Приятелството е много ценно взаимоотношение, което съществува не само между човешки индивиди – в хоризонтален план. Много добър паралел може да намерим и в отношението между Бог и човека – във вертикален план: „И Господ говореше на Мойсей лице с лице, както човек говори с приятеля си.” (Изход 33:11а) Това, което прави впечатление и в двата случая е необходимостта от близка връзка – общуване с поглед, за да се осъществи едно истинско близко приятелство... Как можем да постигнем това в общуването ни с нашите приятели? Първата фаза на приятелство е отпускане. Тя е придружена със задълбочаване на взаимоотношенията. За да има предразполагаща атмосфера за отпускане, трябва да прибавим способност да доказваме доверието, вярност, топлота и отзивчивост. Когато тези качества станат част от нас, ще можем да усетим откритостта помежду ни. Когато навлизаме дълбоко в споделянето, радостта ни ще нараства заедно с времето, прекарано заедно. Следващите няколко изречения описват едно обикновено приятелство. Можем да ги използваме, за да оценим нивото, което сме достигнали с нашия приятел. Трябва да ги практикуваме всички като трамплин към следващата фаза. Това е само началото: прекарваме заедно времето забавляваме се заедно споделяме интереси и действия обсъждаме нещата сигурни сме един в друг (имаме си доверие) обръщаме се един към друг за помощ разчитаме на верността на другия  Втората фаза на приятелството е разбирателство. Тя се достига, когато сме готови да споделяме твърде лични, скъпи и уязвими страни от себе си. Не само сме готови, но даже изпитваме радост при споделянето им.Фазата разбирателство е време, в което задълбочаваме умението да общуваме. Третата фаза на приятелството е откровеност. Това е фаза на зряло и вярно разбиране. Тук приятелите са открити един пред друг. На драго сърце заменят първоначалното положение на емоционална независимост с емоционалната взаимна зависимост, която не се бои да се облегне, да се довери и да търси задоволяване на личните потребности и желания. На това ниво и нуждите, и бляновете на приятелите са посрещнати в един процес, който става почти толкова естествен като дишането. Нека си представим картината на приятелството в нашия живот като огън, който угасва, ако се появи безразличие. Но огънят може да бъде запален отново и засилен, когато разбирателството между нас оживее – като искри, възпламеняващи пространството, споделяно от нас. Ако приятелството ни е като скъпа къща и ние я занемарим, скоро това ще се усети. Приятелството ще избледнее, ако се пренебрегва. Нашето взаимоотношение може да се нуждае от малка поправка, но както и при скъпата къща, възстановяването е възможно само ако отделим време и внимание.  Не трябва да забравяме, че приятелството се нуждае от внимание. То трябва да има нещо, което да подхранва и на което да отговаря. Трябва да запитаме и себе си, и приятеля си: Кое нещо пренебрегваме, което би могло да подобри нашето общение? Ако сме малко отегчени, какво да правим, за да приложим жар в нашето приятелство?Тъй като приятелството е живо същество, то трябва постоянно да расте, иначе ще започне да вехне. Добре е да мислим за нещо реално, което можем да направим, за да му помогнем. Любовта показва до колко сме се свързали с някого и ако двамата сме обединени, може да достигнем до обичта – бавно, красиво, като разтварянето на цвете. Марийка Атанасова снимки: www.sxc.hu Източник: http://www.estir.net/content/view/22/48/ |
Няма коментари:
Публикуване на коментар