждаме още по-голямо основание да бъдем възхитени, че Христос изобщо се интересува от нас.
Най-голямата радост за нея е да бъде близо до него. С огромно нетърпение чака деня, когато той ще дойде при нея и да ще я вземе, като своя невяста. С колко по-голям копнеж трябва и ние да се радваме и да очакваме по същия начин пристигането на нашия Небесен Младоженец, така че да бъдем с Него през вечността!
В същото време, сърцето й беше като безпомощен затворник. Тя призна, че е болна от любов. Копнежът е почти непоносим. Нека и ние се стремим и нашето сърце да е пленено от Исус и да прелива от любов към Него!

Няма коментари:

Публикуване на коментар