Поредно стихотворение … и този път е с грешки. То е като целият ми живот.
Живот изпълнен с грешки.
Но какво всъщност е да постъпваш правилно и да не грешиш. Дали е да разбираш Божията промисъл и да вършиш Неговата воля или да разбираш гласа на мъдростта и да правиш чудесата на човешкия стремеж към съвършенство (стремеж, колкото глупав, толкова и страшен, в своята същност).
Поредно стихотворение … и този път е с грешки. Е, какво пък, какво ако реша да не отдам необходимата чест на дума като „омраза”и я напиша с „У”.заслужава ли тази дума моето усърдие да науча как се пише правилно. Има ли място тя в моето съзнание, когато правилно пиша думата „Любов”? какво значение има една запетая, когато думите са недостатъчни, за да опишат тази топлина в сърцето ми. Когато всичките думи на света са толкова безсилни, за да опишат едно толкова простичко нещо като … нейната усмивка. Точно тогава си даваш сметка, колко смешно всъщност е да се стремиш да пишеш правилно, след като най-важното, най-смисленото … най-правилното се казва не с думи и слова, а просто … с една усмивка.
Хайде, предизвиквам ви вас – думи! Хайде, опишете ми нея. Опишете я достойно и без грешки. Напишете правилно това, което изпитва сърцето ми щом я зърне. Можете ли да надраскате на белия лист нейният глас, очите й? можете ли вие да създадете тази красота, която е направил Бог?
Достойни ли сте вие, думи, да си съперничите с една единствена … роза. Как вие ще се изправите пред нея и ще дръзнете да твърдите, че сте силни, след като не можете да устоите на вятъра и губите красотата си, след една единствена правописна грешка. Няма кой вас да опази с похлупак от бурята, няма кой да опази и розите в полето, но моята роза е единствена в света. Тя избра мен да дари с една единствена простичка … усмивка.
Хайде, предизвиквам вас, думи! Нарисувайте ми овца, опитомете ми лисица. Накарайте някого да потръпне, да се вълнува, да мечтае … да обича. Къде ви отиде силата? Къде ви отиде гордостта? Защо се уморихте? Защо се отказахте да си съперничите с тези най-простички Божии творение? Къде се скрихте? Защо не настоявате за своята правилност и красота? Къде ви отиде съвършенството?
Поредно стихотворение … и този път е с грешки. То е като целият ми живот.
Живот изпълнен с грешки.
Но точно тези грешки казват повече от всички думи, защото Бог не търси правилните думи. Бог не търси граматични правила. Бог търси съкрушеното сърце. Сърце, което е преживяло достатъчно много грешки, за да разбере, че да постъпваш правилно, означава просто да обичаш. Тогава Бог те дарява с роза, с опитомена лисичка, с цвета на житото, с нарисувана овца … с нейната усмивка!
Живот изпълнен с грешки.
Но какво всъщност е да постъпваш правилно и да не грешиш. Дали е да разбираш Божията промисъл и да вършиш Неговата воля или да разбираш гласа на мъдростта и да правиш чудесата на човешкия стремеж към съвършенство (стремеж, колкото глупав, толкова и страшен, в своята същност).
Поредно стихотворение … и този път е с грешки. Е, какво пък, какво ако реша да не отдам необходимата чест на дума като „омраза”и я напиша с „У”.заслужава ли тази дума моето усърдие да науча как се пише правилно. Има ли място тя в моето съзнание, когато правилно пиша думата „Любов”? какво значение има една запетая, когато думите са недостатъчни, за да опишат тази топлина в сърцето ми. Когато всичките думи на света са толкова безсилни, за да опишат едно толкова простичко нещо като … нейната усмивка. Точно тогава си даваш сметка, колко смешно всъщност е да се стремиш да пишеш правилно, след като най-важното, най-смисленото … най-правилното се казва не с думи и слова, а просто … с една усмивка.
Хайде, предизвиквам ви вас – думи! Хайде, опишете ми нея. Опишете я достойно и без грешки. Напишете правилно това, което изпитва сърцето ми щом я зърне. Можете ли да надраскате на белия лист нейният глас, очите й? можете ли вие да създадете тази красота, която е направил Бог?
Достойни ли сте вие, думи, да си съперничите с една единствена … роза. Как вие ще се изправите пред нея и ще дръзнете да твърдите, че сте силни, след като не можете да устоите на вятъра и губите красотата си, след една единствена правописна грешка. Няма кой вас да опази с похлупак от бурята, няма кой да опази и розите в полето, но моята роза е единствена в света. Тя избра мен да дари с една единствена простичка … усмивка.
Хайде, предизвиквам вас, думи! Нарисувайте ми овца, опитомете ми лисица. Накарайте някого да потръпне, да се вълнува, да мечтае … да обича. Къде ви отиде силата? Къде ви отиде гордостта? Защо се уморихте? Защо се отказахте да си съперничите с тези най-простички Божии творение? Къде се скрихте? Защо не настоявате за своята правилност и красота? Къде ви отиде съвършенството?
Поредно стихотворение … и този път е с грешки. То е като целият ми живот.
Живот изпълнен с грешки.
Но точно тези грешки казват повече от всички думи, защото Бог не търси правилните думи. Бог не търси граматични правила. Бог търси съкрушеното сърце. Сърце, което е преживяло достатъчно много грешки, за да разбере, че да постъпваш правилно, означава просто да обичаш. Тогава Бог те дарява с роза, с опитомена лисичка, с цвета на житото, с нарисувана овца … с нейната усмивка!
Деян до бъдещата си съпруга
Няма коментари:
Публикуване на коментар