Миро и Петя

В един прекрасен ден, Миро – момък силен и напет,

в ранно утро стана и едничка мисъл го подхвана.

- Мисля,че това за мен е Божий дар – да стана аз пожарникар!

Ала изпит тежък тъй се случи, ще трябва Миро помощ да получи.

- Петя, да ми помогнеш аз те моля, ако туй е Божията воля!

И веднага Петя учебника довлачи…

- Сядай, Миро, ще решаваме задачи!

- Оле, Петя, тез задачи трудни! Я очите ти какви са чудни!

- Миро, хич не ми се май, а задачата реши докрай!

- Ох, не мога, над тез задачи нямам власт!

И гледа Петя във захлас!

- Миро, тука гледай, виж, колко лесно! Ето, справяш се чудесно!

- Брей!...

… Цъка Миро и се чуди:

- Комай заспали чувства в мен събуди! Бистър ум, мома красива,

па и снагата тънка, кръшна…

И любовен вирус Миро тръшна.

Ходи, ходи по земята, а отвътре – огън му гори душата.

Ляга , става, па въздиша:

- Ще взема аз писмо да й напиша! Не, у тях ще взема да отида!

Да, ще бързам да я видя!

Вратата Петя отваря, а Миро бързо проговаря:

- Петя, ти за мене си една! Ще ми станеш ли жена?!

- Да! Ще бъда твоя спътница в живота и в лютеницата , и във компота!

Обещавам ти и ти се вричам –

в студ и мраз, и пек, и лед – да те обичам!

- Обичам те безкрайно ,нежно, както морето е безбрежно.

Пламна огън между нас и до сетния си дъх от този час -

Обещавам пелени да сменям аз!