Факт е, че радостта от увлечението никога не е постоянно чувство. Тя е временна! Ако си мислите да живеете на върха на тази планина, по добре се откажете. Чувствата се люшкат от високо към ниско с цикличен ритъм и тъй като романтичната възбуда е чувство, съвсем скоро тя ще изстине. Ако определяте тръпката от сексуалната среща като истинска любов, то обезверяването и разочарованието вече чукат на вратата ви.
Колко уязвими млади двойки се влюбват „влюбват в любовта” при първата си среща и се обвързват с брак още преди естественият ход на техните емоции да е преминал през първото изпитание. Тогава една сутрин те се събуждат без „онова” чувство и заключават, че любовта е умряла. Всъщност тя въобще не се е раждала. Двамата просто са били подведени от своите чувства.
Имаше един младеж, който го бяха попитали защо се е оженил толкова рано, а той беше отговорил: „Щото късно разбрах, че това е толкова променлива любов!” Уви така е! Тази „променлива работа” е изиграла не един млад романтик. „Променливата работа” се люшка нагоре – надолу от обстоятелствата на живота. Дори когато мъж и жена се обичат дълбоко и истински, те ще чувстват свръх заредени в един случай и емоционално слаби в друг! Мисля си, че любовта им не се определя от скоковете и спадовете, а зависи от посвещението на тяхната воля. Стабилността идва от съзнателната решимост бракът да бъде успешен и пламъка да продължи да гори независимо от обстоятелствата.
За нещастие не всеки е съгласен да приеме библейската представа за доживотен брак. Всички знаем за много хора, приемащи и дори защитаващи „пробния” брак за младите; внушението да приемаме „разменни” бракове, бракове по договор, а напоследък и така нареченото „безобидно” съжителстване. Дори музиката отразява отчаяното търсене на нови отношения между мъжете и жените.
Една такава идея, че романтичната любов може да оцелее само ако се избегне брачното обещание е напълно абсурдна, но за жалост повечето не го разбират по този начин. Певецът Глен Кембъл превърна тази мисъл в музика в известната си песен „Нежна в душата ми” („Gentle on My Mind”). От нея научаваме, че не изсъхналите мастилени подписи върху брачно свидетелство го задържат в дома на любимата му, а съзнанието, че може да я напусне, когато пожелае – че не е обвързан с нищо. Свободата да я изостави е това, което я прави „нежна в душата му”.
Колко смешна представа – да се лъжеш, че съществува жена, която би могла да не изпитва чувство на загуба, отблъснатост или изоставеност, когато любимия й идва и си отива. Какво непознаване на силата на любовта (и секса) да ни направи „една плът”, която раздялата разкъсва. И разбира се в песента на Кембъл не се казва нищо за малките деца, които са се родили от тази връзка и които недоумяват дали татко ще си бъде тук утре сутринта да им помага във всичко или ще пие кафе от пластмасовата чашка някъде край железопътна линия, мислейки си хубави мисли с някоя част от съзнанието си. Можете ли да си представите неговата „нежна” застанала с децата си на външната врата да маха с кърпичка: „Довиждане, скъпи. Отбий се, когато можеш”?
Нека се върнем на въпросите:
Ако истинската любов се корени във взаимно посвещение на волята, как може човек да я разпознае?
Как може да бъде отличена от преходно увлечение?
Как трябва да бъде тълкувано това чувство, ако то е ненадеждно и непостоянно?
На тези въпроси съществува само един отговор: нужно е време. Най – добрия съвет, който може да се даде в този случай е от Божият глас, а когато Бог е казал, че Библията са Неговите думи, то тогава какъв по - добър съвет и мъдрост от тези описани вътре може да получите. Който търси намира. Ще употребя това отново: „Нека пием вода от извора, а не от някой ръждясал канал”!
Няма коментари:
Публикуване на коментар